О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 907
28.11.2022 г.,
гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
частно касационно наказателно административен
характер дело № 1116 по описа за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХІІІ от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН.
Образувано е по частна касационна жалба,
депозирана от адв.Т.Н., като пълномощник на С.К.Т. ***, против Определение от
10.10.2022 г., постановено по АНД № 834/2022 г. по описа на Pайонен съд – Хасково,
с което е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане
жалбата на оспорващия срещу Наказателно постановление № 1970-475/19.02.2021 г.
на Директор на ОДМВР - Хасково.
Определението се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на
ЗАНН. Съдът приел, че наказателното постановление било връчено на 05.04.2022 г.,
че срокът за обжалването му е изтекъл на 19.04.2022 г. и че жалбата е подадена
на 29.08.2022 г. или след изтичане на 14-дневния срок и като такава я приел за
просрочена и недопустима. Според жалбоподателя обаче, съдът не съобразил, че
постановлението не е връчено лично на нарушителя, а по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН или в хипотезата на нарушител, който не е открит на адреса си, а новият му
адрес е неизвестен. В конкретния случай оспореното НП не било връчено на лицето
нарушител срещу подпис. Приложена била единствено докладна записка до Началника
на РУ - Димитровград, видно от която лицето не било намерено на посочения
адрес, като адресът бил посетен веднъж. Дори да се приемело, че случаят попада
в хипотезата на "неизвестен нов адрес" по смисъла на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, подобно отбелязване, каквото било изискването на закона, не било
извършено от наказващия орган. Върху оспореното НП било изписано „влязло в сила
на 19.04.2022 г.“, без данни за лицето, което отразило това върху НП, нито
негов подпис.
В тази връзка жалбоподателят твърди, че наказателното
постановление не му било връчено съгласно изискванията на чл. 58, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН и съответно, че жалбата е подадена в законоустановения срок. От
представената по делото докладна записка от служител на РУ - Димитровград било
видно, че жалбоподателят бил търсен само веднъж на адреса, посочен в НП. Последното
обаче автоматично не означавало, че НП му е връчено редовно, а че НП е
нередовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Още повече, че върху
представения оригинал на НП липсвало отбелязване защо АНО приел, че НП е
връчено на и влязло в сила на посочените в НП дати, както изисквала нормата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Наказващият орган не бил използвал всички процесуални
способи (чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 178 - 180 от НПК), за да открие
лицето и да извърши редовно връчване на НП. Единствено с редовното връчване на
НП се свързвала възможността за неговото обжалване в преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, който в конкретния случай не бил изтекъл.
По тези съображения, жалбоподателят моли да
бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Насрещната страна - Директор на Областна
дирекция на МВР - Хасково, не изразява становище по основателността на частната
жалба.
Въз основа на изложените в частната жалба
твърдения и приложените към нея писмени доказателства, Административен съд –
Хасково формира следните фактически изводи:
С жалба, депозирана на 29.08.2022 г. в
Областна дирекция на МВР – Хасково, заведена с вх.№ 272000-19317/29.08.2022 г.,
С.К.Т. е оспорил Наказателно постановление № 1970-475/19.02.2021 г., издадено
от Директор на ОДМВР - Хасково. С посоченото наказателно постановление на Т. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Във връзка с
оспорването е образувано административно наказателно дело № 834/2022 г. по
описа на Районен съд - Хасково. С протоколно определение от 10.10.2022 г.,
постановено по делото, подадената жалба е оставена без разглеждане като
недопустима и производството е прекратено, като съдът е приел, че жалбата е
просрочена, доколкото е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалване
на наказателното постановление.
По делото липсват данни наказателното
постановление да е връчено на лицето, по отношение на което е издадено. В
преписката се съдържа Докладна записка с рег. № 1970р-3194/22.01.2021 г. от мл.
инспектор Г. Х. Г., група „ООРТПиК“ към ОД на МВР - Хасково, видно от която е,
че на 24.06.2021 г. същият е посетил адрес: с. К., община Д. ул.*** с цел връчване на НП на лицето С.К.Т.. На
посочения адрес провел разговор с баща му, който предоставил телефонен номер за
връзка със сина си. След проведен разговор с Т., същият заявил, че е в чужбина.
Върху наказателното постановление е направено
отбелязване за влизането му в сила на 19.04.2022 г. и отбелязване за връчване
на 05.04.2022 г. по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, без отбелязване на имената на
лицето, осъществило заверките и при липса на положен подпис от страна на
същото.
При така установената фактическа обстановка
Административен съд – Хасково достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна
срещу съдебен акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване, като
преграждащ по-нататъшното развитие на производството. Същата е подадена в
установения седемдневен срок по чл. 230 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните
съображения:
Наказателно постановление №
1970-475/19.02.2021 г. на Директора на ОДМВР - Хасково е издадено преди
изменението на ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г., поради което и съгласно
приложимата редакция на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от него следва да се
връчи на нарушителя срещу подпис. Когато нарушителят не се намери на посочения
от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването
(чл. 58, ал. 2 от ЗАНН). За да се приеме, че срокът за оспорване на НП е
изтекъл, е необходимо да се установи датата на редовното му съобщаване. При
редовно връчване правата на адресата са гарантирани, а задълженията на административнонаказващия
орган - изпълнени, какъвто не е разглежданият случай.
Правилото на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН допуска
връчване на наказателното постановление чрез прилагане по преписката при
кумулативното наличие на две предпоставки - нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Правилото не подлежи
на разширително тълкуване. Правилата на чл. 180 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН
при връчване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
поставят в тежест на административнонаказващия орган да докаже, че са спазени
изискванията на закона, тоест че нарушителят не е намерен на посочения от него
адрес, а новият адрес е неизвестен. Само при наличие на доказателства за
изпълнение на тези законоустановени предпоставки, връчването по реда на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН би било редовно процесуално действие, от което възниква
последицата в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – начало на срок за обжалване.
В конкретния случай такива доказателства
липсват. Освен горецитираната докладна записка, документираща едно посещение на
адреса на нарушителя, не са ангажирани други доказателства в подкрепа наличието
на втората кумулативна предпоставка – нарушителят да е сменил адреса си и
новият адрес да е неизвестен. В записката е отразено, че с лицето е разговаряно
по телефона и същият е заявил, че се намира в чужбина, което обстоятелство не
изключва задължението за полагане на усилия за връчване на НП и едва при
наличие на обективна пречка – неизвестен адрес, да се осъществи връчване по
реда по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В допълнение следва да бъде отбелязано, че наказващият
орган не е представил доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, че е
положил усилия да открие новия адрес на нарушителя или да е предприел действия
за връчване на наказателното постановление по друг начин. В представената по
делото пред районния съд административнонаказателна преписка липсват каквито и
да е доказателства, които да удостоверяват факта на продължително или постоянно отсъствие на жалбоподателя
от посочения от него адрес или за промяна на адреса му. Дори и при еднократното
посещение в дома му жалбодателят да не е бил намерен на посочения адрес по
причина, че отсъства поради пътуване зад граница, то това в никакъв случай не
означава, че същият има нов адрес и че този нов адрес непременно е неизвестен.
Същевременно, следва да се посочи, че няма конкретни данни по преписката за
периода от датата на посещението в дома му (24.06.2021 г.) до датата на
отбелязване за връчване на наказателното постановление (05.04.2022 г.) да е
извършвана проверка в масивите на МВР за обстоятелството дали жалбодателят е
напуснал пределите на страната, кога, в какво направление и дали се е завърнал,
респективно да е извършвана проверка дали има регистриран различен постоянен и
настоящ адрес в страната, от този, посочен в АУАН и в процесното НП. Липсва и
надлежно оформяне на отбелязването за дата на връчване и дата на влизане в сила
на наказателното постановление чрез посочване на имена и полагане на подпис от
лицето, извършило отбелязването, за установяване дали същото е осъществено от
наказващия орган.
По изложените по-горе съображения,
касационната инстанция намира, че в случая не са били налице двете кумулативно
дадени предпоставки за приложението от страна на АНО на разпоредбата на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН. Предвид изложеното, районният съд неправилно е приел, че
процесното наказателно постановление е редовно връчено при условията на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН и съответно неправилно е приел, че жалбата против това
наказателно постановление се явява просрочена, поради което и като недопустима,
е оставена без разглеждане по същество, а производството по делото е
прекратено.
Ето защо, частната жалба, подадена от адв.Т.Н.
като пълномощник на С.К.Т., против протоколно определение от 10.10.2022 г.,
постановено по АНД № 834/2022 г. по описа на Районен съд - Хасково, се явява
основателна и съответно постановеното от Районен съд – Хасково протоколно
определение от 10.10.2022 г., с което производството по делото е прекратено
поради просрочие на жалбата, като неправилно и незаконосъобразно, следва да
бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, при изпълнение и съобразяване с мотивите,
изложени в настоящото определение.
По искането за присъждане на разноски
настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне. На основание чл. 236, във
връзка с чл. 226, ал. 3 АПК, по разноските следва да се произнесе РС – Хасково
с оглед крайния изход от спора.
По изложените съображения и на основание чл.
63г от ЗАНН, във връзка с чл. 235 от АПК, Административен съд – Хасково,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 10.10.2022 г., постановено по АНД № 834/2022 г. по описа на
Районен съд - Хасково, с което е прекратено производството по делото,
образувано по жалба на С.К.Т. против Наказателно постановление №
1970-475/19.02.2021 г., издадено от Директор на ОДМВР - Хасково.
ВРЪЩА делото
на Районен съд - Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия от
същия съдебен състав.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.