№ 336
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000280 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на ответника в първата
инстанция „ИНВЕСТСТРОЙ 57“-ЕООД чрез адв.Р. П. за отмяна на
неприсъствено решение №1738 от 17.12.2024г. на СГС, ТО, VI-23 състав,
постановено по т.д.№1385/2024 г., на основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК –
поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба и на призовките за
съдебното заседание, с което решение дружеството е осъдено да заплати на
ищеца „А и В Билд“-ЕООД на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 36 178,23
лева с ДДС, представляваща възнаграждение по Договор за изработка с
предмет „Преустройство и смяна на предназначението на складови
помещения в болнична аптека към УМБАЛСМ „Пирогов“-ЕАД, сключен на
28.01.2020г., за която сума е издадена фактура № 90 от 03.08.2020г., както и
разноски в размер на 4 747,13 лева.
В молбата за отмяна на неприсъственото решение са развити доводи
за неговата неправилност поради съществено нарушение на процесуалните
правила, като същата е подробно мотивирана. Жалбоподателят твърди, че
молбата му за отмяна е допустима, тъй като решението на СГС не му е било
връчено, следователно срокът не е започнал да тече. Твърди, че е бил лишен
от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на ИМ и на
призовките за съдебното заседание, което е основание за отмяна по чл.240,
ал.1, т.1 ГПК.
Ответното дружество било призовано за съдебното заседание по реда
1
на чл.50, ал.4 ГПК, но длъжностното лице по призоваването не е изпълнило
предписаните от закона правила, за да бъде прието връчването за редовно.
Отразеното в съобщенията за връчване на призовки, че на посочения адрес
няма такава фирма и фирмени знаци, не отговаряло на истината. Дружеството
не е напускало вписания в ТР адрес на управление, на който пребИ.ва от
2022г. На място в офиса му работели негови служители. На този адрес били
получавани пратки и фирмена кореспонденция. В жалбата подробно са
проследени всички разписки, удостоверяващи опитите на длъжностното лице
по призоваването да връчи призовките на дружеството-ответник, както и
вписаните в разписките обстоятелства, които жалбоподателят твърди, че не са
истина. Сочи съдебна практика на ВКС като относима към казуса с твърдение,
че е опорочена развилата се процедура по връчване на ИМ и призоваване на
ответното дружество за съдебните заседания, като по този начин дружеството
било лишено от възможност да участва в делото и оспори предявения иск.
Моли съда да отмени решението и върне делото на СГС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Против молбата за отмяна е постъпил отговор от ищеца „А и В
БИЛД“-ЕООД чрез пълномощника му адв.И. С., в който са развити доводи за
недопустимост на молбата поради това, че е подадена след изтичане на
едномесечния срок, установен с разпоредбата на чл.240,ал.1 ГПК от връчване
на решението. В условията на евентуалност счита същата за неоснователна.
Ищецът твърди, че едномесечният срок за подаване на молба за
отмяна на неприсъствено решение, установен от разпоредбата на чл.240,ал.1
ГПК, започва да тече от връчването на неприсъственото решение на
страната, срещу която то е постановено. Твърди, че в настоящия случай
решението е връчено на ответника при условията на чл.50,ал.4 ГПК /л.77/ на
21.01.2025г., т.е. едномесечният срок за подаване на молба за отмяна изтича на
21.02.2025г., а молбата, с която съда е сезиран, е от 11.03.2025г. Следователно
същата била подадена извън преклузивния срок по чл.240 ГПК.
Ищецът твърди, че процедурата по връчване на ИМ, Разпореждане
№6541 от 05.08.2024г., където са указани последиците от неподаване в срок на
отговор на ИМ, както и призовките за съдебните заседания, са били връчени
надлежно в хипотезата на чл.50,ал.4 ГПК. Детайлно проследява върнатите
съобщения за връчване с твърдение, че процедурата по чл.50,ал.4 ГПК е
спазена. Твърденията на „ИНВЕСТСТРОЙ 57“-ЕООД, че на адреса на
дружеството работят негови служители, не кореспондирали с направените
отбелязвания от призовкарите по делото, които са били две различни лица, т.е.
и двете не са открИ.ли никога служители на дружеството на адреса, вписан в
ТР. На място не е имало никакви обозначителни табели на „ИНВЕСТСТРОЙ
57“-ЕООД.
Моли съда да остави молбата за отмяна без разглеждане като
недопустима /просрочена/, а при условията на евентуалност, да я остави без
2
уважение като неоснователна.
Във въззивното производство са приети нови писмени доказателства.
Разпитани са и свидетели по искане на двете страни.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в молбата
за отмяна във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания,
приема следното:
Молбата за отмяна на неприсъствено решение е недопустима като
просрочена – подадена извън едномесечния срок от връчването по чл.240,ал.1
ГПК.
Според разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
В настоящия случай ответникът по молбата /ищец в първата
инстанция/ е навел доводи в отговора за недопустимост на молбата за отмяна
поради просрочие.
Разпоредбата на чл.240, ал.1 ГПК постановява, че в едномесечен срок
от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била
лишена от възможност да участва в делото…
Видно от данните по делото, ответникът „ИНВЕСТСТРОЙ 57“-
ЕООД е бил уведомен за постановеното решение на основание чл.50, ал.4
ГПК, като съдията-докладчик е приел връчването за редовно с резолюция от
21.01.2025г. /л.77/. Основание да приеме редовност на връчването от една
страна е върнатата разписка за връчване на решението, като длъжностното
лице по призоваването И. Р. е отбелязало, че на посочения адрес няма такава
фирма по сведение на охраната на адреса. От друга страна съдът е съобразил
факта, че още първоначалното връчване на препис от исковата молба с
доказателствата, както и призоваването за открито съдебно заседание е
станало при условията на чл.50,ал.4 ГПК /л.55, л.57л.59,л.61/.
Първият опит за връчване на препис от ИМ с приложенията е
направен на 29.08.2024г. от призовкаря И. Р..Отбелязано е в разписката, че на
посочения адрес няма такава фирма и фирмени знаци. Следващия опит е от
04.09.2024г., с връчител Я. А.. В разписката е отбелязано, че фирмата е
напуснала адреса преди 3-4 години, по сведение от охраната на сградата,
който не пожелал да се легитимира. Следващата разписка е от 25.09.2024г. с
връчител отново И. Р., като в нея е отбелязано, че на посочения адрес няма
такава фирма по сведение от настоящите наематели, които не са чули за такава
фирма.На 30.09.2024г. съдът е разпоредил връчването на ИМ да стане чрез
залепване на уведомление по чл.47 ГПК /л.59/. Приложено е още едно
съобщение с разписка с връчител И. Р. /л.61/ в която е отразено, че на
посочения адрес няма такава фирма, като на 02.10.2024г. е залепено
Уведомление на входната врата, приложено по делото /л.62/. В указания
3
двуседмичен срок от тази дата никой не се е явил в деловодството на СГС да
получи съдебните книжа, нито се е свързал с деловодител на посочения
телефон. Призовкарят е констатирал, че до 16.10.2024г. това не е станало.
На л.65 е приложена призовка за насроченото открито съдебно
заседание до ответника, върната отново в цялост на 12.11.2024г. с отбелязване
от длъжностното лице И. Р., че на адреса няма такава фирма по сведение от
настоящите наематели. Съдът е разпоредил на 18.11.2024г. призовката да се
приложи като редовно връчена на основание чл.50,ал.4 ГПК.
В проведеното на 17.12.2024г. открито съдебно заседание съдът е
приел, че ответната страна е редовно призована по реда на чл.50,ал.4 ГПК.
При тези факти, с оглед отразеното в разписките за връчване,
правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.50,ал.4 ГПК.
Според тази норма, когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението,
той залепва уведомление по чл.47,ал.1 ГПК. Второ уведомление не се залепва.
В настоящия случай установените факти сочат именно на посочената
хипотеза и връчванията следва да бъдат приети като редовни на основание
чл.50,ал.4 ГПК. Действително, видно от служебно извършената справка в ТР,
ответното дружество е с вписан адрес на управление в гр.София именно на
адреса, на който са връчвани призовките и съобщенията – жк
„ХаджиДимитър“, ул.„Хайдушка песен“ №1 /срещу Търговска база
Мерцедес/. Видно от отбелязванията на длъжностните лица по призоваването
обаче, фирмата не е намерена на адреса, не е намерен достъп до канцеларията
и не е намерено лице, съгласно да получи призовките и съобщенията. Затова и
е залепено уведомление на входната врата. В указания срок никой не е
потърсил деловодството на СГС за връчване на съдебните снижа. Затова
съдът правилно е приложил закона, приемайки връчването и призоваването за
редовно.
Този извод не е разколебан и от събраните в настоящата инстанция
доказателства.
Разпитаната свидетелка И. Р. /връчител на повечето съобщения/
подробно разказва за начина, по който процедира при връчването на призовки.
Установява, че многократно е посещавала адреса на управление на това
дружество, но никога не е намирала фирмена табела, служител или някой,
който е съгласен да получи призовката. Сведенията, които отразява в
разписката за връчване, получава от лица, които се намират на адреса.
Повечето от тях не искат да се легитимират с имената си. Твърди, че на
ул.“Хайдушка песен“ №1 са няколко халета, обособени с метални
пана.Виждала е охрана, виждала е и служители на други фирми, които й
казали, че не са чували за такава фирма /на ответника/.При едно от
посещенията разговаряла с хора на адреса, които й казали, че са сегашните
наематели на офиса на този адрес и за такава фирма не са чували.
Свидетелят Г. И. /допуснат по искане на ответника по молбата за
4
отмяна/ установява, че е наемател на фирма „Инвестстрой 57“-ЕООД и ползва
негови помещения на същия адрес.Има портал до офисите на около 200
метра.Няма охрана и всеки през работно време може да влезе през
портала.Същият се заключва към 18,30 ч. Куриери и призовкари са идвали в
неговия офис да търсят фирма „Инвестстрой 57“-ЕООД. Една от
призовкарките потърсила информация от него за фирмата, той директно я
свързал по телефона с управителя г-н П. и си говорили, като той дори дошъл
по същото време. Твърди, че ако има нещо за връчване на тази форма и в
момента няма служител, се чуват по телефона с управителя и той получава
книжата. Твърди, че фирмата, в която е служител, се намира на същия адрес.
По делото е разпитана и свидетелката С. Н. – служител на ответното
дружество „Инвестстрой 57“-ЕООД. Тя твърди, че нейното работно място е
ул.“Резбарска“ в кв.Хаджи Димитър. Не се случва офиса на фирмата да остане
без човек. Има и друга солежка, която работи в офиса от 8 до 17ч. Получавали
поща на адреса, имали посетители, гости. Имало над вратата една голяма
табела с надпис „Инвестстрой 57“-ЕООД, която била отдавна там. На въпроси
на пълномощниците свидетелката недвусмислено заявява, че работи в офиса
на ул.“Резбарска“, като фирмата има само един офис.Пред офиса има техника
за снегопочистване.
Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели не
установяват по несъмнен и убедителен начин нещо различно, което да
опровергае извода на първоинстанционния съд досежно приложението на
чл.50,ал.4 ГПК. Дори да се приеме, че фирмата има офис на вписания в ТР
адрес на управление /от показанията на св.Г. И./, то не е разколебан безспорно
установения от длъжностното лице по връчването факт, че при всичките му
посещения на адреса не е намерило достъп до канцеларията или някой, който е
съгласен да получи съобщението до дружеството. И това се е случвало при
всички изброени по-горе посещения на адреса. Залепено е на входната врата
/портала/ и Уведомление по чл.47,ал.1 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че всички тези факти обосновават
приложението на разпоредбата на чл.50,ал.4 ГПК. И след като
неприсъственото решение е връчено по този ред, то е връчено редовно и
едномесечният срок за подаване от ответника на молба за отмяна на това
решение започва да тече от връчването му. В конкретния случай
разпореждането на съда за приложението на чл.50,ал.4 ГПК е от 21.01.2025г.
Следователно едномесечният срок изтича на 21.02.2025г. Молбата за отмяна
на неприсъствено решение е депозирана в съда на 11.03.2025г., т.е. извън
установения от разпоредбата на чл.240 ГПК едномесечен срок, поради което е
просрочена и недопустима за разглеждане. Ирелевантно е обстоятелството
кога длъжникът-ответник /„Инвестстрой 57“-ЕООД / е узнал за постановеното
неприсъствено решение, тъй като законът по императивен начин е постановил,
че срокът тече от връчването. Неприсъственото решение е връчено при
спазване разпоредбите на ГПК.
5
С оглед изложеното, въззивното производство следва да бъде
прекратено като недопустимо.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК, на
въззИ.емото дружеството „А и В Билд“-ЕООД следва да бъдат присъдени
направените в производството разноски съобразно представения списък по
чл.80 ГПК. Със същия се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
3 000 лева и 20 лева депозит за поискания свидетел.Представен е договор за
правна защита и съдействие от който е видно, че адвокатското възнаграждение
е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора. Представената
разписка удостоверява заплащането на депозит в размер на 20 лева за
допуснатия свидетел. Предвид изложеното, искането за присъждане на
разноски в общ размер на 3 020 лева следва да бъде уважено изцяло като
основателно с оглед изхода на делото и доказано.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата на
ответника в първата инстанция „ИНВЕСТСТРОЙ 57“-ЕООД за отмяна на
неприсъствено решение №1738 от 17.12.2024г. на СГС, ТО, VI-23 състав,
постановено по т.д.№1385/2024 г., на основание чл.240, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по В.т.д.№280/2005г. по описа на
САС.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТСТРОЙ 57“-ЕООД, ЕИК-********* да
заплати на „А и В Билд“-ЕООД, ЕИК-********* разноски за въззивната
инстанция в общ размер на 3 020 лева, от които 3 000 лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7