РЕШЕНИЕ
|
Номер |
|
от
|
31.10.2017г |
Град
|
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренския районен |
съд |
|
граждански
|
състав |
В |
Открито |
заседание на 30.06.2017г
в следния състав: |
|
Председател |
ПЕНКА П.П.
|
Секретар |
Мария
Ганева |
като разгледа докладваното от |
Съдия
П. |
|
гражданско |
дело номер |
1443 |
по описа за |
2016 |
година. |
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
И.В.И.,
ЕГН **********, е предявил иск да бъдат осъдени М.А.В., В.П.В. и И.Ц.М. ***, да
му заплатят солидарно сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени в резултат на неправомерното отглеждане в дворовете на В.П.В.
и И.Ц.М. на голямо количество овце, които са собственост на М.А.В.. Претендира се и
законна лихва върху сумата от 6000лева, начиная от датата на увреждането
м.декември 2014 г. до окончателното заплащане.
Ответниците
оспорват изцяло предявения иск.
Правното основание на иска
е чл.45 ал.1 ЗЗД.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Назначена е и е изслушана съдебно – медицинска
експертиза.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че страда от перибронхит и хронична
обструктивна белодробна болест /ХОББ/,
поради което по препоръка на лекарите след пенсионирането си се е преместил от
гр.София в родното си село с.С. Б., общ.Роман. За установяване наличието на
заболявания е представил Медицинско направление с изх. № 55 от 18.06.2015 г.,
изд. от личен лекар д-р Г. Иванова – АИППМП-ЕООД-София и мед. Заключение от
рентгенолог от 18.06.2015 г.; Резултати от образно изследване от 25.02.2016 г.
от д-р Баев, МБАЛ – Мездра, диск от
ренгенография – София, 17 поликлиника. Според изложеното в исковата молба
от края на 2014г ответниците В.П.В. и И.Ц.М., които са съседи
на ищеца, започнали да отглеждат в
пригодени към дворовете си кошари, овце -176бр и 18 бр.кози, които са
собственост на първата ответница М.А.В.. Според твърденията в исковата молба от
двете „кошари”, които се намират от двете страни на къщата на ищеца, по всяко
време се носи непоносима миризма, по-точно „воня” от непочистения тор, а това
се отразява изключително зле на
физическото и психическото здраве на ищеца. Излага се становище, че с тези си
действия ответниците нарушават „Закона за ветеринарната дейност“, респективно на
Наредба №44 от 20.04.2006г за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти на Министерство на земеделието и
горите. За горните нарушения ищецът многократно е сигнализирал различни институции,
включително и омбудсмана на Република България, видно от приложените към
исковата молба Писмо-отговор на жалба от Кмета на Община Роман под №
9400-576/1/28.05.2015 г.; Писмо-отговор на жалба от Кмета на Община Роман под №
9400-576/3/01.09.2015 г.; Писмо-отговор на жалба от Кмета на Община Роман под №
9400-576/4/01.09.2015 г.; Писмо-отговор на жалба от Кмета на Община Роман под №
9400-576/6/20.11.2015 г.; Жалба от 03.12.2015 г. до Директора на ВМС – Враца и
Писмо-отговор от 11.02.2016 г. на Директор на ОДБХ-Враца и Отговор от
Омбудсмана на РБ по жалба на ищеца. След извършени проверки на 20.08.2016г овцете били преместени на друго място извън селото, но козите
останали. В последствие на 20.10.2016г
овцете отново били докарани. С тези действия ответниците причинили на
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и
морални страдания /психически, душевен и нравствен тормоз/, поради което последния иска от съда да осъди ответниците да
му заплатят солидарно обезщетение от 6000лева. Ответниците оспорват изцяло
предявения иск, като вземат становище, че описаното в исковата молба не
отговаря на действителността. Излагат се данни, че в дома на ответницата М.А.В.
се отглеждат 5бр. Овце и 5бр.кози, а в дома на И.Ц.М. се отглеждат 10 бр. Кози,
за отглеждането на които са издадени съответните документи, като животновъдните
обекти са вписани съгласно приложените удостоверения № 25/01.02.2016 г. и №
41/05.02.2016 г., издадени от ОДБХ
–Враца. В подкрепа на изложените в отговора твърдения за извършвана дейност в съответствие
със законите на страната са представени следните доказателства: Договор за наем
на недвижим имот от 16.02.2016 г.; Отговор на Община Роман във връзка с жалба
на ищеца с № 9400-576/10/22.03.2016 г.; Отговор
на Община Роман във връзка с жалба на ищеца с №
9400-576/12/25.04.2016 г.; и Схема за маршрут за движението на
селскостопанските животни.
По
делото са разпитани шестима свидетели Н. П.,
Н Н., В.
В., А. Т., М П. и И. Д И.. Свидетелите доведени от ищеца – Н. П., Н Н. и В. В., твърдят, че през 2015г и 2016г В. и И.
гледали овце и кози в дворовете си, като според тях стадото наброявало повече
от 100 овце. Всички свидетели в този период посещавали ищеца, който им се
жалвал от носещатата се от дворовете на ответниците непоносима „воня”, която му
се отразявала на здравето и на психиката, като получавал задух и кашлица и не
можел да спи по цяла нощ по тази причина Оплаквал се, че дори прането му се
вмирисвало. Св Н. П. от гр.Мездра /първа
братовчедка на ищеца/ твърди, че често е посещавала ищеца и при посещенията си
лично е усещала страхотна миризма от
животните особено когато времето е по-топло. Според нея миризмите лятно време
са нетърпими, не може да се стои отвън и тъй като тя имала ХОББ /заболяване на
белите дробове/ веднага усещала, че ѝ е трудно да диша. Според свидетелката
ответниците чистят само когато ще има някаква проверка. На такова почистване в
имота на И. е била свидетел на 19 и 20 август 2016г., защото по това време
е предстояла проверка по препоръка на
омбудсмана. Свидетелката твърди, че по същото време е виждала и в двора на В.
каруца с оборски тор. По улицата е забелязала изпражнения и урина от овцете, а
при И. даже имало тръба, от която се изтичат на улицата фекалии от овцете и
мърсотия от вътрешността на двора. Свидетелката твърди, че след проверките
овцете били изведени, но козите останали. Св. Н Н. от с. С. Б. твърди, че при
посещението си през лятото на 2015 г. при ищеца, той му споделил, че има
заболяване и тази миризма от животните го задушава. Миналата година
през м. август видял, че отвън на улицата има натоварен камион с тор. Според
свидетеля в момента животните ги няма там, но през 2015 г. и 2016 г. е сигурен,
че овцете са били в двора на И.. За В. не знае точно, какви животни има в двора.
Според свидетеля във всяка една къща има животни, но толкова много има само В..
Св. В. В. през 2015г правил баня на ищеца, който му се оплакал, че е заболял от
тези миризми с белия дроб и е ходил на лекар. Тормозил се защото кашля и има
хрипове в дробовете. Св.А. Т. – съсед на страните- твърди, че не е мирисало в
района и според неговите наблюдения кошарите на В. и И. редовно се чистят. От
миналата година овцете са изведени извън селото и в момента в дворовете на
двамата ответници се гледат не повече от 7-8 животни. Св.М П. също съседка на
страните, твърди, че няма наблюдения за двора на ответника И., но е виждала В.
да мете всеки ден кошарата. Потвърждава, че овцете в момента се отглеждат извън
селото, като в двора на И. има няколко кози, а в двора на В. около 7-8 овце.
Според нейните наблюдения няма купища с тор в домовете на ответниците. Не е
виждала по улицата мърсотии и да тече мръсна вода. Последните двама
свидетели твърдят, че конфликта между И.
и В. е във връзка с един казан на ищеца за варене на ракия. Допълнително допуснатия
свидетел И. Д И., твърди, че около 20-25 дни преди заседанието е минал по
улицата, където живее И. и видял, че на улицата
пред портата му имало около 20 кози.
Д-р
Д. - вещо лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, е изготвила
заключението си след преглед на ищеца, извършен на 19.06.2017 г. в МБАЛ „Св. И. ***. Представя и извлечение от
изследването, което е извършила, касаещо функционалното дишане на ищеца и което
имала предвид в заключението си. Това изследване на неговото дишане за
вместимостта на неговия бял дроб за една секунда, дава информация за евентуално
запушване на бронхите. Според експерта индексът на Тифно, както и показателите
за периферна обструкция са в норма. Налице са обективни, клинични, функционални
и рентгенови данни за хроничен обикновен бронхит, белодробен емфизем,
двустранна базална пневмофиброза, които заболявания към момента на прегледа не
са обострени и са в клинична ремисия. След извършеното изследване с
бронходилататор констатирала, че към момента на изследването ищецът има
запазени вентилаторни показатели на дишането. Обективният преглед показал данни
за грубо везикуларно дишане, без груба хрипова находка. Според експерта няма
функционални и клинични критерии за наличието на хронично обострена белодробна
болест /ХОББ/. Категорична е че ищецът има хроничен бронхит, белодробен
емфизем, но няма диагнозата ХОББ, защото не са изпълнени съответните клинични
критерии, за които изхожда от изследванията и прегледа. Вещото лице е категорично,
че по съществуващите данни не може да даде отговор на последния въпрос поставен
в задачата. Само при наличието на обективни замервания на някакви биологични
материали може да каже и какви вреди ще предизвикат върху здравето на ищеца. При
доказани наднормени концентрации на някакви вредни вещества там, където ищеца
живее, може да се каже, какво отражение върху здравето му ще имат те. Заключението
е оспорено от процесуалния представител на ищеца, който твърди, че данни за
състоянието на въздуха могат да бъдат взети от свидетелските показания.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Непозволеното увреждане е институт на гражданското право, който се основава
на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните
права и имуществото на физически и юридически лица. В случая се твърди,
че противоправните действия на ответниците се изразяват в неправомерното
отглеждане в дворовете на ответниците В.П.В. и И.Ц.М. на голямо количество
овце, които са собственост на М.А.В. и с
тези си действия ответниците нарушават „Закона
за ветеринарната дейност“, респективно на Наредба №44 от 20.04.2006г за ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти на Министерство на земеделието и горите. Твърди
се още, че ответниците освен, че са отглеждали неправомерно животни в дворовете
си, не са полагали небходимите грижи за почистване на кошарите,
в резултат на което се носи непоносима миризма - „воня”, което причинява на
ищеца физически страдания и морални страдания /психически, душевен и нравствен
тормоз/
Искът
е предявен с правно основание чл.50 ЗЗД, при който вредата
трябва да е причинена от самото животното, т.е. от неговото активно участие, но
в случая такова не се твърди. От наведените обстоятелства и формулираният
петитум следва да се направи извод, че е
предявен иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД - за
репариране неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправни
действия на ответниците и неизпълнение на техни задължения при отглеждане на
животни.
За
да е основателен предявения иск и съответно да бъде ангажирана отговорността на
ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за вредите, които претендира, е
необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта.
Необходимо е ищецът да се докаже, че ответниците са автори на посочените
противоправни деяния, както и че в резултат на тези деяния в неговия
патримониум са настъпили вреди, установени по вид и размер, т. е. да се
установи и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Единствено по отношение на вината нормата на чл.45 ал.2 от ЗЗД предвижда,
че същата се предполага до доказване на противното. В настоящия процес
на ответниците е възложена тежестта за оборване на тази законова презумпция.
Разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму, да ги
поправи, като съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, се дължат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Не е спорно по делото, че
страните притежават съседни имоти в с. С. Б., община Роман. Не се спори и относно
обстоятелсвото, че в имотите на ответниците В.П.В. и И.Ц.М. са отглеждани
овце, които са собственост на М.А.В.. Спорно е дали отглежданите от ответниците животни са над
позволения брой по Наредба 44 за отглеждане на животни, както и дали се спазват
санитарните изисквания при отглеждането им.
НАРЕДБА № 44 от 20.04.2006
г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, в чл.1 урежда ветеринарномедицинските,
включително мерките за биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдни
обекти за отглеждане на селскостопански животни и задълженията на собствениците или ползвателите на животновъдните обекти
за изпълнение на изискванията по ал.1 т. 1. Съгласно ал.2 на чл.1 разпоредбите на наредбата, с изключение на чл. 11, ал. 5, не се прилагат
за обекти на физически лица, в които се отглеждат животни за лични нужди. В случая отглежданите от ответниците
животни са дребни преживни (ДПЖ) и съгласно събраните писмени и гласни
доказателства са над 10броя, т.е. над предвидените за отглеждане за лични нужди предвид разпоредбата на ал.2
т.1 буква б. от Наредбата или Наредба №44 е приложима за
отглежданите от ответниците животни. В наредбата са визирани изискванията за
животновъдните обекти и отстоянието един от друг, но няма изрични изисквания за
местонахождението на обектите. В настоящия случай за обектите, намиращи се в имотите на ответниците
В.П.В. и И.Ц.М. *** удостоверения № 25/01.02.2016 г. и № 41/05.02.2016 г.,
съответно за отглеждане на 50бр и 168бр
дребни преживни животни. По делото няма данни за отглеждане на животни
над посочените в удостоверенията бройки. При това положение не може да се
приеме, че отглеждането на животни в тези обекти е противоправно.
От
приложените кореспонденци с различни държавни институции, а именно
Писмо-отговор на жалба от Кмета на Община Роман под № 9400-576/1/28.05.2015 г.;
Писмо-отговор на жалба от Кмета на Община Роман под № 9400-576/3/01.09.2015 г.;
Писмо-отговор на жалба от Кмета на Община Роман под № 9400-576/6/20.11.2015 г
се установява, че при извършените проверки от назначени за целта комисии,
същите са констатирали наличието на
складиран оборски тор в близост до дворищната граница с имота на ищеца. От
Писмо-отговор от 11.02.2016 г. на Директор на ОДБХ-Враца е видно, че при извършените
проверки са установени нарушения на Наредба №44 при отглеждане на животните, за
което са дадени съответните предписания. Данни за непочистен оборски тор в
дворовете на ответниците В.П.В. и И.Ц.М. се съдържат и в показанията на
свидетелите доведени от ищеца – Н. П., Н Н. и
В. В.. Съдът цени техните показания, тъй като същите се подкрепят от
горецитираните писмени доказателства. Съдът намира,
че в конкретния случай е налице противоправно деяние,
извършено от ответниците, изразяващо се в незспазване на хигиенните нормативни
изисквания при отглеждане на животни. В резултат на тези нарушения, съгласно
показанията на свидетелите Н. П., Н Н. и
В. В., от кошарите, намиращи се в имотите В.П.В.
и И.Ц.М. се носят нетърпими миризми. Според свидетелите това се е отразило на
здравето и на психиката на ищеца, който получавал задух и кашлица и не можел да
спи по цяла нощ по тази причина. Наличието на
белодробно заболяване на ищеца се установяват от приложените медицински
документи - Медицинско направление с изх. № 55 от 18.06.2015 г., изд. от личен
лекар д-р Г. Иванова – АИППМП-ЕООД-София и мед. Заключение от рентгенолог от
18.06.2015 г.; Резултати от образно изследване от 25.02.2016 г. от д-р Баев,
МБАЛ – Мездра, диск от ренгенография –
София, 17 поликлиника, както и от заключението на вещото лице, което заявява
категорично, че ищецът има хроничен бронхит, белодробен емфизем.
Налице е
и вина, и нанесени вреди, тъй като ищецът, е търпял отрицателни душевни
преживявания, както и физически дискомфорт,
предизвикани от неприятните миризми на отглежданите от ответниците животни .Ето
защо, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, които съществуват в обективно единство. В тази връзка предявеният иск
се явява доказан по основание и следва да бъде уважен. Що се касае до размера
на обезщетението, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД изисква справедливостта да бъде
обвързана с конкретни обективно настъпили и установени обстоятелства. Съгласно
чл. 52 ЗЗД, съдът определя по „справедливост” обезщетението за неимуществени
вреди, което не е абстрактно понятие и се основава на конкретните обстоятелства
по делото. В случая недоказано остана твърдяното от ищеца влошаване на
здравословното му състояние именно в резултат на миризмите, носещите се от
животновъдните обекти, намиращи се в имотите на В.П.В. и И.Ц.М.. Съгласно заключението
на вещото лице към момента на изследването ищецът има
запазени вентилаторни показатели на дишането. При
съобразяване с указанията, дадени в ППВС № 4/1968 г., следва да се посочи, че времето, през което ищецът е
търпял негативните психически и емоционални изживявания е значително. То е
повече от една година / първите данни са от 30.04.2015г, когато е подадена
първата жалба до 20.08.2016г, когато според изложеното в молбата животните са
изведени от дворовете на ответниците/ През този период денонощно, като увреждащото
въздействие се явява постоянно състояние, което
непрекъснато е влияело върху физическия и душевен комфорт на увредения. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства са
достатъчни така предявената претенция за парично обезщетение да бъде уважена за
сумата от размер от 2000,00 лева. Искът в останалата част иска до пълния предявен размер от 6000
лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Следва да се съобрази, че в настоящия случай
деликтът се явява едно трайно и постоянно увреждане, което ищецът твърди и се
доказа, че е търпял. Поради това, както и че увреждащото действие не е
еднократно, а продължава през определен период от време, то лихвата върху
обезщетението се присъжда не от началото на увреждането, а от момента на
довършване на деянието, за който следва да се приеме визирана в исковата молба
дата 20.08.2016г., когато животните са изведени от домовете на ответниците (в
този смисъл Решение по гр. д. № 611/2011 г. на ВКС, I г. о., постановеното по
реда на чл. 290 ГПК).
При този изход от
делото на основание чл. 78 ал.1 ГПК ще следва ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая
уважената част от иска е 33,33% , в
който размер следва да се уважи и претенцията за разноски или в случая за
сумата от 363,33 лева. На ответниците следва да се присъдят деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 533,33лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.А.В., В.П.В. и И.Ц.М.
***, да заплатят солидарно на И.В.И., ЕГН **********, сумата от 2000лв /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат
на противоправни действия на ответниците, изразяващи се в неизпълнение на техни
задължения при отглеждане в дворовете на В.П.В. и И.Ц.М. на голямо
количество овце, които са собственост на
М.А.В., ведно със законната лихва, начиная от 20.08.2016г до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 363,33лв./триста шестдесет и три лева и тридесет и три
стотинки/ - деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния размер от 6000лева, както и иска за законна лихва върху
обезщетението, начиная от датата на увреждането м.декември 2014 г. до 20.08.2016г, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН **********
да заплати на М.А.В., В.П.В. и И.Ц.М. *** сумата
от 533,33лв. /петстотин тридесет и
три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща деловодни разноски за
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Врачанския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: