Решение по дело №17781/2019 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            23.02.2021 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На четвърти февруари                                                    две хиляди  двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 17781 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „*****” С.А., ****, рег. № *****, чрез „******” С.А., клон ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 4, *****, сгр. 14, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на  К.И.Я., ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 11744/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:   431,32 лева /четиристотин тридесет и един лева и тридесет и две стотинки/,   от която 423,55 лева - главница по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта *****с № CARD-*******., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 49,33 лева /четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, формирана от дължима възнаградителна лихва в размер на 37,33 лева и 12 лева непогасени месечни такси за използването на кредитната карта, начислена за периода от 01.11.2018г. до 04.01.2019г., сумата от 22,61 лева /двадесет и два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г.; 7,97 лева - дължими застрахователни премии, като в условието на евентуалност се предявява осъдителен иск за същото вземане.

            В исковата молба се сочи, че на 20.10.2017г между страните бил сключен Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ****** с № CARD-****, съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в максимален размер на 1000 лв.  Била сключена и застраховка на кредитополучателя към „****“ КЧТ и „*****“ КЧТ, като застрахователната премия в размер на 0,602 % от използвания лимит на картата се удържал от сумата по нея. Последното плащане във връзка с погасяване на ползвания кредитен лимит било на 01.11.2018г., като отрицателният баланс към него момент и при подаване на заявлението бил 480,65лв., от които 431,32 използвана главница и договорна лихва 49,33лв. Вследствие на неплащането остатъкът от кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е бил уведомен по пощата. За събиране на вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № 11744/2019г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение. Поради липсата на редовно връчване на заповедта, на заявителя било указано да предяви иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 47 ал. 5 ГПК. В условието на евентуалност от липсата на приета от съда предсрочна изискуемост се предявява осъдителен иск за същото вземане. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 04.02.2021г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител с изрична писмена молба от 24.11.2020г. е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от изисканото ч.гр.д. № 11744/2019г. по описа на ВРС и приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - копия на договор с номер CREX-14748569  за  револвиращ кредит  под формата на кредитна картас приложение към Договора; последно месечно извлечение по кредитна карта № CARD- **** с обратна разписка; покана за доброволно изпълнение, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносна бележка за държавна такса са в общ размер от 125 лв. Следва съобразно нормите на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., да се определи на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 75 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „*****” С.А.,  ****, рег. № ******, чрез „*****” С.А., клон България, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** 4, *****, сгр. 14 и К.И.Я., ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 11744/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:  431,32 лева /четиристотин тридесет и един лева и тридесет и две стотинки/,   от която 423,55 лева - главница по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ***** с № CARD-***** oт 20.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 49,33 лева /четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, формирана от дължима възнаградителна лихва в размер на 37,33 лева и 12 лева непогасени месечни такси за използването на кредитната карта, начислена за периода от 01.11.2018г. до 04.01.2019г., сумата от 22,61 лева /двадесет и два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 04.01.2019г. до 11.07.2019г.; 7,97 лева - дължими застрахователни премии,/,  мораторна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 11.12.2017г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК К.И.Я., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „*****” С.А., *****, рег. № ****, чрез „****” С.А., клон ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** 4, ****, сгр**   сумата от 225 лева, представляващи разноски по настоящото дело и  75 лв. разноски по ч.гр.д. № 11744/2019г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: