Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Янка Ганчева
при секретаря Светла Великова, с участието
на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена
Данаилова к.н.а.х.д. №1854/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от М.Т.М., ЕГН ********** срещу Решение №216/15.06.2021 г. по НАХД № 1662/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 21-0445-000050/27.01.2021 г. издадено от началник група към ОДМВР - Варна, РУ Аксаково, с което на М.Т.М. са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 300 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН
МЕСЕЦ на осн. чл.183 ал.7 от ЗДП, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Касаторът чрез адв. К. Н. сочи нарушение на процесуалните правила и
материалния закон при постановяване на оспореното решение. Жалбоподателят е
отправил искане да се съберат в съдебното производство доказателства за акта, с
който е въведена забрана за преминаване,
местонахождението на пътния знак и време на действие. РС – Варна е отхвърли
искането, което е довело до липса на доказателства от съществено значение за
правилното решаване на спора. Отправено
е искане за отмяна на оспореното решение и НП.
С молба от 30.09.2021 г. жалбата се поддържа.
Ответникът – ОД МВР – Варна, РУ – Аксаково, в писмено становище чрез
юрисконсулт оспорва жалбата. Намира оспореното решение за правилно и
законосъобразно, постановено при правилно установена фактическа обстановка.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП – Варна счита, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Административен съд – Варна, при
преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и
правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Районният съд е приел, че на 07.01.2021 г. полицейски
служители, били изпратени
по сигнал на път
първи клас №І-2,
община Аксаково, където
пътят бил в
ремонт и имало
забранителен знак за преминаване
на автомобили. След пътния
знак, в посока
към Поделението било
осъществено движение от
водачи на два товарни
автомобила. Единия от
тях – т.а.
„Скания“ с рег. №***,
бил управляван от М. М.. Съставен е АУАН за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.
РС – Варна е приел от правна страна следното: АУАН и НП са издадени при
спазване на всички срокове и
процедури по ЗАНН. Налице е описаното нарушение. Водачът
на МПС е
задължен да се
съобразява с поставените
пътни знаци, касаещи посоката му
на движение, независимо
от процедурата по
поставянето им. Оспорване
на процедурата по
поставяне на пътни
знаци, компетентността на органите,
разпоредили поставянето им
и т.н. е
недопустимо в производството по
въззивна проверка на издадено
наказателно постановление, а
следва да се
развие в отделно производство пред
друг, различен съд. В
конкретния казус, от
показанията на св. К.
и
наличното по делото
писмено доказателство - АУАН
се установява наличието
на забранителния знак и движението на М. въпреки наличието
на такъв знак -
факт, който не
се оспорва и
от страна на М.. С тези съображения е оставено в сила
НП.
Оспореното решение е
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл.
3, ал.2 от ЗДвП – За организиране на движението
по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци
и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които
се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща
пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по
ал. 3 /към момента това е Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата/.
На основание, чл. 81, ал.1 от
Наредба № 3 от
16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците - Органите по чл.
80,
съгласували ВОБД, с изключение на службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи, издават заповед за въвеждане и поддържане на ВОБД, с която
се указват временният режим на движение, срокът на действие на ВОБД и съставът
на комисията за приемането на временната организация и за нейното премахване.
В НП е посочено, че водачът на МПС не се е
съобразил с временна забрана за движение по път І-2, въведена с пътен знак В2. Събрани са само гласни доказателства, чрез разпит на свид. К., относно
наличието на пътен знак В2, с който е въведена временна забрана за преминаване
по път І-2 в общ. Аксаково, посока Поделението. В АУАН и НП не е посочен акта,
с които е въведена временната забрана за навлизане на ППС в двете посоки на
движение, поради което е следвало административнонаказващия орган да представи
доказателства в тази насока. Той не го е сторил, поради което е било необходимо
съдът да изиска всички доказателства, чрез които се установява наличие на
валидно поставен пътен знак, тъй като е от значение за решаване на спора.
Следвало е да се съберат доказателства с какъв
акт, къде точно и за какъв период е било разпоредено поставяне на пътен знак В2
на път І-2 в Община Аксаково. Доказателства в тази насока не са събрани от РС –
Варна, поради което решението е постановено при непълнота на доказателствата. Това
е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
РС – Варна правилно е отчел, че няма
компетентност да прецени законосъобразността на административния акт, с който е
разпоредено поставяне на пътен знак. В случая е следвало да се прецени не
законосъобразността на административния акт за поставяне на пътния знак, а
наличието на административен акт, по силата на който е поставен пътния знак. В
случай, че е налице административен акт за поставяне на пътен знак, до отмяната
на този акт той произвежда действие и всички са длъжни да се съобразяват с него,
съответно с поставения пътен знак. Съответно при липса на издаден
административен акт, не е налице валидно поставен пътен знак и дори такъв да е наличен
на пътя, той не създава задължение за участниците в движението.
С тези аргументи, касационната инстанция
приема, че оспореното решение е неправилно на основание чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, вр. чл. 348, ал.3, т.1 от НПК и при
условията и по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Варна.
По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция не следва да се
произнася по искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Този въпрос следва да бъде разрешен от районния съд при новото
разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд - Варна,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 216/15.06.2021 г., постановено по НАХД №
1662/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав
на Районен съд – гр. Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.