Решение по дело №2197/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 144
Дата: 14 март 2023 г.
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20224520202197
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Русе, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Г.а
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20224520202197 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ж. А. Г. от гр.Русе е подал жалба против наказателно постановление №22-
1085- 002659/ 18.10.2022г., издадено от началник група при сектор ПП при
ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.179, ал.2 във вр. чл.20, ал.2 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението и
иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 23.08.2022г., около 21.20 часа, жалбоподателят управлявал л.а.
“Тойота” с рег.№Р5084ВХ по ул.”Байкал” в гр.Русе. Пътят бил осветен от
1
улично осветление. На дадената улица имало дълбок изкоп за обслужване на
авария на водопровода в района, който бил обезопасен с високи метални
прегради, върху които били поставени ленти, оцветени в бяло и червено,
които допълнително сигнализирали участниците в движението за наличното
препятствие. Скоростта на управление на процесния автомобил от
жалбоподателя не му позволила за спре пред изкопа, той блъснал с предната
част на автомобила си металните заграждения, съборил ги в изкопа, след
което, поради набраната инерция, автомобила му навлязъл в изкопа, завъртял
се и паднал в него по таван.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив
начин от всички събрани по делото доказателства. При анализа на
доказателствата следва да се отбележи, че показанията на свид.Атанасова не
допринасят за разкриване на обективната истина по делото, тъй като не
съдържат възприятия, с каквито тя няма и как да разполага, за главните факти
на доказване. Свидетелката, отишла на местопроизшествието много след
описаните събития и повикана от жалбоподателя там, твърди, че от посоката,
от която Г. се е движел и съответно попаднал в изкопа, нямало заграждения.
Свидетелката няма как да разполага с такива знания, тъй като не е
присъствала на инцидента и явно заявеното от нея е в подкрепа на защитната
версия на Г., с когото са и колеги, като солидарността я е водело до
категоричността, с която представя дадените обстоятелства. Безспорно
установено е от показанията на свид.П. и от приложения снимков материал по
делото, че всъщност там е имало метални заграждения, които са били под
автомобила на въззивника в изкопа, като най- логичния възможен механизъм
да се озовали там е жалбоподателят да ги е блъснал с автомобила си, след
което да е паднал върху тях с него
Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.179, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като на 23.08.2022г. в
гр.Русе управлявал МПС с несъобразена с препятствията по пътя скорост,
поради което не можал да намали скоростта или да спре превозното средство
при възникнала опасност за движението и с това причинил ПТП. Налице е
пряка причинно следствена връзка от противоправното неспазване на
2
правилата за скоростта и предизвикания резултат- настъпилото ПТП, тъй като
ако беше спазил тези правила, той щеше да може да намали скоростта си на
движение и да спре пред препятствието, ясно обозначено с метални прегради
и цветни ленти, които е можел спокойно да наблюдава, предвид
разположението на препятствието върху обширно и осветено земно
пространство, даващо възможност за мащабен и обстоен поглед върху цялата,
касаеща всяко конкретно движение, пътна обстановка. Наличието евентуално
на стеснен пътен участък около препятствието или изобщо липса на
възможност за заобикаляне му в никакъв случай не извиняват жалбоподателя,
тъй като при липса на възможност за преминаване, той въобще не е следвало
да прави такъв опит. Спазването или не на някакви строителни изисквания
досежно изкопа нямат абсолютно никакво отношение към вината на Г., тъй
като, както беше вече казано, ако беше спазил правилата за движение, щеше
да избегне произшествието. От субективна страна жалбоподателят е
извършил нарушението при непредпазливост под формата на небрежност-
той не предвиждал настъпването на обществено опасните последици от
поведението си, но е можел и бил длъжен да ги предвиди. Наказанието за това
нарушение е правилно индивидуализирано и ориентирано към единствения
му възможен размер. Поради всичко това наказателното постановление
следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22- 1085- 002659/
18.10.2022г., издадено от началник група при сектор ПП при ОД на МВР-
Русе, с което на Ж. А. Г. от гр.Русе на основание чл.179, ал.2 във вр. чл.20,
ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3