№ 724
гр. Варна , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на тридесет
и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Галина Чавдарова
Тони Кръстев
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500366 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 260016/04.01.2021 г. на ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО
СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“, със седалище и адрес на управление гр.
Несебър, ул. „Дюни“, № 1 срещу Решение № 261711/17.12.2020 г., по гр.д. №
5803/2020 г., на ВРС, XLVIII с., с която е отхвърлен предявения иск за
осъждането на „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Отец Паисий“, № 11, да заплати сумата
9529.78 лв., с ДДС, представляваща договорна неустойка, на осн. т. 7.3 от
Договор за възлагане на услугата дърводобив № Д-41/18.11.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -
10.09.2019 г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът счита постановеното решение за незаконосъобразно и
неправилно. Излага коментар на възприетото от ВРС като сочи, че
неправилен е извода, че съоразно разпоредбите на сключения договор е
1
следвало да се съставят месечни констативни протоколи за установяване
количествата недобита дървесина. Сочи, че такива протоколи съобразно
договора не е било предвидено да се съставят, а е било предвидено
съставянето на приемо-предавателни протоколи за добита дървесина, които са
били представени по делото. По същество отравя искане за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Добрич Лес 2011“
ЕООД не депозира отговор по жалбата. В с.з. не изпраща представител.
ВОС по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на ТП
„ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“, с която е предявен иск
за осъждането на „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, да заплати сумата 9529.78 лв.,
с ДДС, договорна неустойка по чл. 7.3 от Договор за възлагане на услуга
дърводобив № Д-41/18.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът след проведена процедура - открит конкурс, със спечелилия
кандидат – ответника бил сключен Договор № 41/18.11.2015 г., за възлагане
услугата дърводобив, за Обект № 1601, с краен срок за изпълнение 30.12.2016
г. и с прогнозен обем от 4979 пл.куб.м., дървесина за добив. Ищецът твърди,
че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, а ответникът бил запознат
с особеностите на обекта и подписал декларация за оглед. С приемо-
предавателен протокол от 24.11.2015 г., обектът бил предаден на ответника
без възражения. Сочи, че след изтичане срока на договора със Заявление с вх.
№ СГ-00-18/18.01.2017 г. и писмо вх. № СГ - 00 - 18/18.01.2017 г., ответникът
уведомил ищеца за причините довели до неизпълнение на сключения
договор. Излага още, че на 07.03.2017 г. бил съставен Констативен протокол
№ 1, към Договор № 41/18.11.2015 г., с които се установило, че за Обект №
1601 е налице 21 % изпълнение, или 79 % неизпълнение. Предвид
констатираното неизпълнение, ответникът дължал санкция, предвидена в чл.
7.3 от Договора. Предвид констатациите в съставения Протокол, оставащата
дървесина в сечището възлизала на 3948.60 пл.куб.м., на стойност съобразно
чл. 2.1 от Договора – 77404.41 лв., без ДДС, при което санкцията възлизала на
2
7740.44 лв., без ДДС или 9529.78 лв., с ДДС. Сочи, че по воденото между
страните друго производство, за което било образувано гр.д. № 1082/2017 г.,
на РС – Несебър, неизпълнението на договора и вината на ответника за това
били установени като неуредени останали отношенията между страните
досежно уговорената санкция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
релевира възражение за изтекла погасителна давност и оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва негов представител да е подписвал
Договор № 41/18.11.2015 г. или който и да е друг документ във връзка с
тръжната процедура. Оспорва представения Констативен протокол, тъй като
не съдържа подписи за ответника. Твърди, че не са налице доказателства за
виновно неизпълнение на договора от него страна. Оспорва количеството
неизсечена дървесина, тъй като не било ясно как е определено то. Твърди от
страна на ищеца да не е било оказано необходимото съдействие за
изпълнение на договора. Сочи, че в представения Приемо-предавателен
протокол от 24.11.2015 г. подписите на лицата Х. и Ц. не са изпълнени от тях.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение № 655/18.02.2021 г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът следва да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл. 92
ЗЗД. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане
осъдителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.
.По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
3
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията въззивната жалба, съставът на ВОС намира
следното:
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват като кредиторът може да иска обезщететение и
за по-големи вреди.
Видно приложеното към първоинстанционното дело, производство по
гр.д. № 1082/2017 г., на РС – Несебър е, че между същите страни е
постановено и влязло в сила Решение № 64/22.03.2019 г., по силата на което е
отхвърлен предявения от „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД иск за осъждане на ТП
„ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“ да върне сумата 4880.00
лв., представляваща гаранция за изпълнение на Договор № Д-41/18.11.2015 г.,
в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Видно от постановеното решение е,
че за да се произнесе по спорното право, предмет на иска за неоснователно
обогатяване на отпаднало основание, съдът е обсъдил правопораждащите за
отношенията между страните факти, от които спорното право произтича и
след анализ на събраните в хода на производството доказателства е направил
извод, че сключеният между страните Договор № Д-41/18.11.2015 г., не е бил
изпълнен изключително по вина на „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, поради
което и ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“ основателно
е задържало внесената гаранция за изпълнение на договора, на осн. Чл. 7.6, вр.
Чл. 7.3 от Договора.
Съдебната практика константно се придържа към разбирането, че
предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално
право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се
претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от
хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право.
При това положение и съобразно пределите на силата на присъдено
нещо, общите правопораждани факти за отношенията между страните са
4
обхванати от СПН на постановеното между тях решение. Така, наличието и
валидността на облигационно правоотношение между страните, произтичащо
от процесния Договор за възлагане на услугата дърводобив № Д-
41/18.11.2015 г. не може да бъде предмет на нов спор. Не може да бъде
предмет на спор между страните и установеното с решението неизпълнение
на договора, дължащо се на причини за които ответникът отговаря, което е
послужило като основание за отхвърляне на иска за връщане на
предоставената по договора, гаранция за изпълнението му и който факт е част
от правопораждащите факти и по настоящият спор за дължимост на
договорената компенсаторна неустойка. По тази причина събраните от
първоинстанционния съд доказателства за така очертаните факти няма да
бъдат обсъждани от въззивния съд.
При установения между страните факт на неизпълнение на договора, по
причина за която отговаря ответника, в действие е влязла уговорената между
страните неустоечна клауза, съдържаща се в разпоредбата на чл. 7.3, р. VII от
Договора. Съобразно нея при виновно неизпълнение (незавършване) на сечта
и извоза в обекта, в сроковете по т. 1.5 и 1.6 от договора, изпълнителят
заплаща санкция в размер на 10 % върху услугата за обезличен плътен
кубически метър дървесина, оставаща в сечището.
Пред ВРС е назначена съдебно-лесотехничска експертиза, чието
заключение е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно
дадено. Заключението се кредитира и от настоящата въззивна инстанция. От
него се установява, че реално добитото количество дървесина в обект 1601,
група 1, по сключения Договор, възлиза на 1081.15 пл.куб.м. Експертът е
изчислил, че неотсеченото количество възлиза на 3897.85 пл.куб.м.
Стойността на това количество възлиза на 76409.55 лв., при което стойността
на санкцията уговорена между страните възлиза на 7641.00 лв., без ДДС.
Съдът намира, че целия размер на уговорената между страните санкция
не се дължи на ищеца. За да направи този извод, съставът на ВОС съобрази,
че не е било предмет на спор между страните обстоятелството, че по силата на
разпоредбата на чл. 7.6., вр. чл. 1.2. от Договора и при констатираното
неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът е упражнил
предоставеното му право да задържи получената гаранция за изпълнение на
5
Договора, в размер на 4880.00 лв. Този факт безспорно се установява от
коментираното по-горе Решение № 64/22.03.2019 г., по гр.д. № 1082/2017 г.,
на РС – Несебър, с което предявения от настоящият ответник иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за връщане на сумата 4880.00 лв.,
представляваща гаранция е бил отхвърлен.
Видно от разпоредбата на чл. 7.6 от Договора, в случаите на чл. 6.5.1.,
6.5.2., 6.5.3., 6.6., 6.7. и чл. 7.3, гаранцията за изпълнение на договора остава в
полза на Възложителя – ищец в настоящото производство. Безспорно е, че
внасянето на гаранция по договора обезпечава неговото изпълнение. Съдът
намира, че волята на страните при сключването на договора следва да бъде
изведена при тълкуване на разпоредбата на чл. 7.6. във връзка с разпоредбата
на чл. 7.3 от Договора. От двете разпоредби прави впечатление, че правото на
възложителя да задържи внесената гаранция се поражда от виновното
неизпълнение на договора, изразяващо се в незавършване на сечта и извоза в
обекта, за която хипотеза е предвидена компенсаторната неустойка в размер
на 10 %, по силата на препращането към разпоредбата на чл. 7.3. Отчитайки и
обстоятелството, че в останалите хипотези на неизпълнение на различни
задължения по договора, посочени в чл. 6.5.1., 6.5.2., 6.5.3., 6.6., 6.7., не се
предвижда дължимост на отделна неустойка, се налага извода, че в
хипотезата на чл. 7.3., страните са придали обезпечителна функция на
гаранцията спрямо изпълнение на задължението на заплащане на
предвидената неустойка и кредитора разполага с възможност да компенсира
частично понесените от неизпълнението на договора вреди чрез задържането
й. При това положение в случай, че размерът на неустойката, изчислена по
реда на чл. 7.3 надхвърля размера на задържаната гаранция, то на
възложителя би се дължала разликата до пълния размер на дължимата
неустойка. Такъв е и настоящият случай. При размер на задържаната гаранция
– 4880.00 лв. и размер на компенсаторната неустойка - 7641.00 лв., без ДДС,
то на ищеца се дължи разликата възлизаща на сумата 2761.00 лв.
Съдът намира, че върху тази сума не се дължи ДДС, доколкото
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС предвижда, че данъчната основа се
определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от
или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от
друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се
6
смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и
лихви с обезщетителен характер.
По горните съображения предявения иск се явява основателен и
доказан до размера на сумата 2761.00 лв. като за разликата до пълния
предявен размер от 9529.78 лв., с ДДС ще следва да бъде отхвърлен.
Доколкото неустойката е парично вземане, то дължима се явява и
законната лихва, считано от предявяването на иска – 10.09.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Горния извод налага обсъждане на релевираното от страна на ответника
– въззиваем възражение за погасяване на претенцията по давност, послужило
като основание за отхвърляне на предявения иск, което е и основното
оплакване на въззивника. Съдът намира, възражението за неоснователно.
Безспорно е, че съобразно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, вземанията за
обещетения и неустойки за неизпълнен договор, се погасяват с тригодишна
давност. В случая, действието на сключения договор е ограничено със срок -
една година, който е изтекъл на 30.12.2016 г. Безспорно е, че за
неизпълнението на договора е съставен. Констативен протокол от 07.03.2017
г. При това положение от тази дата е започнал да тече и давностния срок за
реализиране на претенцията на ищеца, който към датата на предявяване на
иска – 10.09.2019 г. не е бил изтекъл. Не се споделят доводите на
първостепенния съд, че неизпълнението на договора следвало да бъде
констатирано в протоколи, съставяни помесечно през срока на договора.
Подобни разсъждения не намират опора в сключения между страните
договор. На първо място, изискване за съставяне на месечни протоколи не се
съдържа в нито една от клаузите му и явно между страните не е била налице
подобна уговорка. На второ място, клаузата на чл. 7.4.1. предвижда, че за
обстоятелствата по чл. 7.3. ако Изпълнителят не се яви за съставянето,
протокола се съставя в негово отсъствие. В случай, че волята на страните е
била протокол за обстоятелствата по чл. 7.3. да се съставя всеки месец,
коментираната клауза не би съдържала „протокол“ в единствено число.
В заключение, постановеното решение неправилно и
незаконосъобразно ще следва да бъде отменено в частта за сумата 2761.00 лв.
като искът бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 9529.78 лв., с
7
ДДС, решението подлежи на потвърждаване.
По разноските. Предвид изхода от спора разноските за първа
инстанция ще следва да бъдат ревизирани. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
се следват разноски, съобразно изхода от спора, представените доказателства.
Направените разноски възлизат на сумата 381.19 лв. – държавна такса. На
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя служебно юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лв., за първоинстанционното разглеждане
на делото, на осн. НЗПП. Така съразмерно с уважената част от иска на
присъждане подлежи сумата 197.37 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват и на ответника за
първоинстанционното разглеждане на делото, в съответствие с направеното
искане. Така от направените 1080.00 лв. за адвокатски хонорар и 250.00 лв.,
възнаграждение за вещо лице, на присъждане съразмерно с отхвърлената част
от иска подлежи сумата 944.64 лв.
За въззивна инстанция разноски се следват на въззивника, в хипотезата
на на чл. 78, ал. 1 ГПК, които съразмерно на отхвърлената част от иска и при
съобразяване на обжалваемия интерес, възлизат на 98.68 лв. При изчисляване
на разноските е включена сумата 190.60 лв., държавна такса и сумата 150.00
лв., юрисконсултско възнаграждение, определено служебно от съда, на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК.
За въззивна инстанция разноски макар и да се следват на въззиваемия не
се присъждат, предвид липсата на доказателства за направени такива и техния
размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 261711/17.12.2020 г., по гр.д. № 5803/2020 г.,
на ВРС, XLVIII с. в частта, с която е отхвърлен иска за осъждането на
„ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ТП
„ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“ сумата 2761.00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
8
- 10.09.2019 г., до окончателното изплащане, както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Отец Паисий“, № 11 да заплати на ТП
„ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, ул. „Дюни“, № 1 сумата 2761.00 лв. (две хиляди
седемстотин шестдесет и един лева), представляваща договорна неустойка,
на осн. т. 7.3 от Договор за възлагане на услугата дърводобив № Д-
41/18.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 10.09.2019 г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261711/17.12.2020 г., по гр.д. №
5803/2020 г., на ВРС, XLVIII с., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Отец Паисий“, № 11 да заплати на ТП
„ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“, със седалище и адрес на
управление гр. Несебър, ул. „Дюни“, № 1, сумата 296.05 лв. (двеста
деветдесет и шест лева и 05 ст.), разноски за две инстанции, на осн. чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
ОСЪЖДА ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – НЕСЕБЪР“,
със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Дюни“, № 1 да заплати
на „ДОБРИЧ ЛЕС 2011“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Отец Паисий“, № 11, сумата 944.64 лв.
(деветстотин четирдесет и четири лева и 64 ст.), разноски за първа
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9