Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 768/12.12.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 678/2023 год., по
описа на Административен съд –гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
К.Е.С.,
чрез пълномощника - адв. Ч., срещу ЗППАМ № 23-0285-000130 от 26.06.2023 г.,
издадена от С.С. – полицейски инспектор при ОДМВР Плевен, РУ Кнежа, с която на
жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС – л.а. „***“ с ДК № *** за срок от 6 месеца и е отнето
СРМПС № *** и 2бр. рег. табели.
В жалбата се посочва,
че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати
съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се
искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да
бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – С.С. – полицейски инспектор при
ОДМВР Плевен, РУ Кнежа - редовно
призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в
настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № 23-0285-000130 от 26.06.2023 г., издадена от С.С. –
полицейски инспектор при ОДМВР Плевен, РУ Кнежа, на жалбоподателя е приложена
ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС –
л.а. „***“ с ДК № *** за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС № *** и 2бр. рег.
табели.
За да постанови оспорената
Заповед, административният орган се е позовал на съставен АУАН бл. № 937162/26.06.2023г.,
срещу П. Весков Ц. за това, че на 26.06.2023г. в 01,51 часа, в гр. Кнежа, ул.
„Димитър Бутански“ до номер 3, с посока на движение към гр. Плевен управлява
процесното МПС, което не е негова
собственост, като при извършената проверка е установено, че водача е
неправоспособен с отнето СУМПС, както и, че МПС
не е представено на ГТП.
В цитирания АУАН, като
мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка,
обосноваваща нарушение по чл. 150 и чл. 147,
ал.1 от ЗДвП.
Представени по делото и
приети като доказателства са материалите, съдържащи се в пр.пр. № 4232/2023г.,
по описа на РП – гр. Пазарджик.
Видно от заповед № 316з-2561/04.07.2022г.
директора на ОДМВР – гр. Плевен, е оправомощил да издават ЗППАМ по чл. 171,
т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т.6 от ЗДвП длъжностни лица при ОДМВР-Плевен, вкл. полицейски
инспектори при ОДМВР-Плевен.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Жалб. С. е собственик
на л.а. „***“
с ДК № ***, видно от приложеното СРМПС. Жалб. С. и св. И. пребивавали на
територията на Република Германия, като междувременно изтекъл срока на ГТП на
автомобила. Решили да се приберат в България с авиационен превоз, а МПС да бъде
придвижено с платформа или автовоз. След предварителна уговорка с лицата П.Ц. и
К. З. на 22.06.2023г. процесното МПС било натоварено на платформа с рег. № М
4415 ЕЕ, теглена от „Мерцедес Спринтер“ с ДК № ЕН 1066 КТ в гр. Вреден,
Германия, за да бъде превозена до домашния адрес на жалбоподателя в с. Варвара,
за което на П.Ц. жалб. С. дал сумата от 750 евро, с уговорката, че колата ще
бъде транспортирана и доставена на 25.06.2023г. Жалб. С. и св. И. пристигнали в
България 23.06.2023г. Тъй като автомобила не бил доставен на уговорената дата, жалб. С.
многократно се опитвал да се свърже по телефона с горепосочените лица
безрезултатно. На 27.06.2023г. с жалбоподателя
се свързал К. З., като го уверил, че на следващият ден колата ще бъде доставена
на уговорения адрес. Във въпросния ден жалб. С. получил обаждане от лице, което
се представило като Ц.Г., който му казал, че ще докара колата. На същия ден МПС
било закарано на адреса на жалб. С. през тъмната част на денонощието, като при
огледа му жалб. С. и св. И. установили, че същото е без рег. табели, с
повредена скоростна кутия и люк. Направило им впечатление, че багажът който били оставали в него е разбутан, в колата било пушено, имало остатъци от
храна. При направена справка в интернет, св. И. установила, че за автомобила е
закупена винетка. За случилото се жалб. С. ***.
В хода на извършената от РУ-Септември проверка били снети
обяснения от П. Ц. и К. З., които не отрекли за уговорката им с жалб. С. за
транспортиране на автомобила от Германия до България на платформа, за което им била
платена сумата от 750 евро. Като причина за забавянето посочили, че на влизане в България платформата аварирала, поради
която причина закупили винетка и П. Ц. управлявал процесното МПС, за когото на
26.06.2023г. при спирането му за полицейска проверка в гр. Кнежа било
установено, че не е правоспособен водач, поради отнемането на СУМПС, както и че
МПС е без ГТП, за което му бил съставен АУАН бл. № 937162/26.06.2023г.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на настоящото
съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност,
изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената
по делото заповед № 316з-2561/04.07.2022г., издадена от директора на ОДМВР-Плевен,
е видно, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от полицейски
инспектори на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Плевен.
Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният
орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от
оспореният вид.
Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
В обжалваната
заповед не са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално-правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, което е неправоспособен водач / с отнето СУМПС /. Прилагането на ПАМ
спрямо собственика на МПС предполага виновно негово поведение, което следва да
бъде установено наред с обективните елементи на нарушението. Вината предполага
знание у собственика за действията по управление на превозното средство от
страна на третото лице. В конкретната хипотеза видно от депозираните гласни доказателствени
средства –показанията на св. И., които съдът кредитира изцяло като последователни
и логични, кореспондиращи и със сведенията, дадени от жалб. С., К. З. и П. Ц. става ясно, че жалб. С. е предоставил
процесния автомобил на К. З. и П. Ц. да го транспортират от Германия до България
на платформа, за което им е платил сумата от 750 евро, но не е оторизирал по
какъвто и да било начин МПС да бъде управлявано от някой от тях
персонално. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод,
че жалб. С. е предоставил процесното МПС на П. Ц. да го управлява, напротив
видно и от дадените от последния сведения, същият по свое усмотрение и
субективна преценка е взел решение да управлява автомобила на територията на
РБългария, за която цел закупил и винетка. Данни за това, че жалб. С. е
предоставил процесното МПС на П. Ц., за да го управлява по делото не са налице.
След като в материалите по делото липсват доказателства в тази насока, още
по-малкото жалбоподателят да е знаел, бил наясно или предполагал, че
управляващото собствения му автомобил лице не е правоспособно, то издадената
ЗЗПАМ се явява незаконосъобразна. При
тези данни и при липса както на изложени в заповедта за прилагане на ПАМ, така
и на ангажирани доказателства от страна на административния орган, въпреки дадените
от съда указания, не може да се направи обоснован извод, че към момента на
извършване на полицейската проверка - 26.06.2023 г. в гр. Кнежа жалб. С. е
знаел, че автомобила му е управляван от трето лице, на което не е предоставял
подобни правомощия, още по-малкото, че същото не е правоспособен водач / с
отнето СУМПС/.
По делото не е доказано знание у жалбоподателя,
следователно е изключено наличието на виновно поведение като елемент от състава
на нарушението и предпоставка за прилагане на принудителната мярка. Административният
орган е изградил извода си за извършване на вмененото нарушение при липса на
доказателства и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК -
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Административният орган е пристъпил към
прилагане на ПАМ без да изясни знаел ли е жалб. С. въобще дали П. Ц. управлява
собственото му МПС, съответно дали същият е с отнето СУМПС, и не е събрал чрез
регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин тези обстоятелства.
Отделно от това в
процесната ЗППАМ не е посочено каква е правната квалификация на деянието,
установено с АУАН 937162/26.06.2023г. В тази връзка съдът следва да посочи, че
фактическите основания са юридическият факт или факти, респективно фактическият
състав, от който административният орган черпи упражненото от него субективно
право и тъй като то се характеризира освен със съдържанието и страните си, още
и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на точните фактически
основания в акта, което не позволява да бъде идентифицирана волята на
административния орган относно упражненото субективно право и не могат да бъдат
заменени и от посочването на правни основания, което представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената
ЗППАМ, тъй като създават вероятност за неистинност на фактите, които ответника
е счел за установени и са от значение за съществуването на разпореденото
субективно право, поради което
констатираното нарушение представлява самостоятелно основание за
отмяната на обжалваната ЗППАМ като незаконосъобразна - чл. 146, т. 3 от АПК,
което от своя страна е довело и до нарушение на материалния закон по
аргумент на чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка като постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон следва да бъде отменена.
При този изход
на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на жалбоподателя се дължат
претендираните в срок разноски -
400 лева адвокатски хонорар и 10 лева – държавна такса, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.Е.С.,
чрез пълномощника - адв. Ч., ЗППАМ № 23-0285-000130 от 26.06.2023 г., издадена
от С.С. – полицейски инспектор при ОДМВР Плевен, РУ Кнежа.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Плевен да заплати на К.Е.С. сумата от 410 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в
съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/