РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 315/18.6.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
разгледа адм. дело № 287 по описа на съда за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
1.Производство по реда
на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по
жалба, заявена от „Прима - А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „Пионерска“, № 98, представлявано от управителя
Кирил Петров А., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-132-0027295 от 12.02.2020г., издадена от Жулиета Михайлова, на
длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление
на Национална агенция за приходите, с която е разпоредено запечатване на
търговски обект – склад, намиращ се в гр. Велинград, Индустриална зона,
стопанисван от „Прима - А.“ ООД и
забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни.
Счита се, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния
закон и е несъответна на целта, която преследва законът с издаването на актове
от категорията на процесния такъв.
Според жалбоподателя, установената липса на посочените в обжалваната
заповед реквизити на касовия бон издаден от търговеца, без всякакво съмнение
засяга правата на потребителя при извършване на продажбата и за това търговецът
следва да се санкционира по реда на специалния закон, но същото в никаква
степен не влияе на отчитането на оборота от продадените стоки, защото
фискалното устройство е надлежно фискализирано и може да издава фискални
бонове, а фактът, че то е регистрирано в НАП, обосновава извода, че там е
известен конкретният оборот, реализиран от съответния търговец и съответният
негов обект, за който се отнася.
В този смисъл се поддържа, че налагането на процесната принудителна
административна мярка за нарушение по чл.26, ал.1, т. 7 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на министъра на финансите, изразяваща се в запечатване на
търговския обект, дори да е установено нарушение от вида на визираните в
посочената разпоредба, не съответства на нито една от целите на ПАМ, които са
посочени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН, доколкото запечатването не би
довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случаят при
други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите - липса на
издадена фискална касова бележка за конкретна продажба, липса на въведено в
експлоатация фискално устройство, липса на дистанционна връзка с НАП за
подаване на данни или други подобни.
Възразява се, че в случая прилагането на принудителна административна
мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната
принуда, но напротив, би ограничило в значителна степен правата на
жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за
определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска
дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да
извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на
системата на санкции, а не на административната принуда. Тоест целта, която
преследва законът с налагането на конкретната принудителна административна
мярка, а именно преустановяване възможността провереният субект да извърши
друго подобно нарушение, вече е изпълнена.
Възразява се, че към момента на издаване на процесната заповед, не е налице
издадено наказателно постановление с което на дружеството да е наложено
административно наказание, поради което жалбоподателя не може да се възползва
от възможността да заплати наложената му санкция и съответно да преустанови
действието на мярката.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените
разноски по производството.
3. Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалните си представители юрк.
Филипова и юрк. А. е на становище, че жалбата е неоснователна.
В представената по делото писмена защита се поддържат изцяло фактическите
констатации и правните изводи, обективирани в оспорения административен акт.
Счита се, че констатираното нарушение е мотивирано, обосновано и подкрепено с
доказателства, което е достатъчно основание за налагане на принудителна
административна мярка.
Според ответника, неизпълнението на нормативно установените изисквания за
наличие на определени реквизити на фискалния бон, издаването на касова бележка,
правилното отчитане на фискалното устройство, наличието на регистрирано и
работещо фискално устройство, съхраняването на изискуемите по закон документи в
търговския обект, издавани от или във връзка с фискалното устройство, както и
предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС, засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, като целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще се осигури надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти. В тази връзка се счита, че
административният орган е изпълнил в пълнота задължението си да изложи
конкретни мотиви, въз основа на които е издал обжалваната Заповед.
Поддържа се, че при определянето на срока е съобразен принципът на
съразмерност, според който административният орган упражнява правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Сочи се, че жалбоподателя има и други наложени наказания за извършени
подобни нарушения.
Заявява се, че действията по налагане на ПАМ не са обусловени от
производството по налагане на административно наказание. Налагането на
принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, б. „а“ от ЗДДС е обвързано с обективното
осъществяване на състав на административното нарушение, каквото е установено
при извършената в обекта проверка, цели неговото преустановяване и представлява
превенция срещу последващи неправомерни деяния.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата
е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите :
5. На 07.02.2020г., около 11:50часа, служители на Главна дирекция „Фискален
контрол“ към Централно управление на НАП, са извършили проверка в търговски обект
- склад, за търговия на едро с алкохолни напитки, газирани напитки, сокове,
минерална вода, намиращ се в гр. Велинград, „Индустриална зона“, стопанисван
„Прима - А.“ ООД, ЕИК *********.
При проверката е била извършена контролна покупка на 1 бутилка водка
„Финландия“ от 0,700 мл. на стойност 17,91лв. ; 1 бутилка водка „Савой“ от 1 л.
на стойност 9,84лв. и 1 бутилка уиски „Джеймсън“ от 0,700 мл. на стойност
24,19лв., всичко на обща стойност 51,94лв., заплатени в брой от проверяващия
екип, преди да е извършена легитимация относно длъжността на проверяващите. За
продажбата е бил издаден фискален бон № 0022724 от 07.02.2020г.(л.25), от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство, модел „DATECS DP-150“, с индивидуален номер на фискалното устройство
DT727685 и индивидуален номер на фискалната памет 02727685. Констатирано е, че
във въпросния фискален бон и отбелязано, единствено „алкохол“, поради което е
прието за установено, че документът не съдържа задължителните реквизити по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006г. на МФ, а именно наименование
на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Установено е, че фискалното устройство поддържа функцията за регистриране на
продажби по видове и количество стоки.
Относно проверка и направените констатации е съставен Протокол за извършена
проверка серия АА №027295 от 07.02.2020г. Към него е приложено декларации на
работници в предприятието и декларация от управителя на дружеството – Кирил А.,
в която е заявено, че от склада се извършват основно продажби на едро и по
малко на отделни физически лица.
6. Въз основа на тези констатации и съставен Акт за установяване на
административно нарушение сер. АА, № 0339303 от 07.02.2020г. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н- 18 от
13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Няма данни по делото и не се твърди от страните въз основа на съставения
АУАН да е издадено наказателно постановление.
7. Описаните в Протокол
серия АА №027295 от 07.02.2020г. и АУАН сер. АА, № 0339303 от 07.02.2020г. факти и обстоятелства, са изцяло възприети от
Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив към ЦУ на НАП и възпроизведена в
издадената от него Заповед № ФК-132-0027295 от 12.02.2020г., с която на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено запечатване на търговски обект –
склад, намиращ се в гр. Велинград, Индустриална зона, стопанисван от „Прима - А.“ ООД и забрана достъп до него за
срок от 7 (седем) дни.
Изложени са съображения относно продължителността на срока на
действие на мярката, като е посочено, че
при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид
тежестта на нарушението и последиците от същото, включително и капацитета на
търговския обект, местоположението му до оживено място в града, реализирания
оборот на от 01.01.2020г. до 06.02.2020г. (110191,34лв.), както и че мярката се
налага, за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
извършване на нови нарушения.
Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване
на реализираните обороти.
Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са
все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство.
Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради
неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на
дължимите налози.
В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е
съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца.
IV. За
правото:
8. Извършването на описаното административно нарушение не е спорно между
страните. То ще следва да бъде прието като проявен юридически факт.
Спорът между страните се концентрира по отношение на конкретната
необходимост от налагането на принудителната административна мярка и
съответствието и с целта на закона.
9. Според чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, фискалната касова бележка от
ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и
да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата,
код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги.
Съответно, според чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за:
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
10. Преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона,
налага да се отбележи, че прежде цитираното правило, съдържащо се в чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., възвежда едно от императивните,
безусловни и конкретни изисквания на които фискалната касова бележка трябва да
отговаря, за да е възможно да бъде квалифицирана като документ, издаден
надлежно по съответния ред, който удостоверява извършена доставка или продажба,
включително и по смисъла на чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС. Казано с други думи,
фискален бон, който не съдържа данни за наименование на стоката/услугата, код
на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, не
може да бъде определен като документ издаден по съответно установения за това
ред и начин.
Това обстоятелство, обосновава от фактическа и правна страна, приложение на
процесната мярка в хипотезата на чл.186 ал.1 б.”а” от ЗДДС. Административната
принуда - запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да
се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
В конкретния случай, трябва да се съобрази и обстоятелството, че при
извършената проверка, контролните органи са установили, че фискалното
устройство в процесния търговски обект поддържа функцията за регистриране на
продажби по видове и количество стоки, но въпреки това, търговеца издава
фискални бонове не по установения за това ред, които не съдържат изискваната от
правната норма подробна информация. Това е видно, не само от фискален бон №
0022724 от 07.02.2020г., но и от останалите приложени по делото фискални
бонове, издадени от същото фискално устройство (л.20 и сл.).
Най-сетне, трябва да се констатира, че до приключване на съдебното дирене,
по делото не се заявиха и не се представиха доказателства, че търговеца е
преустановил тази практика, а именно да издава фискални бонове, които не
съдържат нормативно установената информация, за да е възможно да се направи
извод, че противоправното деяние е преустановено и необходимостта от прилагане
на принудителната административна мярка не е вече налице.
11. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, в мотивите
на оспорената заповед е заявено, че при определяне на срока на действие на
мярката е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената
ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца.
Каза се с оспорената заповед е постановено, запечатването на процесния
обект и забрана на достъпа до него да е с продължителност от 7 дни, при
предвиден в закона максимален срок до 1
месец.
12. Без
значение за настоящото производство е изхода от административно наказателното
производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение.
Материално
правната разпоредба на чл.186, ал.1
от ЗДДС, не
изисква като предпоставка за нейното прилагането, да е налице стабилизиран
административен акт с който се установява административно нарушение и се налага
съответното наказание.
До друг
извод не води и разпоредбата на чл.187, ал.4
от ЗДДС, тъй
като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е
ангажирана и административно наказателна отговорност, като погасяването на тази
отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до
прекратяване на действието и като незаконосъобразна.
V. За разноските:
13. Констатираната основателност на жалбата, налага на ответника да се
присъдят сторените разноски по производството. Те, съобразно представения
списък, се констатираха в размер на 100.00 лв. за осъществена юрисконсултска
защита, съгласно представен списък.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Прима - А.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Пионерска“, № 98,
представлявано от управителя Кирил Петров А., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-132-0027295 от 12.02.2020г., издадена
от Жулиета Михайлова, на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив
в Централно управление на Национална агенция за приходите, с която е
разпоредено запечатване на търговски обект – склад, намиращ се в гр. Велинград,
Индустриална зона, стопанисван от „Прима
- А.“ ООД и забрана достъп до него за срок от 7 (седем) дни.
ОСЪЖДА „Прима - А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Пионерска“, № 98, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100,00 лв. /сто лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия
:/п/
РЕШЕНИЕ
№5188/23.04.2021 Г. ПО АД №9322/2020 Г. НА ВАС.
ОТМЕНЯ Решение
№ 315 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 287/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-132-0027295/12.02.2020
г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във вр. с чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. е наложена принудителна
административна мярка "запечатване на търговски обект и забрана за достъп
до него", за обект – склад, намиращ се в гр. Велинград, Индустриална зона,
стопанисван от "Прима – А.“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Пионерска“ № 98
представлявано от управителя К. А., за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите – гр. София да заплати на "Прима
– А.“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Велинград, общ.
Велинград, обл. Пазарджик, ул. „Пионерска“ № 98, разноски по делото за двете
съдебни инстанции в общ размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.