Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
29.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Румен Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от Председателя
Кр.Борисова КАНД № 238 по описа за 2019г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на „Комплексен
онкологичен център – Шумен“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***
против Решение №383/20.06.2019г.,
постановено по ВАНД №862/2019г. по описа на
ШРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 398500– F449721/16.01.2019г., издадено от Директор ТД на НАП - Варна, с което на дружеството касатор е наложена „имуществена санкция“ в размер на 9032 лева на основание чл.5,
ал.1 от Закон
за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, по същество свеждащи се до
издаването му в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна
съгласно чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Касаторът
твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които не са отчетени от районния съд. В тази насока
сочи, че АУАН е съставен след изтичането на тримесечния срок от откриване на
нарушителя. По съществото на правния спор аргументира становище, че не е налице
плащане по смисъла на закона, а само възстановяване на неоснователно получени
суми по трудово правоотношение. Въз основа на изложените доводи отправя искане
за отмяна на решението на районния съд и вместо него постановяване на ново
решение, с което да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно
заседание, представляван от адв.П.П.заявява, че поддържа жалбата и искането за
отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът по
касационната жалба - ТД на НАП – Варна, не изразява становище по жалбата.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима и основателна и моли за
решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление №398500– F449721/16.01.2019г., издадено от
Директор ТД на НАП - Варна, с което на дружеството касатор е наложена „имуществена санкция“ в размер на
9032 лева на основание чл.5, ал.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой
(ЗОПБ).
За да се произнесе по
спора, районният съд е установил от фактическа страна следното:
Санкционираното лице е
търговско дружество, вписано в ТР с Решение на ШОС по ф.д.№№915/2000г., като е
регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП-Варна. През 2018г. от Агенцията за
държавна финансова инспекция била извършена финансова инспекция на дружеството,
в хода на която било установено, че определени лица неоснователно са получили
определени суми, като съответно тези лица били поканени да възстановят
получените от „Комплексен онкологичен център - Шумен“ ЕООД средства. В тази
връзка, на 30.04.2018г. И.Р.депозирала в брой сумата от 18 065.47 лева.Посочената сума били отчетена в
счетоводството на дружество по сметка 501 „Каса 1“ и сметка 709 „Други приходи
от дейността“ с основание «внесена сума по АДФИ».
На 30.11.2018г. инспектор
по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Шумен, извършил проверка относно
спазване на данъчното законодателство от страна на дружеството, при която
изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на
същата дата контролният орган съставил акт за установяване на административно
нарушение № F449721 против „КОЦ – Шумен“ ЕООД за това, че на 30.04.2018год. е получило плащане в брой,
надвишаващо 10000,00 лв. от лицето И.Р..Актът бил съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 16.01.2019г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „К.о.ц.“ ЕООД била наложена имуществена
санкция в размер на 9032 лв. за
нарушение на чл.3, ал.1, т.1, от ЗОПБ.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че контролните органи стриктно са
спазили императивните правила на ЗАНН по съставяне на акта и НП. Изложил мотиви, че в
хода на съдебното следствие се установило по безспорен начин от
приложените и събрани писмени доказателства, както и гласните такива, че с
действията си дружеството– жалбоподател е осъществило от обективна страна
състава на вмененото му нарушение, доколкото на 30.04.2018г., в
гр.Шумен „КОЦ – Шумен“ ЕООД получило плащане в размер 18 065.47лева, с което е нарушило забраната на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Съдът отклонил като неоснователни възраженията на
жалбоподателя по същество, касаещи характера на извършеното получаване на
парична сума. Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „плащане“ в
Закона за ограничаване на плащанията в брой, съдът почерпил доводи в тази
насока от Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. на ВКС по тълк. дело №
3/2011г., ОСГТК, касаещо „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, според което „плащането“ се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Т.е. за „плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” от
Закон за задълженията и договорите следва да се разбира именно задължение за
предаване на пари или други заместими вещи, като било ирелевантно правното
основание за плащането. По тези съображения
въззивният съд потвърдил наложената на дружеството имуществена санкция.
Настоящият съдебен състав
споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и направените
въз основа на нея правни изводи за наличие на осъществено нарушение по ЗОПБ.
Касационна инстанция намира,
че неправилно в случая е ангажирана административно наказателната отговорност на юридическото лице за
нарушение по чл.3,
ал.1 т.1 от ЗОПБ, доколкото
ответното дружество е в качеството на получател на парични суми, а не е платец
на същите. Фактическите действия по приемане /получаване/ на извършеното
плащане, не са предмет на регулация от нормата на чл.3 от ЗОПБ и
съответно получателят на предмета на престацията, извършена в нарушение
на чл.3 от ЗОПБ,
не е субект на отговорността по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Административно наказателният състав на чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда санкция за този, който извърши или допусне
извършването на нарушение на чл.3 от ЗОПБ. Съответно
нормата на чл.3 от
ЗОПБ императивно регламентира
плащанията на територията на страната над определена стойност да се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Изхождайки от разрешението,
дадено в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК и разглеждайки плащането като задължение за предаване на пари
или други заместими вещи, следва изводът, че субектът на това задължение и в
частност субектът на задължението за предаване на пари, е субект (адресат) и на
административното задължение по чл.3 от ЗОПБ. Доколкото
регламентираният състав на административното нарушение по чл.5, ал.1 от ЗОПБ се свързва с неизпълнение на задължението
по чл.3 от ЗОПБ, плащанията над определена стойност да се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, субектът на
задължението за плащане и в това си качество и адресат на задължението по чл.3 от ЗОПБ, е и субект на нарушението по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Форма на съставомерното изпълнително
деяние по чл.5,
ал.1, предл.първо от ЗОПБ е
действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. Това плащане в случая не е осъществено от
касатора, поради което и незаконосъобразно е
ангажирана административно наказателната
му отговорност.
По
изложените съображения касационният състав намира решението за неправилно.
Предвид на липсата на съставомерност на санкционираното деяние, обуславящо
незаконосъобразност на наказателното постановление и на потвърждаващото го
решение, безпредметно се явява обсъждането на останалите доводи, наведени от
касатора.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221,
ал.2 предл.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 383/20.06.2019г. на Районен
съд – гр. Шумен, постановено по ВАНД № 862/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 398500– F449721/16.01.2019г., издадено от Директор ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.5, ал.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой на „Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 9032
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2………………….
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 29.10.2019 г.