Мотиви
към присъда по НОХД № 3727/2015 г. на
СГС – НО, 20-ти състав
Софийска градска прокуратура (СГП) е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 204/2014 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 15293/2014 г. по описа на СГП срещу :
I.
А.Н.Г., за това, че :
1. На 12.08.2014 г. и
на 13.08.2014 г., в гр. С., при условията на продължавано престъпление, с две
деяния, които осъществяват поотделно едни или различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, без надлежно
разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП), държал, с цел разпространение, високорисково наркотично
вещество - подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за
упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 87/1996
г., Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик,
ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г., и Приложение № 1 към Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. З, ал. 2 от ЗКНВП -
Списък I -‘‘Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина”, а именно :
- на 13.08.2014 г.,
около 00.50 ч., в гр. С., в лек автомобил, марка ,,БМВ”, модел „320 и”, с ДК № ****** ТМ, собственост на „Л.” ЕООД, ЕИК ********,
управляван от А.Н.Г., ЕГН ********** и ползван от Л.А.Г., ЕГН **********,
паркиран на кръстовището на бул. „Цариградско шосе” и ул. „Патриарх Герман”, в
съучастие като извършител с Л.А.Г., ЕГН ********** - също извършител, без
надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества – 14 броя пакети, съдържащи коноп (марихуана)
– обекти №1 - 14 към физико - химична
експертиза Протокол № 474 -х/14г., а
именно :
- обект № 1, с нето тегло 496.02 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност
2 976.12 лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и дванадесет
стотинки) ;
- обект № 2, с нето тегло 492.65 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.3%, на стойност
2 955.90 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и деветдесет
стотинки) ;
- обект № 3, с нето тегло 493.70 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 14.6%, на стойност 2 962.20
лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и два лева и двадесет стотинки) ;
- обект № 4, с нето тегло 498.22 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност
2 989.32 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и тридесет и
две стотинки) ;
- обект № 5, с нето тегло 494.81 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.4%, на стойност 2 968.86
лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки)
;
- обект № 6, с нето тегло 496.22 грама и с процентно
съдържание на- активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност 2 977.32
лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки)
;
- обект № 7, с нето тегло 493.57 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.1%, на стойност 2 961.42
лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и един лева и четиридесет и две стотинки)
;
- обект № 8, с нето тегло 494.70 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 16%, на стойност 2 968.20
лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет стотинки) ;
- обект № 9, с нето тегло 494.39 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.4%, на стойност 2 966.34
лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки)
;
- обект № 10, с нето тегло 497.15 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност 2 982.90
лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и деветдесет стотинки) ;
- обект № 11, с нето тегло 496.66 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 14.6%, на стойност 2 979.96
лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и девет и деветдесет и шест стотинки) ;
- обект № 12, с нето тегло 497.07 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност 2 982.42
лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки)
;
- обект № 13, с нето тегло 493.17 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 16%, на стойност 2 959.02
лв. (две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и две стотинки),
- обект № 14, с нето тегло 497.02 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.2% на стойност 2 982.12
лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и дванадесет стотинки),
като обекти № № 1 - 14 са на обща стойност 41 612.10
лв. (четиридесет и една хиляди шестстотин и дванадесет лева и десет стотинки) ;
- на 12.08.2014 г.,
около 23.50 ч., в гр. С., в служебен автомобил, марка „Газ“, модел „Субол”, с
ДК № ********паркиран на кръстовището на
бул. „Цариградско шосе” и ул. „Патриарх Герман”, в черна кожена чантичка, без
надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал, с цел разпространение,
високорисково наркотично вещество - 1 бр. таблетка, съдържаща 3.4 -
метилендиоксиметамфетамин (MDMA), с нето тегло 0.31 грама, с процентно
съдържание на активното вещество – 3.4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 35%,
на стойност 12.40 лв. (дванадесет лева и четиридесет стотинки),
като общата стойност на
всички наркотични вещества е 41 624.50 лв. (четиридесет и една хиляди
шестстотин двадесет и четири лева и петдесет стотинки), като 3.4 - метилендиоксиметамфетамин
(MDMA) и конопа (марихуаната) подлежат на контрол, съгласно Конвенция на ООН от
1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ,
бр. 87/1996 г., Конвенцията на ООН от 1988 г.за борба срещу незаконния трафик,
ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г., включени са в
Приложение № 1 към чл. З, ал. 2 от ЗКНВП
(обн. ДВ, бр. 30/1999 г., изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г.
и бр. 56 от 2003 г.) и в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
наркотичните вещества са в големи размери и деянието е извършено при условията
на опА.рецидив, като е извършено след като деецът е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК. както следва :
- с присъда на CPC - НО
20-ти състав, по НОХД № 12920/2006 г., в
сила от 14.04.2008 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 55,
ал. 1. т. 1, вр. чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. З, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4.
пр. 2., вр. чл. 356, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 11 месеца,
отложено за изпълнение за срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК ;
- с присъда на PC – гр.
Благоевград, в сила от 22.01.2009 г., по НОХД № 1847/2006 г., за престъпление по чл. 346,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 58, б. „А”,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като на Г. е наложено наказание „лишаване от
свобода”, за срок от 8 месеца, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 години ;
- с присъда на PC – гр.
П., по НОХД № 2194/2009 г., в сила от 27.05.2010
г., за престъпление по чл. 195, ал. 1. т. 4 и т. 5 от НК, на Г. е наложено
наказание „лишаване от свобода”, за срок от три години и шест месеца ; за
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на Г.
е наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от една година, като на
основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание - „лишаване от
свобода”, за срок от три години и шест месеца, като на основание чл. 24 от НК
така определеното общо наказание е увеличено с още шест месеца, като е определен
първоначален „строг” режим на изтърпяване ;
- с присъда на ОС - П.
по НОХД № 467/2009 г., в сила от
25.02.2011 г., за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от една година
и шест месеца, както и наказание „глоба”, в размер на 26 116.88 лв. ; за
престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. З, вр. чл. 243, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, като му е наложено
наказание „пробация”, със следните пробационни мерки – „задължителна
регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, с честота на явяване два
пъти седмично, за подпис, както и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител”, за срок от шест месеца ; за престъпление по чл. 321, ал. З, пр. 2,
т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 4 и чл. 55 от НК, на Г. е наложено и
наказание „лишаване от свобода”, за срок от две години и десет месеца ; за престъпление
по чл. 279, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 и ал. 1, т. 2, б. „Б” и ал. З и чл.55 от НК, на Г. е наложено наказание „пробация”, със следните пробационни мерки – „задължителна
регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, с честота на явяване два
пъти седмично, за подпис, и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител”, за срок от шест месеца, като на основание чл. 23, ал.1 от НК е
определено едно общо, най-високо наказание - „лишаване от свобода”, за срок от
две години и десет месеца, като и кумулативно наложената глоба 26 116.99 лв. ;
- с определение на PC –
гр. П., по ЧНД № 422/2012 г., в сила от
16.10.2012 г., на Г. е определено едно общо, най-тежко наказание по влезли в
законна сила присъди, постановени по НОХД № 12920/2006 г. на СРС – НО, 20-ти състав, по
НОХД № 1847/2006 г. на PC – гр. Благоевград,
по НОХД № 2194/2009 г. на PC – гр. П. и
по НОХД № 467/2009 на PC – гр. П., а
именно „лишаване от свобода”, за срок от три години и шест месеца, като на
основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание е увеличено с една
година ;
- с определение на СГС
– НО, 20-ти състав, по НЧД № 1293/2014
г., в сила от 04.04.2014 г., е постановено условно предсрочно освобождаване, на
основание чл. 70, ал. 6 от НК, с изпитателен срок от една година, три месеца и
двадесет и три дни - престъпление по чл.
354а, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и т. 4, вр. ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
;
2. На 12.08.2014 г.,
около 21.10 ч., в гр. С., в близост до кръстовището на бул. „Цариградско шосе”
и ул. „Патриарх Герман”, противозаконно пречил на орган на властта - Т.Т.К. -
командир на отделение - 02 група, 03 сектор ОСПС – СДВР, и И.В.И. - командир на
отделение - 02 група, 03 сектор ОСПС– СДВР, да изпълни задълженията си по чл.
64. ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 61, ал. 2 от ЗМВР - „чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 14
от 2015 г.) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят.
(3) При изпълнение на
функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат
да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци,
посочени в закон.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 14
от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение,
освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение
или застрашават живота или здравето му.
чл. 61. (1) За осъществяване на
общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и
осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на
причините и условията за тяхното извършване.
(2) За осъществяване на
индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват
действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се
предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които
застрашават обществения ред.’’,
като не се подчинил на
полицейските служители, които му подали сигнал за спиране със „стоп – палка” и
се опитал да избяга с управлявания от него лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320
и”, с ДК № ********- престъпление по чл.
270, ал. 1, пр. 1 от НК ;
II. Л.А.Г., за това, че :
1. На 12.08.2014 г. и
на 13.08.2014 г., в гр. С., при условията на продължавано престъпление, с две
деяния, които осъществяват поотделно едни или различни състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, без надлежно разрешително,
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - подлежащо на
контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества,
ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 87/1996 г., Конвенцията на
ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р. България и
обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г., и Приложение
№ 1 към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, във вр. с чл. З, ал. 2 от ЗКНВП - Списък I -‘‘Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, а именно :
- на 13.08.2014 г.,
около 00.50 ч., в гр. С., в лек автомобил, марка ,,БМВ”, модел „320 и”, с
ДК № ****** ТМ, собственост на „Л.”
ЕООД, ЕИК ********, управляван от А.Н.Г., ЕГН ********** и ползван от Л.А.Г.,
ЕГН **********, паркиран на кръстовището на бул. „Цариградско шосе” и ул.
„Патриарх Герман”, в съучастие като извършител с А.Н.Г., ЕГН ********** - също
извършител, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал с цел
разпространение високорискови наркотични вещества – 14 броя пакети, съдържащи
коноп (марихуана) – обекти №1 - 14 към
физико - химична експертиза Протокол №
474 -х/14г., а именно :
-
обект № 1, с нето тегло 496.02 грама и с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност
2 976.12 лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и дванадесет
стотинки) ;
-
обект № 2, с нето тегло 492.65 грама и с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.3%, на
стойност 2 955.90 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и
деветдесет стотинки) ;
-
обект № 3, с нето тегло 493.70 грама и с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 14.6%, на
стойност 2 962.20 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и два лева и
двадесет стотинки) ;
-
обект № 4, с нето тегло 498.22 грама и с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност
2 989.32 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и тридесет и
две стотинки) ;
-
обект № 5, с нето тегло 494.81 грама и с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.4%, на
стойност 2 968.86 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки) ;
-
обект № 6, с нето тегло 496.22 грама и с
процентно съдържание на- активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на
стойност 2 977.32 лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и
тридесет и две стотинки) ;
-
обект № 7, с нето тегло 493.57 грама и с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.1%, на
стойност 2 961.42 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и един лева и
четиридесет и две стотинки) ;
-
обект № 8, с нето тегло 494.70 грама и с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 16%, на стойност
2 968.20 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет
стотинки) ;
-
обект № 9, с нето тегло 494.39 грама и с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.4%, на
стойност 2 966.34 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и
тридесет и четири стотинки) ;
-
обект № 10, с нето тегло 497.15 грама и
с процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на
стойност 2 982.90 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и
деветдесет стотинки) ;
-
обект № 11, с нето тегло 496.66 грама и
с процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 14.6%, на
стойност 2 979.96 лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и девет и
деветдесет и шест стотинки) ;
-
обект № 12, с нето тегло 497.07 грама и
с процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на
стойност 2 982.42 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и
четиридесет и две стотинки) ;
-
обект № 13, с нето тегло 493.17 грама и
с процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 16%, на
стойност 2 959.02 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и две
стотинки),
-
обект № 14, с нето тегло 497.02 грама и
с процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.2% на
стойност 2 982.12 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и
дванадесет стотинки),
като обекти № № 1 - 14 са на обща стойност 41 612.10 лв.
(четиридесет и една хиляди шестстотин и дванадесет лева и десет стотинки) ;
-
на 12.08.2014 г., около
22.35 ч., в гр. С., в служебен автомобил, марка „Газ”, модел „Субол”, с ДК № ********паркиран на кръстовището на бул.
„Цариградско шосе” и ул. „Патриарх Герман”, в десен джоб на панталон, без
надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество – два броя таблетки,
съдържащи 3.4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA), с общо нето тегло за двете таблетки
0.45 грама, с процентно съдържание на активното вещество – 3.4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 35.4%, на
стойност 18 лв. (осемнадесет лева) ; една таблетка, съдържаща 3.4 -
метилендиоксиметамфетамин (MDMA), метамфетамин и кофеин, с нето тегло
0.24 грама, с процентно съдържание на активното вещество – 3.4 -
метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 29.4% и метамфетамин 1.2%, на стойност
9.60 лв. (девет лева и шестдесет стотинки) ; полиетиленов плик, съдържащ
амфетамин с нето тегло 3.61 грама, с процентно съдържание на активното вещество
- амфетамин 18.4%, на стойност 108.30 лв. (сто и осем лева и тридесет
стотинки),
като общата стойност на всички
наркотични вещества е 41
748 лв. (четиридесет и една хиляди седемстотин четиридесет и осем лева), като 3.4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA), конопа (марихуаната), метамфетамина и амфетамина подлежат на контрол, съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите
вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 87/1996 г.,
Конвенцията на ООН от 1988 г.за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от
Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г., включени са в Приложение № 1 към чл. З, ал. 2 от ЗКНВП (обн. ДВ, бр.
30/1999 г., изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от
2003 г.) и в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наркотичните
вещества са в големи размери - престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр.
1, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
С разпореждането на съдията –
докладчик от 22.12.2015 г. делото е насрочено за предварително изслушване, по
реда на глава двадесет и седма от НПК, но съдебното заседание е протекло по
общия ред на глава двадесета от НПК.
Подсъдимите лица се защитават от
упълномощени защитници. Подс. Г. – от адв. Б. и от адв. Г., и двамата от САК, а
подс. Г. – от адв. Ч., от БлАК.
В хода на съдебното следствие, подс.
Г. дава пред съда обяснение, в което признава вината си и подробно описва
фактическата обстановка. Твърди, че подс. Г. не е знаел за намерената в
управлявания от последния лек автомобил марихуана, която той лично поставил
там. Сочи, че заедно с лице с първо и фамилно име „М.С.”, с прякор „Д.”,
няколко пъти е провеждал разговори от мобилния телефон на подс. Г. с македонци,
от които „М.С.” бил взел марихуаната.
Заявява, че намерените в него хапчета били за лично ползване, в дискотека.
Изнася, че намерените в обитавания от него и от подс. Г. апартамент везна и
пликчета, са били донесени от „М.”,
като е възможно да е пипал везната, докато я е местил. Изтъква, че не е помагал
за разпространение на марихуаната, а е смятал да я скрие в гр. Велинград, като
услуга към „М.С.”, за да не му я
крадат.
Подс. Г. се възползва от правото си
да не дава обяснения.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението и спрямо двамата подсъдими така, както е формулирано с
обвинителния акт. Намира същото за безспорно доказано. Като основен глА.източник
на обвинителни доказателства за престъплението по чл. 345а от НК спрямо
подсъдимите сочи св. Н.Р.. Като кореспондиращи на неговите показания изтъква
показанията и на свидетелите И.И., Т.К., Г.С. и А.С., както и протоколите от
извършените претърсвания и изземвания и от обиските на подсъдимите Г. и Г., а
също и заключенията на физико – химичните и дактилоскопни експертизи. Съставомерният
признак „големи размери” обуславя с
установената от съдебно – оценителната експертиза стойност на разпределеното в
14 обекта наркотично вещество – „коноп”. Смята, че с показанията на свидетелите
И., К. и С. категорично се доказва и престъплението по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс. Г.. По отношение на наказанията,
желае налагане на подс. Г. на наказание „лишаване от свобода“, за срок от осем
години, както и на наказание „глоба“, в размер на 20 000 лева, за
престъплението по чл. 354а от НК, а за престъплението по чл. 270, ал. 1, пр. 1
от НК – наказание „лишаване от свобода“, за срок от две години. Прокурорът
намира, че са налице основанията за приложение на разпоредбите на чл. 23, ал.
1, чл. 59, ал. 1, т. 1 и на чл. 70, ал. 7 от НК, последното досежно определения
изпитателен срок за условно предсрочно освобождаване по НЧД № 422/2012 г. на ОС – П.. Относно подс. Г.,
представителят на държавното обвинение пледира за наказание „лишаване от
свобода", за срок от три години и за наказание „глоба“, в размер на
10 000 лева, както и за приложение и спрямо него на разпоредбата на чл.
59, ал. 1, т. 1 от НК.
Единият от защитниците на подс. Г. –
адв. Б., САК, прави анализ на показанията на св. Н.Р., посочени от прокурора за
основен глА.източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимите. Излага
становище, че същите са изпълнени с условности, предположения и логически
заключения и не срещат подкрепа от никое друго доказателствено средство. Като
противоречиви на тях, защитата посочва показанията на свидетелите К.Г., И.Ц. и
Асен Х., както и обясненията на подс. Г.. Извежда доводи от тези показания и
обясненията, за незнание на подс. Г. за наличието на инкриминираната по делото
марихуана в управлявания от него лек автомобил, както и за липса на намерение
за продажба на същата, като същевременно изтъква противоречивост с показанията
на св. Р.. Изтъква, че оперативното наблюдение и проследяване, индиректни
възприятия от които възпроизвежда св. Р., не е способ на доказване освен ако не
е под формата на специално разузнавателно средство (СРС) материализирано в
съответните изготвени веществени доказателствени средства (ВДС). Акцентира, че
изводимо от показанията на свидетелите К. и И., не се установява спиране на
управлявания от подс. Г. лек автомобил със „стоп – палка“, както и че в купето
на същия не се е усещала силна миризма на марихуана. Изразява мнение, че
казаното от подзащитния ѝ пред полицейски служители по време на
задържането му не може да се ползва като годен доказателствен източник.
Възразява срещу квалификацията на престъплението по чл. 354а от НК, като
продължавано такова. Прави подробен разбор на показанията на свидетелите Т.К., И.,
Г.С. и П.С., аргументирайки липсата на консумиран състав на престъпление по чл.
270, ал. 1, пр. 1 от НК от подс. Г.. Относно частта от показанията на св. Н.Р.,
в която се преразказват изготвени по делото веществени доказателствени средства,
сочи, че същите, в тази им част, не следва да се ценят, като недопустими.
Затвърждава вече изразеното становище, че и в останалата им част показанията на
свидетеля не следва да се кредитират, като изградени от предположения,
логически и субективни заключения. Обобщава, че обвинението по чл. 354а от НК
срещу подс. Г., досежно първото включено в него деяние, е останало недоказано,
като за второто деяние от него, инкриминиращо държането с цел разпространение
на една таблетка наркотично вещество, твърди, че не се е доказала целта за
разпространение. Пледира за маловажност на последното, „в най-лошия случай“.
Другият защитник на подс. Г. – адв. Г.,
САК, изтъква, че обвинението срещу подзащитния му не е било доказано по
безспорен и категоричен начин. Посочва, че не бива да се правят изводи за
разглежданите престъпления от съдебното минало на подсъдимия. Желае
постановяване на оправдателна присъда за подс. Г..
Защитата на подс. Г., в лицето на
адв. Ч., БлАК, заявява, че обвинението и срещу неговия подзащитен не е било
доказано по категоричен и безспорен начин. Пледира за признаването му за
невинен, алтернативно, за определяне на наказанието „глоба“ в минимален размер,
а на наказанието „лишаване от свобода" - при условията на чл. 66 от НК, с
оглед частичните му самопризнания, чисто съдебно минало и липсата на
неприключени наказателни производства срещу него.
Подс. Г., в правото си на лична защита,
се придържа към казаното от защитата му, като заявява, че няма отношение към
престъплението, за което е обвинен.
В предоставената му последна дума,
моли да бъде оневинен.
Подс. Г., в правото си на лична
защита, също се придържа към заявеното от адвоката му.
При предоставената му последна дума,
желае от съда справедливо решение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, доказателствени средства и способи на доказване,
съобразявайки доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при
спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за
установено следното :
От фактическа страна
Подс. А.Г. бил известен на органите
на полицията като извършител на противозаконни отнемания на моторни превозни
средства (престъпления по чл. 346 от НК) и на използване на платежни
инструменти, без съгласието на титуляра им (престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК). Поради тази причина, когато в съответните структури на Министерство на
вътрешните работи се получавала придобита по оперативен път информация за
подготвяно или за вече извършено престъпление от кръга на визираните, подсъдимият
ставал обект на наблюдение.
В края на месец май 2014 г., в отдел
„Криминална полиция” при ОД на МВР – Пловдив, се получила оперативна информация,
че лица от гр. Велинград извършвали престъпления по 346, ал. 1 от НК.
Информацията съдържала и конкретни данни, сочещи като основен извършител на
деянията подс. А.Г..
С оглед така получената информация,
полицейска структура към ОД на МВР – Пловдив започнала експлоатирането на
специални разузнавателни средства спрямо подсъдимия. Един от способите на
прилаганите специални разузнавателни средства бил подслушване на мобилния
телефонен номер, ползван от подс. Г., а именно 0899/999.609.
В рамките на проведеното
подслушване, както и следствие други оперативни способи, неспадащи към
прилаганите специални разузнавателни средства, било установено, че подс. Г.,
заедно с подс. Л.Г., са ангажирани със спешна реализация – продажба, на голямо
количество наркотично вещество – коноп (марихуана). То било доставено на подс. Г.
на 23.07.2014 г., сутринта. Също така, от приложението на специалните
разузнавателни средства и по оперативни способи било установено, че във
вечерните часове на 12.08.2014 г. двамата подсъдими имали намерение да извършат
продажба на наркотика на морето - българското Черноморие. Подсъдимите лица били
планували да ходят за три дни – 12,13 и 14.08.2014 г., до к. к. „Слънчев бряг”,
заедно със свои приятелки, едната от които била св. И.Ц. – приятелка на подс. Г.,
а другата – неустановена по делото, която щяла да придружи подс. Г.. За тази
цел, подс. Г. бил ангажирал от св. К.Г. - собственика на жилището в гр. С., в
което подсъдимите живеели под наем, негов ваканционен апартамент в к. к.
„Слънчев бряг”, комплекс „Съни форт”, за посоченото време. На път за морето, подсъдимите
щели да вземат от гр. Велинград св. Ц. и другото, неустановено по делото момиче,
като планирали на морето да извършат продажбата на наркотичното вещество коноп
(марихуана).
С оглед предотвратяване на
подготвяната продажба, на същата дата – 12.08.2014 г., било предприето
оперативно наблюдение на адреса в гр. С., обитаван от подсъдимите Г. и Г.,
намиращ се в кв. „********
Около 21.00 ч., обвиняемите Г. и Г.
изнесли от горепосочения адрес полиетиленов чувал, който натоварили в сив на
цвят лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 и”, купе (с две врати), с ДК № ****** ТМ. Автомобилът бил управляван и
ползван от подс. Г.. Поставили полиетиленовия чувал зад шофьорската седалка -
предна, лява, на която след натоварването седнал подс. Г., а на седалката до
него – подс. Г.. Подс. Г. привел лекия автомобил в движение, потеглил и се
насочил към бул. „Цариградско шосе”.
За предотвратяване продажбата на
наркотичното вещество и задържането на подсъдимите лица преди да напуснат гр. С.,
в ГД „Национална полиция” било взето решение да се подаде чрез „Оперативните
дежурни части” (ОДЧ) при СДВР сигнал до извършващите пътно – патрулна дейност полицейски
служители. По това време, за периода от 20.50 ч. на 12.08.2014 г. до 08.50 ч.
на 13.08.2014 г., на служба като автопатрул били назначен свидетелите Т.К. и И.И.,
служители в отдел „Специализирани полицейски сили” („СПС”) в СДВР. Те също
получили подадения сигнал за спиране на описания в него лек автомобил, с който
пътували подсъдимите лица.
Около 21.10 часа, на кръстовището на
бул. „Цариградско Шосе” и ул. „Патриарх Герман”, двамата свидетели забелязали посочения
в сигнала лек автомобил, в който се намирали двамата подсъдими. Лекият
автомобил спрял на светофара на кръстовището, в най-лява лента, в изчакване на
зелен сигнал на светофарната уредба, при което св. К. позиционирал и спрял
челно, точно срещу него, служебния лек автомобил, който бил обозначен като
полицейски такъв. Подс. Г. се опитал да върне назад и да заобиколи служебния
автомобил на свидетелите, но в този момент зад него спрели с друг служебен
автомобил свидетелите А.С. и Г.С.. Последните също били полицейски служители и
по това време изпълнявали служебните си задължения като автопатрул № 210. По този начин управлявания от подс. Г.
лек автомобил бил блокиран. Свидетелите К. и И. слезли от служебния им лек
автомобил и се приближили към вратите на спрения лек автомобил, в който се
намирали подсъдимите. Св. И. се опитал да отвори шофьорската врата, но същата
била заключена. Подс. Г. я отключил отвътре, излязъл и бил задържан от св. И..
От автомобила излязъл и подс. Г., който също бил задържан. Свидетелите И. и К. видели
намиращия се вътре в автомобила, зад шофьорската седалка, полиетиленов чувал, в
който се виждали пакети, увити в тиксо, с приблизителни размери 15 - 20 см. Св.
К. провел разговор с подс. Г., в който последният му казал, че в полиетиленовия
чувал има марихуана.
На място пристигнали и други
служители на СДВР, сред които и св. П.С., а свидетелите С. и С. запазили
мястото около спрения лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 и”, с ДК № ****** ТМ и го осигурявали от евентуално
настъпване на пътно – транспортно произшествие.
Самоличността на подсъдимите лица
била установена, на същите за врeмето от 22.35 ч. до 23.50 ч., били извършени обиски („претърсване
на лице”), в служебен автомобил, марка „Газ”, модел „Субол”, с ДК № ********паркиран на кръстовището на бул. „Цариградско
шосе” и ул. „Патриарх Герман”, а в лекия автомобил, с който пътували, било
извършено претърсване. Вследствие последното, в автомобила, зад шофьорската седалка
(предна, лява), бил установен натоварения по-рано там от подсъдимите Г. и Г.
полиетиленов чувал. В него се намерили дванадесет пакета с неправилна, различна
форма, с приблизителни размери 15/16 см. всеки, съдържащи високорисково наркотично
вещество коноп (марихуана). Отделно, на задната седалка на лекия автомобил се
установили и още два пакета с посочената неправилна форма и приблизителни
размери, също съдържащи високорисковото наркотично вещество коноп (марихуана).
Пакетите, в присъствието на
наблюдаващите процесуално - следствено действие „претърсване и изземване“ от
лекия автомобил поемни лица, били иззети, като били поставени в пликове, които
пликове, номерирани с условни номера от
№ 1 до № 14, били запечатани.
Впоследствие били извършени експертни изследвания на съдържимото в пакетите,
които установили теглото на намиращото се във всеки един от тях наркотично
вещество коноп (марихуана), процентното съдържание на активното вещество
тетрахидроканабинол и паричната равностойност. Тези характеристики за всеки
един от четиринадесетте пакета намерено наркотично вещество коноп (марихуана),
били както следва :
- обект № 1, с нето тегло 496.02 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност 2 976.12
лева (две хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и дванадесет стотинки) ;
- обект № 2, с нето тегло 492.65 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.3%, на стойност 2 955.90
лева (две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и деветдесет стотинки) ;
- обект № 3, с нето тегло 493.70 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 14.6%, на стойност 2 962.20
лева (две хиляди деветстотин шестдесет и два лева и двадесет стотинки) ;
- обект № 4, с нето тегло 498.22 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност 2 989.32
лева (две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки)
;
- обект № 5, с нето тегло 494.81 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.4%, на стойност 2 968.86
лева (две хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки)
;
- обект № 6, с нето тегло 496.22 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност 2 977.32
лева (две хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки)
;
- обект № 7, с нето тегло 493.57 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.1%, на стойност 2 961.42
лева (две хиляди деветстотин шестдесет и един лева и четиридесет и две
стотинки) ;
- обект № 8, с нето тегло 494.70 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 16%, на стойност 2 968.20
лева (две хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет стотинки) ;
- обект № 9, с нето тегло 494.39 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.4%, на стойност 2 966.34
лева (две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и тридесет и четири
стотинки) ;
- обект № 10, с нето тегло 497.15 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност 2 982.90
лева (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и деветдесет стотинки) ;
- обект № 11, с нето тегло 496.66 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 14.6%, на стойност 2 979.96
лева (две хиляди деветстотин седемдесет и девет и деветдесет и шест стотинки) ;
- обект № 12, с нето тегло 497.07 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15%, на стойност 2 982.42
лева (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки)
;
- обект № 13, с нето тегло 493.17 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 16%, на стойност 2 959.02
лева (две хиляди деветстотин петдесет и девет и две стотинки) ;
- обект № 14, с нето тегло 497.02 грама и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 15.2%, на стойност 2 982.12
лева (две хиляди деветстотин осемдесет и две и дванадесет стотинки),
като наркотичните вещества в обекти № 1 - №
14 били на обща стойност 41 612.10 лева (четиридесет и една хиляди
шестстотин и дванадесет лева и десет стотинки).
Отделно, при проведения в 23.50 ч.,
обиск („претърсване на лице“) на подс. Г., в носена от него черна, кожена
чантичка била намерена таблетка с високорисково наркотично вещество - 3.4 -
метилендиоксиметамфетамин (MDMA), с нето тегло 0.31 грама, с процентно
съдържание на активното вещество – 3.4 -метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 35%,
на стойност 12.40 лева (дванадесет лева и четиридесет стотинки). При извършения
преди това, в 22.35. ч., обиск („претърсване на лице“) на подс. Г., в десния
джоб на панталона му били установени високорискови наркотични вещества, а
именно :
- 2 (два) броя таблетки, съдържащи
3.4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA), с общо нето тегло за двете таблетки 0.45
грама, с процентно съдържание на активното вещество – 3.4-метилендиоксиметамфетамин
(MDMA) 35.4%, на стойност 18.00 лева (осемнадесет лева),
- таблетка, съдържаща 3.4-метилендиоксиметамфетамин
(MDMA), метамфетамин и кофеин, с нето тегло 0.24 грама, с процентно съдържание
на активните вещества - 3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 29.4% и
метамфетамин 1.2%, на стойност 9.60 лева (девет лева и шестдесет стотинки),
както и
- амфетамин, с нето тегло 3.61 грама,
с процентно съдържание на активното вещество - амфетамин 18.4%, на стойност
108.30 лева (сто и осем лева и тридесет стотинки), находящ се в полиетиленов
плик.
Посочените по-горе наркотични
вещества - метилендиоксиметамфетамин (MDMA), метамфетамин и амфетамин, намерени
под формата на таблетки в подсъдимите лица, всеки от тях държал без надлежно
разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП). Без визираното надлежно разрешение по ЗКНВП, подсъдимите лица държали
и намерения в лекия автомобил коноп (марихуана), който транспортирали с
намерението да го продадат.
Всичките установени в лекия
автомобил и в подсъдимите Г. и Г. наркотични вещества - 3,4-метилендиоксиметамфетамин
(MDMA), конопа (марихуаната), метамфетамина и амфетамина, били високорискови и подлежали
на контрол, съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества,
ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 87/1996 г., Конвенцията на
ООН от 1988 г. за борба срещу незаконният трафик, ратифицирана от Р. България и
обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г. и Приложение № 1 към Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. З, ал. 2 от ЗКНВП -
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина”.
Подс. А.Н.Г. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, безработен, с висше образование, живущ ***,
ЕГН **********.
Същият е осъждан към момента на
извършване на деянието с определение на ОC – П., 4-ти с-в, по ЧНД № 422/2012 г., в сила от 16.10.2012 г., му е определено едно общо, най - тежко
наказание, по влезли в законна сила присъди, постановени по НОХД № 12920/2006 г., на СРС – НО, 20-състав (за
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 2, вр. чл. 346, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК), по НОХД № 1847/2006 г. на PC – гр. Благоевград
(за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК),
по НОХД № 2194/2009 г. на PC – гр. П.
(за престъпления по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК и по чл. 346,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК) и по НОХД № 467/2009 г. на ОC – П. (за престъпления по
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ; по чл. 244, ал. 1,
пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал.
1 от НК ; по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 321, ал. 3, пр.
2, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 279, ал. 1 от НК), в размер на три години и
шест месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 24 от НК така
определеното общо наказание е увеличено с една година и към него е присъединено
и наказанието „глоба“, в размер на 26 116.88 лева.
Подс. Л.А.Г. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, безработен, с основно образование,
живущ в с. Герман, ЕГН **********.
Същият е неосъждан.
По доказателствата
Описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното производство доказателства, закрепени в писмените доказателства,
гласните и писмени доказателствени средства и способите на доказване -
експертизи, а именно : показанията
на свидетелите З.И.З. (л. 146/гръб – л. 148 от съдебното производство), Н.Д.Р.
- частично, в допустимата им част (л. 149 – л. 151/гръб от съдебното
производство), Т.Т.К. (л. 151/гръб – л. 153, л. 355/гръб – л. 357/гръб от
съдебното производство, както и приобщените частично по реда на чл. 281, ал. 4
и ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното
производство – т. 1, л. 18 – л. 19), И.В.И. (л. 153 – л. 154/гръб от съдебното
производство, както и приобщените частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 20 – л. 21), А.Л.С. (л. 154/гръб – л. 155 от
съдебното производство), Р.В.М. (л. 155 – л. 156 от съдебното производство), К.Н.Г.
(л. 156/гръб – л. 157 от съдебното производство, както и приобщените частично
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното
производство – т. 1, л. 119 – л. 121) Б.Т.Г. (л. 157/гръб – л. 158 от съдебното
производство), Г.Л.С. (л. 267 – л. 268 от съдебното производство, както и
приобщените частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК
показания от досъдебното производство – т. 1, л. 26), П.О.С. (л. 268/гръб – л.
269/гръб от съдебното производство, както и приобщените частично по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 35), Асен Д.Х. (л.
309 – л. 310 от съдебно производство), И.И.Ц. (л. 310/гръб – л. 311/гръб от
съдебното производство), обяснения на подс. Л.Г. – частично (л. 270 – л.
271/гръб от съдебното производство) ; писмени
доказателствени средства и писмени доказателства – протоколи за обиск и изземване
в неотложни случаи на Л.Г. и А.Г. (т. 1, л. 9 – 12 от досъдебното
производство), протокол за претърсване и изземване в неотложен случай на лек
автомобил, марка „БМВ”, модел “320 и”, с ДК
№ ****** ТМ (т. 1, л. 13 – л. 14 от досъдебното производство), протокол
за претърсване и изземване в неотложен случай на жилище, находящо се в гр. С.,
ул. „П.Б.” № 7, ет. 1 (т. 1, л. 15 – л.
16 от досъдебното производство), протокол за следствен експеримент (т. 1, л. 17
от досъдебното производство), определения на СГС – НО, по реда на чл. 161, ал.
2 и чл. 164, ал. 3 от НПК (т. 1, л. 96 – л. 99 от досъдебното производство),
протокол за вземане на представителни проби (т. 1, л. 102 – л. 103 от
досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства (т. 1,
л. 104 – л. 105 от досъдебното производство), протоколи за разпознаване на
подс. Г. (т. 1, л. 145 – л. 146 и 150 –
л. 151 от досъдебното производство), протокол за оглед на веществено
доказателство – лек автомобил, проведен в съдебно заседание (л. 337 – л. 340 от
съдебното производство), договор за наем на недвижим имот (т. 1, л. 124 – л.
127 от досъдебното производство), заповеди за задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР на подсъдимите Г. и Г. (т. 1, л. 42 – л. 43 от досъдебното производство), уведомлението от СДВР до СГП за
образувано в хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК наказателно производство (т.
1, л. 1 от досъдебното производство), справка
за съдимост на подс. А.Н.Г. (л. 48 – л. 54 от съдебното производство), справка
за съдимост на подс. Л.А.Г. (л. 58 от съдебното производство) ; веществени доказателствени средства –
снимки от проведените процесуално - следствени действия разпознаване на лице,
оформени във фотоалбуми (т. 1, л. 147 – л. 149 и л. 152 – л. 154 от досъдебното
производство), снимки от проведено процесуално - следствено действие
„претърсване и изземване” на жилище в гр. С., ул. „П.Б.” № 7, ет. 1, оформени във фотоалбум (т. 5, л.
36 – л. 39 от досъдебното производство), снимки от проведеното в съдебно
заседание процесуално - следствено действие „оглед на веществено
доказателство”, оформени във фотоалбум, приложен в съдебното производство на
СГС, изготвено веществено доказателствено средство „звукозапис”, обективирано
на хартиен носител по протокол рег. № RB202010-006-2-13/4-1/21.01.2015
г., от приложено специално разузнавателно средство (СРС) – „подслушване”, по
искания за използване на СРС рег. № RB202303-001-05/СРС-548
от 11.06.2014 г. и рег. № RB202303-001-05/СРС-832
от 06.08.2014 г., и двете по описа на ОД на МВР – Пловдив, разрешения рег. № RB408101-001-04/904-264
от 11.06.2014 г. и рег. № RB408101-001-04/905-391
от 06.08.2014 г., и двете по описа на СО - Пловдив ; веществени доказателства - лек автомобил, марка „БМВ”, модел “320
и”, с ДК № ****** ТМ, намерените и
иззети при извършения на 26.10.2016 г., в съдебно заседание, оглед на
вещественото доказателство лек автомобил дрехи, шапки, тоалетни принадлежности,
торбички и лични принадлежности, описани в протокола от 26.10.2016 г. (л. 337 –
л. 339 от съдебното производство) и в приемо – предавателен протокол (л. 348 –
л. 349 от съдебното производство), иззетото от лек автомобил, марка „БМВ”,
модел “320 и”, с ДК № ****** ТМ, на
12/13.08.2014 г. наркотично вещество – коноп (марихуана), опаковано в четиринадесет
пакета, поставени в полиетиленов чувал, с общо тегло преди експертните
изследвания и отделяне на представителни проби от него 6.935,35 кг., иззетите
при обиска от подсъдимите лица три броя таблетки, съдържаща 3.4 -
метилендиоксиметамфетамин (MDMA), таблетка, съдържаща 3.4-метилендиоксиметамфетамин
(MDMA) и метамфетамин, амфетамин, поставен в полиетиленов плик, иззетите при
обиска на подсъдимите лица, при претърсването на лек автомобил, марка „БМВ”,
модел “320 и”, с ДК № ****** ТМ и при
претърсването на жилище в гр. С., ул. „П.Б.”
№ 7, ет. 1 мобилни апарати, СИМ карти на различни предприятия,
предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, флаш памети, преносим
компютър, преносими памети, електронни везни, бележки и тефтерче с ръкописен
текст, документи, полиетиленов чувал, подробно описани в приемо – предавателен
протокол от 12.02.2016 г., закачен от вътрешната страна на първата корица на
съдебното производство ; способи на
доказване - експертно заключение на съдебно - оценителна експертиза (т. 2, л.
97 – л. 101 от досъдебното производство), защитено и прието в съдебно заседание
(л. 144/гръб от съдебното производство), експертно заключение на физикохимична
експертиза № 474-/2014 (т. 2, л. 31 – л. 34 от
досъдебното производство), защитено и прието в съдебно заседание (л. 145 от
съдебното производство), експертно заключение на дактилоскопна експертиза № 14/ДКТ - 167 (т. 2, л. 76 – л. 81 от
досъдебното производство), защитено и прието в съдебно заседание (л. 146 от съдебното
производство), експертно заключение на съдебно
– психиатричната експертиза на св. З.И.З. (л. 247 – л. 256 от съдебното
производство), защитено и прието в съдебно заседание (л. 263 – л. 263/гръб от
съдебното производство), експертни заключения на дактилоскопни експертизи № 381 - Д/2014, № 385-Д/2014 и № 386-Д/2014 (т. 2, л. 85 – л. 86, л. 92 – л.
95 и л. 88 – л. 89 от досъдебното производство), защитени и приети в съдебно
заседание (л. 264 – л. 264/гръб, л. 264/гръб – л. 265 и л. 265 – л. 265/гръб от
съдебното производство), експертно заключение на физикохимична експертиза № 14/НАР - 713 (т. 2, л. 42 – л. 44 от
досъдебното производство), защитено и прието в съдебно заседание (л. 265/гръб
от съдебното производство), експертно заключение на физикохимична
експертиза № 14/НАР - 714 (т. 2, л. 47 – л. 48 от
досъдебното производство), защитено и прието в съдебно заседание (л. 266 от
съдебното производство), експертно заключение на физикохимична експертиза № 14/НАР - 720 (т. 2, л. 49 – л. 51 от досъдебното
производство), защитено и прието в съдебно заседание (л. 266 – л 266/гръб от
съдебното производство), експертно заключение на трасологична експертиза № 612-Е/2014 (т. 2, л. 68 – л. 69 от
досъдебното производство), защитено и прието в съдебно заседание (л. 266/гръб –
л. 267 от съдебното производство).
В посочената доказателствена
съвкупност не фигурират писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени
средства и способи за доказване, които да не са относими към предмета на
доказване по наказателното производство.
Съдът не се ползва при изграждането
на фактическите си изводи от писмените доказателствени средства – справка от „Банка
ДСК” ЕАД (т. 1, л. 131 от досъдебното производство), справки от предприятия,
предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги (т. 5, л. 44 – л.
48, л. 55 - л. 59 от досъдебното производство), както и от способите на
доказване – технически експертизи №
14/ИКУ – 118, № 2014/КСМ – 116, № 14/ИКУ – 133 и № 14/ИКУ - 099 (т. 3, л. 1 – л. 18, л. 21 –
л. 36, л. 41 – л. 103 ; т. 4, л. 1 – л. 5 от досъдебното производство), тъй
като същите са неинформативни относно обстоятелствата по очертаното с
обвинителния акт фактическо обвинение, поради което са и неотносими към
предмета на доказване по настоящото наказателно производство, така, както е определен
с разпоредбата на чл. 102 от НПК.
С оглед липса на повдигнато срещу
подсъдимите лица обвинение в извършването на престъпление по реда на глава
шеста, раздел IV – „Престъпления против паричната и кредитната система”, безпредметно
се яви и приемането на проведената в хода на досъдебното производство техническа
експертиза № 14/ИКУ – 088 (т. 4, л. 6 –
л. 186 от досъдебното производство), поради което и този способ на доказване
също не бе ползван от съда в дейността му по установяване на обективната
фактическа обстановка по делото.
Съдът, също така, не взе предвид и
справки от МВР – ГД „ИН”, МВР – СДВР, ПРБ - НСлС, СДВР – сектор „БДС”, НОИ,
докладни записки, писма, постановления на разследващия орган и на прокурора, приемо
– предавателни протоколи, експертни справки, декларации, сметки за направени
разходи, удостоверения, призовки и констативни протоколи за призоваване по
телефона, защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а
не изясняват обстоятелства от него.
Съдът не се ползва
при изграждането на фактическите си изводи и от гласното доказателствено
средство – показанията на св. Й.С.Й. (л. 269/гръб – л. 270 от съдебното
производство), тъй като спрямо него са налице отрицателните процесуални
предпоставки за разпита му като свидетел, визирани в чл. 118, ал. 2 от НПК, а
именно същият е участвал в извършването на действие по разследването – „претърсване
и изземване“, от жилище в гр. С., кв. „Редута”, ул. „П.Б.” № 7, ет. 1 (т. 1, л. 15 – л. 16 от досъдебното
производство).
Съдът не се ползва и от тази част от
показанията на св. Н.Р., в която се репродуцира прилаганото по делото специално
разузнавателно средство – „подслушване”, с оглед принципната недопустимост за
позоваване на производни доказателства, при наличието на първични такива
(изготвените веществени доказателствени средства от приложения способ на СРС), както
и поради особеният законов ред, единствено по който процесуално валидно се
обективира и приобщава към доказателствената маса резултата от използваните
СРС. Този специален ред не допуска привнасянето им към доказателствената съвкупност
чрез разпит на свидетел (изключение прави единствено специалното разузнавателно
средство „служител под прикритие”). Също така, съдът намира, че ако
незаконосъобразно се ценят преразказани в разпит на свидетел специални
разузнавателни средства, това би довело до възможност за заобикалянето на
закона, забраняващ обосноваване на осъдителна присъда само на данните от
специалните разузнавателни средства, чрез изкуственото им дублиране със
свидетелски показания.
От друга страна, спрямо св. Р. не е
налице принципната забрана на чл. 118, ал. 2 от НПК, касаеща лица, извършили
действия по разследването, досежно всички други негови възприятия, имащи
отношение към предмета на доказване по настоящото наказателно производство,
извън тези от прилаганите специални разузнавателни средства. Действително, св. Н.Р.
изнася в показанията си, че е „експлоатирал” СРС, като веднага пояснява обаче,
че с този глагол обозначава слушането „по
време на експлоатираното СРС". Това пояснение, преценено в съвкупност
с факта, че св. Н.Р. към инкриминираната дата, а и към момента на депозиране на
свидетелските му показания, е бил и е служител на отдел „Криминална полиция”
към ОД на МВР – Пловдив, а не на Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО),
от една страна, а от друга, че съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от НПК и
съответстващата ѝ такава на чл. 16, ал. 1 от ЗСРС, последните се прилагат
именно от съответните структури на ДАТО, както е процедирано и по настоящия
случай, категорично сочи, че не св. Н.Р. е извършвал действие по разследването,
каквото е и приложението на СРС, а служители на ДАТО. Св. Н.Р. единствено е бил
уведомяван за получените резултати в реално време, съобразно и изрично
посоченото в исканията за използване на СРС рег. № RB202303-001-05/СРС-548
и рег. № RB202303-001-05/СРС-832,
и двете по описа на ОД на МВР – Пловдив, по които са издадени и разрешения от
председателя на ОС – Пловдив. Поради изложеното, съдът цени показанията на св. Р.
в тази им част, в която в същите се обективират негови лични възприятия – в
случая аудио (слухови) такива, несвързани с възприетото от него „на живо”
експлоатиране на СРС - „подслушване” на мобилния телефонен номера на подс. Г..
Именно в този смисъл е и цитираното от защитата решение № 193/12.07.2012 г. на ВКС, II н. о. Съдът
обаче не цени показанията на свидетеля, в частта им, в която се изнасят не
лични възприятия, а съждения, умозаключения и предположения.
Изложената по-горе, приета за
установена фактическа обстановка, макар и по – подробна и прецизна от описаната
в обвинителния акт, по съществото си съответства с нея, най-вече досежно
инкриминираните факти. Не са възведени нови съставомерни такива, които да
съставляват съществено изменение на обвинението. Направените от съда допълнения
и конкретизации по никакъв начин не засягат съставомерните за съответните
инкриминирани деяния, приети за доказани фактически твърдения на прокуратурата,
разбира се с изключение на тези, които не са приети от съда за такива и за
които е постановена оправдателна присъда. По-подробното описание на хронологията
на събитията се налага, от една страна, за по-голяма яснота и прецизност на
изложението, а от друга, с оглед действителното установяване на тези факти в
хода на съдебното следствие. Следва да се отбележи, че повечето от тях са били
известни и на прокуратурата, към момента на приключване на разследването в
досъдебната фаза на процеса, но не са намерили отражение в обвинителния акт.
Събраните
и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими от
посочените по-горе гласни, писмени и веществени доказателствени средства,
веществени и писмени доказателства, включително и приобщените по предвидения за
това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способи на доказване
- експертизи, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.
Съдът
намира, че всички гласни (с изключение частично на обясненията на подс. Г.),
писмени и веществени доказателствени средства (изготвените след прилагането на
СРС „подслушване” и снимките, организирани във фотоалбуми), писмени и
веществени доказателства и способи на доказване (експертизи) по делото, въз
основа на които съдът е изградил фактическите си изводи, изчерпателно изброени
по-горе, са еднопосочни, в насока изложената и приета от съда фактология.
Неутрални по отношение на поддържаните тези както на обвинението, така и на
защитата, остават единствено няколкото експертни заключения на дактилоскопни
експертизи (№ 381 -
Д/2014, № 385-Д/2014 и № 386-Д/2014), тъй като от същите
не се установяват обстоятелства нито в полза на едната, нито в полза на другата
страна в наказателното производство. Това е така, защото по изследваните обекти в рамките на тези експертизи не са
установени дактилоскопни следи, съвпадащи с дактилоскопните отпечатъци на
подсъдимите, но същевременно досега на последните със съответните предмети е
безспорно и категорично доказан, чрез други доказателствени способи,
включително обяснения на едното от подсъдимите лица – подс. Г.. Като пример за
изложеното може да се посочи, че подс. Г. твърди, че лично е оставил
полиетиленовия чувал, в който са се намирали дванадесетте пакета с коноп
(марихуана), в лекия автомобил, зад седалката на подс. Г., въпреки което по
този чувал, след експертно изследване, не са открити никакви дактилоскопни
следи, нито на подс. Г., нито на друго лице (дактилоскопна експертиза № 381-Д/2014). Именно и поради изложената
причина, съдът преценява изброените три способи на доказване – дактилоскопни експертизи, за
неутрални, тъй като от техните заключения не могат да се извлекат доказателство
в подкрепа на което и да е от твърдените от страните фактически обстоятелства.
Останалите доказателствени източници, с визираното изключение на част от
обясненията на подс. Г., са взаимоподкрепящи се и безпротиворечиви в
пресъздаването на обстоятелствата от значение за предмета на доказване в
настоящото наказателно производство. Не са налице основания за игнорирането им,
тъй като те кореспондират както едно с друго, така и всяко едно, отнесено към
останалите, събрани по делото доказателствени източници. Изложеното обуславя
липсата на необходимост от техния подробен и детайлен анализ, с оглед
разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, поради което извършеният такъв
ще бъде обобщаващ, досежно тях. След него, съдът ще се спре подробно на тази
част от обясненията на подс. Г., в които се прави опит да се снеме от другия
подсъдим – А.Г., отговорността за консумираното престъпление по чл. 354а от НК,
досежно установеното в лекия автомобил наркотично вещество – коноп (марихуана),
в полиетиленов чувал, като се изнася, че подс. Г. не е знаел какво се съдържа в
намиращия се в този чувал, както и в частта им, в която се отрича наличието на
съставомерната цел за разпространение на същото наркотично вещество - коноп
(марихуана).
Няма
спор по делото, а и е категорично установено, времето и мястото на извършване
на инкриминираните деяния по чл. 354а от НК от всяко едно от подсъдимите лица,
както и намирането в лекия автомобил и в тях на инкриминираните по делото
наркотични вещества, в съответните форми – 14 броя разфасовки в пакети в
автомобила, а в подсъдимите - хапчета и съдържимо в полиетиленов плик. В тази
насока са писмените доказателствени средства - протоколи за обиск и изземване в неотложни случаи на Л.Г.
и А.Г., протокол за претърсване и изземване в неотложен случай на лек автомобил,
марка „БМВ”, модел “320 и”, с ДК № ******
ТМ, одобрени със съответните определения на СГС по реда на чл. 161, ал. 2 и чл.
164, ал. 3 от НПК, както и приобщените към материалите по делото, в
процесуалното качество на веществени доказателства, иззети от лекия автомобил и
от двамата подсъдими наркотични вещества. Протоколите за извършените в
условията на неотложност действия са процесуално издържани, съдържат всички
необходими реквизити, от външна страна, а липсата на опорочаване под каквато и
да е форма е безспорно доказано от гласните доказателствени средства – свидетелските показания на
присъствалите на извършването им поемни лица – свидетелите З.З. и Асен Х.. Особено
показанията на последния се отличават с детайлност и пълна съхраненост на
спомена, като изнесеното от него изцяло съвпада не само с отразеното в
протоколите за извършените процесуално - следствени действия, а и с показанията
на другите свидетели по делото – полицейските служители Т.К., И.И., А.С., Г.С.
и П.С., относно разположението на лекия автомобил, с който са пътували
подсъдимите и насрещно спрелия го служебен автомобил на свидетелите К. и И.. В
показанията си св. Х. подробно и последователно, без каквато и да е вътрешна
противоречивост, описва в ясен хронологичен ред извършените от разследващите
органи действия по претърсване и изземване на лекия автомобил, марка „БМВ”,
модел „320 и”, с ДК № ****** ТМ,
намирането на инкриминирания полиетиленов чувал, съдържащ множество по-малки
пакети - „множество пликчета ... може би
8,10,12”, извършването на полеви анализ на произволно избран пакет, дал
резултат за наркотично вещество коноп (марихуана). Подробно и последователно
описва и начина, по който са извършени обиските на подсъдимите лица и
индивидуализира по родови признаци намерените в тях предмета – „ключове ... някакви хапчета .... поне 2-3
телефона...”. По сходен начин, макар и не толкова детайлно и в подробности,
същите обстоятелства, изцяло съответстващи на отразените в протоколите за
извършените обиски и изземвания и претърсване и изземване констатации, изнася и
св. З.. Същият е категоричен, че положените подписи на съответните място и в
трите протокола са негови и той ги е положил, както и че му е прочетено какво е
написано. По отношение на свидетелската му годност, по изрично искане на
защитата, което бе уважено, бе назначена и извършена съдебно – психиатрична
експертиза. Заключение ѝ е категорично, че и към инкриминираната дата –
12.08.2014 г., когато свидетелят е наблюдавал в процесуалното качество на
поемно лице трите процесуално - следствени действия и е разписал протоколите за
извършването им, и към деня на разпита му от съдебния състав – 24.03.2016 г.,
същият е притежавал свидетелска годност, от психиатрична гледна точка. Могъл е
правилно да възприема фактите и достоверно да ги възпроизвежда. Поради
посочените причини, а именно поради пълната подкрепа от страна на визираните
гласни доказателствени средства – свидетелски показания, както и поради
редовността им от формална, външна страна, съдът прие и цени като годни писмени
доказателствени средства описаните три протокола. Същите са съставени при
условията и реда, предвидени в НПК и са процесуално – валиден носител на
доказателства, съобразно отразеното в тях.
Съдът цени като достоверни и
правдиви и показанията на свидетелите З. и Х., с оглед кореспонденцията им едно
с друго, последователността им и липсата на противоречивост и с останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателствени източници, в частност трите
обсъдени протокола за извършените обиски и претърсване и изземване на лек
автомобил. Нещо повече, бе уважено доказателствено искане на защитата за
извършване на оглед на иззетото веществено доказателствено средство –
управлявания от подс. Г. лек автомобил, тъй като в свидетелските си показания Х.
е посочил, че в него са намерени лични вещи – „гащи, джапанки и двата сака”, които обаче не са описани в протокола
за претърсване и изземване. При извършения от съда оглед на вещественото
доказателство, в присъствие на страните, бе установено действително наличие на твърдените
в показанията на св. Х. лични вещи – дрехи, включително мъжки слипове, боксери,
къси и дънкови панталони и др., които резонно не са били описани като иззети в
протокола за претърсване и изземване, тъй като са останали в лекия автомобил, а
не са били иззети и приобщени към делото като веществени доказателства. Това
обстоятелство обаче допълнително подсили оценката на съда за истинност, точност
и висока информационна стойност на показанията на св. Х.. Относно
неотразяването в протокола за претърсване и изземване на намерените при огледа
от съда на вещественото доказателство – лек автомобил, лични вещи, съдът не го
намира за обстоятелство, което по какъвто и да е начин да компрометира
извършеното процесуално – следствено действие, респективно съставения протокол,
като писменото доказателствено средство, по смисъла на чл. 131 от НПК. В тази
насока е необходимо да се отбележи, че при друго процесуално - следствено
действие, а именно „оглед”, извършващият го орган е длъжен да опише в протокола
всичко, което установи и намери, съобразно разпоредбите на чл. 155 – чл. 156 от НПК. При процесуално - следственото действие „претърсване и изземване”, по
смисъла на чл. 160 – чл. 163 от НПК, в протокола следва да се отразят
единствено вещите, които съответният извършващ действието орган прецени за
относими към предмета на доказване по делото и които приобщава към него чрез
изземване, в процесуалното им качество на веществени доказателства, а не
всичко, което намери и/или констатира, както е и в настоящият случай.
Обстоятелството, че иззетите от
лекия автомобил, намиращи се в полиетиленовия чувал и на задната седалка 14
броя пакети, съдържат именно високорисково наркотично вещество – коноп
(марихуана), както и че намерените и иззети при обиска на подсъдимите лица
таблетки и бяло, прахообразно вещество в полиетиленово пликче, последното по
отношение на подс. Г., също съдържат високорискови наркотични вещества - 3.4
-метилендиоксиметамфетамин (MDMA), метамфетамин и амфетамин, безспорно се
доказва от извършените и приети от съда физикохимични експертизи № 474-Х/2014, №
14/НАР - 714 и № 14/НАР - 720.
Тези експертизи доказват по еднопосочен и неопровержим начин, че в
четиринайсетте пакета се съдържа коноп (марихуана), с различен за всеки пакет
процент на активното вещество – тетрахидроканабинол, в държаната от подс. Г. таблетка,
в черна, кожена чанта, се съдържа 3.4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA), а в
държаните в десния джоб на подс. Г. три таблетки и бяло, прахообразно вещество
в полиетиленово пликче - 3.4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA), метамфетамин и
амфетамин. Също така, чрез експертните заключения се установява и точното тегло
на съдържащия се наркотик – коноп (марихуана), във всеки един от четиринайсетте
пакета, както и на всяка една от установените в подсъдимите лица таблетки, а за
подс. Г. – и вещество в полиетиленово пликче.
От съдебно – оценителната експертиза
по категоричен начин се установява паричния еквивалент (стойността) на всяко
едно от наркотичните вещества, обособени в пакети и като таблетки, а за подс. Г.
– и вещество в полиетиленово пликче.
Съдът цени заключенията на посочените
експертизи като пълни и обосновани, дадени от компетентни в съответните области
на науката лица, отговарящи в пълнота на поставените им задачи и защитени пред
съда в хода на съдебното следствие, в присъствието на всички страни в процеса,
поради което и ги кредитира изцяло.
Съдът не изследва самостоятелно дали
някое от подсъдимите лица е имало разрешение по реда на ЗКНВП да държи и/или да
разпространяване по какъвто и да е начин всяко от установените в тяхно владение
високорискови наркотични вещества, тъй като отговора на този въпрос е
безусловен и недискутируем. Съгласно действащото в Р. България законодателство,
изначално е невъзможно да бъде получено разрешение за държане, още по-малко
разпространение, на инкриминираните високорискови наркотични вещества, тъй като
същите са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Съдът цени и другите приложени към
делото протоколи - писмени доказателствени средства, а именно протокола за
извършеното претърсване и изземване в обитаваното от подсъдимите лица жилище,
находящо се в гр. С., ул. „П.Б.” № 7,
ет. 1, протокола за следствен експеримент, протокола за отделяне на
представителни проби и протокола за оглед на веществени доказателства в хода на
досъдебното производство. За тях също важат изтъкнатите по-горе съображения за
трите протокола за обиск на подсъдимите и за претърсване и изземване на лекия
автомобил. И тези протоколи обективират редовност от формална, външна страна, и
за тях съдът намери, че са съставени при условията и по реда, специално
предвидени в НПК, в присъствието на поемни лица за всяко едно от действията,
които удостоверяват. Неопорочеността по същество на извършеното претърсване и
изземване в обитаваното от подсъдимите лица жилище, находящо се в гр. С., ул. „П.Б.” № 7, ет. 1 и на проведения следствен
експеримент, се извежда еднопосочно от свидетелските показания на разпитаното
като свидетел поемно лице – Р.М.. Същата е категорична, че заедно с другото
поемно лице са присъствали от началото до края на процесуално - следствените действия, че са
гледали какво се случва и че им е показвано всичко, което е намерено.
Свидетелят категорично разпознава и подписите, положени на съответните места в
протоколите. Подробно и хронологично издържано описва поредността на действията
на извършващите ги органи, а на въпросите на защитата изяснява къде точно са
намерени електронната везна и празни пликчета. Поради изложените съображения,
съдът прие и цени като годни писмени доказателствени средства описаните два
протокола. Същите са съставени при условията и реда, предвидени в НПК и са
процесуално – валиден носител на доказателства, съобразно отразеното в тях,
като липсват каквито и да е данни за претендиране на евентуална порочност.
От свидетелските показания на полицейските
служители Т.К., И.И., А.С., Г.С. и П.С., безспорно и безпротиворечиво се
установява изнесеното и в показанията на св. Н.Р., които в тази им част съдът
намери за допустими, че е подаден сигнал от ГД „Национална полиция” за
спирането на лекия автомобил, управлява от подс. Г., в който са били той и
подс. Г., а именно лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 и”, с ДК № ****** ТМ. Също така се установява, включително
от приобщените им по реда на чл. 281, ал. 5 и ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК показания от досъдебното производство, че лекият автомобил е спрян на
твърдените в обвинителния акт време и място – 12.08.2014 г., около 21.10 ч., на
кръстовището на бул. „Цариградско Шосе” и ул. „Патриарх Герман”, в него са се
намирали подсъдимите лица – подс. Г. на шофьорското място, а подс. Г. – на
мястото до него, а зад седалката на подс. Г. се е намирал полиетиленовия чувал,
съдържащ пакети, опаковани с найлон и тиксо (скоч), с приблизителни размери 10-15/15-20
см. От показанията на визираните свидетели, в частност на св. К., се установява
по несъмнен начин, че при спирането и задържането им подсъдимите, конкретно
подс. Г., не са оказали съпротива, нито са извършили каквито и да е действия, с
които да възпрепятстват полицаите, по-точно св. К., да изпълни задълженията си
по реда на ЗМВР. От друга страна, недоказано се явява фактическото твърдение на
прокуратурата, възведено в обстоятелствената част на обвинителния акт, че някой
от свидетелите К. или И. е подал сигнал със „стоп – палка” към подс. Г.,
указвайки му по този начин да спре лекия автомобил. Такова твърдение не прави
нито един от посочените свидетели, а св. К. изнася, че не си спомня дори дали е
подал светлинен сигнал. Сочи, че подсъдимите са спрели на светофара, при което
той позиционирал и спрял челно, точно срещу спрения автомобил на подсъдимите, полицейския
лек автомобил. След опита да върнат назад и да заобиколят, възпрепятстван от
спрелия зад тях служебен автомобил на свидетелите А.С. и Г.С., подсъдимите сами
са отворили вратите, излезли са и са били задържани. В същия смисъл са
показанията и на св. И., който по същото време изпълнявал служебните си
задължения заедно със св. К.. И св. И. изнася, че след неуспешния опит да преодолеят
спрелия срещу тях полицейски автомобил, водача (подс. Г.) сам отключил отвътре
шофьорската врата, която била заключена, излязъл и бил задържан. Свидетелят не
прави каквото и да е твърдение за предварително подаден от него или от св. К. сигнал,
не само със „стоп – палка”, а и от каквото и да е естество – светлинен, звуков
и пр., преди челното позициониране на служебния автомобил срещу този на
подсъдимите лица и блокирането движението им по тази начин. Заявява, обаче, че
също е възприел полиетиленовия чувал, намиращ се зад шофьорската седалка, в
който имало пакети, увити с тиксо (скоч). По аналогичен начин това
обстоятелство е посочено и от свидетелите С. и С.. Първият отбелязва, че е
забелязал на задната седалка чувал с пакетирани пакети, около 10-15 см., а
вторият – че при извършване процесуално - следственото действие „претърсване и
изземване”, обозначено от него като „оглед
на автомобила”, видял, че зад шофьорската седалка са извадили голям черен
плик с пакети, найлонови, опаковани с тиксо, с размер 15 – 20 см. Същото се твърди по същество и от
св. С., включително и в приобщените му по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК показания от досъдебната фаза. Пред съда, свидетелят изнася, че
той лично не е извършвал процесуално - следствено действие, но е провел беседа
с подсъдимите, в хода на която ги е запитал има ли наркотици или други
забранени неща в автомобила, защо са били спрени, кой е управлявал лекия
автомобил, като никой от подсъдимите не е казал, че има забранени неща. При
проведеното обаче процесуално - следствено действие на автомобила, в него са
намерени „пресовки” с марихуана. Така
изтъкнатото в съдебно заседание напълно се потвърди и от приобщените чрез
прочитане показания на свидетеля, в които той е заявил, че при извършено
следствено действие в автомобила са се намерили „общо 14 броя полиетиленови плика, опаковани с кафяво тиксо”. На
произволно избран плик е бил извършен „полеви
наркотест”, който е дал специфично оцветяване, съответстващо на марихуана.
Св. С. заяви, че изцяло поддържа
прочетените му показания, като единствено уточни, че в момента не може
да конкретизира кой е задавал въпросите – той или негов колега.
Съдът намира, че липсва необходимост
от по-задълбочено обсъждане на коментираните гласни доказателствени средства, с
оглед неналичието на предпоставките за това, визирани в чл. 305, ал. 3, изр. 2
от НПК, а именно противоречивост между тях и/или между някое от тях и
останалите събрани по делото доказателствени средства и/или способи на
доказване. В тази връзка следва да се отбележи, че между посочените свидетелски
показания не се установиха противоречия, които не биха могли да се
обяснят с различното местоположение, време на пристигане на мястото,
индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на
всеки един от свидетелите. Воден от изложените съображения, съдът се довери
изцяло на показанията на свидетелите Т.К.,
И.И., А.С., Г.С. и П.С., както на тези, депозирани в съдебното заседание, така
и на приобщените от досъдебното производство, чрез предвидения за това
процесуален ред в НПК, а именно – прочитане.
По-специален коментар заслужава
обаче изтъкнатото от св. К. в приобщените му към доказателствената маса, по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, част от показанията от
досъдебното производство, изцяло поддържани от свидетеля след прочитането им,
че след задържането на намиращите се в лекия автомобил лица, е провел разговор
с водача на автомобила (подс. Г.), който му е казал, че в чувала има марихуана
(л. 357 от съдебното производство, л. 19 от досъдебното производство).
Принципно, съобразно нормата на чл. 117 от НПК, със свидетелски показания може
да се установяват всички обстоятелства, които свидетелят е възприел и които допринасят
за установяване на обективната фактическа обстановка в очертаните от предмета
на доказване по съответното наказателно производство граници. Изключенията от
това процесуално правило са изрично закрепени в разпоредбата на чл. 118 от НПК.
Към тях правната теория и практика е отнесла и произтичащите от общата забрана
за заобикаляне на закона и от основния принцип в наказателния процес за законоустановеност
на способите за доказване (чл. 13, ал. 2 и чл. 105, ал. 2 от НПК) свидетелски
показания, с които се цели незаконосъобразна подмяна на изрично предвидени за
съответната цел доказателствени способи. Най-честия пример за това са
свидетелските показания, репродуциращи т. нар. извънпроцесуално признание на
обвиняемия, което не е направено по изрично предвидените за това в НПК ред и
начин – пред съответния орган, в обяснение. По-нагоре в настоящите мотиви съдът
вече има възможност да даде и друг такъв пример, поради който не прие за
допустими части от определени гласни доказателствени средства, а именно когато
се цели при наличието на първични доказателствени средства да се установяват
съответните фактически положения с производни такива. В случая със свидетелските показания на св. К.
обаче, не се касае за това. На първо място, свидетелят е възприел заявеното от
подс. Г. не само преди същият да е имал каквото и да е процесуално качество по
настоящото наказателно производство, още по-малко да е бил обвиняем, а дори и
преди да е образувано досъдебното производство. Доказателства в тази насока се
извеждат както от изтъкнатото от св. К., че разговора, проведен с водача на
лекия автомобил (подс. Г.), при който последният му казал, че в чувала има
марихуана, е проведен преди пристигането на „групата за оглед”, т. е. преди още да е извършено първото
процесуално - следствено действие, така и от приложените писмени
доказателствени средства – протокол за обиск („претърсване на лице”) на подс. Г.
и заповеди за задържане на подсъдимите лица, по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а така също и от уведомлението за образувано наказателно производство, по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК. Видно от уведомлението от СДВР до СГП за
образувано в хипотезата на чл. 212, ал. 2 от НПК наказателно производство (т.
1, л. 1 от досъдебното производство), същото е образувано в условията на
неотложност, с първото проведено процесуално - следствено действие, което е
било обиск и изземване. Съобразно протоколите за извършения на всяко от подсъдимите
лица обиск, първият такъв е предприет спрямо подс. Г. – в 22.35 ч. на
12.08.2014 г. (т. 1, л. 9 – л. 10 от досъдебното производство), поради което
именно този обиск следва да се приеме за процесуално - следственото действие,
сложило началото на настоящото наказателно производство. От друга страна, видно
от заповедите за задържане на подсъдимите лица (т. 1, л. 42 – л. 43 от
досъдебното производство), те са задържани по ЗМВР на 12.08.2014 г., в 21.10
ч., т. е. преди образуването на досъдебното производство. Поради изтъкнатите
аргументи, сочещи еднопосочно, че споделеното от подс. Г. на св. К. е било след
задържането му, но преди образуването на наказателното производство, следва да
се приеме, че показанията на свидетеля, в които са възпроизведени неговите
лични възприятия по обстоятелства, пряко относими към предмета на доказване по
делото, представляват допустимо и годно гласно доказателствено средство, по
смисъла на чл. 117 от НПК, с което могат да се установяват доказателства. Като
такива – годни и допустими доказателствени средства, показанията на св. К.,
депозирани на досъдебното производство и приобщени частично в хода на съдебното
следствие по предвидения за това в НПК процесуален ред, могат и следва да бъдат
ценени, като процесуално – валиден доказателствен източник, относно съдържащите
в тях факти (в този смисъл решение №
1/1995 г. на ВКС, II н. о., решение №
556/2012 г. на ВКС, I н. о.). По делото не са налице каквито и да е
дисквалифициращи тези свидетелски показания процесуални причини, сочещи
например, че с тях се цели да се заместят или подменят незаконосъобразно други
първични доказателствени източници. С оглед така изясненото и отчитайки изрично
заявеното в съдебно заседание, че свидетелят поддържа изнесеното в прочетената
му част от показанията му от досъдебното производство, тъй като тогава е бил с
„по-прясна памет”, констатирайки и
кореспонденцията им не само с другите гласни доказателствени средства –
депозираните от другите присъствали на мястото свидетели показания, а и с
писмените такива и способа на доказване – физикохимична експертиза № 474-Х/14, съдът намери показанията на св. К.
от досъдебното производство, в приобщената им по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК част, за правдиви, обективни и вярно отразяващи
непосредствените лични възприятия на свидетеля, поради което достоверни и като
такива и тях кредитира напълно.
От свидетелските показания на свидетелите
К.Г. и Б.Г. безпротиворечиво се установява, че към инкриминираната дата подсъдимите
лица са ползвали под наем отдадено им от двамата свидетели жилище в гр. С., ул.
„П.Б.” № 7, ет. 1. В тази насока са и
писмените доказателствени средства - договор за наем на недвижим имот и
протоколи за разпознаване на подс. Г. от св. К.Г. и от Д.И., както и
веществените такива - снимки от проведените процесуално - следствени действия
разпознаване на лице, оформени във фотоалбуми, изготвено веществено
доказателствено средство „звукозапис”, обективирано на хартиен носител по
протокол рег. № RB202010-006-2-13/4-1/21.01.2015 г., от
приложено СРС „подслушване”. Досежно последното, от телефонната комуникацията
на 14.07.2014 г., в 18.20 ч. и 18.21 ч., между мобилния телефонен номера, за
който е дадено разрешение да бъде приложено СРС „подслушване”, като ползван от
подс. Г., и мобилен телефонен № 0876/643.670,
се установява, че последният се ползва именно от подс. Г. – подс. Г. се обръща
към него с „Гаваз”, и двамата
подсъдими съвместно обитават жилище в гр. С., ул. „П.Б.” № 7, ет. 1. Това еднопосочно е установено и
от изпратения на 14.07.2014 г., в 18.31 ч., от ползвания от подс. Г. мобилен
телефонен номер кратко текстово съобщение (СМС) на телефонния номер, ползван от
подс. Г., със съдържание „Petar
Bogdan 7 etaj 1”, в отговор на молба от последния за изпращане на адреса
за плащане на кабелна телевизия.
Отделно, от част от показанията на
св. Г. от досъдебното производство, приобщена по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, се установява и не се оборва от никой друг
доказателствен източник по делото, че подсъдимите Г. и Г. са ангажирали за
ползване ваканционния му апартамент в к. к. „Слънчев бряг”, в комплекс „Съни
форт”, за дните 12, 13 и 14.08.2014 г. Желанието на двамата подсъдими е било да
ползват този апартамент четирима човека, от които двама са били те. Така
установено със свидетелските показания на Г. не само, че не се конфронтира с
никое друго фактическо обстоятелство, установено със събраните по делото
доказателствени средства, а напротив - среща подкрепа в гласните
доказателствени средства - свидетелските показания на И.Ц. и обясненията на
подс. Г. ; писмено доказателствено средство – протокол за проведен в съдебно
заседание оглед на веществено доказателство – лек автомобил ; веществени
доказателствени средства - снимки от проведеното в съдебно заседание процесуално
- следствено действие „оглед на веществено доказателство”, оформени във фотоалбум,
изготвено веществено доказателствено средство „звукозапис”, обективирано на
хартиен носител по протокол с рег. № RB202010-006-2-13/4-1/21.01.2015 г., от
приложено СРС „подслушване”. Св. Ц. изнася, че е имала уговорка с подс. Г. на
12.08.2014 г. да ходят заедно на море, за 3 – 4 дни, поради което и го е чакала
в гр. Велинград да мине да я вземе вечерта на 12.08.2014 г., около 22.00 ч., на
път за морето. Към инкриминираната дата същата е била приятелка на подс. Г..
Знаела е, че на морето ще бъдат заедно с подс. Г. и негова приятелка в
апартамент. Така посоченото от свидетелката кореспондира с обясненията, в тази
им част, на подс. Г. и на свидетелските показания на Г., както и на
установените, налични в инкриминирания лек автомобил, при извършения му в
съдебното заседание оглед, летни дрехи, тоалетни и други лични принадлежности,
от една страна. От друга, не се оборва от никое друго събрано по делото
доказателство, поради което съдът не намира основание да не цени свидетелските
показания на Ц. като истинни и обективни, респективно – правдиви.
Така установеното и прието от съда
от фактическа страна обстоятелство, че на инкриминираната дата подсъдимите лица
са били тръгнали към морето – българското Черноморие, като по пътя е трябвало
да се отбият през гр. Велинград, за да вземат със себе си св. Ц. и друго,
неустановено лице от женски пол, по никакъв начин не противоречи и не изключва
целта на ходенето на подсъдимите лица до морето, а именно за да продадат там
намерения в лекия автомобил наркотик – коноп (марихуана). Напротив, от съвкупния
анализ на показанията на св. Н.Р., в допустимата им част, от вещественото
доказателствено средство „звукозапис” от приложено СРС „подслушване”,
обективирано на хартиен носител по протокол с рег. № RB202010-006-2-13/4-1/21.01.2015 г., от писменото
доказателствено средство – протокол за претърсване и изземване на лек
автомобил, марка „БМВ”, модел “320 и”, с ДК
№ ****** ТМ, от иззетото при това процесуално - следствено действие
веществено доказателство – високорисково наркотично вещество коноп (марихуана),
с тегло близо седем килограма, разпределено в 14 отделни пакета, категорично и
несъмнено се извежда именно горепосочената цел на подсъдимите лица, обвързваща ходенето
им до морето с продажбата на държаното от тях наркотично вещество – коноп
(марихуана). В случая е без значение кое е било водещото при формиране на това
намерение в подсъдимите лица – организиране ходенето до морето със свои
приятелки именно поради възможността да продадат там държания от тях наркотик –
коноп (марихуана) или планувана почивка с приятелките им, през времето на която
да имат възможност да осъществят продажба на конопа (марихуаната). В която и да
е от двете му алтернативни форми да е било организирано пътуването до морето,
тази алтернативност е без процесуално значение, доколкото и в двете хипотези
присъства ясното и категорично желание за разпространение на наркотичното вещество,
което обстоятелство в случая е важното за крайния изход на настоящия производство.
Сериозен довод в тази насока се
явява изготвеното по делото веществено доказателствено средство от
експлоатираното СРС „подслушване”. В проведения на 23.07.2014 г., в 19.13 ч.,
от подс. Г. телефонен разговор с неустановено по делото лице, включващо се във
вече започнат разговор на подсъдимия с другото лице, използващо телефонен номер
*********, се установява, че подс. Г. е намерил на две места на морето купувач
на конопа (марихуаната) и същия ден – 23.07.2014 г., са му се обадили, за да му
потвърдят, че ще купят. „На-на две места
на морето съм се обадил, а, е днеска ми звънат викат „Сичко окей, става””. Естествено,
тази реплика не би имало никакво значение сама по себе си, но в контекста на
целия разговор между тримата мъже – подс. Г., лицето, което му се е обадило от
телефонен номер ********* и лицето, което се включва в разговора от страната на
този, който му се е обадил, се изяснява еднопосочно, че се обсъжда продажбата
от подс. Г. именно на доставеното му същия ден, сутринта, около 08.30 ч.,
наркотично вещество коноп (марихуана). Аргумент за изложеното са и настойчиво
отправените в същия разговор молби на комуникиращото с подс. Г. от телефонен
номер ********* лице, за колкото се може по-скорошна продажба на наркотичното
вещество на морето – „Брат, дай го на две
хиляди, ... брат само да се разчистим. Дай ги на /не се разбира/ лева ако
трябва. ... Дай дай моля ти се, яви
се на морето. Да-дай на два лева, моля ти се.”. Съдът намира за удачно да
отбележи, че всъщност от така изготвеното веществено доказателствено средство
се проследява ясно и безпротиворечиво целия генезис на получаване, съхраняване
(държане) и полагане на усилия за продажба на установеното в лекия автомобил
наркотично вещество коноп (марихуана). Видно от разговора, проведен на 17.07.2014
г., в 20.09 ч., между ползващия телефонен номер ********* лице, което в
предхождащия с една минута този разговор (в 20.08 ч.) с друго лице, подс. Г.
нарича „македонеца”, последният казва
на подсъдимия, че другата седмица трябва да получи наркотичните вещества – „Другата седмица направо ша трябва да, да
земам и другите неща при тебе”. На следващия ден – 18.07.2014 г., в
проведен в 18.08. ч. между същите лица разговор – подс. Г. и визираното от него
като „македонеца” лице, двамата
обсъждат некоректно поведение на трето лице, визирано от тях с прякора „Д.”, което е следвало да преведе пари на
„македонеца”, за да може той да
изпрати и достави „нещата” през
границата – „да-а прекараме нещата”,
т. е. наркотика коноп (марихуана), но не го е направило. В следващия
възпроизведен разговор, провел се на 22.07.2014 г., в 23.05 ч., отново между
подс. Г. и нареченото от него лице „македонеца”,
обадил му се от телефонен номер *********, същият пита подсъдимия дали
наркотичното вещество вече е при него, на което получава от подсъдимото лице
отрицателен отговор. Ядосан, „македонеца”
казва на подс. Г. да му даде да говори с лице, което явно е при него. Подс. Г. изпълнява
желанието на събеседника си и разговора продължава между „македонеца” и това лице, което „македонеца”
нарича с прякор „Д.” и със собствено
име „М.е”. Съдът не пропусна да
отбележи, че това са същите собствено име и прякор, като на човека, който подс.
Г. твърди, че „е вкарал количество трева
– марихуана, от Македония”, която дал на подс. Г., по неговите думи, да му
я съхранява, тъй като му изчезвали части от нея. Подс. Г. обозначава този човек
със собствено и фамилно име „М.С.”, а
така също и с прякора му – „Д.”.
Същото лице, но с фамилно име „Т.”,
визира в допустимата част на показанията си и св. Н.Р., за което твърди, че „след проучването на Т. се установи, че той е
криминален контингент по линия на наркоразпространението” (л. 151 от
съдебното производство). Съдът приема тази част от показанията на св. Р. за
допустими за целите на наказателното производство, тъй като в тях се изнася не
за придобита чрез слушането „на акаунт”,
тоест на живо, информация от експлоатираното СРС „подслушване”, а такава,
придобита по професионална полицейска линия, а именно - проучване. След така
извършената съпоставка на вещественото доказателствено средство и гласните
доказателствени средства – показанията на св. Р. и обясненията на подс. Г., за
съда е извън всяко съмнение, че в проведения на 22.07.2014 г., в 23.05 ч.,
разговор между подс. Г. и обозначения от него като „македонеца” лице, комуникиращо с него чрез телефонен номер *********,
третото лице е именно визираното от подс. Г. М.С./Т., с прякор „Д.”. Именно той, съобразно и изрично
заявеното от подс. Г. и установеното от св. Р., се е занимавал с
наркоразпространение и, изводимо от провежданите между подс. Г. и лицето,
използващо телефонен номер ********* - „македонеца”,
е трябвало да достави и в крайно сметка е доставило на 23.07.2014 г., в 08.30
ч., на подс. Г. наркотичното вещество коноп (марихуана), което, на свой ред, е
взел пряко или опосредено, от „македонеца”,
с който подс. Г. провежда огромната част от възпроизведените във вещественото
доказателствено средство разговори. Без съмнение се установява и
обстоятелството, че разговорите с „македонеца”
се провеждат именно от подс. Г., каквото е твърдението и на св. Р. и отразеното
във веществено доказателствено средство. Това е ясно отличимо най-вече от
репликата на „македонеца” към „Д.”, с която му казва да му даде да
разговаря отново с първоначалния му събеседник, а именно „Дай ми бе, дай ми Тони, дай ми го Тони малко.”. Изложеното напълно
опровергава твърдението, направено в обясненията на подс. Г., с които се прави
опит да се оневини подс. Г. за извършеното престъпление по чл. 354а от НК,
досежно откритото в лекия автомобил наркотично вещество коноп (марихуана), като
се сочи, че не той, а подс. Г. е провеждал, заедно с М.С./Т., разговорите с
„македонците”. Пределно ясно е, че към подс. Г., чието собствено име е Л., не
се обръщат с умалителното „Тони”, а е
ноторно, че то е такова за собствените имена Антон и/или А.. Именно А. е
малкото име на подс. Г. и тъкмо по този начин към него се обръща и подс. Г., видно
и от обясненията му, дадени пред съда (л. 270/гръб – л. 271 от съдебното производство).
Със същото умалително име - „Тони“, в
съдебно заседание го назовава и неговата приятелка към инкриминираната дата –
св. Ц. (л. 311 от съдебното производство). Допълнителен довод, окончателно затвърждаващ
убеждението на съда за обстоятелството, че именно подс. Г., а не подс. Г., е
лицето, провеждащо всички разговори от мобилен телефонен номер 0899/999.609,
обективирани в изготвените веществени доказателствени средства, са и
показанията на св. Р., в които той изнася, че разпознава гласа на подс. Г. „перфектно, измежду 100 гласа ще го разпозная“,
тъй като го е слушал „месеци наред“, съотнесени
с обясненията на подс. Г., в които твърди, че разговаряйки по телефона на подс.
Г. с Македония, не си е преправял гласа (л. 271/гръб от съдебното производство).
Съдебният състав намира показанията на св. Р., в тази им част, за допустими,
тъй като в тях са изнесени лични възприятия, свързани с неговите способности и
придобит професионален опит, а не се възпроизвежда информация от слушаните от
него „на живо“ СРС.
В продължението на същия разговор от
22.07.2014 г., 23.05 ч., М.С./Т. - „Д.“
и „македонеца“ разгорещено коментират
цена за заплащане, при което от цената 2 500 евро „македонеца“ се съгласява да се свали сто и петдесет евро на „Д.“, което и казва на подс. Г.. Казва му
още, че „вторите що дето съм пуснал да ти
ги даде на тебе“, като същото заявява и на „Д.“, при продължаване на телефонната комуникация между тях двамата
– „Тогава дай ги вторите неща на моя
човек“, визирайки именно инкриминираното по настоящото дело наркотично вещество
– коноп (марихуана) и подс. Г.. Че това е така, става ясно от следващи проведени
между подс. Г. и „македонеца“ разговори, съответно на следващия ден –
23.07.2014 г., в 16.27 ч. и 19.13 ч. В тях подсъдимият уведомява „македонеца“ и трето, включващо се в
разговора от страната на последния лице, че същия ден – 23.07.2014 г., сутринта
в осем и половина часа, му е доставено това, което е следвало, а именно
инкриминираното наркотично вещество от „Д.“,
съобразно уговорките от предишните разговори, като уточнява, че „тия десет дето трябваше да са при мене, вече
са при мене“, но до този момент не е отговарял на позвъняванията на хората,
искащи да ги купят, защото все още не са били в него. Повтаря и изтъкнато в
предишни негови разговори с „македонеца“,
че досега с такива работи, т. е. с разпространение на наркотични вещества,
никога не се е занимавал и че не е „в тия
неща“. Съдът констатира по отношение на така изтъкнатото от подс. Г.
обстоятелство, че то напълно кореспондира и с твърдяното от св. Н.Р., в
допустимата част на показанията му. Свидетелят изнася, че подсъдимото лице е
било известно на органите на МВР като извършител на противозаконни отнемания на
МПС. Това твърдение намира своето потвърждение и в справката за съдимост на
подс. Г., в която фигурират престъпления предимно за престъпления по чл. 346 от НК, поради което нормално е да бъде известен с тази си престъпна деятелност на
държавните органи, в частност структурите на МВР, занимаващи се с
противодействието, разкриването и доказването на този вид престъпления. Св. Р.
сочи още, че чак след като са започнали да водят оперативно разследване спрямо подс.
Г., по постъпила през пролетта на 2014 г. информация, че същият, след
изтърпяване на присъда, заедно с подс. Г. ще извършват противозаконни отнемания
на МПС на територията на гр. Пловдив, е получил данни, че двамата подсъдими
разпространяват наркотици. По този начин се установява съответствие между
отразеното във вещественото доказателствено средство изявление на подс. Г. и
установеното в хода на оперативна дейност от органите на МВР – Пловдив, сред
които е и св. Р.. Посоченото допълнително обосновава извода на съда, че
комуникиращия от и на мобилен телефонен номер 0899/999.609 е именно подс. Г., а
не подс. Г.. Съдът кредитира и тази част от показанията на св. Р., като я прие
и нея за допустима за настоящия наказателен процес, с оглед изнесените в нея
възприятия не от прилаганото спрямо подсъдимото лице СРС, а от изпълнение на
служебните му задължения като полицай в отдел „Криминална полиция“ – гр.
Пловдив, началник на екип, „занимаващ се
с противозаконни отнемания на МПС".
В заключителната част на разговора
от 23.07.2014 г., 19.13 ч., подс. Г. потвърждава ангажимента си да търси купувачи
на доставеното му наркотично вещество, който ангажимент отстоява и в следващите
си разговори с „македонеца“,
провеждани на 25.07.2014 г., в 15.34 ч. – „на
двеста човека съм казал за тва нещо, чакам всеки момент некви резултати“, и
на 26.07.2014 г., в 17.11 ч. – „Начи
чакам, некой кат се обади и веднага даваме. … Казал съм и на Д. и на хиляди
места … Казал съм на сто места. Чакам всеки момент некой да ми се обади. Обади
ли ми се некой – давам.“.
Съдът достигна до категоричния извод,
че коментираните в телефонните разговори на подс. Г., предмет на приложеното
СРС „подслушване“, възпроизведени в изготвеното по делото веществено
доказателствено средство, „неща“ са
именно инкриминираните наркотични вещества, превозвани в лекия автомобил, с
който са се придвижвали подсъдимите лица. Този извод е обусловен както от
съдържанието на самите разговори, в които се коментира продажбата им, на „тия десет дето … вече са при мене“,
начина, по който това може да стане – по възможност изцяло, цената, на която
могат да се продадат – „хиляда и
петстотин две хиляди лева“, мястото – на морето, т. е. на българското
Черноморие – „на две места на морето съм
се обадил, а, е днеска ми звънат викат „Сичко окей, става“ … Дай дай моля ти
се, яви се на морето“, така и от използваните от подс. Г. причастия от
глаголна форма, глаголи и местоимения в женски род, за съответните „неща“, когато в момент на невнимание се
отклонява от приетото за назоваване на наркотика в телефонната комуникация неутрално
определение. Тези причастия от глаголна форма, глаголи и местоимения в женски
род се употребяват от подсъдимото лице в разговора му от 23.07.2014 г., 19.13
ч. - - „обаче немала вид“, „няма
да я земат“. По този
начин става ясно, че „неща“-та, които
са при подс. Г. и на които търси купувач/и, имат наименования от женски род,
което напълно кореспондира с другото наименование на наркотичното вещество
коноп, а именно „марихуана“, както и на използваните разговорно – жаргонни
нейни наименования – „трева“ и „шума“, които също са от женски род. Въпреки
горното, само то не би било достатъчно за съда да обоснове с категоричност
извода си, че предмета на разговорите на подс. Г. с „македонеца“ е именно инкриминираното наркотично вещество коноп
(марихуана), ако не бяха налични в тази насока веществените доказателства,
както и тези, доставени от другите доказателствени средства по делото. Така
вещественото доказателствено средство, преценено в съвкупност с намереното в
лекия автомобил наркотично вещество, с количество близо до седем килограма,
разпределено в 14 пакета с приблизително еднакво тегло, близо до половин
килограм, иззето и приобщено като веществено доказателство към материалите по
делото ; с показанията на св. Р., в допустимата им част, посочени и обсъдени
по-горе ; със заключението на физикохимична експертиза № 474-Х/2014 и накрая, но не по значение, с
обясненията на подс. Г., водят до единствено възможния и категоричен извод, че
в предмет на разговорите между подс. Г. и неустановеното по делото лице,
комуникиращо с него посредством телефонен номер ********* - „македонеца”, е именно инкриминираното по
настоящото дело наркотично вещество коноп (марихуана). Естествено е, когато се
говори, особено по телефон, за незаконна дейност, да се използват кодирани
и/или неутрални (неопределени) наименования, местоимения и пр. Точно по този
начин е водена и обективираната в изготвеното веществено доказателствено
средство телефонна комуникация на подс. Г., което наложи извършването на
настоящия анализ на провежданите от подсъдимия телефонни разговори, предмет на
СРС „подслушване“.
Съдът изследва особено внимателно
обясненията на подс. Г., дадени пред него, с оглед иманентно присъщата им
двойствена природа – на гласно доказателствено средство и на основен способ за
защита. Поради тази причина, им бе извършен внимателен и прецизен анализ,
съпоставяйки ги с останалите събрани по делото доказателствени източници.
Съдът намира, че обясненията на
подс. Г., в частта им, в която си кореспондират с приобщените по делото
веществени доказателства и с другите доказателствени средства, за които съдът е
обосновал кредита си на доверие, са истинни, обективни, независимо от
процесуалната позиция на подсъдимия, поради което съдът ги цени като правдиви и
им се доверява. Конкретно, тези части са относно доставката на инкриминирания
коноп (марихуана) от М.С./Т., с прякор „Д.“,
относно взимането на ключове от хазяина – св. Г., за апартамента на морето, в
к. к. „Слънчев бряг“, относно тръгването, съвместно с подс. Г.,***, от където е
трябвало да вземат, на път за морето, св. Ц. и друго момиче, относно намерените
при извършения му обиск наркотични вещества, които са били за лично ползване,
относно държането на наркотичното вещество коноп (марихуана) и теглото ѝ,
относно реакцията на подс. Г. с лекия автомобил, когато са ги спрели
свидетелите К. и И., относно липсата на светлинна или друга сигнализация при
спирането им от посочените двама свидетели. В тези им части обясненията на
подсъдимото лице се подкрепят напълно от събраните и вече обсъдени
доказателствени средства – гласни и писмени, както и от приобщените по делото
веществени доказателства. В останалата им част, с която подсъдимото лице отрича
съвместно държане на конопа (марихуаната) с подс. Г., целейки да го оневини, с
която твърди, че не подс. Г., а той е провеждал, от мобилния телефон на подс. Г.,
разговори с човек в Македония, заедно с М.С./Т. – „Д.“, с която отрича да е имал знание за целта, с която се държи
наркотичното вещество коноп (марихуана), съдът прецени обясненията на подс. Г.
за недостоверни, неистинни и необективни, като противоречащи на изготвеното по
делото веществено доказателствено средство от приложения способ на доказване
СРС „подслушване“ и на гласните доказателствени средства – показанията на св. Н.Р.,
в допустимата им част, както и на тези на св. Т.К., приобщени чрез прочитане.
Съдът вече изложи подробно при
анализа си на изготвеното по делото веществено доказателствено средство,
обективиращо относимия към предмета на доказване резултат от приложението на
СРС „подслушване“, как с изнесеното в него, преценено в съпоставка с обясненията
на самия подс. Г., показанията на св. Н.Р., в изрично очертаната от съда
допустима част, и св. Ц., се доказва по безспорен начин, че провеждащия
разговорите от мобилен телефонен номер 0899/999.609 е именно подс. Г., а не
подс. Г., както последния твърди. Също така, съдът обоснова по-горе и защо цени
и се доверява и на показанията на св. Т.К., дадени на досъдебното производство
и приобщени към доказателствената маса чрез прочитане по специално предвидения
за това в НПК процесуален ред, в които е изнесено, че подс. Г. му е казал, че в
полиетиленовия чувал има марихуана. На следващо място, съдът подробно изложи,
отново при анализа на изготвеното веществено доказателствено средство от
приложеното СРС, в съпоставка с показанията на св. Р., в допустимата им част,
съображенията си, поради които приема за безспорно доказано, че подс. Г. не
само ясно е съзнавал, че държаният от тях наркотик – коноп (марихуана) е с цел
разпространение, а и е декларирал нееднократно активни негови действия в тази
насока, включително и възможността за продажба на морето. Поради изтъкнатите
аргументи и констатираната диаметрална противоречивост на обясненията на подс. Г.
с посочените доказателствени способи, съдът ги прие, в тази им част, за защитна
позиция, досежно целта, с която е държано от него наркотичното вещество коноп
(марихуана), както и за неистинни и недостоверни, спрямо твърденията в тях,
засягащи подс. Г. и целящи оневиняването му по обвинението по чл. 354а от НК, в
частта му за иззетия от лекия автомобил, намиращ се в полиетиленовия чувал
наркотик, поради което същите не могат да бъдат кредитирани като източник на
доказателства.
На плоскостта на дотук посоченото, съдът
намира, че подс. Г. е бил наясно както с факта, че заедно с подс. Г. държат
инкриминираното количество наркотично вещество коноп (марихуана), така и с
целта, с която извършват това, а именно разпространението (продажбата) ѝ.
Самото количество на наркотичното вещество, разпределението му, близостта му с
подс. Г., с който живеят в едно жилище, свидетелските показания на св. Р., в
допустимата им част, която вече бе обект на коментар, изготвеното веществено
доказателствено средство и показанията на св. Христо К. от досъдебното
производство, преценени в тяхната цялост, оборват категорично твърденията на
подс. Г., с които той отрича такова знание, а претендира, че е имал намерение
само да съхранява в гр. Велинград конопа (марихуаната).
От друга страна, по делото не се
доказа, още по-малко по изискуемия се от стандарта на чл. 303, ал. 2 от НПК
категоричен и несъмнен начин, че намерените във всеки от подсъдимите наркотични
вещества, при обиска им, са за разпространение. В тази насока държавното
обвинение не ангажира нито едно доказателство, нито такова се съдържа и във
всички по-горе обсъдени доказателствени източници. След извършеното на всички
възможни и необходими в конкретния случай процесуално - следствени действия в
съдебното следствие, по никакъв начин не се установи, че конкретните, намерени
в подсъдимите лица общо четири броя таблетки и амфетамин в пликче, са били
държани от подсъдимите с цел разпространение, а не за лична употреба, както се
твърди в обясненията на подс. Г., досежно него. Такъв извод не може да се
направи и от количеството и теглото на тези наркотични вещества, за разлика от
намерения в лекия автомобил наркотик – коноп (марихуана). Поради и тези
съображения, съдът намери за недоказано обвинението, спрямо всеки един от
подсъдимите, в тази му част, а именно, че всяко от подсъдимите лица е държало
намереното в него наркотично/и вещество/а с цел разпространение.
Недоказано остана и обвинението
спрямо всеки един от двамата подсъдими, че намереният лично в тях, при извършените
им обиски, наркотично/и, вещество/а, са държани от тях в съучастие, като
съизвършители. Съдът, въпреки внимателния анализ на събраната доказателствена
съвкупност, не успя да идентифицира дори едно доказателствено средство, от което
да се извлече доказателство, че всяко от подсъдимите лица е държало в себе си
наркотично/и вещество/а, със съзнанието, че извършва това действия общо с
другия подсъдим.
Съдът не споделя съдържащото се в
диспозитива на обвинението фактическото такова, че подс. Г. е осъществявал
държане и върху наркотичното вещество „кофеин”. Видно от класификацията на
растенията и веществата като наркотични, а именно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (Наредбата)- Списък I
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП,
където приетите за наркотични вещества се изброени numerous
clausus, т. е.
изчерпателно, кофеинът не фигурира сред тях. Не фигурира и в Приложения № 1 и
№ 2 към чл. 3, т. 2 и т. 3 от Наредбата – Списък ІІ „Вещества с висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ и
Списък ІІІ „Рискови вещества“. Това означава, че държането на същият не е
инкриминирано. Поради тази причина, съдът намери за недоказано обвинението
срещу подс. Г., в частта му, в която е инкриминирано и веществото „кофеин”,
наред с другите посочени в диспозитива на обвинението високорискови наркотични
вещества, като 3.4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA), метамфетамин и амфетамин.
От установената по делото фактическа
обстановка се обори и твърдението на прокуратурата, че подс. Г. е извършил
престъплението по чл. 354а от НК в условията и на двете хипотези на опасен
рецидив. Напротив, от писменото доказателствено средство – справка за съдимост,
се установи, че той е осъждан само веднъж. Действително, спрямо него има постановени
няколко влезли в сила съдебни акта, с които е признат за виновен и му е
наложено наказание, но всички те са в условията на реална съвкупност, поради
което и следва да се считат за едно осъждане. Поради тази причина, от
установената фактическа обстановка по делото се доказва категорично, че подс. Г.
е извършил настоящото инкриминирано деяние в условията на опасен рецидив само в
първата му хипотеза, а именно тази по чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
Съдът се съгласява със защитата, че
по делото не се доказа по необходимия безспорен начин, че подс. Г., на
инкриминираните по делото време и място, е пречил на някои от свидетелите –
полицейски органи, които в това си качество са органи на власт, да изпълнят
задълженията си, като не се е подчинил на подаден със „стоп – палка“ сигнал за
спиране и се опитал да избяга с лекия автомобил. Прокуратурата е инкриминирала
именно такова поведение на подс. Г. – неподчинение на подаден със „стоп –
палка“ сигнал, поради което съдът е обвързан да разгледа и прецени обвинението
само досежно така вменената във вина на подсъдимия съставомерна фактология,
поради липса на изменението му в съдебната фаза на процеса, по реда на чл. 287
от НПК. На първо място, както изрично и подробно бе обосновано по-горе, никои
от свидетелите К. или И., а и никой от другите свидетели - полицаи, дошли
едновременно с тях или малко по – късно, не изнася за подаден сигнал със „стоп
– палка“ към управляващия желания за спиране лек автомобил. Нещо повече, св. К.
демонстрира липса на спомен да е подал сигнал за спиране под каквато и да е
форма – бил той светлинен, звуков или мануален, преди челното позициониране на
служебния автомобил срещу този на подсъдимите лица и блокирането движението им
по тази начин. В същата насока са и обясненията на подс. Г., в която част съдът
ги кредитира като правдиви и обективни, с оглед кореспонденцията им с
показанията на свидетелите К. и И.. Такъв подаден сигнал за спиране не се
установява от никое от доказателствените средства, събрани и проверени в хода
на съдебното следствие, поради което съдът намира това фактическо твърдение на
прокуратурата за недоказано.
Защитата на подс. Г. направи в
пледоарията си, за разлика от защитата на подс. Г., редица възражения, на които
съдът намира за необходимо да отговори, с оглед изпълване на правото на защита
на подсъдимото лице със съдържание.
По възраженията на защитата на подс.
Г. за процесуална невалидност на показанията на св. Н.Р., съдът вече отговори в
началото на доказателствения си анализ, като обоснова кои части от тези
показания приема за процесуално допустими и кои не, поради което повтарянето на
съображенията му и тук се явява ненужно. Относно подкрепата или
противоречивостта на тези показания, в приетите от съда за допустими техни
части, с останалите гласни доказателствени средства, включително с обясненията
на подс. Г., съдът също изложи подробни аргументи в рамките на обсъждането на
доказателствената съвкупност. Съдът се солидаризира с разбирането на защитата
на подс. Г., че свидетелски показания, преразказващи приложени по съответното
наказателно производство СРС, са недопустими, поради и което изключи от
доказателствената маса, въз основа на която изгради своите фактически изводи,
като недопустими, тази част от показанията на св. Р., в която се репродуцират
части от приложения по делото способ на доказване – СРС „подслушване“. Като
недопустими, съдът дисквалифицира и тази част от показанията на св. Р., в която
се изнасят не лични възприятия, а съждения, умозаключения и предположения.
Гореизложеното важи и за твърдяното
от защитата незнание на подс. Г. за наличието на инкриминираната по делото
марихуана в управлявания от него лек автомобил, както и за липса на намерение
за продажба на същата. Ясни и пълни съображения в тази насока, почерпени от
доказателствените източници по делото, съдът също подробно изложи, анализирайки
най-вече вещественото доказателствено средство от приложеното по делото СРС
„подслушване“, в съпоставка с показанията на св. Н.Р., св. Ц., св. К. и
обясненията на подс. Г..
По отношение претендираната
незаконоустановеност, като способи на доказване в наказателния процес, на
оперативното наблюдение и проследяване, доколкото същите не са в рамките на
законно прилагано СРС, съдът напълно споделя становището на защитата. Не така
обаче стои въпросът със свидетелските показания, които възпроизвеждат лични
впечатления от тази същностна част на полицейската работа, отново ако те не са
придобити по време на експлоатиране на СРС, аргументи за каквато хипотеза съдът
изложи по-горе. За настоящият съдебен състав липсва пречка за допустимост и
ценене на показанията на свидетел, описващ личните си възприятия от извършени
оперативни действия по служба, като част от същата, съобразно и нормата на чл.
117 от НПК. Такава пречка не е поставил и процесуалният закон, визирайки в
хипотезите на чл. 118 от НПК принципна забрана за свидетелстване само на лица,
извършили не оперативни, а процесуално – значими действия по разследването, в
рамките на образувано наказателно производство. Нещо повече, законът дори
изрично изключва от рестриктивния кръг лица, неможещи да депозират свидетелски
показания, тези, които са присъствали, без да вземат участие в провеждането им,
на процесуално - следствени действия като оглед, претърсване, изземване,
следствен експеримент и др. Argumentum a fortiori (по аргумент на по-силното
основание) следва да се считат за допустими показанията на лица, присъствали на
действия, които не са процесуално - следствени такива.
По доводите на защитата на подс. Г.,
че липсват доказателства за подаване сигнал за спиране със „стоп – палка“,
съдът се произнесе по-горе, като намери същите за правилни и основателни.
По същия начин е налице
аргументиране на съда в началото на доказателствения му анализ и защо приема,
противно на становището на защитата, че свидетелските показания за казаното от подсъдим
пред полицейски орган, преди образуването на наказателното производство, са
изцяло процесуално валидни като доказателствен източник.
Съдът обаче споделя напълно и намира
за обосновано и правилно възражението на защитата, че по делото не се доказа намерените
в подсъдимите лица, при обиска им, наркотични вещества да са държани с цел
разпространение, за което също изложи подробни мотиви.
В заключение, видно от направения
по-горе доказателствен анализ и изложени аргументи, съдът не споделя
становището на защитата, че обвинението по чл. 354а от НК срещу подс. Г.,
досежно първото включено в него деяние, е останало недоказано. За противното си
разбиране съдебният състав вече подробно изложи всичките си аргументите, в
цялото настоящо изложение.
Съдът формира фактическите си изводи
за съдебното минало на подсъдимите лица към инкриминираната дата от приложените
към материалите по делото писмени доказателствени средства – справки за
съдимост.
С оглед всичко дотук изтъкнато,
съдът намира, че установената от него фактическа обстановка се доказва от
направения подробен анализ на гласните, писмените и веществените
доказателствени средства, писмените доказателства и способи на доказване – експертизи,
както и от приобщените към доказателствения обем веществени доказателствени
средства.
В обобщения на дотук извършения
цялостен доказателствен анализ, съдът намери, че от събраните и проверени по
делото доказателства, изчерпателно посочени и задълбочено обсъдени, описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, с изключение на изрично посочените ѝ
части, е изцяло доказана.
По изложените аргументи и
съображения, съдът прие, че следва именно въз основа на нея да гради своите
правни изводи.
От
правна страна
При така установената фактическа
обстановка, съдът установи, че с действията си, всеки един от подсъдимите
виновно е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 и ал. 2,
изр. 1, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а за подс. Г. и вр. т. 4 на ал. 2 на чл. 354а, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, досежно извършеното на 13.08.2014 г. деяние,
включено в състава на продължаваното престъпление.
От
обективна страна, на първо място, всеки един от двамата подсъдими, действайки в
съучастие като съизвършител с другия, а за подс. Г. и в условията на опасен
рецидив в първата му хипотеза – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК, на инкриминираните време и място, е
държал без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, с цел разпространение,
високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана), в големи размери –
разпределено в четиринадесет пакета, всеки с тегло близко половин килограм,
конкретно изчислено при извършената физикохимична експертиза - Протокол № 474-х/2014 г. и посочено в диспозитива на
обвинението, с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол, също конкретно изчислено
и посочено за всеки един пакет, като цялото количество е на обща стойност
41 612.10 лева.
На второ място, всяко едно от
подсъдимите лица, на инкриминираните за всеки един от тях време и място, е
държало, отново без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, високорисково
наркотично вещество – за подс. Г. 3.4 - метилендиоксиметамфетамин (MDMA), а за
подс. Г. - 3.4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA), метамфетамин и амфетамин.
Веществата са били в таблетка с нето тегло 0.31 грама, с процентно съдържание
на активното вещество – 3.4 -метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 35%, на стойност
12.40 лева, за подс. Г., а за подс. Г. – в три таблетки и в полиетиленов плик,
като двете таблетки са били с общо нето тегло 0.45 грама, с процентно
съдържание на активното вещество – 3.4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 35.4%, на
стойност 18.00 лева, третата таблетка е съдържала 3.4-метилендиоксиметамфетамин
(MDMA) и метамфетамин, с нето тегло 0.24 грама, с процентно съдържание на
активните вещества- 3.4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 29.4% и метамфетамин
1.2%, на стойност 9.60 лева, а амфетамина, поставен в полиетиленовия плик, е
бил с нето тегло 3.61 грама, с процентно съдържание на активното вещество –
амфетамин, 18.4% и на стойност 108.30 лева.
Изпълнителното
деяние – държане, по отношение на наркотичното вещество коноп (марихуана), се е
осъществявало от подсъдимите съвместно, превозвайки заедно с лек автомобил,
марка „БМВ”,
модел „320 и", с ДК № ****** ТМ,
намиращия се в полиетиленов чувал и на задната
седалка на автомобила, разпределен в четиринадесет пакета, високорисков
наркотик.
По
отношение на другото включено в продължаваното престъпление деяние за всяко
едно от подсъдимите лица, изпълнителното деяние държане се осъществявало от
всеки един от тях поотделно, досежно намерените в тях различни високорискови
наркотични вещества, като подс. Г. е обективирал държането чрез съхранение на
таблетката с наркотика в носената от него черна кожена чанта, а подс. Г. – в
десния джоб на панталона му.
Липсата на надлежно
разрешение за държането от подсъдимите на процесните високорискови наркотични
вещества също се явява безспорно доказано, с оглед изначалната невъзможност,
съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде получено разрешение
за държане на инкриминираните високорискови наркотични вещества, тъй като
същите са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
От
субективна страна, един от съставомерните субективни признаци на престъплението,
за което са осъдени и двамата подсъдими, а именно специфичната, съставомерна
цел за разпространение на високорисковото наркотично вещество
коноп (марихуана), се е изразявала в съвместното желание на двамата подсъдими
да разпространят наркотичното вещество, като го продадат. В субективно
отношение, обединяващият момент на съизвършителството бил конкретния им общ
умисъл - всеки от тях желаел да се извърши продажбата на държания високорисков
наркотик коноп (марихуана) и имал съзнанието, че именно с такава цел превозват
(държат) наркотика. Това обстоятелство се извежда от количеството на
наркотичното вещество, от разпределението му в множество, със съпоставима
еднаквост, по отношение на теглото и съдържимото пакети, от обективираните
действия на всеки един от подсъдимите, насочени именно към такава реализация на
наркотика, безспорно доказани по делото, видно от извършения доказателствен
анализ, в частност на веществено доказателствено средство, изготвено от
експлоатирано СРС, в съвкупност с показанията на св. Р., в допустимата им част,
както и на св. К..
Относно останалите
субективни признаци на престъплението, а именно вината и мотива, съдът намери,
че всяко от деянията, включени в продължаваното престъпление, е извършено от всеки един от подсъдимите при пряк
умисъл. И подс. Г., и подс. Г. са съзнавали противообществения характер на
извършеното и неговите общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали
естеството на извършваното от тях и законовото запрещение за същото, за което
не е било необходимо да познават в детайли наказателния закон, с оглед ноторния
забранителен режим на държане и разпространение на наркотични вещества, но
въпреки това, имайки ясно изградена представа за общественоопасния му характер
и предвиждайки общественоопасните последици, пряко са целели настъпването им. Всеки
един от тях е целел настъпването именно на това, което е било обективирано в
поведението им – държане с цел разпространение (продажба) на конопа
(марихуаната) и държане за лично ползване на другите, намерени в тях при обиска
им, наркотични вещества. Интелектуалният момент при подсъдимите Г. и Г. е
включвал определени представи относно обстоятелството, че държат без надлежно
разрешително високорискови наркотични вещества, като едното от тях - със също
забранената от закона цел за продажба. Налице е била и изискуемата се от
възприетата и от съда правна квалификация за общност на умисъла между двамата
подсъдими, досежно едното от включените в продължаваното престъпление деяние.
Всеки един от тях е съзнавал както своето участие в задружната престъпна
дейност, така и участието на другия, а също и насочеността на действията и на
двамата именно към постигане на тази обща, съставомерна тяхна цел – продажба на
държания коноп (марихуана). Мотивът и на двамата подсъдими за това деяние се е
изчерпвал с бързо, без особени усилия и несвързано с продължителен трудов
процес обогатяване.
По
отношение на подс. Г., продължаваното престъпление е извършено в условията на
опасен рецидив, с оглед и разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от НК, в първата от
закрепените в нормата на чл. 29, ал. 1 от НК хипотези. Към момента на
извършване не инкриминираната деятелност, подсъдимото лице е било осъждано за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Конкретно, на подс. Г., с
определение на ОC – гр. П., 4-ти с-в, по ЧНД
№ 422/2012 г., в сила от 16.10.2012 г., е било определено
едно общо, най - тежко наказание, по влезли в законна сила присъди, постановени
по НОХД № 12920/2006 г., на СРС – НО,
20-състав (за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 3, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 346, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК), по НОХД № 1847/2006 г.
на PC – гр. Благоевград (за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1 от НК), по НОХД № 2194/2009
г. на PC – гр. П. (за престъпления по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК и по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК) и по
НОХД № 467/2009 г. на ОC – П. (за
престъпления по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по
чл. 244, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 279, ал. 1 от НК), в размер
на три години и шест месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 24 от НК
така определеното общо наказание е увеличено с една година.
Поради така установеното и съобразявайки, че по така наложеното
едно общо, най-тежко наказание не са изтекли повече от пет години от
изтърпяването му, съдът призна подс. Г. за виновен в извършването на
престъплението при наличието на квалифициращия признак опасен рецидив, само в първата
му разновидност, по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК.
Относно втората инкриминирана хипотеза
на опасния рецидив, а именно тази, че е извършил престъплението след като е бил
осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления
от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по реда на чл. 66 от НК, съдът намери обвинението в тази му част за
недоказано, поради което оправда подс. Г. за него, досежно и двете деяния,
включени в продължаваното престъпление. От
писменото доказателствено средство – справка за съдимост, се установи, че той е
осъждан само веднъж. Действително, спрямо него има постановени няколко влезли в
сила съдебни акта, подробно визирани по-горе, с които е признат за виновен и му
е наложено наказание, но всички те са в условията на реална съвкупност, поради
което и следва да се считат за едно осъждане.
Съдът
оправда подсъдимите Г. и Г. и относно целта за разпространение, по отношение на
държаните от всеки един от тях под формата на таблетки и съдържимо в полиетиленов
плик, последното само за подс. Г., на 12.08.2014 г. – в 23.50 ч. за подс. Г. и
в 21.10 ч. за подс. Г., високорискови наркотични вещества. Съобразно подробно
изложените по-горе, в частта с доказателствения анализ, съображения, съдът намери,
че такава цел не бе доказана от държавното обвинение, още по-малко по изискуемия се от стандарта на чл. 303,
ал. 2 от НПК категоричен и несъмнен начин.
Съдът
постанови оправдателна присъда по отношение и на двамата подсъдими, за
обвинението им, че намерените лично в тях, при извършените им обиски на
12.08.2014 г., наркотични вещества, са държани от тях в съучастие, като
съизвършители. Това обвинение също остана недоказано. Въпреки задълбочения
анализ на целия наличен по делото доказателствен обем, не се установи дори едно
доказателство, че всяко от подсъдимите лица е държало в себе си наркотично/и
вещество/а, със съзнанието, че извършва това действия общо с другия подсъдим.
Съдът
оправда двамата подсъдими и по отношение на хипотезата на чл. 26, ал. 1 от НК,
инкриминираща престъпната им деятелност като един състав на едно и също
престъпление. В повдигнатото и на двамата обвинение, прокуратурата е посочило
едновременно и двете хипотези на чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, че двете
деяния, формиращи общото продължавано престъпление, осъществяват поотделно един
или различни състави на едно и също престъпление. Така посочената
алтернативност на хипотезите обаче изключва едновременното им осъществяване.
Тъй като деянията са само две за всеки от подсъдимите, те осъществяват или един
състав на съответното престъпление, или два различни негови състава. С оглед
доказаното, че включените в продължаваното престъпление за всяко едно от
подсъдимите лица деяния осъществяват два различни състава на престъплението по
чл. 354а от НК, а именно този по ал. 2 и този по ал. 3, съдът намери за
необходимо, за прецизност на правната квалификация, да оправдае подсъдимите за
другата инкриминирана с повдигнатото им обвинение хипотеза на чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, че включените в продължаваното престъпление деяния осъществява
един състав на едно и също престъпление.
Съдът
оправда подс. Г. и относно инкриминирания в обвинението му като високорисков
наркотик „кофеин“. Отново в доказателствения си анализ съдът се обоснова подробно
защо не приема, че това вещество е наркотично. Накратко, същото не фигурира
като такова в нито едно от приложенията към чл. 3 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, в които се
класифицират като такива веществата и растенията.
По
отношение на повдигнатото обвинение спрямо подс. Г. за извършване на
престъпление и по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК, съдът намери, че подсъдимият следва да
бъде признат за невинен и оправдан, по подробно изложените си в доказателствения
анализ съображения и аргументи. В обобщение на същите, по делото по никакъв
начин не се доказа, че е извършено от някой от полицейските органи, спрели
управлявания от подсъдимия лек автомобил, в частност свидетелите К. и/или И.
действие преди спирането му, а и изобщо през цялото време, което да може да се
приеме за инкриминираното от държавното обвинение сигнал за спиране със „стоп –
палка“. Нещо повече, на подс. Г., в качеството му на управляващ желаното за
спиране моторно - превозно средство, не му е подавана никакъв указващ му
спиране сигнал – звуков, светлинен, мануален. При това положение, няма как да
се приеме, че подсъдимото лице незаконосъобразно е попречило на орган на
властта – полицейски служители, да изпълнят задълженията си по ЗМВР, като не се
е подчинило на сигнал за спиране, какъвто изобщо не е бил подаван. Поради и
тази причина, неуспешният му първоначален опит да заобиколи внезапно спрелия
насреща му служебен автомобил на свидетелите К. и И., не може да се инкриминира
като престъпно, по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК, поведение. Тъй като
обвинителната теза за това престъпление остана недоказана, единствено възможния
изход на процеса досежно него бе постановяването на оправдателна присъда, на
основание чл. 304 от НПК.
По наказанието
При определяне на вида и размера на
наказанието за всеки един от подсъдимите, съдът не установи за никой от тях наличието
на множество смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК,
обуславящи приложението на тази материално правна разпоредба. Поради това,
съдът индивидуализира наказанието за всяко едно от подсъдимите лица при
условията на общата разпоредба на чл. 54 от НК.
За престъплението по чл. 354а, ал.
3, пр. 2, т. 1 и ал. 2, изр. 1, предл. 1, т. 4, вр. ал. 1, предл. 4, алт. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, за което подс. Г. е признат за виновен, санкционната част на материално
– правната наказателна норма предвижда наказание „лишаване от свобода”, от пет
до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
При отмерване на наказанието на
подсъдимото лице за това престъпление, съдът не идентифицира нито смекчаващи,
нито отегчаващи вината обстоятелства. Действително, от една страна подс. Г. е
осъждан, т. е. с обременено съдебно минало, но този факт е изрично инкриминиран
от прокуратурата, присвоено му е съставомерно значение и е възведен като
квалифициращ признак в правната квалификация, поради което не би могъл да се
отчете при индивидуализацията на наказанието. Количеството високорисков
наркотик, който подсъдимият е държал с цел продажба, в съучастие като
съизвършител с другия подсъдим, също е надлежно инкриминирано от държавното
обвинение като квалифициращо обстоятелство. То не обективира някаква значима от
гледна точка на индивидуализиране на отговорността особеност, съществено
отличаваща го от останалите, инкриминирани по тази юридическа квалификация
деяния. Продължителността на наказателния процес и отдалечеността на края му от
момента на извършване на престъплението, също не са такива, които да
обективират редуциране на наказателната отговорност. От друга страна, съдът не
съзря и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. За такива не намери нито
възрастта на дееца, нито здравословното му състояние, нито социалното,
материалното, общественото и/или семейното му положение.
Поради така установеното, съдът прецени, че наказанието
„лишаване от свобода" следва да се отмери в минималния, предвиден в
санкционната част на конкретната материално – правна наказателна норма размер,
с оглед изначално високия минимален законов праг на наказанието. Именно в такъв
размер наказанието би се явило подходящо и справедливо, според настоящия съд. С
оглед така изложените съображения, съдът определи пет години „лишаване от
свобода“, които, на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т.
2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), съобразно
действащата към момента на постановяване на
присъдата - 23.11.2016 г., редакция на закона – ДВ, бр. 81/14.10.2016 г.,
да се изтърпят при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, в затвор. Таков
размер се явява адекватен на степента на обществена опасност на деянието и на
дееца. По този начин подс. Г. ще бъде изолиран за сравнително продължителен
период от обществото и ще бъде лишен от възможността да извършва престъпления.
Поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, според този съд, са действително амбициозни
цели, но все пак в този период компетентните държавни органи ще имат възможност
да му въздействат, вероятно по-интензивно от предни негови престои в
пенитенциарните заведения, за да се постигне и тази най-важна, измежду
визираните в чл. 36 от НК,
цел. Съдът наложи, също така, кумулативно предвиденото наказание „глоба“,
отново в минималния законово предвиден размер, а именно двадесет хиляди лева,
по изложените вече съображения.
На основание чл. 59, ал. 1 от НПК,
съдът приспадна от така определеното наказание „лишаване от свобода“ времето,
през което подс. Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, както и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
С оглед наличието на предпоставките
на чл. 70, ал. 7 от НПК, досежно неизтърпяната част от наказанието на подс. Г.,
наложено му с определение по НЧД №
422/2012 г. по описа на ОС – П., 4-ти с-в, по отношение на изтърпяването на
която той е бил условно предсрочно освободен с определение на СГС – НО, 20 с-в,
с постановено по НЧД № 1293/2014 г., в
сила от 04.04.2014 г., съдът приведе в изпълнение и постанови отделно
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието по посоченото НЧД на ОС – П..
Изтърпяването и на това наказание следва да бъде извършено при първоначален
„строг“ режим, в затвор, на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл.
61, т. 2 от ЗИНЗС, съобразно действащата към момента на постановяване на присъдата - 23.11.2016 г., редакция на закона
– ДВ, бр. 81/14.10.2016 г.
За престъплението по чл. 354а, ал.
3, пр. 2, т. 1 и ал. 2, изр. 1, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което подс. Г. е признат
за виновен, санкционната част на материално – правната наказателна норма
предвижда наказание „лишаване от свобода”, от три до дванадесет години и глоба
от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
Индивидуализирайки конкретното
наказание, съдът прецени, че са налице множество смекчаващи отговорността на
подс. Г. обстоятелства, каквито са направеното пълно самопризнание,
необремененото му съдебно минало, ниския интензитет на обективирана престъпна
деятелност в задружната престъпна дейност по осъществяване на съставомерната
цел за реализация на държаното наркотично вещество коноп (марихуана), изрядно
процесуално поведение по време на целия съдебен процес. Същевременно, нито едно
от тези смекчаващи обстоятелства не обективира изключителност, нито в
съвкупност същите са многобройни, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, което,
както вече бе посочено по – горе, не позволява определяне на наказанието по
реда на тази правна норма. От друга страна, като отегчаващо обстоятелство съдът
отчете опита на подс. Г. да осуети понасянето на полагащата се на подс. Г.
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като изнесе пред
съда некореспондиращи с реално случилото се твърдения. При така изтъкнатото и прието за
установено, съдът прецени,
че наказанието „лишаване от свобода" следва да се отмери в минималния
предвиден в санкционната част на конкретната материално – правна наказателна
норма размер, с оглед отчетливия превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства. В този смисъл, съдът определи на подс. Г.
наказание от три години „лишаване от свобода“, както и му наложи наказание
„глоба“, в размер на десет хиляди лева. Тези наказания, според съда, ще
постигнат необходимия
баланс между интересите на правосъдието и обществото, от една страна, и на
личността на подсъдимия, от друга, както и в състояние да осигури целите на
разпоредбата на чл. 36 от НК, в областта на генералната и най-вече персоналната
превенция.
Съдът намери, че в конкретния случай
са налице материално - правните предпоставки за приложение на разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подс. Г.. Чистото съдебно минало на дееца и размерът
на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните
предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът намери, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде
изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така
определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на
специалната и генералната превенция, в този случай не е необходимо оказване на
въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за
лишаване от свобода. За постигането на целите на наказанието и предимно за
поправянето на подсъдимото лице съдът прецени, че не е необходимо той да
изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института
на условното осъждане. От значение е и визираното в разпоредбата на чл. 36, ал.
1 от НК, че наказанието следва да осигури, по възможно най-ефективен и приемлив
за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително,
превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на проведения
наказателен процес, на осъждането му и на налагането на наказание, е от
естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно - поправително въздействие. При това,
предоставеният изпитателен срок на условно осъждане, притежава и силно
възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за
привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подс. Г., в
рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът
намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в
контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно
поведение.
Воден от изложените до тук
съображения, съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок,
съдът отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на
условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия,
като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен срок ще окаже
в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно - превантивно
въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Вземайки предвид всички посочени
по-горе обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание е справедливо
и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в
най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на
българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило
визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като
същевременно се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите
членове на обществото.
По
веществените доказателства
Съдът, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
отне в полза на Държавата намиращите се на съхранение в Агенция „Митница”,
Централно митническо управление, отдел „НОП“, предмет на престъплението -
високорискови наркотични вещества - таблетка, съдържаща 3.4 -
метилендиоксиметамфетамин (MDMA), с нето тегло 0.31 грама, с процентно
съдържание от 35% на активното вещество – 3.4 - метилендиоксиметамфетамин
(MDMA) ; 2 (два) броя таблетки, съдържащи 3.4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA),
с общо нето тегло за двете таблетки 0.45 грама, с процентно съдържание на
активното вещество – 3.4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 35.4% ; таблетка,
съдържаща 3.4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA), метамфетамин и кофеин, с нето
тегло 0.24 грама, с процентно съдържание на активните вещества -
3,4-метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 29.4% и метамфетамин 1.2% ; амфетамин, с
нето тегло 3.61 грама, с процентно съдържание на активното вещество - амфетамин
18.4%, както и 14 (четиринадесет) броя пакети, съдържащи коноп (марихуана), с
процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол от 14.6% до 16%
в различните пакети, които, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат
унищожени.
По
разноските
С оглед признаването на подсъдимите за
виновни, съдът осъди всеки един от тях да заплати половината от направените по
делото разноски по обвинението, по което е признат за виновен, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК. Тези разноски за всяко от подсъдимите лица са в размер на 2
632.19 (две хиляди шестстотин тридесет и две цяло и деветнадесет) лева, от
които 2 259.06 (две хиляди двеста петдесет и девет цяло и нула шест) лева в
полза на държавата, а 373.12 (триста седемдесет и три цяло и дванадесет) лева –
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд. Също
така, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, всеки от подсъдимите е осъден да
заплати и по пет лева за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист, по
сметка на Софийски градски съд, в случай на липса на доброволно изпълнение и
необходимост от образуване на принудително такова.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ......................................