Присъда по дело №1208/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви по НОХД № 1208/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
Г. В. К. е предаден на съд с внесен обвинителен акт от прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив за извършено престъпление по чл. 304а вр
чл. 304, ал. 1 от НК затова, че на 25.03.2021 г. на автомагистрала „Тракия“, в
землището на с. Войводиново, област Пловдив е дал подкуп – сумата от 20
лева на полицейски органи – С.С. Н. – *********** към сектор „П. п.“ на ОД
на МВР – Пловдив и Д.Х.И. – ********* към сектор „О. п.“при Ш. РУ на ОД
на МВР – Пловдив, за да не извършат действие по служба – да не му съставят
акт за установяване на административни нарушения по чл. 100, ал. 3 и чл.
100, ал.4, т. 2 от ЗДвП за незалепен върху предното стъкло валиден стикер на
знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и за неизправни светлини на управляваното от него моторно
превозно средство.
По искане на подсъдимия и представлявалия го служебен защитник –
адв. М.Д., съдебното следствие се проведе по реда на диференцираната
процедура, регламентирана в Глава ХХVII от НПК в чл.371, т. 2 от НПК.
Според представителя на държавното обвинение, анализът на събраните
в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства и направените от подсъдимия К. признания на фактическите
обстоятелства, залегнали в обвинителния акт, дават възможност да се
направи изискуемият, по смисъла на чл. 304 от НПК, категоричен и несъмнен
извод не само относно факта на извършеното престъпление и неговото
авторство, но и досежно приложимата материално правна норма. Счита, че
при определяне вида и размера на санкциите, които следва да бъдат
наложени на подсъдимия, съдът ще следва да отчете превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като приложи и редукцията, предвидена в
нормата на чл. 58а от НК, спрямо основното наказание. Прави искане за
приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК и отлагане изтърпяването на
наказанието Лишаване от свобода с подходящ изпитателен срок. По
отношение на кумулативно, предвидената санкция наред с лишаването от
свобода, прокурорът счита, че следва да бъде определена в близък до
минималния размер по чл. 47, ал. 1 от НК. Според прокурора, на подсъдимия
К. следва да се възложи заплащането на направените в хода на наказателното
производство разноски, в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 1 от НПК, а
приложената като веществено доказателство по делото банкнота с номинал
20 лева, сериен № ГГ 50626106 - да се отнеме в полза на Държавата, на
основание чл. 307а от НК.
Подсъдимият Г.К. признава изцяло вината си по повдигнатото му
обвинение, както и фактическите обстоятелства, при които е извършено
деянието, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
1

съжаление за сторенето и моли съда за благоприятно за семейството му
решение.
Защитата не оспорва становището на държавния обвинител относно
фактическите обстоятелства, при които е извършено вмененото във вина на
доверителя й престъпление. Счита, че те са установени по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на разследването доказателства и
доказателствени средства, подкрепени и от направеното признание на
подсъдимия, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Акцент поставя върху
многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства и в този
аспект, прави искане съдът да приеме наличие на основанията по чл. 58а, ал.4
от НК и да приложи по-благоприятната за подзащитния й норма на чл.55 ал. 1
т. 2 б. „б“ от НК като замени, предвиденото основно наказание с по-леко по
вид.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди поотделно и в
съвкупност, приложените към делото доказателства и доказателствени
средства, взе предвид становището на страните, съобразявайки и
задължителните указания на ТР 1 /06.04.2009 г. по н. д. 1/2008 г. на ОСНК
на ВКС, прие за установено от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Г. В. К. е българин, български гражданин. Роден е на
********** г. в гр. П. и към момента на постановяване на присъдата
продължава да живее заедно със семейството си в родния си град. Има
завършено средно образование. Работи по трудово правоотношение като
„шофьор“ на тежкотоварен автомобил в „С. Д. ЕООД от м. май 2019 г. (л. 57
от ДП). Женен е и от брака си има две непълнолетни деца. Не е осъждан за
извършени престъпления.
На 25.03.2021 г. по повод изпълнението на възложен курс от гр.П. до гр.
Б., подс. К. управлявал, движейки се по автомагистрала „Тракия“ товарен
автомобил „Скания“ с рег. № ******** – влекач с прикачено полуремарке.
Съгласно утвърден от началника на Сектор „П. п.“ при ОД на МВР –
Пловдив часови график (л. 51 от ДП), на смяна като автопатрул на
автомагистрала „Тракия“ от 09:00 ч. на 25.03.2021 г. работели свидетелите С.
Н. – м. а. в сектор „П. п.“- Пловдив и Д.Х.И. – с. п. към сектор „О. п.“ при Ш.
РУ на МВР – Пловдив. Задълженията по контрол на пътното движение в
помощ на сектор „Пътна полиция“ били възложени на свид. И. със Заповед на
директора на ОД на МВР – Пловдив, считано от 30.11.2020 г. Смяната на
автопатрула била с продължителност 11 часа – до 20,00 ч. на 25.03.2021 г.
В изпълнение на служебните си задължения, свидетелите Н. и И., около
2

11,30 ч. на 25.03.2021 г. със служебен автомобил „КИА Сийд“ с рег. №
********, оборудван със синя лампа върху покрива и обозначен със сини
надписи „POLICE“, се намирали в землището на с.В., в района на
автомагистрала „Тракия“. Забелязали, че управляваният от подс. Г.К. товарен
автомобил „Скания“ с прикачено полуремарке се изкачва по пътен ръкав,
свързващ път II-56 с магистралата. Свид. Н. видял, че единият от фаровете на
автомобила не свети, поради което подал знак със стоп палка на водача да
спре. Подсъдимият К. изпълнил разпореждането на полицейския служител и
спрял автомобила в дясната част на пътното платно. Свид.Н. се приближил до
кабината на автомобила и поискал от подсъдимия документите на автомобила
и неговите лични документи. За да ги предаде на свид. Н., подсъдимият
излязъл от кабината на камиона и предоставил – свидетелството си за
управление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на
автомобила. Не представил полица за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. На стъклото на автомобила нямало и залепен
валиден стикер, удостоверяващ този факт. За констатираните нарушения на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата – движение с неизправни
светлини и липса на залепен на стъклото на автомобила стикер за валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, свид. Н.
уведомил водача на автомобила – подс. К., че ще му състави Акт за
установяване на административни нарушения по чл. 100, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от
ЗДвП. Подсъдимият помолил служителите на полицията да не му съставят
Акт, обещавайки им да почерпи и да отстрани причините за констатираните
нарушения. Служителите на полицията разпоредили на подсъдимия да остане
до автомобила си и се върнали в служебния автомобил, за да изпълнят
задълженията си по констатиране на установените административни
нарушения. Свид. Н. седнал на мястото на водача на автомобила, а свид. И. на
предна дясна седалка.
Докато свид. Н. съставял Акта за установяване на административно
нарушение (л. 36 от ДП), подсъдимият К. решил да избегне санкционирането
му по административен ред, поради което се приближил до служебния
полицейски автомобил, отворил предна дясна врата и пуснал върху краката на
свид. И. банкнота с номинал от 20 лева, предлагайки отново на служителите
на полицията да се почерпят. Едновременно с това им представил полица за
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която
междувременно открил сред останалите си документи.
Действията на подсъдимия провокирали служителите на полицията да
излязат от служебния автомобил и да затворят вратите му, оставяйки
банкнотата с номинал от 20 (двадесет) лева на предна дясна седалка.
Последвало уведомяване от тяхна страна на дежурния оперативен дежурен в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив.
На място пристигнал разследващ полицай от РУ – с. Труд при ОД на
3

МВР – Пловдив, който извършил оглед на полицейския автомобил и иззел,
намиращата се на дясната седалка в автомобила банкнота с номинал от 20
(двадесет) лева сериен № ГГ 50626106, приложена като веществено
доказателство по делото. Процесуалните действия са документирани, по
предвидения в НПК процесуален ред с Протокол и изготвен към него фото-
албум (л. 22 – л. 27 от ДП), и са поставили началото на започнато по реда на
чл. 356, ал. 1, т. 1 от НПК Бързо производство.
Подсъдимият Г.К. бил отведен в РУ – с. Труд при ОД на МВР –
Пловдив, задържан по ЗМВР за срок от 24 часа (л. 20 от ДП). Връчен му е и
съставеният от свид. Николов Акт за установяване на констатираните
административни нарушения на разпоредбите на чл. 100, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от
ЗДвП.
В хода на проведеното по общия ред разследване (Постановление от
31.03.2021 г. на наблюдаващия прокурор от ОП – Пловдив - л.1 от ДП) чрез
началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Пловдив са
изискани и приложени като писмени доказателства по делото документи,
удостоверяващи длъжностното качество на свидетелите Н. и И., както и
конкретно възложените им служебни задължения към момента на извършване
на проверката на автомобила, управляван от подсъдимия Комскийски.
Назначена е и техническа експертиза, на която е възложено изследване
на иззетата като веществено доказателство банкнота. От заключението на
експерта (л.32 – 33 от ДП), неоспорено от страните по делото се установява,
че банкнотата с номинал от 20 (двадесет) лева, сериен № ГГ 50626106 е
истински паричен знак и представлява годно разплащателно средство.
Според състава на съда, така описаната фактическа обстановка,
залегнала и в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява не
само от направените признания на подсъдимия, по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК, но и от дадените от него обяснения в хода на досъдебното
производство. В пълен сихрон със заявеното от подсъдимия са и приложените
писмени доказателства – характеристична справка за подсъдимия (л. 12 от
ДП), справка за съдимост (л. 15 от ДП), справка от АИС „БДС“ (л. 16 от ДП),
Протокол за обиск (л. 19 от ДП), Заповед за задържане по ЗМВР (л. 20 от ДП),
Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 22 – 23 от ДП) и фото-албум към
него (л. 24 – 27 от ДП), заверено копие от Акт за установяване на
административно нарушение от 25.03.2021 г. (л.36 от ДП), Справка за
нарушител/водач (л. 37 – 38 от ДП), справка за регистрация на товарния
автомобил, управляван от подс. К. (л. 9 от ДП), заверени копия на Формуляри
за изготвяне на типова длъжностна характеристика за длъжностите „младши
автоконтрольор II – I степен“ в група „Контрол на пътното движение по
главни пътища и магистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР (л.40 – 42 от ДП) и „полицай – старши
4

полицай“ в сектор/група „Охранителна полиция“, група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“, участък на районно
управление при ОДМВР (л. 45 – 48 от ДП), заверено копие от Ежедневна
ведомост на личния състав от група „КЛДГПА“ при сектор „Пътна полиция“
(л. 52 от ДП) и часови график с рег. както и гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите С. Н. (л. 29 от ДП) и Д. И. (л. 30 от ДП)
и приложената като веществено доказателство по делото банкнота с номинал
от 20 (двадесет) лева сериен № ГГ 50626106.
В събраните по делото гласни доказателствени средства не съществува
каквото и да е противоречие относно релевантните факти, включени в
предмета по чл. 102 от НПК, нещо повече, същите са подкрепени и от
съдържащата се информация в приложените писмени доказателства. Ето
защо, съдът не счете за необходимо да подлага на отделен, самостоятелен
анализ доказателствените източници, а при постановяване на съдебния си акт
кредитира с доверие депозираните свидетелски показания като логични и
последователни, обективно възпроизвеждащи фактите от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи помежду си, както и с останалите
събрани по делото писмени и веществени доказателства, включително и с
признанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК в хода
на съдебното следствие.
Въз основа на така установената по категоричен начин фактическа
обстановка, съдът е на становище, че повдигнатото на подсъдимия обвинение
за извършено престъпление по чл. 304а от НК е доказано по несъмнен и
категоричен начин, съответен на стандарта по чл. 303, ал. 2 от НПК, поради
което го призна за ВИНОВЕН в това, че на 25.03.2021 г. на автомагистрала
„Тракия“, в землището на с. В., област Пловдив е дал подкуп – сумата от 20
(двадесет) лева на полицейски органи – С.С. Н. – м. а. към сектор „Пътна
полиция“ на ОД на МВР – Пловдив и Д.Х.И. – с. п. към сектор „Охранителна
полиция“ при Ш. РУ на ОД на МВР – Пловдив, за да не извършат действие по
служба – да не му съставят акт за установяване на административни
нарушения по чл. 100, ал. 3 и чл. 100, ал.4, т. 2 от ЗДвП за незалепен върху
предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за неизправни
светлини на управляваното от него моторно превозно средство.
По категоричен начин от събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства се установява, че към
инкриминирания момент свидетелите Н. и И.са служители на ОД на МВР –
Пловдив и заеманата от всеки от тях длъжност отговаря на критериите в
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, б. „а“ от НК. Няма спор и относно времето, в
което двамата са изпълнявали служебните си задължения на 25.03.2021 г. – от
09,00 ч. до 20,00 ч., които включват : „...осъществяване на ефективен
контрол върху спазване правилата за движение, ...предотвратяване и
5

пресичане на нарушенията по пътищата, ...оказване на съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия,
...проверка редовността на документите, които трябва да носят водачите
на МПС за ползване на пътната мрежа и за техническата изправност на
МПС на пътя, изготвяне на документи, свързани с административно
наказателната дейност при констатиране на нарушения на правилата за
движение.“.
Не съществува противоречие в доказателствената маса – показанията на
двамата свидетели – полицейски служители, подкрепени напълно и от
признанията на подсъдимия К. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от
приложеното към делото веществено доказателство, включително и от
писмените такива – информацията, съдържаща се и в Протокола за оглед и
изготвения към него фото- албум, че подсъдимият е дал подкуп – иззетата и
приложена като веществено доказателство по делото банкнота от 20 лева на
двамата полицейски служители, докато са документирали констатираните
административни нарушения по Закона за движение по пътищата, с
единствената цел – да предотврати санкционирането на неправомерното му
поведение. С тези си действия, подсъдимият е преследвал като краен
резултат, служителите на полицията – свидетелите Н. и И. да не изпълнят
служебните си задължения, което единствено му е гарантирало възможността
да не понесе предвидената в Закона за движение по пътищата отговорност за
неправомерното си поведение, включващо и осъществяването на
съставомерните елементи на визираното престъпление в нормата на чл. 304а
от НК. Изпълнителното деяние е довършено с факта на прекъсване на
фактическата власт на подсъдимия върху инкриминираната банкнота с
номинал от 20 лева, предоставяйки я във фактическата власт на свидетелите
Н. и И., чрез пускането й през отвореното стъкло на прозореца на предната
врата на служебния автомобил, така че от този момент, те са могли
безпрепятствено да се разпореждат с нея. Нещо, което са сторили,
предприемайки действия по запазване на местопроизшествието, излизайки от
автомобила и заключвайки вратите му и едновременно с това,
сигнализирайки оперативния дежурен в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив за поведението на посъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, с целени и настъпили обществено – опасни последици.
Подсъдимият Г.К. е съзнавал, че е създал основания за намеса на органите на
полицията след констатиране на административните нарушения на
разпоредбите на чл. 100, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата
и за да избегне евентуалното му санкциониране по предвидения ред, е дал на
свидетелите И. и Н. дар – инкриминираната банкнота с номинал от 20 лева,
предлагайки им да се облагодетелстват неправомерно и по този начин,
мотивирайки ги да не изпълнят служебните си задължения по изготвяне на
документите, необходими за започване на административно-наказателно
6

производство.
В съответствие с правната квалификация на извършеното престъпление
и като се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
отчитайки конкретната му степен на обществена опасност и най-вече
необходимостта от постигане целите на наказанието, съдът счете, че са
налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК,
предвид многобройността на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства. В настоящия казус, съобразявайки се и с изискванията на
чл.57, ал. 2 от НПК, съдът счете, че по-благоприятно от редукцията по чл.58а,
ал. 1 от НК дори и на минимално, предвиденото в разпоредбата на чл. 39, ал.
1 от НК основно наказание, ще е прилагането на разпоредбата на чл. 55 от
НК, която позволява замяната му с по-леко наказание „пробация“ в
хипотезата на ал. 1, т. 2 на чл. 55 от НК и едновременно с това, отпадане на
задължителното налагане на предвиденото по-леко наказание Глоба при
прилагане на хипотезата на ал. 3 на чл. 55 от НК. Определянето на
комплексна санкция на подсъдимия К., която да включва наказание Лишаване
от свобода, макар и след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК и Глоба, в близък
или дори и в минималния, предвиден размер в чл. 47, ал. 1 от НК, според
настоящия съдебен състав би се явила не съответна не само на многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства, но и на степента на обществена
опасност на извършеното престъпление.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
отчете – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни –
полагащ обществено-полезен труд и грижещ се за издръжката на две
непълнолетни деца, влошеното здравословно състояние на съпругата му,
предпоставящо и сериозни разходи за осигуряване на съответното
специализирано лечение, незначителният брой допуснати нарушения на
правилата за движение (едва 5, санкционирани с наказателни постановления и
5, за които са му наложени административни санкции с фиш) в рамките на
периода, в който използва придобитата правоспособност да управлява МПС и
като квалификация, необходима за упражняване на обществено-полезен труд,
осигуряващ основната част от издръжката на семейството (18 години). Така
отчетените многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия К.
обстоятелства, при липса на отегчаващи, снижават значително и степента на
обществена опасност на иначе сериозно засягащото защитените от закона
обществени отношения престъпление по чл. 304а от НК.
Според състава на съда, съответно на тази по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с други сходни
деяния, и данните за личността на подсъдимия, е за извършеното
престъпление по чл. 304а от НК да му бъде наложено наказание „Пробация“,
включващо единствено задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от НК, всяка от които за минималния предвиден срок от ШЕСТ
7

МЕСЕЦА, без да се налага наказание Глоба. Пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ следва да се изпълнява с
минималната предвидена в разпоредбата на чл. 42б, ал. 1 от НК периодичност
- два пъти седмично. Именно с така наложеното наказание, независимо от
минималния размер на включените единствено задължителни пробационни
мерки, съдът счете, че с оглед добрите характеристични данни на подсъдимия
успешно могат да се постигнат целите по чл. 36 от НК.
На основание чл. 307а от НК, съдът постанови предмета на
инкриминираното престъпление по чл. 304а от НК – приложената като
веществено доказателство по делото – 1 бр. банкнота с номинал от 20 лева,
със сериен № ГГ 50626106 да бъде ОТНЕТА в полза на държавата след
влизане на присъдата в законна сила.
Причините за извършване на престъплението са в незачитане на
авторитета на правоохранителните органи и слабите морално - волеви
задръжки на подсъдимия.
Направените в хода на разследването разноски в размер на 70
(седемдесет) лева, съдът възложи за заплащане от подсъдимия в полза на
бюджета на ОД на МВР - Пловдив, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	13
Дата:	17 юни 2021 г. (в сила от 3 юли 2021 г.)
Съдия:	Мария Петкова Шишкова

Дело:	20215300201208
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 май 2021 г.

Присъда по дело №1208/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите