РЕШЕНИЕ
№ 2982
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120108943 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против Т. Д. Н., Д. Д. Б., А. Д. Д. и Н. Д. Н. и допълнително уточнена
искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че всеки от ответниците, в
качеството им на наследници на Д. Д., дължи на ищеца по 134,30 лв. – главница,
представляваща част от сбора от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена
вода за абонатен № **** за периода 15.08.2019 г. – 10.08.2021 г., ведно с лихвата за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и по
12,57 лв. – части от дължимата сборна мораторна лихва, дължима за периода 25.10.2019 г. –
07.10.2021 г., които суми са части от вземанията, присъдени в полза на ищеца със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по по ч.гр.д. № 8943/2021 г. на БРС. Претендира се
и осъждане на ответниците да заплатят на ищеца направените от него разноски в
заповедното и в исковото производство. В исковата молба твърди, че ответниците са
клиенти на ищцовото дружество по силата на валидно правоотношение с предмет доставка
на ВиК услуги до гр. Б***, ж.к. ******, ап. ***, което е възникнало в резултат на
наследяване по закон, като те са били длъжни да заплащат задълженията си към
дружеството в 30-дневен срок от издаване на съответната фактура, но не са платили
процесните задължения. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца,
който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответниците Т. Д. Н., Д. Д. Б., в който предявеният против тях искове са
1
оспорени като неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени. Твърди се, че не са
представени доказателства, обосноваващи процесуалната легитимация на ответниците, тъй
като липсват доказателства, че те са приели оставеното от наследодателката им наследство.
Твърди се също така, че не е доказано дали в процесния имот има монтиран работещ и
пломбиран водомер, както и дали той е бил изправен през процесния период. Моли се
исковете против двете ответници да бъдат отхвърлени. Особеният представител се явява в
съдебно заседание, поддържа отговора, ангажира доказателства.
Ответниците А. Д. Д. и Н. Д. Н. не са подали отговори на исковата молба, не са
изразили становище по предявения иск, не са направили доказателствени искания.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7144/2021 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена Заповед № 2799/12.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д. Д. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД сумата от 537,22 лв., представляваща сбор от неплатени задължения за
ползвани ВиК услуги през периода 15.08.2019 г. – 10.08.2021 г. за абонатен № ****, открит
за имот, находящ се в гр. Б****, ж.к. **********, сумата от 50,26 лв. – обезщетение за
забавено плащане, дължимо за периода 25.10.2019 г. – 07.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както и 75
лв. – разноски по делото. При изпълнение на процедурата по връчване на препис от
заповедта за изпълнение на длъжника Д. Д., е било установено, че тя е починала, поради
което съдът е разпоредил заповедта да се връчи на наследниците й (ответниците по делото),
както и им е дал срок за възражения. Двама от длъжниците са подали възражения, а на
останалите двама преписите са били връчени по реда на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което с
определение от 03.12.2021 г. заповедният съд е указал на заявителя правото да предяви иск
за установяване на вземанията си, в резултат на което е предявен настоящият иск.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че на
11.07.2003 г. Д. Н. Д. и Д. Д. са закупили апартамента, за който са начислени процесните
задължения.
Видно от изготвената по делото справка от НБД Население, Д. Д. е починала на ****
г., а съпругът й Д. Н. Д. е починал преди това, т.е. към момента на смъртта си тя е била
****. От тази справка също така е видно, че към момента на смъртта си тя е имала три *** и
един ***, а именно четиримата ответници по настоящото дело.
По делото е представена подадена от Д. Д. декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
24.07.2008 г., касаеща процесния недвижим имот, в която като негови собственици (по
наследство и чрез покупко-продажба) са вписани деклараторката Д. Д., притежаваща 6/10
ид.ч. от имота, и Н. Д. Н., Д. Д. Б., А. Д. Д. и Т. Д. Н., за които е декларирано, че притежават
по 1/10 ид.ч. от имота.
При тези доказателства, съдът намира за установено по делото, че през процесния
период 15.08.2019 г. – 10.08.2021 г. собственици на процесния имот са били Д. А. Д., и
ответниците по делото - Н. Д. Н., Д. Д. Б., А. Д. Д. и Т. Д. Н., а след смъртта на Д. А. Д. на
**** г. целият имот е придобит от ответниците при равни квоти, тъй като същите са *** на
предходните му собственици и наследяват по равно.
От приложените по делото две справки-извлечения от показанията за водомери
***/*** и ***/***, отчетени с мобилно устройство и 24 бр. фактури се установява, че ищецът
доставя ВиК услуги в горепосочения имот, за който е открит абонатен № ****, като са
монтирани два водомера и през периода 25.09.2019 г. – 25.08.2021 г. са издадени фактури, в
които са начислени задължения за доставени услуги през периода 15.08.2019 г. – 10.08.2021
2
г. на обща стойност 537,22 лв.
Представени са и общите условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите, както и доказателства за публикуването им в един централен и
един местен всекидневник, поради което и при липсата на твърдения и доказателства
ответниците да са предложили различни условия на ВиК дружеството в предвидения в чл.
71, ал. 1 от ОУ 30-дневен срок от влизането им в сила, съдът намира, че същите намират
приложение и в отношенията между страните по делото.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е
установило, че процесният имот се намира във водоснабдена от „ВиК“ ЕАД сграда, като в
апартамента са монтирани два измервателни уреда – битови водомери за студена вода,
находящи се в кухнята и в банята, които се отчитат електронно, чрез мобилно устройство и
електронен карнет, като при осигурен достъп отчетникът непосредствено отчита и записва
показанията на водомера и се вписва, че водомерът е „видян”. При този вид отчитане няма
възможност за поставяне на подпис от клиента и такъв не се изисква. Вещото лице е
установило, че показанията на водомерите са последователни и във възходящ ред, като през
процесния период общото изразходвано количество вода, преминало през монтираните в
имота на ответниците водомери, е 181,56 куб.м. на стойност 537,22 лв., от които 179 куб.м. -
отчетени по водомери и 2,56 куб.м. – от „разпределение“, като е спазен реда и размера за
начисляване на количества вода от „разпределение“. Вещото лице също така е посочило, че
отчетеното количество вода е фактурирано по цени, определени с решение на КЕВР.
По делото е разпитана св. И. Г. (служител на ищцовото дружество), която заявява, че
отчита бл. ** в ж.к. *****, включително партидата за имота на Д. Д.. Според свидетелката в
този имот има два водомера, като през процесния период тя е била допускана в имота да ги
отчита, а след смъртта на Д. Д. няма достъп до имота.
При така ангажираните от страните доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните
съображения:
Установи се по делото, че през процесния период ответниците и наследодателката им
Д. Д. са били съсобственици на апартамент, който е водоснабден от ищцовото дружество,
поради което следва да се приеме, че те са клиенти на дружеството и дължат заплащане на
предоставените им ВиК услуги, съгласно квотите им в съсобствеността. Въпреки, че през
процесния период ответниците са били собственици на по 1/10 ид.ч. от имота, след смъртта
на майка им Д. Д. те са наследили и нейните задължения към ищеца за доставените в имота
ВиК услуги през процесния период, т.е. тези задължения понастоящем са разпределени
между тях по равно и всеки от ответниците дължи по ¼ ид.ч. от тях.
Установи се също така, че в имота на ответниците има два водомера, които са били
отчитани реално през процесния период, поради което следва да се приеме, че ВиК услуги,
чиято цена се претендира в настоящото производство, действително са били доставени.
От ангажираната експертиза се установи, че начислените от ищеца суми за
предоставените в имота на ответниците ВиК услуги съответстват на одобрените от КЕВР
цени.
Предвид горното съдът намира, че ответниците, в качеството им на собственици на
водоснабден от „ВиК“ ЕАД недвижим имот и по наследство, дължат заплащане на сумата от
537,22 лв., представляваща стойността на предоставените в имота ВиК услуги през
процесния период, като всеки от тях е задължен за 1/4 част от тази сума, или по 134,30 лв., в
какъвто размер е предявен иска за главниците. Поради това и при липсата на твърдения и
доказателства ответниците да са платили тези суми на ищцовото дружество, съдът намира,
че предявеният иск в частта относно главниците е основателен и доказан.
Предвид дължимостта на главниците и липсата на извършено от ответниците
3
доброволно плащане на задълженията им, съдът намира, че те дължат и лихва за забава
върху отделните вземания, считано от изпадането им в забава до подаване на заявлението,
като по изчисления на сборната мораторна лихва възлиза на 50,26 лв., като всеки от
ответниците дължи по ¼ от нея, т.е. по 12,57 лв. С оглед на това съдът намира, че искът е
основателен и доказан и в частта относно мораторните лихви.
На осн. чл. 86 от ГПК ответниците дължат и законната лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задълженията им.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК
е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца и по 1/4 от направените от него съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, които са в общ размер от 1080 лв., т.е. по
270 лв., както и по 1/4 от разноските в заповедното производство, които са в размер на 75
лв., т.е. по 18,75 лв., или общо по 288,75 лв. - разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Д. Н., ЕГН **********, от гр.
Б**, ж.к. ***, Д. Д. Б., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, А. Д. Д., ЕГН **********, от гр.
Б**, кв. ***, и Н. Д. Н. ЕГН **********, от гр. А**, ул. **, че всеки от тях дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр. Б**, кв. ***, представлявано от Г. Й. Т., следните суми: по 134,30 лв. (сто тридесет и
четири лв. и тридесет ст.) - главници, представляващи по 1/4 от сумата от 537,22 лв., която
сума представлява сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода
за абонатен № **** за периода 15.08.2019 г. – 10.08.2021 г., както и по 12,57 лв. (дванадесет
лв. и петдесет и седем ст.), които представляват по 1/4 от сумата от 50,26 лв. - сборна
мораторна лихва, дължима за периода 25.10.2019 г. – 07.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 11.10.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията, които вземания са предмет на Заповед № 2799/12.10.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7144/2021 г. по описа на РС -
Бургас.
ОСЪЖДА Т. Д. Н., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к. ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр. Б**, кв. ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 288,75 лв. (двеста осемдесет и осем лв.
и седемдесет и пет ст.), представляваща ¼ от направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр. Б**, кв. ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 288,75 лв. (двеста осемдесет и осем лв.
и седемдесет и пет ст.), представляваща ¼ от направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, кв. ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр. Б**, кв. ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 288,75 лв. (двеста осемдесет и осем лв.
и седемдесет и пет ст.), представляваща ¼ от направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото и в заповедното производство.
4
ОСЪЖДА Н. Д. Н. ЕГН **********, от гр. А**, ул. **, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
гр. Б**, кв. ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 288,75 лв. (двеста осемдесет и осем лв.
и седемдесет и пет ст.), представляваща ¼ от направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5