№ 51
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204350 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от ГЮН. С. С. от с. Куманово срещу Наказателно
постановление № 21-0436-000160/06.10.2021г. на началник сектор към ОД на
МВР-Варна, Второ РУ-Варна, с което на лицето били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление. Счита за незаконосъобразен и съставения АУАН. Оспорва
приетата в НП фактическа обстановка, както и констатациите за наличие на
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
1
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията,
действала към този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното:
На 26.08.2021г. около 06:30 часа в с. Каменар на ул. „Васил Левски“
служители на Сектор "СПО" към ОД на МВР-Варна извършили проверка на
движещия се в посока гр. Варна лек автомобил "Ситроен Ксара" с рег. №
В9274ВТ с водач ГЮН. С. С..
В хода на проверка било установено, че автомобилът е собственост на
С., като същият е със служебно прекратена регистрация на 24.08.2021 г., тъй
като в регистъра на Информационния център на "Гаранционен фонд" няма
данни за сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Във връзка с тези констатации на същата
дата на С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
за това, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. По случая
била образувана и прокурорска преписка. С постановление на ВРП от
01.10.2021г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като
било счетено, че съставът на престъплението не е осъществен от субективна
страна. Делото било изпратено на наказващия орган за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, като на 06.10.2021г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Г.С. била
наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля ПЛ. В.
ХР., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетеля Х. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият се явява непредубеден и
незаинтересуван от изхода на делото, тъй като не се е намирал в някакви
особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си,
при което показанията му следва да бъдат счетени за обективни и правдиви.
Твърденията на свидетеля кореспондират и на приложените по делото
писмени доказателства. Сред последните с най-съществено значение са
приложените разпечатка на проверка в страницата на Гаранционен фонд,
справки за собствеността и регистрацията на процесния автомобил, докладна
2
записка и др.
За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното
копие на Постановление за отказ от образуване на наказателното
производство от 01.10.2021г. на ВРП, ценено в качеството му на писмено
доказателство, в което са отразени фактическите констатации на прокурора
по случая, формирани след извършени съответни действия по разследването.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление и акта са издадени от компетентни органи
(видно от приложените копия на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи и Заповед №365з-989/11.02.2021г.), в
предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното
3
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието
„Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на
процесната дата същият е управлявал процесния товарен автомобил, при
което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Не е спорно
и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено
ползване. В качеството си на водач на МПС, управляван по път, отворен за за
обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само
моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е
управлявал автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй
като не е имал сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, жалбоподателят несъмнено е осъществил от обективна страна
състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Конкретно допълващата разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
визирана от АНО посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени
на определените за това места.
В разглеждания случай съдът намира, че нарушението е доказано от
обективна страна, доколкото по делото се установи, че в процесния ден
именно жалбоподателят е управлявал превозното средство, което е било
констатирано като такова със служебно прекратена регистрация поради
несключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Независимо от изложеното, за да ангажира
административнонаказателната отговорност на Сами по този текст в тежест
на АНО е било да докаже, че в процесния ден жалбоподателят е имал ясното
съзнание, че управлява МПС нерегистрирано по установения за това ред или
конкретно -с прекратена (впоследствие) регистрация.
В случая по преписката отсъстват каквито и да било данни, че
водачът на лекия автомобил е бил уведомен за служебно прекратената
4
регистрация към момента в който е привел автомобила в движение, като
аналогични са и изводите, формирани от прокурора в приобщеното
постановление.
В тази насока е и практиката на ВАдмС по сходни случаи- в Решение
№ 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г. се приема
изрично, че след като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
собственикът е уведомен за служебно прекратената регистрацията на
автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП. Посочва се също, че след като регистрационните табели на автомобила
са били на предназначените за това места, на водача не може да му се вмени
вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В аналогичен смисъл са и Решение № 910 от
13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 393/2020 г. (в което се изтъква,
че липсата на субективната страна за извършване на нарушението е
констатирана и в Постановлението на РП-Варна, заради което е отказано
образуване на наказателно производство за деянието), а също и Решение №
2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г. (в което се
обръща внимание, че преди издаване на НП е следвало да бъде проверено
спазена ли е процедурата по уведомяване на собственика за дерегистрацията
на МПС, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което ако е било направено е щяло
да бъде установено, че собственикът не е уведомен за служебно прекратената
регистрацията на автомобила му и да се формира извод за липсата на
субективна страна за извършване на нарушението).
Изложените в цитираните съдебни актове становища се споделят
изцяло и от настоящия състав. След като жалбоподателят като собственик не
е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното
средство и не е имал достъп по друг начин до тази информация, не би могло
да се счете за доказано наличието на виновно поведение за осъществяване на
административното нарушение
Действително, по начало на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния. За да е налице непредпазливост под формата на
небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат. Както беше посочено по-горе, установената
съдебна практика приема, че неуведомяването на собственика за служебното
прекратяване на регистрацията и наличието на съответни регистрационни
табели на автомобила изключват не само умисъла, но и непредпазливостта.
5
Дори и да се приеме обаче, че като управител на дружество, притежаващо
определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да
установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да
започне да го управлява, съдът намира, че случаят би следвало да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като очевидно не се отличава
с аналогична тежест с нарушенията от този вид, извършени умишлено, при
ясно съзнание за липсата на регистрация на автомобила. За автомобила е бил
сключен необходимият договор за застраховка „Гражданска отговорност“
незабавно след констатирането на нарушението, в резултат на което още на
датата на установяване на нарушението е била възстановена и неговата
регистрация (видно от служебно изисканата справка). При това положение
съдът намира, че процесният случай дотолкова се отличава от обичайните
случаи на управление на нерегистрирано МПС, че се налага единствено
възможния извод за маловажност на нарушението. Наложените наказания
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
очевидно не съответстват на тежестта на извършеното и не могат да бъдат
счетени за справедливи- обстоятелство, което би представлявало
самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление поради неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в случай на
преценка, че е налице административно нарушение, извършено по
непредпазливост.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен състав на
административно нарушение.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0436-
000160/06.10.2021г. на началник сектор към ОД на МВР-Варна, Второ РУ-
Варна, с което на ГЮН. С. С. от с.Куманово, обл.Варна, с ЕГН **********, са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
6
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7