№ 131
гр. Стара Загора, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Пламена Цв. Д.а
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20225530104408 по описа за 2022 година
Предявен е иск от .... - с. ...., общ. Сливен, против „......... - гр. Стара Загора по чл. 422
ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 23.05.2022г., депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответното дружество, за сумата от 5 760 лв.,
представляваща сбор от неплатени фактури за възнаграждения за извършени транспортни
услуги, както и мораторна лихва върху вземането в размер на 76,81 лв., считано от
05.04.2022г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението - 22.05.2022г.,
ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 116,74 лв., представляваща
заплатена държавна такса. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. №
1998/2022г. по описа на PC - Стара Загора, като била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът подал възражение.
Ищецът изпълнил транспортни услуги с Bobcat за ответника на обща стойност 5760
лева с включен ДДС, за които били съставени следните данъчни фактури: № .......... - за 2880
лв. с ДДС; № ......г. – за 2160 лв. с ДДС; № .........г. – за 720 лв. с ДДС. Към настоящия момент
задълженията на ответника към ищеца не били изпълнени в цялост. На 05.04.2022г., чрез
услугата „Телепоща", предоставяна от „Български пощи'' ЕАД, ищецът отправил до
ответника покана за плащане на посочените задължения. На 12.04.2022г., ищецът получил
молба с изх. № 15/12.04.2022г. от управителя на ответника, с която последният, на практика
признавал задължението на представляваното от него дружество към ищеца, като предлагал
схема за разсрочване на задължението и молил ищеца да разсрочи изплащането на
задължението при следните условия: до 30.04.2022г. - 500 лв.; до 31.05.2022г. - 500 лв; до
1
30.06.2022г. - 670 лв.; до 31.07.2022г. - 1 000 лв.; до 31.08.2022г. - 1 000 лв.; до 30.09.2022г. -
1 000 лв.; до 31.10.2022г. - 1 000 лв. Въпреки предложената схема за разсрочване на
задължението, към 30.04.2022г., не било извършено никакво плащане от страна на
ответника. Предвид факта, че последният бил поканен да плати задълженията си на
05.04.2022г., ищецът претендирал и мораторна лихва върху вземането в размер на 76,81 лв.,
считано от 05.04.2022г. до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ТПК, а именно
22.05.2022г. След издаването на заповедта за изпълнение, на 21.07.2022г., ответното
дружество осъществило плащане по банковата сметка на ищеца на сума в размер на 400 лв.,
като за основание за плащането й било посочено „Частичен превод по фактура“. Това
плащане от страна на ответника, след изпратената молба за разсрочване на задълженията с
изх. № 15/12.04.2022г., било поредното конклудентно действие, чрез което ответникът,
въпреки депозираното възражение по ч.гр.д. № 1998/2022г. по описа на PC - Стара Загора,
признавал задължението си. Предвид това плащане, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на
5360 лв., представляваща сбор от неплатени фактури за възнаграждения за извършени
транспортни услуги, както и мораторна лихва върху вземането в размер на 76,81 лв.,
считано от 05.04.2022г. до 22.05.2022г., ведно със законната лихва върху вземането, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор по делото. Ответникът е бил
редовно призован за първото съдебно заседание, но не се е явил, не е изпратил представител
и не е изразил становище. Не е направил и искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С постъпила молба, пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.238, ал. 1 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като са
налице предпоставките за това.
На първо място ответникът в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на
исковата молба, не е представил такъв. Не е изпратил представител в съдебното заседание,
за което е бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
На второ място налице е искане от ищцовата страна за постановяване на
неприсъствено решение.
На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от
ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.
Ето защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
2
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото дело за
дължима държавна такса – 107,20 и за адвокатско възнаграждение – 1440 лв. с ДДС, както и
по ч.гр.д. – в размер на 116,74 лв. за държавна такса.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „......, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ........“, че същият дължи на ...., ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление с. ...., ..........., ул. „............“ № 3, сумата от 5360 лева -
главница, представляваща сбор от неплатени суми по фактури за възнаграждения за
извършени транспортни услуги, а именно по: фактура № .........., фактура № ......г. и фактура
№ .........г., сумата от 76,81 лева - мораторна лихва, считано от 05.04.2022г. до 22.05.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 1998/2022г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „......, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
........“, да заплати на ...., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление с. ...., ..........., ул.
„............“ № 3, сумата от общо 1547,20 лева, разноски по настоящото дело и сумата от 116,74
лева, разноски по ч. гр. дело № 1998/2022г. по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3