№ 49021
гр. София, 02.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20241110116967 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството по ч. гр.д.№ 16967/2024г. на СРС е образувано въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК от със заявител
“А*************************, с ЕИК ////////////////////, със седалище и адрес на
управление ****************************, представлявано от
управителите ************************* и С. А. А. с ЕГН: **********, за
заплащане на следните суми: 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща
главница , ведно със законна лихва за период от 22.03.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 95,59 лева (деветдесет и пет лева и 59 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 23.04.2020 г. до 01.10.2020 г.,
сумата 225,61 лева (двеста двадесет и пет лева и 61 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2020 г. до 17.03.2024 г.,
507,47 лева (петстотин и седем лева и 47 стотинки), представляваща
неплатени дължими такси, 510,41лева (петстотин и десет лева и 41 стотинки),
представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит
414675 , както и държавна такса в размер на 46,78 лева (четиридесет и шест
лева и 78 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева (сто лева),на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24,01,2017
г.
Съдът намира, че следва да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение в частта относно искането за присъждане на възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 507,47 лева неустойка
по договор за предоставяне на поръчителство, както на основание чл.411,
1
ал.2, т.2 ГПК, така и на основание чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, доколкото
искането за посочените суми е в противоречие със закона и/или добрите
нрави, и се основава на неравноправни клаузи.
Във връзка с искането за присъждане на неустойка по договор за
предоставяне на поръчителство, и разглеждайки уговорките в този договор,
съдът констатира, че възнаграждението, уговорено между кредитополучателя
и поръчителя в т. 1 от Приложение № 1, се основава на неравноправна клауза.
Чл. 6.1 от договора сочи само, че неустойката на поръчителя е в размер на
507,47 лева на в случай, че заемателят не предостави в 3 дневен срок от
сключване на договора поръчител, като неустойката се начислява
автоматично със сключване на договора за заем. При това положение, съдът
намира, че уговорката за възнаграждението на поръчителя представлява
изначално неравноправна клауза на осн. чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗПК - не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Същевременно, съдът намира уговорката за неустойка, представлява
скрито възнаграждение, поради което е нищожна на осн. чл.21, ал.1 от ЗПК,
съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. На първо
място следва да се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора за
кредит, условие за отпускане на финансовия ресурс, представлява
обезпечаване на вземането на кредитора с гаранция от трето лице, одобрено
от страна на кредитора – заемодател /чл.4 от Договора за паричен заем/. Така,
в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително
възнаграждение, дължимо от кредитополучателя, под формата на скрит
разход по кредита. Дължимото възнаграждение по договора за поръчителство
по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Възнаграждението обаче не фигурира като разход в
ГПР по кредита. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в
чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
2
Поради изложеното и чл.411 ал.2 т. 2 и т.3 от ГПК, съдът счита, че
заявлението в частта, в която се претендират неустойка по договор за
предоставяне на поръчителство следва да бъде отхвърлено, при констатирани
от съда неравноправни и нищожни клаузи в договор, сключен с потребител.
Самото искане на заявителя за присъждане на суми по нищожни клауза
противоречи и на добрите нрави, което е основание за отказ по реда на чл.411
ал.2 т. 2 от ГПК. Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на
чл.415 ал.1 т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за
отказаното вземане, и в исковия състезателен процес, страните да вземат
становище и представят доказателства във връзка с
неравноправността/нищожността на клаузите. Следва да се издаде ЗИ за
остатъка от посочените по заявлението суми.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА, на основание чл.411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, искането за
ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по реда на чл.410 от ГПК, по
заявление по ч.гр.д. 16967/2024г. на СРС със заявител
“А*************************, с ЕИК ////////////////////, и длъжник С. А. А. с
ЕГН: **********, за присъждане на сумата от 507,47 лева неустойка по
договор за предоставяне на поръчителство, като НЕОСНОВАТЕЛНО искане.
На основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, УКАЗВА на заявителя
“А*************************, с ЕИК ////////////////////, че може да предяви
осъдителен иск относно вземането в отказаната му част, срещу С. А. А. с
ЕГН: **********, в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на настоящото
определение, като довнесе дължимата държавна такса по иска.
Да се издаде Заповед за изпълнение за останалите, посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба в
едноседмичен срок пред СГС, считано от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3