МОТИВИ
към присъда № 18 / 27.11.2019 г. по НОХД № 20 / 2019 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимата Н.Б.К. е
повдигнато обвинение за това, че на 13.05.2018 година в село Градец, община
Котел, запалила чуждо имущество със значителна стойност, а именно : едноетажна
постройка за живеене, находяща се в село Градец, кв.
Запад 320, собственост на Б.А.О., ведно с намиращата се вътре негова покъщнина
на стойност 9577.00 лева и вещи на Р.Р. на стойност
2838.00 лева, общо на стойност 12415.00 лева, с което е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.330, ал.1 от НК.
Пострадалият
от престъплението Б.А.О. е конституиран по реда на чл.84, ал.1 от НПК като
граждански ищец в производството, като съдът е приел за съвместно разглеждане
предявения срещу подсъдимата граждански иск за сумата 9577.00 лева,
представляващи причинени от престъплението имуществени вреди.
Пострадалият
от престъплението Р.Р.Р. е конституиран по реда на
чл.84, ал.1 от НПК като граждански ищец в производството, като съдът е приел за
съвместно разглеждане предявения срещу подсъдимата граждански иск за сумата
2838.00 лева, представляващи причинени от престъплението имуществени вреди.
В
открито съдебно заседание на 27.11.2019 г. съдът изслуша подсъдимата по реда на
чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр.
чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от нея самопризнание да се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и след като съдът
прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на
РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато и пледира на подсъдимата
да бъде наложено наказание малко над предвидения минимум от една години
лишаване от свобода, което да се намали с 1/3 и изтърпяването му да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за определен изпитателен срок. Моли
наложеното по настоящата присъда наказание да се групира с това по НОХД №
359/2019г. на ОС Сливен по реда на чл.25, ал.1 от НК. Счита гражданските искове
за основателни.
Гражданските
ищци Б.О. и Р.Р. поддържат гражданските искове и
молят съда да ги уважи.
Защитникът на подсъдимата – адв. Д.А. ***, моли съда да признае подсъдимата за виновна
по повдигнатото обвинение, след което да ù наложи наказание една година
лишаване от свобода, което да намали с
1/3 и изтърпяването му да отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК за три години
изпитателен срок
Подсъдимата поддържа пледоарията на
защитника си.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства, събрани по делото, намира за установено следното:
Подсъдимата Н.Б.К. е родена на *** г.,
с начално образование, неомъжена, не работи,
осъждана, живее постоянно в село Градец, община Котел.
Подсъдимата К. и св. Р. живели шестнадесет години на съпружески
начала в къща на адрес село Градец, кв. Запад 320. От съвместното им съжителство се родили четири деца. Към 13.05.2018 г.
подсъдимата била бременна с четвъртото дете.
В началото на месец
май 2018г. подсъдимата К. разбрала, че
св. Р. поддържа любовни отношения с друга жена, скарали се и се разделили за
пореден път. Подсъдимата и децата отишли да живеят при нейните родители, пак в
село Градец, а св. Р. завел новата си жена в описаната къща. Подсъдимата много
страдала от раздялата, изпитвала силна ярост и ревност, че св. Р. я изоставил
заради друга и живеят в къщата, в която подсъдимата и свидетеля били живели
заедно. За да си отмъсти, решила да запали къщата, представляваща масивна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 63 кв.м. Като собственик на къщата
се определя майката на св. Р. и мъжът, с когото тя живее на съпружески начала
– св. Б.О.. Къщата е незаконно построена и попада в два съседни имот : в поземлен имот № 064003 с площ 1.822 дка, собственост на наследниците на Р.С. Б., както и в поземлен имот № 064003 с площ 0.701 дка, собственост на наследниците на С. Г. П. Двата имота представляват
земеделски земи, в близост до регулационните граници на селото.
През деня на 13.05.2018г. подсъдимата заедно с роднините си ходила
да посочената къща, вдигали скандали, хвърляли камъни, трошили, каквото им
падне. Обитателите на къщата избягали уплашени от саморазправата. През цялото
време подсъдимата се заканвала, че ще запали къщата, но няма да позволи друга
жена да живее там със св. Р..
Същия ден подс. К. дала на племенника си –
малолетния свидетел М. К., 2.50 лева, както и едно пластмасово шише, което намерила на земята, и го изпратила до
бензиностанцията да купи бензин. Вече била взела решение да
запали къщата. Свидетелят отишъл, купил бензин и го занесъл в къщата,
в която живеели всички.
В изпълнение на намисленото, същата вечер подсъдимата взела
бензина и заедно със св. М.Б. тръгнали към описаната по-горе къща. Направила дупка на капачката на шишето, за
да може през
нея да пръска
по – лесно бензина. Когато отишли до къщата,
видели, че
е тъмно. Обитателите на къщата се страхували да се приберат там и останали
да пренощуват на друго място. По облегната на задната стена на къщата дървена стълба подсъдимата се качила на покрива и започнала да маха
керемиди и дъски, за да може да полее с
бензин дървената част. Напръскала покрива от двете
страни, след което слязла долу,
влязла през вратата във вътрешността на къщата и напръскала с бензин и там, като през цялото
време си светела
с фенерче. След като излязла навън, подсъдимата хвърлила запалена
клечка кибрит и къщата лумнала.
Тогава подсъдимата и свидетелят избягали и се прибрали
вкъщи.
Вследствие на възникналия пожар изгоряла цялата къща и намиращите се
в нея вещи : Собственост на гражданския ищец Б.О. били следните вещи : музикална уредба „Сони“ на
стойност 150.00 лв; портативен телевизор „Юност“ на стойност
20.00 лв; готварска печка на твърдо гориво на стойност 176.00 лв; легло с метални табли на стойност 57.00 лв; разтегателен дИ.на стойност 116.00 лв; двукрилен гардероб заедно с намиращите се и
в него вълнени одеяла, черги и жакардов килим 2х3м на обща стойност
466.00 лв; килим и жакардова пътека на обща стойност 35.00 лв; гардероб четирикрилен на стойност 252.00 лв; телефон с бутони марка „Самсунг“ на стойност 77.00 лв; смарт телефон „Нокия“ със зарядното устройство на стойност
237.00 лв; златни обеци на стойност 198.00 лв; кухненски шкаф с намиращите се в него тенджери,
тигани и чинии на обща стойност 162.00 лв; две огледала в рамки на обща стойност 11.00 лв; 35 кв.м балатум, поставен на пода в една от стаите и коридора на стойност 221.00 лв; два пластмасови бидона на обща стойност 33.00 лв; две пластмасови туби с вместимост 25 л на обща стойност 14.00 лв; два самара за кон на обща стойност 160 лв. Общата стойност на всички вещи е 2393.00 лв.
Изгорели и следните вещи, собственост на гражданския ищец Р. : музикална уредба „Сони“ на стойност 880.00 лв; телевизор „Ариели“ на стойност 158.00 лв; два употребявани моторни триона „Щил“ на обща стойност
939.00 лв; две метални легла с метални табли и пружини заедно с дюшеците и покривките на обща стойност 114.00 лв; печка за твърдо гориво на стойност 156.00 лв; две вълнени домашно тъкани одеяла на стойност 60.00 лв; 28 кв.в. балатум, поставен на пода в две от стаите, на обща стойност
177.00 лв; употребяван жакардов килим на стойност 34.00 лв; чинии, тенджери и тигани на обща стойост
43.00 лв; дънки, анцуг и яке на обща стойност 187.00 лв; кошум за впрягане кон на стойност 90.00 лв. Общата стойност на всички
вещи е 2838 лв.
Горните
фактически положения съдът установи, след като анализира целия събран в хода на
досъдебното производство доказателствен материал,
който обсъди в съвкупност със самопризнанието на подсъдимата – показанията на свидетелите М.Б., вкл. и
тези, дадени пред съдия на 14.05.2018г., Р.Р., Б.О., Р.Д.,
З.Д., Д. Т. и Х.К.,
които съдът кредитира изцяло в цялост, след като ги прецени за достоверни,
обективни и непререкаеми помежду им.
Към
доказателствения материал съдът приобщава и
прочетения на основание чл.283 от НПК огледен
протокол, съставен на 14.05.2018 г., придружен със снимков материал, както и
два протокола от същата дата за вземане на обтривки
от ръцете на подсъдимата и св. М.Б..
В
подкрепа на гореизложените положения са и заключенията на четирите изготвени в
хода на досъдебното производство експертни заключения, които съдът приобщава
към доказателствената маса, тъй като чрез тях се
установяват подлежащи на установяване факти :
Според
изготвената от вещото лице И.Х. съдебностроителна
експертиза, стойността на запалената къща е 7184.00 лева., в т.ч. стойността на
възстановителните работи.
Според
изготвената от вещото лице В. Д. съдебнооценителна
експертиза, общата стойност на изгорелите вещи е 5231.00 лева.
Според
изготвената от вещото лице А.Т. съдебнопожаротехническа
експертиза, пожарът е причинен най-вероятно от внасяне на открит огнеизточник, като за засилавне
на огневия импулс е възможно да е била използвана леснозапалима течност.
Според
изготвената от вещото лице В.Б. физико-химическа експертиза, при изследванията
на обтривките от ръцете на подсъдимата на св. М.Б. не
са били открити следи от леснозапалими вещества, петролни продукти или
гориво-смазочни материали.
Съдът
кредитира и възприема в цялост и четирите експертни заключения, след като
прецени, че вещите лица са дали екзактен отговор на поставените въпроси и не са
налице основания, които да внасят съмнения в правилността и обосноваността на
експертизите.
Съдът
доказателствения материал съдът приобщи чрез
прочитане и събраните писмени доказателства.
При
така приетото за установено, съдът стигна до правния извод, че
подсъдимата Н. Б.К. е извършила престъпление по чл.330, ал.1 от НК, затова че на 13.05.2018 г. в село Градец, община Котел
запалила чуждо имущество на значителна стойност – едноетажна постройка за
живеене, находяща се в село Градец, кв. Запад 320,
ведно с намиращите се в нея вещи, собственост на Б.А.О., на обща стойност
9577.00 лева, както и вещи, собственост на Р.Р., на
стойност 2838.00 лева, общо 12415.00 лева.
Няма
спор по делото за датата на извършване на престъплението, както и мястото на
неговото извършване. Видът и количеството на изгорялото имущество се установява
от показанията на свидетелите Б.О., Р.Р. и Р.Д.,
както и от експертните заключения, изготвени от В. Й. и И. Х.. Не съществува
спор и досежно авторството на престъпното деяние,
предвид направеното от подсъдимата самопризнание, подкрепено от показанията на
св. М.Б., анализът на които води до еднозначен извод, че подсъдимата е запалил
умишлено имота. Запаленото имущество е на значителна стойност и независимо че в
практиката все още не е разработен единен критерий, който да определя прага за
значимост, съдът счита, че стойност от 12415.00 лева е значителна, поради което
деянието, с оглед по - високата обществена опасност, е престъпно и извършителят
следва да понесе отговорност.
Престъпното деяние е извършено с
пряк умисъл от подс.К.. Тя е съзнавала обществената
опасност на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и ги е желаел.
С оглед на гореизложеното, съдът счите, че подс. К. следва да носи
наказателна отговорност по чл.330, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по
чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която
съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така определеното наказание се намалява с 1/3. Съдът отчете задължението
си по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива
обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието по условията на
чл.55 от НК.
Съдът
прецени обществената опасност на деянието и на подсъдимата, кактот
и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съгласно
изискванията на закона. След анализ на фактите и обстоятелствата по делото
съдът счете, че са налице както смекчаващи, така и отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства. Донякъде като смекчаващи такава може да се отчетат
емоционалните подбуди на подсъдимата, изключително занижения социален статус на
подсъдимата и на семейството ù, както и обстоятелството, че е майка на
четири непълнолетни деца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчита относително високата стойност на изгорялото имущество. За престъплението
по чл.330, ал.1 от НК се предвижда наказание от една до осем години лишаване от
свобода. Съдът, след като взе предвид горните съображения и се съобрази с
целите на наказанието, очертани в чл.36 от НК, прецени, че най - адекватното
наказание е две години лишаване от свобода, което след редукцията с 1/3 по реда
на чл.58а от НК става една година и четири месеца лишаване от свобода.
Размерът на така
определената санкция прави задължителна преценката за отлагане на нейното
изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК, което не се изключва за нито една
категория престъпления, стига да са налице предвидените предпоставки – да е
наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години, лицето да не е
осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да
установи, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдената не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът счита,
че следва да се даде приоритет на личната превенция и прецени, че поправянето на
подсъдимата извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй
като процесът на превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели
от извършване на престъплението, няма да премине по – успешно при пълна
изолация от общество. За целта съдът намери, че наложеното наказание следва да
се отложи за изпитателен срок от четири години, който е достатъчно дълъг и така
да се реализира най – пълно предупредителният потенциал на условното осъждане и
да препятства подсъдимата да извършва противообществени прояви под страх, че
наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът счита, че както размера на
наложеното наказание, така и начинът на изтърпяването му е съответно на
извършеното престъпление и е справедливо, а само справедливото наказание има
потенциал да изпълни и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
На основание чл..25, ал.1 вр чл.23, ал.1
от НК съдът определи общо наказание по настоящата присъда и по НОХД № 359/2019г.
на ОС Сливен в размер по по-тежкото от тях, а именно три години лишаване от
свобода, тъй като деянията и по двете дела са били извършени преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Съдът прецени, че общото
наказание следва да се отложи за пет години изпитателен срок и на основание
чл.67, ал.3 от НК да определя в рамките на изпитателния срок подсъдимата да
изтърпи пробационна мярка по чл.43а, ал.2, т.1 от НК, а именно задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност на явяването и подписването на подсъдимата пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично за срок от шест месеца, като приспадна изцяло изтърпяната пробационна мярка по НОХД № 359/2019г. на ОС Сливен.
Съдът уважи изцяло гражданските
искове, предявени от пострадалите лица Б.О. и Р.Р., като основателни и доказани. Исковете са с правно основание
чл.45 от ЗЗД и с тях от подсъдимата всеки от пострадалите
претендира обезщетение за имуществените вреди, причинени от непозволено увреждане. Съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Доказаха се елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените на всеки от гражданските
ищци имуществени вреди в резултат на престъпното деяние, извършено от подсъдимата. Причинената вреда на Б.О. се
съизмерява със стойността на изгорялото
имущество, оценена от вещите лица
общо на 9577.00 лева, а на Р.Р. – общо 2838.00 лев.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт
сумата 496.56 лева, представляващи окончателна държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове, и в полза на ОД на МВР Сливен – сумата 674.20
лева, представляващи направени по досъдебното производство разноски.
Ръководен от горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :