Р Е Ш Е Н И Е
№471 27.11.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На дванадесети ноември 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №62 по описа за 2019г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.8 ал.11 от
Закона за общинската собственост вр. с чл.45 ал.3 от ЗМСМА вр. с чл.128 и сл.
от АПК, образувано по Протест на прокурор при Районна прокуратура Стара Загора
против Решение №1326/31.01.2018г. на общински съвет Стара Загора за даване
съгласие да бъде дарен на Старозагорска митрополия – местно поделение на
Българската православна църква с ЕИК *********, представлявана от митрополит К.,
следния имот частна общинска собственост: Сграда с идентификатор 68850.508.21.1
по КККР на Началника на СГКК Стара Загора, с предназначение за обществено
хранене, на един етаж, масивна конструкция, построена през 1971г., със ЗП -832 кв.м. и РЗП -2 086кв.м., състояща се от надземен етаж
със ЗП 834кв.м., включващ три търговски зали, кухненски и подготвителни
помещения, хладилни камери, гардероб, сервизни помещения, тераси и други. Първи
подземен етаж със ЗП 776 кв.м., включващ банкетна
зала, микро кухня, мокър бюфет, подготвителни
помещения, складове и други. Втори подземен етаж със ЗП 476кв.м., включващ –
складове, съблекални с душове, гардероб, машинно помещение, котелно и други.
Лятна градина с обща площ 582 кв.м., заедно с
прилежащото на обекта право на ползване на прилежащия терен, при граници на
същия: от запад – асфалтова площадка, от изток – алея на ресторанта водеща от
централната алея към парковата зона, от север – плочник пред главния вход, от
юг – паркова зона, както и заедно с прилежащото на обекта за стопанска дейност
съответно право на строеж върху общинското място, върху което е построен
ресторанта като цялостен комплекс от сгради и съоръжения. Адрес: гр. Стара Загора ,парк „Митрополит Методи
Кусев“. Сграда с идентификатор 68850.508.31.1, по КККР на града, построена в ПИ
с идентификатор 68850.508.31. За имота е съставен Акт за частна общинска
собственост №11972 от 05.07.2013г., надлежно вписан в Службата по вписванията.
Имотът се дарява при следните условия: До три месеца, считано от 31.01.2018г.
да се изготви и внесе в община Стара Загора идеен проект за преустройство на
имота. Имотът да се ползва за обществени нужди, да бъде изграден църковен музей
с природонаучна част, свързана с флората
и фауната на парка, както и с неговата история., срокът за изпълнение на целия
проект е 10 години, при неизпълнение на което и да е от горните условия,
дареният имот се връща обратно на собственика община Стара Загора. Упълномощава
Кмета на община Стара Загора да извърши всички последващи нормативно определени
действия.
Решението е прието на
основание чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА – общинския съвет приема решения за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя
конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства;
чл.34 ал.4 и чл.35 ал.5 от Закона за общинската собственост - Общината се
разпорежда с имоти и вещи - частна общинска собственост, чрез продажба, замяна,
дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права
или по друг начин, определен в закон. Дарение на имот - частна общинска собственост, се
извършва след решение на общинския съвет, прието с мнозинство три четвърти от общия
брой на съветниците.
В протеста се иска отмяна
поради незаконосъобразност, алтернативно да бъде обявена нищожността на Решение
№1326/31.01.2018г. на Общински съвет Стара Загора за даване съгласие да бъде
дарен описания по-горе имот, а в последно съдебно заседание се заявява и
поддържа само изричното искане да бъде обявена нищожността му по следните
мотиви: Имотът се намира в Парк
„Митрополит Методи Кусев“, който е публична общинска собственост, включен в
позиция №43 в Списъка на обекти със статут на недвижими културни ценности
/паметници на културата/ с национално значение на територията на област Стара
Загора. С акт за частна общинска собственост №1972/05.07.2013г. е актувана
сградата за обществено хранене със ЗП 832кв.м. и РЗП 2086кв.м., ведно с лятната
градина от 582кв.м. Последната – лятната градина, представлява част от имота, в
който е построена сградата – парк „Митрополит Методи Кусев“, който от своя
страна представлява недвижима културна ценност с национално значение и е
публична общинска собственост. ЗУТ – чл.62 ал.2 предвижда, че за зелените
площи, които са публична общинска собственост, какъвто безспорно е парка, не
могат да бъдат продавани, преотстъпвани и обременявани с вещни тежести, нито да
бъдат използвани за други цели. Същевременно в Закона за културното наследство
е регламентиран реда за управление на недвижими културни ценности, като в
раздел V е предвидено възлагането им на концесия. Като е прието решение за
даване съгласие за дарение на 582 кв.м. под формата
на лятна градина, представляваща част от дарявания имот, са били нарушени
посочените разпоредби на ЗУТ и ЗКН т.е. протестиращия прокурор твърди, че с
решението си общинския съвет се е разпоредил с част от Парк „Митрополит Методи
Кусев“ като счита, че описаната в акта за частна общинска собственост лятна
градина с площ от 582кв.м. представлява част от поземлен имот с идентификатор
68850.508.31, върху който е построена сградата за обществено хранене. След като
лятната градина е част от Парк „Митрополит Методи Кусев“ то тя има предназначението
по чл.3 ал.2 от ЗОС, но вместо на основание чл.6 ал.2 от същия закон да
бъде обявена за публична общинска
собственост, е била актувана като частна без да са изложени мотиви за това. В
този смисъл даването на предварително съгласие за разпореждане със
собствеността на целия недвижим имот, в чийто граници се намира лятната градина
с площ от 586кв.м. е извършено в разрез с нормативната уредба, както и в ущърб
на обществения интерес на гражданите на Стара Загора.
Извършеното под условие
разпореждане с имота е неизпълнимо при спазването на закона. Съгласно чл. 32
ал.2 от Наредбата за правилата и нормите за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, в обществените озеленени площи /паркове и
градини/ без промяна на предназначението им, могат да се разполагат различни
обекти и съоръжения измежду които са и мемориалните обекти, какъвто няма да
бъде музей с природонаучна част. Съгласно чл.32 ал.2 от същата Наредба се
предвижда възможност посочените обекти да се изграждат само ако са предвидени в
действащия подробен устройствен план за парка. В конкретния случай за Парк
„Митрополит Методи Кусев“ не е изготвен ПУП, предвиждащ изграждането на музей.
По този начин, без промяна предназначението на имота не би могло да се изпълни
условието в имота да се разположи музей. В този смисъл е и заключението на
вещото лице, изпълнило допусната съдебно техническа експертиза. Промяната на
предназначението на парка не е допустима, тъй като имота попада в защитена
зона, представляваща зелена площ, публична общинска собственост –недвижима
културна ценност. Решението противоречи на чл.83 ал.1 от ЗКН, тъй като не е
било извършено съгласуване и не е получено одобряване на искането за намеса в
защитената територия на парка. Съгласно чл.79 ал.5 от ЗКН, единичните и
груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони
формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, а
според чл. 83 ал.1 от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в
защитени територии за опазване на културното наследство следва да се одобряват
и строежите изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл.84 ал.1 и
2 от ЗКН. Изграждането на музей представлява намеса в защитената територия на
парка, поради което дарението, направено с определена тежест – дареният да
изгради такъв музей, изисква съгласуване на дейността и следва такова
съгласуване да бъде проведено по реда на чл.84 ал.1 и 2 от ЗКН на основание
препращащата разпоредба на чл. 83 от ЗКН, а в случая не са събрани
доказателства такова да е било извършено. Предвид тези мотиви и на основание
чл. 126 вр. с чл.16 ал.1 т.1 от АПК, протестиращия прокурор от РП Стара Загора
иска от съда да обяви нищожността на Решение №1326/31.01.2018г. на Общински
съвет Стара Загора.
Ответника Общински съвет
Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлено
искането за обявяване нищожността на Решение №1326/31.01.2018г. с доводи, че
лятната градина, описана в акта за частна общинска собственост представлява
изградени тераси с предназначение за лятна градина, функционално свързана с обекта
за обществено хранене. Имотът – предмет на оспореното решение, представлява
бивш ресторант „Аязмото“ с прилежащата към него лятна градина-тераси, поради
което не е обоснована тезата, че същият е имот публична общинска собственост и
поради това е изключен от гражданския оборот. Община Стара Загора е придобила
имота, чрез възлагането му на публична продан, което по своята правна същност е
законов оригинерен способ за придобиване на
собственост. Този факт изключва възможността имотът – сградата да е била
публична общинска собственост, доколкото тези имоти са изключени от гражданския
оборот. Доводите касателно не съгласуване на инвестиционния проект по реда на
ЗКН не следва да бъдат разглеждани в този процес, доколкото касаят друга и
следваща процедура, при която евентуално би било разрешено строителството, и не
отхвърлят фактическия състав на акта предмет на съдебен контрол. Претендира
разноски в размер на 200лв. за извършване на съдебно техническата експертиза.
Заинтересованата страна –
Старозагорската света митрополия, представлявана от редовно упълномощен адвокат
иска от съда да бъде отхвърлен протеста като неоснователен. Решението е валиден
акт на общинския съвет, взето при изпълнение на възложените му правомощия, а
дали е целесъобразно не следва да се преценява в настоящия съдебен спор.
Претендира разноски в размер на 500лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Протеста е допустим като
подаден от прокурор при Районна прокуратура Стара Загора в хипотезата на чл.16
ал.1 т.3 от АПК – прокурора започва или встъпва във вече образувани по този
кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или
обществен интерес. Настоящия протест има своето правно основание в разпоредбата
на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, тъй като на първо място решението на общинския съвет
с правен характер чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА не е административен акт – нито
индивидуален, нито общ, нито подзаконов. Той е акт на разпореждане с общинска
собственост, който само поради изричното предвиждане на чл.8 ал.11 от Закона за
общинската собственост, препращащ към реда по чл.45 ал.2 от ЗМСМА, подлежи на
съдебен контрол.
С пропускането от страна
на РП Стара Загора да оспори процесното решение на общинския съвет, с искане за
неговата отмяна като незаконосъобразно, в преклузивните
срокове от получаването му, и предвид изрично заявеното в последно съдебно
заседание искане за обявяване неговата нищожността му, изключва от предмета на
делото всички доводи за пороци, представляващи основания за унищожаемост. Изтичането
на сроковете за предявяване на искане за отмяна на административен акт или на
акта, който подлежи на оспорване по реда на АПК / в случая решението с правен
характер на разпореждане със собственост/ има за правна последица саниране на
пороците, представляващи основание за правното му квалифициране като
незаконосъобразен. Съображенията на законодателя за това правно разрешение са
породени от необходимата правна сигурност за разпоредените права и задължения.
Единствено нищожността може да се претендира без ограничения във времето и то
отново по съображения за правна сигурност, за да се констатира със съдебното
решение, че акта не съществува. Правната теория и съдебната практика на ВАС на
РБ са утвърдили фактите, представляващи
пороци, които не могат да бъдат санирани с изтичане на преклузивните
срокове за отмяна, тъй като сочат на липса на правен акт, което правно
положение е необходимо да бъде констатирано със съдебен акт с оглед
установяване на правна сигурност като последица от тази констатация. Пороците,
водещи до нищожност на актовете на административните органи са: некомпетентност
– законът сочи друг орган, който има правомощие да урежда спорните права; липса
на воля, конкретно за случая ако се установи не изпълнение на изискването за
квалифицирано мнозинство; на писмена форма на изявлението, когато не е
предвидено отклонение, липса на предмет и/или
на закон – акт със съответното съдържание не може да бъде издаден на никакво
нормативно основание. Нарушенията на материалния закон – правата и задълженията
са установени и правния въпрос е разрешен в отклонение от диспозицията на
правната норма, са основания за
унищожаемост на акта, които се преклудират с изтичане
на сроковете за предявяване на искане за отмяна. С протеста на прокурора при РП
Стара Загора се въвежда спор за правния режим и законосъобразното актуване на самостоятелен
обект – ресторант с идентификатор
68850.508.31.1 със ЗП 832кв.м. / скица на сграда №15-626226/11.12.2017г./, лятна
градина с обща площ 586кв.м. и прилежащото право на ползване върху прилежащия
терен в посочени граници, с АЧОС №11972 от 05.07.2013г. Въпроса за правния
режим на общинската собственост е предпоставен от твърдението за идентичност
между площта
от 582 кв.м. на лятна градина, застроената площ на
ресторанта от 832кв.м. и поземлен имот с идентификатор 68850.508.31 - Парк
„Митрополит Методи Кусев“, който е актуван с акт за публична общинска
собственост №11183 от 21.01.2013г., предходен акт за публична собственост №02015
от 05.04.2002г. Тези въпроси могат да
бъдат разгледани с оглед забраната на чл.7 ал.2 от Закона за общинската
собственост, изключваща от предметния обхват на упражненото правомощие онези
имоти, които са публична общинска собственост т.е. касае се за проверка относно
съществуването на възможен предмет на оспореното решение. От представените по
делото доказателства се установява, че с акта за публична общинска собственост
и с акта за частна общинска собственост са актувани отделни обекти на правото.
С акта за публична общинска собственост, общината
се легитимира като собственик на поземлен имот Парк „Митрополит Методи Кусев“ с
идентификатор 68850.508.31 по КК, в чиито граници се намира и недвижимата
културна ценност на парковото и градинско изкуство с национално значение „Парк
Аязмото“. Върху същия поземлен имот е построен по силата на отстъпено право на
строеж ресторант и лятна градина към него, с посочени в документите за
собственост /нотариален акт, постановление за възлагане и акт за частна
общинска собственост/ граници на правото на ползване върху прилежащия терен. С
нотариален акт №78/25.03.2002г. за покупко –продажба
е прехвърлено право на собственост върху обект за стопанска дейност,
представляващ ресторант „Аязмото“ със ЗП 834кв.м. и РЗП от 2086кв.м., състоящ
се от един надземен и два подземни етажа и лятна градина с обща площ от 582 кв.м., заедно с правото на ползване на прилежащия терен с
граници: от запад – асфалтова площадка, от изток – алея край ресторанта водеща
от централната към парковата зона, от север – плочник пред главния вход и от юг
– паркова зона, както и заедно с прилежащото на обекта за стопанска дейност
съответно право на строеж върху общинското място, върху което е построен
ресторанта като цялостен комплекс от сгради и съоръжения. С акта за частна общинска собственост,
общината се легитимира като собственик на сграда със ЗП 832кв.м. с
идентификатор 68850.31.1 по КК, лятна
градина с обща площ по документ за собственост от 582кв.м., заедно с
прилежащото на обекта за стопанска дейност съответно право на строеж върху
общинското място, върху което е построен ресторанта като цялостен комплекс от
сгради и съоръжение и заедно с правото на ползване на прилежащия терен с
идентично описани граници, в нотариалния акт и в постановление за възлагане на недвижим имот.
По искане на предходния собственик и въз основа на нотариален акт № 78/2002г. и
заснемане на място, със Заповед №759/15.05.2002г. на заместник кмета по ТСУ на
община Стара Загора и графичната част към нея, е одобрено попълването на
кадастралната основа /имотната/ на Парк „Митрополит М. Кусев“ с поземлен имот с
пл. номер 2 с граници показани в кафяв цвят. Нанасянето на поземлен имот в
кадастрален план или карта няма за последица неговото възникване. Ето защо в
действащата КК на град Стара Загора не е налице непълнота, както сочи вещото
лице, защото в кадастралната карта се нанасят граници на правото на
собственост, а не граници на правото на ползване на прилежащия към сградата
терен. В нотариален акт №759/15.05.2002г., в постановление за възлагане на недвижим
имот от 20.05.2013г., вписан в регистър
№ 6766, т.ХІХ , пореден №98/02.07.2013г., и в акта за
частна общинска собственост № 11972/05.07.2013г. е прехвърлено, съответно вписано
право на собственост върху сграда със ЗП 832кв.м. с идентификатор на самостоятелен
обект 68850.508.31.1 и лятна градина с площ от 582 кв.м.,
възникнали по силата на упражнено право на строеж, чрез изграждане на основната
сграда и на терасите към нея. Съгласно заключението на вещото лице, терасите са
изпълнени върху терена, чрез изграждане на подпорни стени и поставяне на плочи
върху тях, частично запазени. Лятната
градина отговаря на определението на §5 т.59 от ДР на ЗУТ за тераса, а нейната площ
не се включва в застроената площ на основната сграда, по силата на §5 т. 15 от
ДР на ЗУТ, но това не изключва принадлежността на второстепенната към главната
вещ. Поземлен имот, представляващ Парк „М.М Кусев“ е самостоятелен обект на
правото на публична общинска собственост, но този факт няма за последица същия
режим на общинска собственост и за изградените върху този поземлен имот
самостоятелни обекти-ресторанта и принадлежната му
лятна градина. От събраните по делото доказателства, включително заключението
на вещото лице се установява, че единствено параклиса „Свети Теодор Тирон“, изграден върху същия поземлен имот с идентификатор
68850.580.31 Парк „М.М. Кусев“ и в границите на паметника на парково и
градинско изкуство парк „Аязмото“, има статута на недвижима културна ценност.
Следователно
и по аргумент от представения акт за частна общинска собственост, оспореното
решение има възможен предмет, който не е в режим на публична общинска
собственост. Спазено е и изискването за писмена форма, като „за“ даване на съгласие са гласували 45
от общо 51 общински съветници. Следователно и условието на чл. 35 ал.4 от
Закона за общинската собственост за квалифицирано мнозинство от три четвърти е
изпълнено – достатъчни са 39 гласа „за“. Решението е валидно като прието от законово
овластения орган на местно самоуправление да се разпорежда с общинската
собственост, при спазване на изискването за писмена форма и с повече от три
четвърти от гласовете на общинските съветници. Въпроса за условията, поставени
към надареното трето лице, са неотносими към валидността на предварителното
съгласие. Отчуждаването на общинската собственост винаги е сложен фактически
състав, като с вещно правни последици се ползва договора – гражданско правна
сделка, чиято валидност и унищожаемост се проверява по общия гражданско правен
ред. С оспореното като нищожно решение, общинския съвет е дал съгласие и е
овластил кмета на общината с мандат да сключи договор за дарение при
поставените условия, а тяхната търпимост от гледна точка на гражданското
облигационно и вещно право не се отразява върху валидността на волята на компетентния
орган. Възраженията на прокурора относно правната допустимост на бъдещото
преустройство на ресторанта в музей са не относими към предмета на делото, тъй
като засягат условия за издаване на друг административен акт – разрешение за
строеж.
На общински съвет Стара
Загора се следват разноски в размер на 200лв. за вещо лице, така както са
поискани от процесуалния му представител в хода по същество, а на страната, за
която акта е благоприятен – Старозагорска митрополия се дължи възнаграждение за
един адвокат в размер на 500лв. на основание чл. 143 ал.3 от АПК.
Мотивиран от горното,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ протеста на
прокурор при РП Стара Загора за обявяване нищожността на Решение №1326/31.01.2018г. на Общински съвет
Стара Загора.
ОСЪЖДА Районна прокуратура
Стара Загора да заплати на Общински съвет Стара Загора сума в размер на
200лв/двеста/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Районна прокуратура
да заплати на Старозагорска митрополия с ЕИК ********* сумата от 500лв /
петстотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: