РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Пловдив, 07.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на десети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря МАРИЯНА
ГЕОРГИЕВ и участието на прокурора ИЛИЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело №
2405 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от К.Н.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат К.Т., срещу Решение № 1285
от 10.08.2020 г., постановено по а.н.д № 2169 по описа за 2020 г., на Районен
съд - Пловдив XXII – наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-011310 от 28.11.2019г.
на Началник група към Областта дирекция на Министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ – Пловдив, с-р “Пътна полиция”, с което на оспорващия, за извършено
административно нарушение по чл.104б, т.2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3000 лева, както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че административното нарушение е установено безспорно от
обективна и субективна страна Твърди се, че районният съд не е обсъдил
възраженията на оспорващия, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.
Сочи се, че вмененото на жалбоподателя противоправно поведение обективно не би
могло да бъде извършено, тъй като управляваният от него автомобил е конструиран
със задвижване на четирите колела, което не допуска загуба на сцепление на
гумите. Твърди се, че е допуснат генерален порок в административното
производство, тъй като не е спазен редът по чл. 18 от ЗАНН, с оглед
установените в производството група административни нарушения. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Областта дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.,
поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли съдебният акт да
бъде оставен в сила. Претендират се разноски за юрисконсултска защита.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 19-1030-011310 от 28.11.2019г. на Началник
група към ОД на МВР – гр. Пловдив, с-р “Пътна полиция”. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № аа216729 от 02.11.2019 г.,
съставен от Георги Кръстов Павлов – на длъжност младши инспектор при сектор
СПС, група „Сигма“ при ОД на МВР – гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: на 02.11.2019г. около 14:50 ч., в гр. Пловдив
на ул. ”Вратцата”, срещу № 7, К.Н.Й. като водач на лек автомобил – „Порше
Панамера Турбо“, с рег.№ ***, собственост на „Промосейл“ ЕООД – клон София,
използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършва резки
маневри, върти МПС, извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на
сцепление на задните му гуми. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДВП.
Актът е връчен лично на
нарушителя, който го подписал без да изложи възражения. В последствие същият
възразил писмено с твърдения, че бил принуден да подпише акта без да възрази,
както и че констатациите на контролните органи не отговорят на
действителността.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП е наложил на нарушителя „глоба“ в
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията потвърждава
изложеното в акта. Пояснява, че на процесните дата, място и час, колегата му подал сигнал за спиране със „стоп“
палка за рутинна проверка на нарушителя, последният вместо да преустанови
движението на автомобила, завъртял рязко гуми и продължил. Контролните органи
гонили в продължение на 3 км и
наблюдавали поведението на нарушителя, докато шофира – заради високата скорост
занасял на завоите, движенията му по пътя криволичели, дори при спирането на
МПС накрая, гумите му пушели. Нарушителя спрял автомобила едва на моста на
„Адата“, когато се оказал в тапа на пътя, заради ремонт.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Правилото на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда императивна забрана водачите
на моторни превозни средство да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Без съмнение цитираната норма цели да охрани особено важни обществени
интереси като живота и здравето на участници в движението, чрез въвеждане на
забрана за конкретни действия от срана на водачите на МПС, които биха довели до
влошаване на пътната обстановка и повишаване на риск от пътнотранспортни
инциденти.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се установява, че оспорващия е нарушил поставената забрана като
и е засегнал установения ред на държавно управления с рязко изразено
противоправно поведение. Наведените възражения за допуснати в хода на производството
процесуални нарушения са неоснователни. Непрецизното изписване на длъжността на
актосъставителят в наказателното постановление в случая не представлява
съществен процесуален порок, който да води до самостоятелно основание за неговата отмяна. Освен длъжността, в
изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, наказателното постановление съдържа
коректни данни за датата на акта, въз основа на който се издава, и името и
местослуженето на актосъставителя, които позволяват по безспорен начин да се
установи неговата компетентност. Соченият от оспорващия пропуск не се отразява
и на правото му на защита, нито го възпира да разбере с кои свои действия е
извършил нарушението и при каква фактическа обстановка.
Неоснователни са и възраженията за нарушение на правилото по чл. 18 от ЗАНН. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен за
конкретно противоправно поведение на оспорващия, с което е реализирал именно
състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за
което законосъобразно са му наложени административни
наказания, предвидените по вид и размер в чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП.
Съвсем несъстоятелна се явява и защитната теза на оспорващия, която цели
чрез твърдения за техническите характеристики на процесния автомобил да
разколебае установената от контролните органи фактическа обстановка. Механизмът
на задвижване на автомобила и вградените в него системи за сигурност нямат
пряко отношение към способността, респ. желанието на водача да води същия по
начин, извън предвидения от закона способ. В случая противоправното поведение
на водача се гради именно на обективирано чрез действия убеждение, че личните
му качества и способности му позволяват да контролира автомобила извън
предвидените норми. Такова именно поведение е императивно запретено от закона.
За пълнота следва да се отбележи, че
по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
10. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
11. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1285 от 10.08.2020 г.,
постановено по а.н.д № 2169 по описа за 2020 г., на Районен съд - Пловдив XXII
– наказателен състав.
ОСЪЖДА К.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областта
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.