№ 1777
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110155639 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на .........., с която срещу .............. са
предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на споразумение от 02.02.2021 г.,
сключено с ответника, последният се е задължил да му достави 35 куб.м. сушен фурнир от
смърч с дебелина 2 мм. На основание чл. 3, т. 3.1. от споразумението първото плащане в
размер на 7500 евро с вкл. ДДС е следвало да бъде осъществено в срок от 5 дни от
подписването му. За това плащане ответникът е издал фактура № ********** от 04.02.2021
г., сумата по която ищецът е заплатил по банков път на същата дата - 04.02.2021 г. Съгласно
чл. 1, т. 4 от споразумението срокът за извършване на доставката е 30 дни от датата на
първото авансово плащане и съответно същият е изтекъл на 05.03.2021 г., но доставката не е
била извършена нито в уговорения срок, нито към момента, въпреки многократните
обаждания и покани по имейл към ответника. Предвид посоченото, с писмо от 30.06.2021 г.
ищецът е развалил договора поради неизпълнение на задължението на ответника да
извърши доставката в уговорения срок и е поискал връщане на платения аванс. Действия от
него не са били предприети, поради което ищецът отново е отправил официална покана за
доброволно връщане на платения аванс в 3-дневен срок от получаване на същата. Поканата е
получена на 27.07.2021 г., но до датата на подаване на исковата молба плащане не е
постъпило. Съгласно чл. 6, т. 1 от споразумението, ако довереникът не изпълни поръчката в
срока по чл. 3, ал. 1, той дължи на доверителя неустойка в размер на 0,05% от размера на
получената авансово сума за всеки ден забава, но не повече от 5% общо. Предвид
прекомерно дългия срок на забава, счита, че ответникът дължи и неустойка в максимално
договорения размер, а именно -5% от стойността на авансовото плащане, или сума в размер
на 375 евро.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
7 875 евро, от която: сумата от 7 500 евро, представляваща подлежащ на връщане аванс по
развален договор за доставка, и сумата от 375 евро - неустойка за забава. Претендира
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С протоколно определение на съда от 17.02.2022 г., което е влязло в сила,
производството е прекратено, на основание чл.233 ГПК, в частта относно предявения иск по
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД - за сумата от 7 500 евро, представляваща подлежащ на връщане
аванс по развален договор за доставка.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване: 1) наличието на валидна неустоечна клауза; 2) че в негова полза е
възникнало вземане за неустойка в сочения с исковата молба размер.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже плащане на задължението.
По делото е представено споразумение от 02.02.2021 г., сключено между ..........
(доверител) и .............. (довереник), по силата на което .......... възлага, а .............. приема да
извърши доставка на сушен фурнир от смърч с дебелина 2 мм – 35 м3 /чл.1, т.1/, при цена:
340 евро/м3 или обща стойност – 11 900 евро без ДДС (14 280 евро с ДДС) /чл.1, т.2/, като
плащанията бъдат извършени, както следва: първо плащане – до 5 дни от подписване на
споразумението – 6 250 евро без ДДС (7 500 евро с ДДС), второ плащане – след уведомяване
от страна на .............. за натоварване на стоката – 2 500 евро без ДДС (3000 евро с ДДС),
окончателно плащане – след влизане на стоката на територията на Република България –
3 150 евро без ДДС (3 780 евро с ДДС). Срокът за изпълнение на доставката е 30 дни от
датата на първото авансово плащане /чл.1, т.4/.
Довереникът е длъжен: да изпълнява поръчките с грижата на добър стопанин /чл.3,
т.1.1/; да изпълнява поръчките съгласно уговореното в споразумението и нарежданията на
доверителя /чл.3, т.1.2/; да уведомява доверителя за изпълнението на поръчките, както и да
го уведомява при възникване на пречки или невъзможности при изпълнението на поръчките
/чл.3. т.1.3/.
Съгласно чл.6, т.1 от споразумението, ако довереникът не изпълни някоя от
поръчките в срока по чл.3, ал.1, той дължи на доверителя неустойка в размер на 0,05% от
размера на получената авансово сума за конкретната поръчка за всеки ден на забава, но не
повече от 5% общо.
Ищецът е изплатил авансово дължимата сума в размер на 7 500 евро с преводно
нареждане от 04.02.2021 г.
От страна на ответника не се твърди и установява да е изпълнил задължението си по
договора да достави уговореното количество сушен фурнир от смърч.
Представена е електронна кореспонденция – имейл от ищеца до ответника от
30.06.2021 г., в който се съдържа изявление, че с оглед неизпълнение на задължението на
ответника, ищецът прекратява същото и иска връщане на авансово платената сума, като по
същество се касае за разваляне с оглед договорното неизпълнение на ответника.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 7/2013 по тълк.дело № 7/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова,
което е било негово съдържание, и остава единствено правото на кредитора на обезщетение
за вредите от цялостното неизпълнение. Следователно законодателят провежда разлика
между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора, и
фактическия състав, от който се поражда правото на обезщетение, след като – съгласно чл.
88, ал. 1 ЗЗД – кредиторът може да търси обезщетение само за вредите от неизпълнението на
2
договора. Ето защо, ако договорът бъде развален, изправната страна не може да търси
уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. Също и ако даден договор е бил развален
на няколко основания, напр. неточно изпълнение по количество, по качество или заради
некомплектност, изправната страна не би могла да търси отделна неустойка за всяко
неизпълнение. Това разбиране изцяло се отнася и до неустойката, уговорена за забава, щом
при развален договор няма вече късно изпълнение – има неизпълнение въобще, докато
закъснително обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението. Не
на последно място, при липса на изпълнение би се оказало лишено от смисъл търсенето на
неустойка за забава при развален договор без ограничение във времето, респ. до изтичане на
общата погасителна давност при направено възражение за това, тъй като е невъзможно да се
определи до кой момент продължава състоянието на забава. В действителност
потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за продължително
или за периодично изпълнение, проявява действието си, като с обратна сила (ex tunc)
заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко изпълнено по
сделката да се реституира на страните по нея.
Прието е, че не се дължи неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради
виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за
обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако
такава е била уговорена.
Доколкото в случая се установи възникването на договорно правоотношение между
страните, с предмет – доставка на уговорено количество сушен фурнир от смърч в 30-дневен
срок от датата на първото авансово плащане, който договор е с еднократно изпълнение,
както и разваляне на договора от страна на ищеца предвид неизпълнението на ответника да
достави стоката, с оглед задължителните разяснения, дадени с цитираното ТР 7/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, неустойка за забава, каквато в случая се претендира, не се дължи.
По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.2 ГПК, единствено за
прекратената част от производството, независимо от направения отказ от иска, доколкото
същият е с оглед плащане в ход на процеса, които възлизат на сумата от 586, 75 лв.
държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от .........., ЕИК ...... срещу .............., ЕИК .............., иск с
правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, за сумата от 375 евро, представляваща неустойка за забава
по чл.6.1 от споразумение от 02.02.2021 г. за доставка на сушен фурнир от смърч, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА .............. ЕИК .............. да заплати на .........., ЕИК ...... сумата от 586, 75 лв.
разноски по делото – за частта от производството по иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за
сумата от 7 500 евро, прекратена с определение на съда от 17.02.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
3
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4