№ 21825
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110143630 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца *****************, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу Й. И. Е. , ЕГН ********** и В. И. Е. , ЕГН ********** , с които се претендира
да се установи дължимостта на следните суми при условията на разделност, както
следва: за Й. И. Е. ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно- сумата от
175,33 лв., представляваща незаплатена мрежова услуга за имот с абонатен №
**********, находящ се в гр. *******, с идентификатор № **************
/автосервиз/ по фактури, издадени за периода 13.08.2020 г. - 05.07.2021 г. ведно със
законна лихва за периода от 18.10.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 29,34
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 06.10.2022 г., и за
В. И. Е., ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно- сумата от 175,33 лв.,
представляваща незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода
13.08.2020 г. - 05.07.2021 г. ведно със законна лихва за периода от 18.10.2022г. до
изплащане на вземането, и сумата от 29,34 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.09.2020г. до 06.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.03.2023 г. по ч. гр. д. №
62356/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът *****************, ЕИК *********, навежда твърдения, че между
страните съществува облигационно отношение по доставка на ел. енергия за имот-
автосервиз, находящ се в гр. *******, с идентификатор № ************** с абонатен
1
№ **********, съгласно Общи условия за продажба на ел. енергия на ищеца, издадени
на основание чл. 98 „а“ от ЗЕ. Посочва, че съгласно пар. 1, т. 33а от ПЗР към ЗЕ
ответниците притежават качеството на собственици в исковия период, поради което са
„небитови клиенти“ като физически лица, които купуват ел. енергия за стопански
нужди. За процесния период ищцовото дружество действало в качеството си на краен
снабдител. Посочва, че обектът на ответниците е присъединен към
******************* мрежа на „*******************. Твърди, че за исковия период
бил осъществяван непрекъснат достъп до ******************* мрежа по отношение
на процесния обект. Поддържа, че процесните вземания са начислени по Фактури от
13.08.2020 г., 15.09.2020 г. и 08.10.2020 г. Сочи, че с Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на
ДКЕВР била определена цена за достъп до ******************* мрежа на небитови
потребители- абонати на ответниците в размер на 0,2053 лв. /kW/ ден, като посочената
цена се прилагала за процесния период. Цената за достъп се дължи независимо от
количеството потребена електрическа енергия. Сочи, че ответникът няма сключен
договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени за процесния период и
процесният обект служебно е преминал от ***************** в качеството му на
краен снабдител на свободен пазар с доставчик ***************** в качеството му на
търговец на свободен пазар. Поддържа, че ответниците не са заплатили сумите по
процесните фактури, с оглед което са изпаднали в забава и дължат мораторна лихва за
периода от датата, следваща падежа на задължението по съответната фактура до
06.10.2022 г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. Е. е подал отговор на исковата
молба, чрез адв. В. П., с който оспорва исковете като недопустими, респ.- като
неоснователни. Оспорва процесният имот да е собственост на ответника В. Е.. Оспорва
и да е наследник на лицето Й. А. Е.. Поддържа, че поземлен имот с идентификатор
************ е собственост на бащата на ответниците- И. Й., като в имота са
построени две сгради с идентификатори ************** и ************.2-
собственост на ответниците, с абонатен № **********. Излага, че имот с
идентификатор ************ е собственост на трето лице, като в същия са построени
две сгради- едната с идентификатор ************.1, в която е поставен електромер с
абонатен № **********. Поддържа, че бил изготвен констативен протокол от
11.11.2020 г., съгласно който обект с абонатен № ********** е с титуляр Й. А. Е..
Излага още, че не ставало ясно на какво основание ищецът претендира исковите суми.
Твърди, че ищецът не е представил доказателства за това, че в процесния имот се
намират сгради и консуматори с небитов ток. Моли за прекратяване на делото,
евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. И. Е. е подал отговор на исковата
молба, чрез адв. В. П., с който оспорва исковете като недопустими, респ.- като
неоснователни. Оспорва процесният имот да е собственост на ответника В. Е.. Оспорва
2
и да е наследник на лицето Й. А. Е.. Поддържа, че поземлен имот с идентификатор
************ е собственост на бащата на ответниците- И. Й., като в имота са
построени две сгради с идентификатори ************** и ************.2-
собственост на ответниците, с абонатен № **********. Излага, че имот с
идентификатор ************ е собственост на трето лице, като в същия са построени
две сгради- едната с идентификатор ************.1, в която е поставен електромер с
абонатен № **********. Поддържа, че бил изготвен констативен протокол от
11.11.2020 г., съгласно който обект с абонатен № ********** е с титуляр Й. А. Е..
Излага още, че не ставало ясно на какво основание ищецът претендира исковите суми.
Твърди, че ищецът не е представил доказателства за това, че в процесния имот се
намират сгради и консуматори с небитов ток. Моли за прекратяване на делото,
евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Срещу издадената заповед за изпълнение от 27.03.2023 г. по ч.гр.д. №
62356/2022 г., СРС е постъпило в срок възражение от длъжниците, а в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК са депозирани искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което са
допустими.
За уважаване на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 98а ЗЕ, в тежест на ищеца
по предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1/
по иска за главницата – че за процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия, в това число че
ответниците са собственици на имота в гр. ******* с абонатен № ********** и
клиентски № *********, който е присъединен към ******************* мрежа и се
снабдява с ел. енергия за небитови нужди, предоставени мрежови услуги за достъп и
пренос на ел. енергия до ******************* мрежа при резервирана мощност от
капацитета й, както и тяхната стойност; 2/ по иска за обезщетение за забавено плащане
на главницата – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпил неговия
падеж / уговорен падеж за плащане на цената, респ. отправена и получена от
ответника покана за плащане/ , както и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му срещу
пасивната им легитимация по предявените искове, а при установяване на
горепосочените предпоставки - положителния факт на погасяване на дълга. В тежест
на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е съществувало
3
облигационно отношение по продажба на електрическа енергия и снабдяване с ел.
енергия за процесния абонатен номер ********** в исковия период, както и дали
посочения абонатен номер се отнася за имот с идентификатор № **************,
представляващ автосервиз.
Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния
снабдител, без изрично писмено приемане по арг. от чл. 98, ал. 4 ЗЕ. Следователно
облигационното правоотношение възниква по неформален договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия – законът не предвижда писмена форма за
действителност на договора за продажба на електрическа енергия (такава е
регламентирана единствено за първоначалния договор за присъединяване на обекта
към електропреносната мрежа по чл. 117, ал. 1 ЗЕ), като страна по него като купувач
на електрическа енергия е всяко лице, което след присъединяване на сградата към
******************* мрежа е придобило право на собственост или ограничено вещно
право на ползване върху съответния имот.
Съгласно §1, т. 33в от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Клиент на електрическа енергия е ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени нужди.
В случая след уточнения на исковата претенция/ с молба от 22.05.2024 г./
ищецът твърди, че в исковия период между страните е налице облигационна
правоотношение с ответниците в качеството им на собственици на имот №
**************, представляващ автосервиз, в който е поставен аб. № **********. За
установяването на този факт, обаче ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства, а ответниците в срока по чл. 131 ГПК са оспорили, както че абонатният
номер касае посочения от ищеца имот, така и притежанието на правото на
собственост. По делото бе прието допълнително заключение на СТЕ, изготвено от в.л.
К. Б., което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно, от което
се установява, че вещото лице след оглед на място е констатирало, че таблото с
електромерите, в което се намира и трифазен електромер СТИ № ***************, аб.
№ ********* е монтирано на стената на имот с кадастрален № ************.2 МЖ и
е служил за захранване на вила или сграда за сезонни нужди с кадастрален №
************.1. Сервизът си има собствен електромер на промишлен ток и е с
4
абонатен № **** и номер на СТИ 112742200588822, монтиран в същото табло. Вещото
лице е стигнало до извод, че обекта: автосервиз или работилница има собствен
електромер на промишлен ток, който функционира. Абонатният номер на сервиза е
****, номер СТИ ***************. В таблото има монтирани още два електромера.
Към момента на огледа, електромер № **** е демонтиран/ което се установява и от
констативен протокол от 04.01.2022 г. за демонтаж на електромера/. Вещото лице е
установило, че абонатен № *********, СТИ № *************** е с демонтиран
електромер и няма действаща партида, но през целия период на съществуване
партидата е била на Й. А. Е.. Следва да бъде посочено, че съдът не кредитира
основното заключение на СТЕ, изготвено от в.л. М. Г. -Н. в частта относно имотът, за
който се отнася процесния абонатен номер, нито допусканията, които вещото лице
заявява при изслушването му по реда на чл. 200 ГПК, тъй като вещото лице не е
правило оглед на място, а изводът си прави единствено на база посочен обект в
приложените по делото фактури, нито е в компетентността на вещото лице да прави
допускания за родствени връзки и наследници на Й. А. Е.. Установява се освен това, че
в отговор на подадено искане от И. Й. с вх. № *******/01.11.2021 г.,
************************* е изпратило отговор с изх. № *******/30.11.2021 г., в
който е посочено, че след извършена проверка е констатирано, че притежаваният от И.
Й. обект – работилница е с абонатен номер № **********. Това писмо следва да бъде
ценено като извънсъдебно признание на неизгоден факт. Следователно, съдът приема,
че от събраните по делото доказателства следва извода, че процесният абонатен номер
********** не касае автосервиз – работилница с идентификатор №**************,
както се твърди по исковата молба, а касае сграда за сезонни нужди/вила с
идентификатор № ************.1.
В допълнение на горното, по делото не са събрани доказателства, че
ответниците са титуляри на правото на собственост на сграда за сезонно ползване/
вила с кадастрален № ************.1. Видно от събраните писмени доказателства с
неопровергана доказателствена сила: нотариални актове и справки ИКАР се
установява, че ответниците са собственици на две сгради с идентификатори №
************** и № ************.2. Съгласно нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, том 2, дело № *** от 2013 г., по описа на нотариус Р. К., с
район на действие РС-*******, ответниците са придобили 1/6 ид. части имот,
представляващ сграда с идентификатор № **************, със застроена площ от 132
кв., с предназначение: стопанска сграда, включваща работилница за железарски
услуги, работилница за ремонт на МПС и работилница за селскостопанска техника и
сграда с идентификатор № ************.2 със застроена площ от 123 кв., с
предназначение: гараж. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том 2, рег. № ****, дело 256 от 2013 г., по описа на нотариус Р. К., с peг.
№ 380 с район на действие РС-*******, ответниците са придобили 2/3 ид. части от
5
гореописани имоти /сграда с идентификатор № ************** и сграда с
идентификатор № ************.2 /. С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 24, дело № 14 от 2016 г., по описа на нотариус Р. К., с peг. № 380, с
район на действие РС-*******, ответниците са придобили и останалите 1/6 ид. части
от посочените имоти. От приетата по делото скица на поземлен имот №
****/29.10.2009 г. на СГКК – ******* се установява, че така описаните две сгради,
придобити от ответниците, попадат в поземлен имот с идентификатор №
************, който е отразено в скицата, че е собственост на И. Е. /за което лице
страните не спорят, че е баща на ответниците/. Посочените две сгради с
идентификатор №************** и с идентификатор №************.2 изградени в
посочения поземлен имот по предназначение представляват работилници и гараж,
видно от актовете за собственост. Следователно, актовете за собственост приложени
по делото касаят сгради №************** и с идентификатор №************.2, за
които обаче не се отнася процесния абонатен номер.
Видно от приложените по делото фактури, издадени от ищцовото дружество
за процесния имот и период, титуляр на партидата с абонатен № ********** е Й. А. Е.,
ЕГН **********, като по делото няма данни за притежаваното от него право на
собственост върху имота, за който се отнася процесния абонатен № **********, нито
се установява, че ответниците Й. И. Е. и В. И. Е. са придобили правото на собственост
по реда на наследствено правоприемство от Й. А. Е. за исковия период. Правото на
собственост не се предполага, като същото подлежи на доказване със съответните
писмени актове.
Ищецът определя вида и предмета на търсената защита с оглед основния
принцип за българският граждански процес - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2
ГПК). Предвид горното, ответниците не се явяват пасивно материалноправно
легитимирани да отговорят по предявените искове. При липсата на пълно и главно
доказване горепосочените факти следва еднозначния извод, че за процесния период
между страните не е доказано наличие на облигационно правоотношение по договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия за стопански нужди за
абонатен № ********** между страните по делото. Реалното предоставяне на
мрежова мощност до процесния обект, както и размера на дължимата сума, са
въпроси, които са ирелевантни при извод за недоказано облигационно
правоотношение, поради което събраните за това доказателства чрез съдебно-
техническа и съдебно –счетоводната експертиза не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид извода на съда за неоснователност на главните искове следва да
бъдат отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
6
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ответниците. В полза на всеки от тях следва да бъде присъдена
сумата от по 450 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по
договори за правна защита и съдействие / л. 212 и 213 от делото/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****************, ЕИК ********* искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу Й. И. Е. , ЕГН ********** да бъде признато за установено, че Й. И. Е. ЕГН
********** дължи на *****************, ЕИК ********* сумата от 175,33 лв.,
представляваща незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода
13.08.2020 г. - 05.07.2021 г. за имот с абонатен № **********, находящ се в гр.
*******, с идентификатор № ************** /автосервиз/ , ведно със законна лихва за
периода от 18.10.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 29,34 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 06.10.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 62356/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ********************, ЕИК ********* искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу В. И. Е., ЕГН ********** да бъде признато за установено, че В. И. Е., ЕГН
********** дължи на *****************, ЕИК ********* сумата от 175,33 лв.,
представляваща незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени за периода
13.08.2020 г. - 05.07.2021 г. за имот с абонатен № **********, находящ се в гр.
*******, с идентификатор № ************** /автосервиз/ , ведно със законна лихва за
периода от 18.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 29,34 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2020г. до 06.10.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 62356/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ********************, ЕИК
********* да заплати на Й. И. Е., ЕГН ********** сумата от 450 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ********************, ЕИК
********* да заплати на В. И. Е., ЕГН ********** сумата от 450 лева разноски по
делото.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8