МОТИВИ към Присъда № 194/18.12.2018г.
по НЧХД 4500/2018г.
по описа на РС-Бургас
Производството по делото е
образувано въз основа на частна тъжба на А.Щ.С., ЕГН: **********, с която
против Ж.Т.Ъ., ЕГН: **********, са повдигнати обвинения за извършени от него
престъпления, както следва – 1) за това, че на 28.03.2018 г., около 10.40 часа,
в *, подсъдимият е изрекъл публично и в присъствието на тъжителя изразите
„келеш” и „боклук”- престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 НК и 2) за това, че на 28.03.2018 г., около 10.40 часа, в *,
подсъдимият е нанесъл на тъжителя лека телесна повреда в следствие удари с
юмрук в лицето, изразяваща се в оток и кръвонасядане
в областта на лицето- престъпление по чл. 130, ал. 2 НК
В съдебно заседание съдът прие
за съвместно разглеждане и граждански искове от частния тъжител, с който се
иска осъждане на подсъдимия да заплати сумите от по 1000 лева, представляващи
обезщетение за причинени с гореописаните деяния неимуществени вреди от
непозволеното увреждане в резултат от извършените престъпления.
В пледоарията си пред съда
повереникът на частния тъжител – адв. И. – БАК прави
детайлен анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянията
са доказани по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна,
поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданските искове в
пълен размер.
Частният тъжител и граждански
ищец се присъединява към казаното от повереника.
Подсъдимият Ъ. заявява, че
доказателственият материал оборва твърденията на тъжителя, поради което моли за
оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия - адв.
Кебеджиев – БАК,
също счита, че подзащитният му следва да бъде признат
за невиновен. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като
счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Излага съображения за
прилагане на института на неизбежната отбрана, поради уплаха и смущение.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския
иск.
В предоставената от съда възможност за
последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.
Пред съда, производството по
делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от
частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите
и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Ж.Т.Ъ. – ЕГН **********, е роден на ***г. в гр.Ямбол,
български гражданин, живущ ***, с висше образование, женен, пенсионер,
неосъждан.
Подсъдимият
Ъ. и частният тъжител А.Щ.С.,
ЕГН: **********, били съседи и живеели в бл. 13 на ж.к. „*” в гр. Бургас.
На 28.03.2018 г.,
свидетелката *посетила апартамента си, находящ се в
същия блок. След посещението, излязла и се отправила към автомобила си, който
бил спрян с лице към алеята пред блока, като видяла кучето на Ж.Ъ. да тича
свободно пуснато. По същото време, на пейките пред блока бил и подсъдимият Ъ.,
заедно със съпругата си. *стигнала до автомобила си, качила се вътре и се готвела
да потегли.
В това време, около 10.40
часа, към блока, в посока от морската градина, се прибирал тъжителят С., който
водел на верижка своето куче. Кучето на подсъдимия Ъ. започнало да лае по
кучето на тъжителя С. и го нападало, като тъжителят се опитвал да издърпа
своето куче.
Подсъдимият Ъ. станал от
пейката, на която седял и се отправил към тъжителя, като между двамата
възникнал словесен конфликт по повод на това, че кучето на подсъдимия било
пуснато свободно и нападало кучето на тъжителя. По време на словесния конфликт
на висок тон двамата жестикулирали и ръкомахали, а кучетата продължавали да се
лаят на земята. Изведнъж подсъдимият Ъ. нанесъл на тъжителя няколко удара с
юмруци в областта на гърдите и лицето, при което С. се отдръпнал назад и
тръгнал да се прибира към входа с кучето си.
Случилото се било
възприето от св. *, която през това време потегляла на заден ход с автомобила
си.
Докато се развивала
ситуацията, към входа се приближавал свидетелят *. Непосредствено преди * да
стигне до тъжителя и подсъдимия, С. тръгнал към входа заедно с кучето си. *
минал покрай подсъдимия и стигнал до входа заедно с тъжителя, като в последствие
двамата пътували в асансьора. * забелязал драскотина около устната на С..
След като се качил до
апартамента си, тъжителят С. се обадил на майка си- свидетелката *, и й
разказал за случилото се, като й казал, че подсъдимият го е нарекъл „келеш” и
„боклук”, както и че устната му е разранена и тече кръв. Свидетелката * веднага
отишла в бл. 13 при сина си, като видяла, че лицето му било подуто и че има
следи от кръв. С. разказал също така, че причината била, че направил забележка
на Ъ. за кучето.Двамата отишли до Пето РУ към ОД на МВР- Бургас, където С.
подал заявление по случая. На следващия ден, тъжителят отишъл заедно с майка си
да се освидетелства в „Съдебна медицина”. Съдебният
лекар, след извършения преглед констатирал, че са му е причинен оток с кръвонасядане в областта на лицето. Било издадено
Съдебномедицинско Удостоверение № 82/2018г. В последствие, в хода на настоящото
производство, беше назначена и СМЕ, която на база на Удостоверението и на другите
медицински документи даде заключение за причинен оток с кръвонасядане
в областта на лицето, който е причинил болка, както и че травмите е възможно да
са получени по време и начин, както съобщава пострадалия. Вещото лице посочи
също, че възстановителният период е около 7 дни.
След
посещението при съдебен лекар, двамата отишли и до ЦПЗ „Проф. Иван Темков”- гр. Бургас, където му предписали медикаментозно
лечение с хапчета. Още на следващия ден С. се преместил да живее при родителите
си, тъй като изпаднал в депресия и не искал да вижда подсъдимия Ъ..
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени
средства:
показанията на св. **(л. 56-57); св. * (л.
57 и 57-гръб) и частично от показанията на св. * (л. 58-гръб-59).
От писмените доказателства: Съдебномедицинско
удостоверение № 82/2018г. (л. 5); Амбулаторен лист за преглед на пациент (л. 6);
Епикриза от ЦПЗ „Проф. Иван Темков”-
гр. Бургас (л. 7 и 7-гръб); Справка за съдимост (л. 53).
От експертизите: Съдебномедицинска експертиза
(л. 67-69), включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание (л. 71
и 71-гръб).
Съдът направи оценка на
горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както
поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на
**, св. * и св. * (в по-голямата им част), които намира за последователни,
логични и взаимносвързани. С особено внимание съдът
анализира изложеното от св. **, доколкото същата е свидетел-очевидец на
случилото се, респективно нейните възприятия представляват първично и пряко
доказателство. Същата е категорична, че е видяла подсъдимият да нанася удари на
тъжителя С.. В тези им части показания категорично се подкрепят от приложените
писмени доказателства – Съдебномедицински удостоверения, както и СМЕ, които
потвърждават, че на тъжителя действително са били причинени телесни увреждания,
които могат да бъдат получени именно по описания от тях начин. Безспорно св. *е
в близки отношения със семейството на пострадалия, но само това не е основание
за дискредитиране на показанията й при положение, че същите кореспондират с
посочените вече писмени доказателства и СМЕ. Нещо повече – въпросните показания
са във взаимна връзка и с изложеното от св. *. Последната не е пряк очевидец на
случилото се, но нейните показания са ценни от гледна точка на това, че
възпроизвеждат възприятията й непосредствено след инцидента. Същата
потвърждава, че малко след случката синът й е изложил пред нея събитията по
същия начин, както пред съда. Вярно е, че относно главния факт – нанесения
побой, показанията на св. * се явяват производно доказателство, доколкото
възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на казаното и от частния
тъжител, но вярно е също така, че практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017г. по к.н.д. №
1222/2016г. на I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните
доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на
първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните
доказателства са недостъпни. В случая е налице втората хипотеза, доколкото по
отношение на частния тъжител– поради невъзможността да бъде разпитан като
свидетел, поради несъвместимост на тези две процесуални качества, същите
успешно могат да се ползват за замяна на неговите възприятия (първичните
доказателства), доколкото последните са „недостъпни”. Изрично в този смисъл е и
Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015
на ВКС, НК, II н.о., където също се приема, че липсва процесуална пречка производните доказателства да бъдат
използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка
на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са
недостъпни.
Конкретно по отношение на св. *следва
да се отбележи, че съдът не намира доводите на защитата за невъзможност същата
да възприеме случилото се за основателни, тъй като по мнение на настоящия
състав няма пречка едно лице да извършва действия, насочени към управление на
МПС и едновременно да възприема случващото се на близко разстояние, най-малкото
защото при управление на МПС шофьорите следва да наблюдават внимателно
обстановката около тях. Иначе казано, не е била налице обективна невъзможност
за нея да наблюдава инцидента.
По отношение на показанията на св. * (за
когото липсват факти, от които да се съди за заинтересованост) следва да се
отбележи, че същите не опровергават казаното от св. *, тъй като той заявява, че
подсъдимият Ъ. е бил с гръб към него и е закривал тъжителя, поради което не е
видял тъжителя да е посегнал с крак към подсъдимия. След като поради позицията
на двамата свидетелят не е могъл да възприеме случващото се поради ограничена
видимост, то напълно е възможно да не възприеме и ударите от страна на
подсъдимия, нанесени на тъжителя. *единствено заявява, че е видял, че двамата
са ръкомахали, което кореспондира с казаното от *(което се явява още един довод
в подкрепа на нейните показания), която заявява: „По жестовете се разбира, че
се крещи, че се вика, от размаханите ръце.”. Съдът не кредитира показанията *в
частта, в която заявява, че подсъдимият и тъжителят са замахвали към лицата си,
тъй като при наличието на ограничена видимост (Ъ. е бил с гръб към него) такова
възприятие се явява невъзможно и се явява по-скоро предположение от страна на
свидетеля. По отношение на заявеното от *, че възприел махането и на двамата
като защита, следва да се отбележи, че това представлява оценка, а не факт. Не
става ясно и от какво са се „защитавали” двамата, след като не е имало пряка видимост
към случващото се. Показанията на * не опровергават и казаното от *, тъй като
последната не твърди, че не е имало никой друг по време на инцидента. Същата
твърди, че е видяла и други хора, но вниманието й било съсредоточено върху двамата,
поради което е напълно възможно същата да не е възприела приближаването на *
към входа.
Поради горните причини съдът цени
изцяло изложеното от **, св. * и почти изцяло изложеното на св. *. Тук следва
да се отбележи и че няма как същите да бъдат съпоставяни със снети от
полицейските органи писмени сведения.
Съдът не кредитира показанията на св.
*, тъй като от една страна същите противоречат на горепосочените показания, за
кредитирането на които съдът изложи съображения, а от друга- съдържат и съществено
противоречие с обясненията на самия подсъдим.
* твърди, че след като е видяла от
прозореца, че подсъдимият започнал да маха с ръце, изгасила цигарата си и
тръгнала да слиза надолу. Твърди, че като слязла долу, попитала подсъдимия
какво става, без да го пита директно за инцидента, но Ъ. не коментирал нищо и
не й говорил. От своя страна, обаче, подсъдимият твърди в обясненията си за
присъствие на място единствено на свидетеля *, като едва преди делото разбрал,
че * е гледала през прозореца на блока. Нещо повече, в обясненията си Ъ.
заявява: „Жената, която гледаше от прозореца, не слезе долу.”. Освен изложеното
противоречие, съдът намира за житейски нелогично свидетелката да не е казала на
Ъ., че е видяла инцидента, особено след като твърди, че същият бил залян с
кафе, т.е. след като са били налице видими следи от някакъв конфликт.
Изложеното според настоящия състав е достатъчно, за да не се дава вяра на
показанията на тази свидетелка в цялост, респ. същите да не бъдат вземани
предвид при формиране на вътрешното убеждение.
Настоящият състав също така не
кредитира и обясненията на подсъдимия Ъ., като същите се явяват оборени от
останалия доказателствен материал и представляват единствено защитна версия.
Същите следва да бъдат отчитани само по отношение на обстоятелството, че той и
тъжителят са били пред входа на блока. На първо място, както бе посочено,
обясненията противоречат на показанията на свидетелите, чиито показание съдът кредитира.
На второ място, обясненията на подсъдимия се оборват и от съдебномедицинската
експертиза и отговорите на вещото лице в съдебно заседание. При допълнително
зададените въпроси вещото лице поясни, че установените наранявания по тъжителя
не могат да се получат от еднократен удар с отворена или леко притворена ръка,
а е необходимо попадание по този начин няколко пъти
на едно и също място. Подсъдимият обаче твърди в обясненията си, че не е
сигурен дали е опрял лицето на тъжителя, но размахването на ръцете продължило
секунда, което потвърждава, че нанесените удари са били именно с юмруци. Това
още веднъж сочи, че изложеното от Ъ. е защитна версия, неподкрепена от
останалия доказателствен материал. На последно място, съдът счита за житейски
нелогична версията на Ъ., че тъжителят си подпрял подметката на гърдите му,
докато и двамата били изправени, но нито го блъснал, нито го ритнал, тъй като
подобно действие е трудно изпълнимо, а и лишено от смисъл.
Съдът цени всички описани по-горе
писмени доказателства. Същите не са оспорени от страните и се оценят от съда
като достоверни.
Съдът цени и приложената по делото
СМЕ. Същата е изготвена по предвидения за това ред, от вещо лице – специалист в
областта на съдебната медицина и се отличава със задълбоченост и пълнота.
Заключението на вещото лице напълно кореспондира с останалия кредитиран вече
доказателствен материал, поради което и съдът му дава вяра изцяло. Действително,
вещото лице посочва, че е възможно констатираните телесни наранявания да се
получат по описания начин, а не че този начин е единственият възможен за
причиняването им, но това в комбинация с кредитираните вече свидетелски
показания е напълно достатъчно за настоящия състав, за да приеме че механизмът
на причиняване на нараняванията е изцяло изяснен.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
Съдът намира, че не е доказано по несъмнен начин
обвинението против Ж.Ъ., че на 28.03.2018 г., около 10.40 часа, в *,
подсъдимият е изрекъл публично и в присъствието на тъжителя изразите „келеш” и
„боклук”- престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 НК.
Както бе посочено, съдът кредитира показанията на св. *и
* касателно обстоятелството, че тъжителят им е
заявил, че подсъдимият е изрекъл горепосочените изрази. Съдържащите се в тези
показания факти, представляват производни доказателства, тъй като
възпроизвеждат твърдения на тъжителя, който по аргумент от чл. 118 НПК не може
да бъде свидетел. За да бъде признат подсъдимият за виновен обаче е необходимо
несъмнено доказване на обвинението, който извод в конкретния случай не може да
бъде извлечен само от показанията, възпроизвеждащи твърденията на А.С.. Иначе
казано, доказателствената съвкупност по отношение на това обвинение не е
достатъчна, за да се приеме, че е налице извършено от Ъ. деяние, покриващо
признаците на престъплението „обида”.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 130, ал.2 НК, като на 28.03.2018 г., около 10.40 часа, в *,
нанесъл на тъжителя лека телесна повреда в следствие удари с юмрук в лицето,
изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на
лицето.
В конкретния случай, от обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни действия,
изразяващи се в нанасяне на удари с юмрук по лицето на пострадалия С.. Видно от
приложената СМЕ – причинено е оток и кръвонасядане в
областта на лицето, което е причинило болка, без разстройство на здравето, и
което е в пряка-причинно следствена връзка с въпросните активни действия от
страна на подсъдимия. Съдебната практика (ППВС
3/1979г.) посочва, че болката е краткотрайно преживяване на неприятно
усещане, произтичащо от физическо въздействие.
Съдът не споделя доводите на защитата, че се касае за
деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана и по-точно- при
превишаване пределите, поради уплаха или смущение. За да се говори за наличие
на неизбежна отбрана, респ. за превишаване на нейните предели, е необходимо да
е налице нападение. В конкретния случай не се установи от страна на тъжителя С.
да са били осъществени действия спрямо подсъдимия Ъ., който да могат да бъдат
квалифицирани като нападение, поради което и няма как да се приеме, че
нанесените от подсъдимия удари представляват отбранителни действия.
При извършване на престъплението подс.
Ъ. е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл. От интелектуална страна
същият е съзнавал, че нанасяйки удари с юмруци, неминуемо ще причини на
пострадалия телесно увреждане. От волева страна – подсъдимият е искал засягане
на здравето на С. и причиняването на телесна увреда.
По
наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 130, ал.2 от НК
законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до шест месеца или
„Пробация”, или „Глоба” от сто до триста лева. В същото време по отношение на
подсъдимия Ъ. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години, когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата
подсъдимата е неосъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на
власт; в пияно състояние, нито е свързано с употреба на наркотични вещества; не
е причинена тежка телесна повреда или смърт; нито са налице множество
престъпления (предвид изводът на съда за недоказаност на обвинението за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 НК).
Съгласно законовите разпоредби, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно
тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено
наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се оцени фактът, че същият е в
пенсионна възраст, както и че се грижи за болната си съпруга. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на Ъ.. Действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето
да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. В случая подсъдимият е неосъждан за каквито и да е престъпления,
което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за неговата
обществена опасност..
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не
намира.
С оглед всичко гореизложено, съдът счита, че размерът
на наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства,
в минималния предвиден в закона, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би
допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите
и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По гражданския иск:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да бъдат установени
следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите и виновно поведение.
По отношение на иска за причинени вреди вследствие на
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 НК, същият следва да бъде изцяло отхвърлен, тъй като не се
доказа наличието на първата изискуема предпоставка- извършено деяние от срана
на подсъдимия, изразяващо се в казване на нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя в негово присъствие.
По отношение на предявения срещу подс.
Ъ. граждански иск за обезвреда на причинените на
тъжителя неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление по чл. 130,
ал. 2 НК, съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично
доказана по основание, предвид решението по въпросите за извършеното
престъпление, неговото авторство и вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата
за неимуществените вреди причинени от престъпното деяние, съдът по реда на чл.
52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС 4/1968г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на тъжителя, продължителността на изпитваните болки, както и
причинения стрес, срам и дискомфорт. В този контекст
съдът намери гражданския иск за обезвреда на
неимуществените вреди в следствие извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК за основателен и доказан до размер от 500 лева. Съдът съобрази, че се касае
за малко на брой удари, които не са причинили съществени наранявания на
тъжителя, като възстановителният период е в рамките на една седмица, поради
което и намери претенцията за горницата над 500 лева, до пълния размер на
предявения иск от 1000 лева за недоказана.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота
биха могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалия
неимуществени вреди, поради което и размерът се явява справедлив. Следва да
бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането- 28.03.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата, така както е поискано изрично от
тъжителя.
По
разноските:
По делото има сторени разноски, като с оглед
обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на едно от вменените
му престъпления, както и беше уважен един от гражданските искове срещу него -
на основание чл. чл. 88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78,
ал.6 от ГПК, подс. Ъ. следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по
делото държавни такси, а именно: 60 лева - държавна такса върху уважената част
от гражданския иск, както и на основание чл. 190, ал.2 НПК - държавна такса в
размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал. 4, вр. ал.3 НПК подсъдимият
следва да заплати на тъжителя и половината от сторените и доказани от последния
разноски по делото, в размер на общо 131,00 (сто тридесет и един) лева, от
които – 6,00 лева държавна такса за образуване на дело и 125,00 лева –
възнаграждение за повереник.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.