М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 61/2015год. по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенската районна прокуратура
обвинила:
Подсъдимия
В.В.М. ***, ЕГН-********** в това, че:
На 18.08.2013г., в гр.Русе, по хулигански подбуди, причинил на Л.Н.Л.,***,
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, резултат от оток на
лицето и охлузване на лявата лакетна става -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението и моли Съда да наложи на подсъдимия предвиденото за извършеното от него
престъпление наказание.
Подсъдимият В.М. отказва да дава обяснения както на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие.
Защитниците на подсъдимия молят Съда да го признае за
невинен, като излагат аргументи за недоказаност на обвинението.
Гражданския ищец и частен обвинител и повереникът му,
поддържат обвинението и предявеният граждански иск и молят Съда да го уважи в
пълен размер.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.В.М. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН
**********
На 17.08.2013г., късно вечерта, свид.Л.Л.,
с група приятели, сред които свидетелите Ц.П., Р.Л., Д.В., П.М. и П.П.,
посетили дискотеката на комплекс “Норд-бийч” в гр.Русе. Компанията се настанила на обща маса, в
закритата част на заведението. По същото време, на външния бар на дискотеката
били седнали подсъдимия В.М. и съпругата му – свид.И.М..
Малко по-късно в заведението пристигнали свид.П.Г.
със свид.А.Р., с когото по това време подържала
интимна връзка. Те отишли и седнали при подсъдимия и съпругата му, с които били
в приятелски отношения. След известно време към тях се присъединила и свид.Г.Б. – приятелка на свид.Г..
При пристигането си в заведението свид.П.Г. видяла свид.П.М., с когото наскоро била приключила интимна връзка,
и казала на свид.Р., че се притеснява да не би М.
като я види с друг мъж да прояви ревност и агресия към нея. Поради това в
продължение на вечерта Р. придружавал Г. при посещенията й в тоалетната. Малко
след полунощ на 18.08.2013г. свид.П.Г. отново отишла
до тоалетната, като този път я придружила свид.И.М.. М.
влязла първа, а след излизането й, влязла и Г.. В момента, в който последната
напускала тоалетната, изчакващият я отпред свид.П.М.
й нанесъл удар с шамар по лицето. След това я задърпал за ръката и отново я
ударил по лицето. Тогава Г. се разплакала, а М. се отдалечил и се върнал на
масата си. Непосредствено след това, към Г. се приближил свид.Х.М.
– охранител в дискотеката и попитал какво се е случило. Г. му казала и свид.М. се насочил към масата, на която бил свид.П.М.. Обяснил му, че трябва да напусне заведението и
го хванал под ръка, за да го изведе. Когато двамата тръгнали да се отдалечават
от масата, свид.Р., който също бил разбрал какво е
станало, приближил отстрани на М. и М., и нанесъл в лицето на последния юмручен
удар. От удара свид.М. паднал на земята. Останалите
мъже от компанията на М. видели случилото се, веднага станали от местата си и
го обградили. Свид.Л.Л. застанал между М. и Р. и на
висок тон потърсил от последния сметка защо е ударил М.. Казал му, че е полицай
и ще уведоми органите на МВР за станалото. Около мястото бързо се събрали и
други хора и настъпила суматоха. В един момент свид.П.Г.
също отишла там и казала на Л., че малко по-рано М. я ударил и това е причината
Р. да удари М.. От своя страна Л.Л. й възразил, че не това е начина да се
решават проблемите. В този момент, подс.В.М., който
станал свидетел на случващото се, станал от мястото си, бързо се насочил през насъбралите
се хора и нанесъл юмручен удар в главата на свид.Л..
От удара последният паднал на земята. Към него веднага се надвесили свидетелите
Ц.П. и Х.М., за да му окажат първа помощ и установят какво е състоянието му.
Междувременно подс.М. и свид.Р. заедно напуснали заведението и бягайки през Парка
на младежта се насочили към дома на свид.Р.. Малко
по-късно, след като разбрала, че е останала само в дискотеката, свид.П.Г. се обадила на свид.Р. и
от него разбрала, че заедно с подсъдимия се отдалечават в посока жк.Родина. Тогава тя също си тръгнала и с личния си
автомобил отишла да дома на Р.. След известно време подс.М.
и А.Р. пристигнали заедно. На Г. направило впечатление, че тениските им са
разменени. Попитала ги защо и те отговорили, че са го направили за да не ги
разпознаят. След това закарали подс.М. до дома му, а Г.
и Р. се прибрали в дома на последния.
В същото време, по повод подаденият сигнал за инцидента,
в дискотека “Норд бийч”
пристигнал екип от полицейски служители на Второ РУП-Русе – свидетелите К.З. и С.А..
При проведени беседи с част от присъстващите, полицаите установили фактическата
обстановка, а очевидци дали описание на подс.М., като
лицето, което нанесло удара на пострадалия Л., както и това, че същото лице
било вечерта в една компания със свид.А.Р.. Било
установено, че никой от очевидците, който възприел подсъдимия, като лицето
нанесло удара, не го познава по име. След това полицейските служители извършили
обход в Парка на Младежта, но не открили нападателя на Л.. По-късно през нощта,
след извършена справка за адреса на Р., полицаите посетили жилището му, но на
позвъняванията им никой не отворил. Част от установените на мястото на
инцидента лица отишли във Второ РУП-Русе, където им били снети писмени
обяснения. Няколко дни по-късно, свид.Ц.П., при
преглед на снимките във фейсбук-профила на свид.Р., видял такива, на които разпознал подс.В.М., в компанията на А.Р. и други лица. Тогава
разбрал и името на подсъдимия. Показал снимките и на свид.П.П.,
който също разпознал М.. След приключване на полицейската проверка по случая,
материалите били изпратени на РРП и въз основа на тях било образувано
настоящото наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която става ясно, че в
резултат от нанесеният му юмручен удар, пострадалия Л.Л. е получил като
увреждания оток на лицето и охлузване на лявата лакетна
става. Вещото лице дава становище, че тези увреждания могат да бъдат получени
по време и по начин описан от свидетелите по делото. В
резултат от тези увреждания на Л. били причинени болка и страдание.
Било извършено и разпознаване по снимки, при което свид.Ц.П. категорично разпознал подс.В.М.,
като лицето нанесло юмручен удар на свид.Л. в нощта
на 18.08.2013г.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - показанията на свидетелите
Л.Л., А.Р., Г.Б., Ц.П., Р.Л., Д.В., П.М., С.А., К.З., Ц.М., И.П., П.П., Х.М., П.Г. и И.М., дадени в
хода на съдебното следствие, както и частите им, приобщени по реда на чл.281 от НПК, както и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – заключението на
съдебномедицинската експертиза, лист за преглед на пациент, искане за образно
изследване, протокол за разпознаване на лица, ведно с фото албума, протоколи за
полицейско предупреждение, справка за съдимост, декларация
за семейно и имотно състояние, автобиография.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
От
обективна страна подсъдимият В.В.М. е осъществил състава на
престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 18.08.2013г., в гр.Русе, по хулигански подбуди,
причинил на Л.Н.Л.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание,
резултат от оток на лицето и охлузване на лявата лакетна
става.
Безспорно се установи, че през нощта на 17 срещу
18.08.2013г., свид.Л.Л. заедно с приятелите си – Ц.П.,
Р.Л., Д.В., П.М. и П.П. били в
дискотеката на комплекс “Норд-бийч” в гр.Русе. По същото време, на
външния бар в заведението, в една компания били подс.В.М.,
съпругата му – свид.И.М., свид.А.Р.
и приятелката му – свид.П.Г.. Малко след полунощ
възникнал инцидент, при който свид.Р., след като
разбрал, че свид.П.М.
е упражнил насилие над П.Г., нанесъл на последния изненадващ юмручен удар, в
резултат от което М. паднал на земята. Свид.Л. и
останалите мъже от компанията му се намесели, с намерение да предотвратят
ескалиране на конфликта, както и за да потърсят сметка на Р. за деянието му. В
този момент, стоящият до бара В.М., бързо се насочил към събралата се група и
нанесъл юмручен удар в лицето на свид.Л., от който
той паднал по гръб на земята. Веднага след това М. и Р. бягайки напуснали
дискотеката, като се отправили към дома на последния, а по пътя разменили и
тениските си, с цел да затруднят евентуалното разпознаване на извършителя на
деянието.
При безспорната установеност на нанесения на
пострадалия Л. юмручен удар и причинените му по този начин телесни увреждания,
основен спорен въпрос по делото бил дали автор на това деяние е подс.В.М..
Съдът възприема за безспорно установено, че именно подс.М. е лицето нанесло удара на свид.Л.Л.,
предвид пълната еднозначност в показанията на свидетелите-очевидци на деянието
и неговия автор - Ц.П., П.Г. и П.П..
На първо място, показанията на тази група свидетели
се характеризират с последователност, изчерпателност и категоричност относно
основните факти, предмет на доказване. Взаимно се допълват и очертават една
логична и житейски приемлива фактическа обстановка. От показанията на свидетелите Ц.П.,
П.Г. и П.П. става ясно, че те били преки очевидци на нанесеният
на пострадалия удар от страна на подсъдимия, намирали се в непосредствена
близост до мястото на инцидента и имали възможност правилно и пълноценно да
възприемат случилото се, както и да видят и огледат в достатъчна степен
външността на дееца. Тези свидетели, освен, че изясняват по еднозначен начин
участието на подсъдимия в побоя, дават идентични показания и досежно
прехождащите и последващите инцидента събития, което затвърждава
убеждението на Съда в тяхната достоверност.
Свид.Ц.П. заявява: “Тогава видях как една ръка странично се пресяга и видях
как го удари странично в дясната част на брадичката. Ние бяхме с гръб към
човека, който го удари. Тогава Лъчо се свлече на
земята. Видях как пада на земята. Наведох се веднага, като надигнах глава да
видя кой го удари. Тогава видях кой беше. Беше този господин /сочи
подсъдимия/”. П.П. в своите показания твърди: “Когато аз си извъртях погледа
видях едно лице да удря Л. с юмручен удар в областта на челюстта. Това е лицето
/посочи подсъдимия М./”. По сходен начин и свид.Г.
заявява: “През това време в ляво от нас бяха Лъчо и
хората пред него. В един момент видях как Владо отскочи и удари с ръка някого,
но не видях кого точно. Видях само едни черни маратонки на земята, и като се
обърнах не видях нито А., нито Владо, нито И..”
Показанията на тези свидетели, се подкрепят и от
показанията на свидетелите Р.Л., Д.В. и П.М., които макар и да не успели да
огледат лицето на извършителя на деянието, възприели нанесеният на Л. удар или
част от външният вид и облеклото на подсъдимия.
По идентичен начин, тези свидетели пресъздали фактическата
обстановка и дали описание на извършителя на деянието и пред свидетелите К.З.
и С.А. - полицейските служители посетили мястото на произшествието
и снели обяснения от тях.
В следващите дни, свидетелите Ц.П. и П.П., които видели
лицето на подсъдимия, но не знаели името му, разгледали снимки във фейсбук-профила на свид.Р., на
които разпознали В.М. и научили името му. В последствие, в хода на досъдебното
производство, при проведено разпознаване по снимки, свид.Ц.П.
категорично разпознал подс.В.М., като лицето нанесло
удара на Л.Л.. В съдебно заседание свидетелите Ц.П. и П.П., отново без
съмнение, сочат подсъдимия като извършител на престъплението.
Действително, в първоначалните си показания, дадени в хода на досъдебното
производство /приобщени от Съда по реда на чл.281 от НПК/, свид.П.Г.
отрича да е видяла кой е ударил Л.Л.. Запитана за това
противоречие, свид.Г. заявява категорично, че
поддържа показанията дадени пред Съда относно това, че на инкриминираната дата подс.В.М. е бил в заведението заедно със съпругата си и в
компанията на Р. и Г., както и, че видяла как именно М. замахва и нанася удар,
след което, макар да не видяла кого е ударил, разбира, че свид.Л.
е паднал и, че именно той е ударен от М.. Дава напълно логично обяснение за
констатираните противоречия в показанията й, като заявява, че по това време била
самотна майка с малко дете и се страхувала от агресивна реакция от страна на А.Р.
и В.М., ако каже истината. Още повече, след като на следващият ден, при
съвместно посещение на Къпиновския манастир, била
убеждавана от двамата да не издава М., ако бъде извикана в полицията. Освен
това, както бе посочено по-горе, в тази им част, показанията на Г. не са
изолирани, а се подкрепят по категоричен начин, както от показанията на
свидетелите Ц.П. и П.П., които станали очевидци на нанесеният от подс.М. удар на Л., така и от показанията на свид.Р.Л., който познавал подсъдимия визуално и макар да не
твърди категорично, че именно той е нанесъл удара на пострадалия, видял по-рано
вечерта, че М. е в заведението, до външния бар, а в момента на инцидента бил в
непосредствена близост до него. Това дава основание на Съда да приеме за
достоверни и кредитира показанията на свид.Г. дадени
в хода на съдебното следствие.
Въз основа на обсъдените по-горе свидетелски
показания, съчетани с неоспореното заключение на съдебномедицинската
експертиза, обективно потвърждаваща наличието на посочените телесни увреждания
на пострадалия и достоверността те да бъдат получени по този именно начин и по
това време, Съда формира убеждението си за безспорна доказаност на тези обстоятелства.
От доказателствата по делото се установява
безпротиворечиво, че липсват каквито и да било неправомерни действия в
поведението на пострадалия спрямо подсъдимия или негови близки и приятели. Нещо
повече, става ясно че след като А.Р. ударил П.М., пострадалия Л. се намесил в
конфликта с единственото намерение да предотврати неговото ескалиране, при това
без да проявява каквато и да било физическа или словесна агресия към А.Р. или
да представлява някаква обективна заплаха за него.
Изложеното дотук, дава основание на Съда да приеме
за безспорно доказано, че с действията си подсъдимия В.В.М. е осъществили състава на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй
като на 18.08.2013г., в гр.Русе
причинил на Л.Л. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание,
резултат от оток на лицето и охлузване на лявата лакетна
става.
От субективна
страна, подсъдимият В.М. осъществил деянието при условията на пряк умисъл. Действал
с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици,
при което целял настъпването на противоправния резултат. Подсъдимият
съзнавал, че извършеното от него действие – удар с юмрук в главата на Л., е годно
да причини на пострадалия телесно увреждане, от вида на инкриминираното и
е обективно възможното и вероятно настъпването на обществено-опасните последици
/дори и значително по-тежки/.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява също така, че
деянието е извършено от подсъдимия по хулигански подбуди.
Несъмнено,
подсъдимия М. нанесъл удара, причинил установените телесни увреждания на
пострадалия, с явният мотив да изрази грубо неуважение към обществото,
незачитане на приетите норми на поведение и телесната неприкосновеност на
гражданите. Чрез това си действие, подсъдимият, непредизвикан и неповлиян от поведението на пострадалия, несъмнено искал да изяви себе си, като погази установения
ред и искал да демонстрира, че може да върши каквото си пожелае, независимо от
нормите на обществото. Безспорно, в настоящият случай липсва какъвто и да било личен
мотив и видими поводи за нанесения удар, които да са създадени от пострадалия.
Основният мотив на подсъдимия бил да демонстрира пренебрежение към обществените
ценности и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на
приличие, да прояви груба сила над личността на другиго, чрез посегателството
върху пострадалия.
Това
от своя страна, дава основание на Съда да приеме за установено по несъмнен
начин, че е налице квалифициращия признак на чл.131, ал.1, т.12 от НК.
С оглед на изложеното дотук, при наличието на
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението, подсъдимият В.В.М. следва да бъде признат за виновни, в това, че на 18.08.2013г.,
в гр.Русе, по хулигански подбуди, причинил на Л.Н.Л.,***, лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, резултат от оток на лицето и охлузване на
лявата лакетна става - престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия М., Съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на
чл.78а, ал. 1 от НК.
За
престъплението се предвижда наказание “Лишаване от свобода” в размер до 1
година или пробация. Престъплението е умишлено. Подсъдимия не е осъждан за
престъпление от общ характер /реабилитиран е/ и не е освобождаван от
наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди.
Поради
това и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимия следва да бъде
освободена от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание.
Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, значителният период от
време изминал от деянието до понасянето на отговорността за него, не по вина на
подсъдимия, трудовата му ангажираност, както и факта, че в случая се касае за
нанесен само един удар при липса на предхождащи или последващи това други
противообществени прояви от страна на подсъдимия.
Съдът
отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на подс.М. за престъпления от общ характер, независимо от
настъпилата по тях реабилитация.
Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и
относителна им тежест е налице превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, при което, целите на наказанието ще се постигнат с
определяне на наказание в границите между минимума и средата на предвиденото в
закона, а именно “ГЛОБА” в размер на
2000.00лв.
Определеното
наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална
превенция по чл.36 от НК.
Относно
гражданския иск:
Подсъдимият
В.М. извършил деяние по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, с което причинил на пострадалия Л.Л.
неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. С това деяние подсъдимия
осъществили фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което дължи
обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдание, пряка
и непосредствена последица от причинените от юмручния удар нанесен на
пострадалия, увреждания.
Имайки предвид от една страна относително
непродължителния период на възстановяване на Л., а от друга, изпитаното унижение, с оглед на това, че
побоят станал и пред множество хора, при това някои от тях приятели, както и
вида и характера на претърпените от пострадалия болки и страдания, настоящият
състав на съда счита, че един справедлив еквивалент за обезщетяване на тези
неимуществени вреди ще бъде сумата от 2500.00 лева.
Предвид това, предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан по
размер до 2500.00лв. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно
на обществената опасност на извършеното престъпление. Тази сума подсъдимият
следва да заплати на гражданския ищец Л.Л., ведно със законната лихва от деня
на деликта -18.08.2013г. до окончателното й
изплащане. Останалата част от гражданския иск, за разликата над 2500.00лв. до 5000.00лв., следва да се отхвърли като
недоказана.
Подсъдимият
В.М. следва да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в
размер на 100.00лв.
Подсъдимият
следва да заплати на Л.Л. и сумата от 200.00лв., направени от последния
разноски по делото – за адвокатски хонорар на повереника.
Подсъдимият
следва да заплати в полза на Държавата сумата от 139.43лв. за разноски на
досъдебното производство и сумата от 40.00лв., в полза на ВСС-София за разноски
на съдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: