Р Е Ш Е Н И Е
№ 509 / 14.6.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – V състав, в открито съдебно заседание на двадесети май,
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава Цоневска
като изслуша докладваното
от
съдия Георги Видев адм. дело № 33 по описа на съда за 2022 г.
Производство е по реда на чл. 268,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по
жалбата на „РУСО ИМО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пещера, обл. Пазарджик, ул. Михаил Такев № 92, представлявано от управителя
Ж.-П. Р. Р., гражданин на Република Франция, срещу Решение № 320 от 29.12.2021г.,
на Директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за
приходите, с което е оставена без разглеждане подадената по административен ред
жалба на „РУСО ИМО“ ЕООД, ЕИК *********, регистрирана с вх. № 70-00-12269 от
03.12.2021 г. против действия на старши публичен изпълнител И. Т. по повод
проведен търг с тайно наддаване, обявен със Съобщение № С210013-111-0003564 от
26.10.2021г., и Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210013-091
- 0001296/26.11.2021 г. и е прекратено производството по административната
преписка.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Моли се да бъде отменено обжалваното решение, публичната
продан и заповедта за възлагане на продадения имот. Жалбата се поддържа и от
процесуалния представител на жалбоподателя в проведените съдебни заседания и в
представено писмено становище. В него е направено искане след отмяната делото
като преписка да се изпрати на административния орган за разглеждане на жалбата
по същество.
Ответникът – Директор на ТД на НАП –
Пловдив чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Подробни
съображения са изложени в самото решение и в допълнителната молба по делото. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Срещу жалбоподателя е образувано
изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, като към
14.03.2020 г. общият размер на публичните му задължения е 57 135,12 лв.
главница и 14 124,72 лихва. Проведен е трети поред търг с тайно наддаване
за придобиване на имот на жалбоподателя, обявен със Съобщение №
С210013-111-0003564/26.10.2021 г. Обявеното за купувач дружество е подало
редовно наддавателно предложение и с платежно нареждане от 25.11.2021 г. е
внесло дължимата цена и местния данък в полза на община Приморско за
придобиване на имота. Търгът е приключил с Постановление за възлагане на
недвижим имот изх. № С210013-091-0001296/26.11.2021 г.
За да постанови обжалваното решение
ответникът е приел, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по
същество, тъй като жалбоподателят не притежава активна процесуална легитимация
за оспорване на Постановление за възлагане на недвижим имот. В мотивите е
казано, че Постановлението за възлагане на недвижим имот съставлява
заключителната част от производството по продажба в рамките на проведен търг с
тайно наддаване. Цитирана е разпоредбата на чл. 256, ал. 1 ДОПК, съгласно която
извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от
обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока
цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да
участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на
спечелилия. Посочено е също така, че съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 2 ДОПК процесуално легитимиран да оспори резултата
от проведен търг е единствено участник в търга и то не всеки участник, тъй като
резултатът от проведен търг може да се оспори от участник в търга, който е
предложил по-висока цена от обявения купувач, когато обявеният за купувач не е
имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща
цената на спечелилия. На следващо място е прието, че жалбоподателят не е активно легитимиран да оспорва резултата от
извършената публична продажба чрез търг с тайно наддаване, което е предмета на
постановлението за възлагане.
При така установеното от фактическа и
правна страна, ответният административен орган е приел, от една страна, че
протоколът за провеждане на таен търг, наддавателният лист, обявлението и
уведомлението за извършена продажба не са индивидуални административни актове,
поради което не подлежат на самостоятелно обжалване. От друга страна – по
отношение на Постановление за възлагане на недвижим имот изх. №
С210013-091-0001296/26.11.2021 г. жалбата е недопустима, поради липса на
процесуална легитимация и основания за длъжника да обжалва посочения
индивидуален административен акт.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи.
Решението е обжалвано от лице с правен
интерес и в предвидения за това 7-дневен срок, поради което жалбата е
допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Административното производство по
постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 ДОПК от
материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 ДОПК и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267,
ал. 2, т. 6 ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма.
Спорът по делото е правен и се отнася до
правилното приложение на материалния закон и се концентрира в отговора на
въпроса налице ли е правен интерес у жалбоподателя, който се явява длъжник по
изпълнително дело, да обжалва Постановление за възлагане на недвижим имот и
извършените действия от публичния изпълнител в тази връзка.
Следва да бъде съобразено, че нормите,
съдържащи се в Глава Двадесет и седма, озаглавена "Защита срещу
принудително изпълнение" на ДОПК, а именно от чл. 266 до чл. 269, уреждат
производството по обжалване действията на публичния изпълнител. Така, според
чл. 266, ал. 1 ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от
длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата
се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е
присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от
деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
Или, разпоредбата на чл. 256 ДОПК
предвижда правната възможност за обжалване на резултатите от проведения търг, а
тази на чл. 266, ал. 1 ДОПК за обжалване действията на публичния изпълнител.
Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК е с по-широк обхват на обжалваните
процесуални действия, докато тази на чл. 256, ал. 1 ДОПК се свежда само до
обжалването на търга.
В конкретния случай, както изрично е
посочено в жалбата, с която е сезиран ответникът, се оспорват действията на
публичния изпълнител и постановлението за възлагане на недвижим имот. В тази
насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава
постановления и разпореждания, като за всяко предприето и извършено действие от
публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и
мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите
суми и направените разноски. А съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.
266, ал. 1 изр. първо ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се
обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил.
С други думи казано, в ДОПК липсва
ограничение на обжалваните действия на публичния изпълнител, каквото е било
предвидено например в отменения ДПК, където разпоредбата на чл. 228, ал. 1 е
предвиждала, че действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение
се обжалват от длъжника или третото лице, освен когато е предвидено друго.
В сега действащия ДОПК, такова
ограничение липсва, поради което и следва да се приеме, че длъжникът може да
обжалва всички действия на публичния изпълнител, в т. ч. и по възлагане на
недвижим имот.
За пълнота следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 256, ал. 2 ДОПК указва, че жалбата се разглежда по реда на
чл. 266-268 ДОПК, като в случая е налице само препращане към реда за
разглеждането на жалбата, като субектите с право на обжалване по чл. 256, ал. 1
и чл. 266, ал. 1 ДОПК са различни – докато търгът може да се обжалва само от
участниците в него, то действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника и от третото задължено лице. В подкрепа на този извод е и
законодателното решение постановлението за възлагане да се издаде едва след
като е приключило обжалването на търга ( чл. 256, ал. 3 ДОПК).
Оспорените от жалбоподателя действия на
публичния изпълнител представляват несъмнено действия по принудителното
изпълнение, поради което за тях е приложим предвиденият ред за правна защита по
чл. 266 и сл. ДОПК. Поради това, че жалбоподателят е длъжник по изпълнителното
производство, за него във всички случаи съществува правен интерес да обжалва
действията на публичния изпълнител както по административен, така и по съдебен
ред и жалбата по реда на чл. 266, ал. 1, респективно чл. 268 ДОПК е допустима.
Неоснователно е възражението на
ответника, че съдът не следва да отменя решението и да му връща преписката за
произнасяне по същество, тъй като това няма да допринесе за задълбочаване на
спора, а ще го задълбочи, тъй като ще се стигне до потвърждаване на
постановлението за възлагане. Какъв ще бъде резултатът от разглеждането по
същество на жалбата против постановлението за възлагане е въпрос, с който
настоящият съдебен състав не е сезиран. В настоящото производство предмет на
разглеждане е допустимостта на жалбата по административен ред против
постановлението за възлагане. След като ответникът неправилно е приел, че тази
жалба е недопустима, то законосъобразният подход е решението му да бъде
отменено и същият да се произнесе по нейната основателност.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че оспореният административен акт като неправилен и незаконосъобразен следва да
бъде отменен изцяло, съответно делото като преписка се изпрати на
административния орган за разглеждане на жалбата по същество.
На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК
решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 320
от 29.12.2021г., на Директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална
агенция за приходите, с което е оставена без разглеждане подадената по административен
ред жалба на „РУСО ИМО“ ЕООД, ЕИК *********, регистрирана с вх. № 70-00-12269
от 03.12.2021 г. против действия на старши публичен изпълнител И. Т. по повод
проведен търг с тайно наддаване, обявен със Съобщение № С210013-111-0003564 от
26.10.2021г. и Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210013-091 -
0001296/26.11.2021 г. и е прекратено производството по административната
преписка.
Изпраща преписката на
ТД на НАП – Пловдив за разглеждане по същество на подадената по административен
ред жалба с вх. № 70-00-12269 от 03.12.2021 г. на „РУСО ИМО“ ЕООД, ЕИК
********* срещу действия на публичен изпълнител и Постановление за възлагане на
недвижим имот изх. № С210013-091 - 0001296/26.11.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/