O П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………………..…./ 25.01.2021 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАСНКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50
СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на 25.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13355 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск от „Д.а.“ ЕООД, ЕИК ********* и „М.т.“ ЕООД, ЕИК *********, като съдружници
в ДЗЗД „Саладор 42“ срещу „Е.П.“ АД, с правно
основание чл.124 от ГПК, съдът да признаете със сила на присъдено нещо, че не
се дължи сумата от 5352,41ля. на основание потребено
количество електроенергия за м.август 2020г. в обект находящ
се в гр.Г.Оряховица, ул.Македония 78, с аб.№
*********.
В срока по чл. 131 от ГПК с отговора
на исковата молба ответникът „Е.П.“ АД е направил възражение за
неподведомственост на делото пред Варненски районен съд. Изложени са
съображения, че е налице арбитражна клауза в Заявление № 5328450/31.01.2020 г.,
депозирано от ищците, съгласно която всички спорове, възникнали в отношенията
между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – Варна при Сдружение
„ППМ“ съобразно негови правилник.
В представения от съда срок ищците изразяват становище
за неоснователност на направеното от ответника възражение за
неподведомственост. Оспорват, че лицето подписало споразумението е имало
представителна власт, представителната власт на лицето, подписало
споразумението от името на ответника, както и че е налице действително
арбитражно споразумение. Моли се спиране на делото до приключване на спора по гр.д. №11859/2020 г.
на ВРС при твърдения, че пред другия състав на ВРС е предявен инцидентен установителен иск за установяване действителността на
арбитражното споразумение.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
Възражението за неподведомственост на спора е
направено в преклузивния срок по чл. 8, ал. 1 ЗМТА.
Видно от представеното по делото
Заявление № 5328450/31.01.2020 г . е включена уговорка споровете между клиента и ответното
дружество, породени от протокола в отношенията между страните да бъдат решавани
от Арбитражен съд – Варна при Сдружение „ППМ“.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК
страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен
съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите.
С § 1 от Закона за изменение допълнение на
ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ бр. 8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на
чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за сключване на арбитражно
споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите /ДРЗЗП/. Според легалното определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 13, т. 1 ДРЗЗП, „потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и
професионална дейност“.
В настоящия случай, видно от приложеното към отговора
на исковата молба заявление 30.01.2020г. за продажба на електрическа енергия, ищецът е поискал
неговият обект – производствена сграда да бъде снабден с ел. енергия за
небитови нужди.
В процесното
заявление е уговорена арбитражна клауза в следния смисъл: „при възникване на
спор, отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд –
гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия Правилник“. Заявлението, с
така уговореното арбитражно споразумение, е лично подписано от представител на
ищеца „ М.Т.“ ЕООД, като управляващ съдружник в ДЗЗД „Салвадор 45“, съответно е
прието от служител на ответното дружество „Е.П.“ АД.
Документът е подписан и от двете страни,
спазена е писмената форма, респективно отговаря на изискванията на чл.7 ал.2
ЗМТА, поради което има характера на арбитражно такова по смисъла на чл.7 ал.1
ЗМТА. Доколкото
ищците са търговски дружества, като съдружници в ДЗЗД,
и от управляващия гражданското дружеството е поискано присъединяване за
стопански нужди, т.е. свързани със стопанската дейност на дружеството, съдът
намира, че същите нямат качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП.
Предвид изложеното и съдът като съобрази, че
предявеният иск е по спор имащ за предмет недължимост на парична сума, извън
изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК, че е налице обвързващо страните
арбитражно споразумение и позоваването на него от ответника в срока за отговор
на исковата молба, намира, че са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗМТА
за прекратяване на производството по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца,
че процесното заявление е подписано от лице без представителна власт.
Видно от съдържанието на представеното по делото пълномощно, към Заявление №
5328450/31.01.2020 г., лицето Станислава Димитрова Станева, подписало
заявлението, е упълномощено от управителя на дружеството „Малви
Трейд“ ЕООД да го представлява пред доставчика на електрическа енергия. За
наличие на надлежно упълномощаване може да се повдига като спор само мнимо
представляваната страна, поради което възражението на ищеца, че ответникът не е
надлежно представляван не следва да се обсъжда, доколкото липсва позоваване на
такова. Следва и да се отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМТА арбитражният съд се
произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване
или недействителност на арбитражното споразумение, поради което възражението за
несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение е предпоставено от извършването му в преклузивен
срок по чл. 20, ал. 1 ЗМТА - срокът за отговор
на исковата молба пред арбитражния съд.
След извършена служебна справка настоящият
съдебен състав констатира, че с определение №260893/22.1.2021г.,
постановено по гр.д. № 11859/2020 г., производството по делото е прекратено,
като не е приет за съвместно разглеждане твърдения от ищците инцидентен установителен иск.
С оглед на това, съдът намира, че не е налице
висящ преюдициален спор, който да е от значение за
правилно разглеждане на настоящото производство, поради което искането за
спиране на делото следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът приема, че
направеното от ответното дружество възражение за неподведомственост на спора е
основателно, поради което производството следва да бъде прекратено, на
основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
ищците за спиране на делото до приключване на гр.д. № 11859/2020 г. по описа на ВРС,
48 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13355 по описа за 2020 г. на
Варненски районен съд, 50 състав, поради неподведомственост на спора, на
основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
Определението, в частта в която производството по
делото е прекратено, подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред
Варненски окръжен съд, а в останалата част е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищците „Д.а.“ ЕООД и „Малви
Трейд“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Саладор 42“ и ответника„Е.П.“ АД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: