РЕШЕНИЕ
№ 808
гр. Бургас, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120100590 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на В. Н. Д., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв. А. И. Ж., с която се обжалва Решение №1450-
О/10.01.2023г. на ОСЗ-С.. Иска се да бъде отменен обжалваният
административен акт, поради твърдяна незаконосъобразност, като са
изложени подробни съображения в жалбата.
Ответникът по жалбата не е изразил становище.
Жалбата е с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адв. Ж., който поддържа жалбата и моли за
уважаването й.
В съдебно заседание ответната ОСЗ С. се представлява от главен
юрисконсулт Ж. Д.-Л., която предоставя на съда да се произнесе по жалбата,
като вземе предвид представените по делото доказателства.
Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона,
намери следното:
Жалбата е допустима. Жалбоподателката е наследник на Н.В.Ц., т.е. е
адресат на обжалвания административен акт, поради което има правен
интерес от оспорването. Решението е съобщено на жалбоподателката на
1
16.01.2024г., а жалбата е подадена на 29.01.2024г., т.е. спазен е 14-дневният
срок.
По същество жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
С Решение №1666/28.07.2022г., постановено по гр.д. №478/2022г., е
отменено Решение №3026/08.12.2021г. на ОС „Земеделие” – С. в следната
негова част: т.2, с която е отказано да бъде признато правото на
възстановяване на собствеността в полза на наследниците на Н.В.Ц. с план за
земеразделяне на нива от 3.800 дка, находяща се в землището на с.Ч., в
местността А..
Върната е преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр.С. за
повторно произнасяне с административен акт по отношение на посочения
имот, който да е надлежно мотивиран, в изпълнение на чл.59, ал.2, т.4 АПК.
Осъдена е Общинска служба „Земеделие“ – гр. С. да заплати на
жалбоподателката В. Н. Д., сумата от 1785 лева разноски по делото.
В изпълнение на горепосочения съдебен акт, с Решение
№3026/17.11.2022г. на ОС Земеделие С., е признато правото на собственост на
наследниците на Н.В.Ц. върху процесния имот, находящ се в землището на
село Ч., местността „А.“, с площ 3,800 кв.м., както и върху други имоти,
които не са предмет на настоящата жалба, но е отказано възстановяването на
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на горепосочения имот, както и на други имоти, които не са предмет на
настоящата жалба.
Това решение също е било обжалвано от страна на настоящия
жалбоподател, като по него е образувано гр.д. №1788/2023г., по описа на БРС.
С Решение №2474/12.12.2023г., постановено по гр.д. №1788/2023г. по
описа на БРС е отменено Решение №3026/17.11.2022г. на ОС „Земеделие" гр.
С. по преписка, образувана по заявление вх. №3026/03.06.1992 г. на
наследниците на Н.В.Ц., б.ж. на гр. Ч., починал на **** г., в частта по р-л III,
т. 1, с която е отказано възстановяване в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на правото на собственост върху имот, представляващ нива с
площ от 3,800 дка, находяща се в м. „А.“, в землището на с. Ч., като вместо
него е възстановено правото на собственост на наследниците на Н.В.Ц., б.ж.
на гр. Ч., починал на **** г, в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху земеделски имот, представляващ нива от 3,800 дка (три декара
и осемстотин кв.м.), находяща се в м. „А.”, в землището на гр. Ч., при съседи
и граници: поземлен имот с идентификатор ***.196 по КККР на гр. Ч., който
земеделски имот е отразен като имот № * с площ от 3800 кв.м. (три хиляди и
осемстотин кв.м.) в скица - приложение 1 към заключението на в.л. *** и с
координати в комбинирана скица, прил.2. ОбяВ. е изготВ.та от в.л. *** скица
- приложение 1 и приложение 2 към приетото по делото заключение от
31.10.2023 г., приложените на л. 146 и 147 от делото, за неразделна част от
2
постановеното решение и е осъдена Общинска служба „Земеделие“, да
заплати на В. Н., сумата от 2084.40 лв., представляваща направените от нея
съдебно-деловодни разноски. Решението е влязло в сила на 19.01.2024г.
Това решение е връчено на ОС Земеделие С. на 18.12.2023г., т.е. на тази
дата същата се е запознала с него.
На 10.01.2023г. Общинска служба Земеделие С. е издала Решение
№1450-О/10.01.2023г., с което наследниците на жалбоподателя за обезщетени
чрез предоставяне в собственост на 4.445 дка земеделски земи на обща
стойност 1956 лв.
Решението е връчено на жалбоподателя на 16.01.2024г., т.е. след като
ОС Земеделие С. е узнала за постановеното решение по гр.д. №1788/2023г., по
описа на БРС, с което спорът е решен по същество и имотът е възстановен на
жалбоподателите.
След като е налице влязъл в сила съдебен акт, с който спорът е решен
по същество и имотът е възстановен на жалбоподателите и ОС „Земеделие“ е
била уведомена за това обстоятелство, с получаване на препис от
горепосоченото решение, то не е следвало да връчва издаденото по-рано
решение, с което наследниците на Н.Ц. са обезщетени с друг имот.
Следва да се отбележи, че ответникът по жалбата не е оспорил същата.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ОС Земеделие
С. изрично е заявила, че единственото й възражение по делото е относно
претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, като бъде отменено процесното решение.
След като в случая спорът е решен с влязло в сила съдебно решение, с
което е възстановено правото на собственост, то не следва да се изпраща
преписката на ответника по жалбата за произнасяне.
На основание чл.143 АПК ответният административен орган следва да
се осъди да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по
делото, за които са ангажирани доказателства за реалното им извършване.
Своевременно е въведено от ответника по жалбата възражение за
прекомерност на адвокатски хонорар, което е основателно. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и предвид липсата на
оспорване на жалбата от страна на ответника по нея, съдът намира, че
претендирания хонорар следва да бъде намален до предвидения в чл.8, ал.3 от
НМРАВ 1.2004г. размер от 1000 лв.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1450-О/10.01.2023г. на ОС „Земеделие” – С..
3
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр.С. да заплати на В. Н. Д.,
ЕГН: **********, сумата от 1000 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4