Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

24.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

19.12.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

324

по описа за

2019

година.

Производството е по чл. 405 от КТ.

Депозирана е жалба от „Сириуселтранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против предписания от т. 1 – т. 30, без т. 25, дадени с Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г., издаден от *** в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали.

Счита предписанията по т. 1 – т. 5 и т. 26 за незаконосъобразни, тъй като в същите не било посочено, какво е конкретното нарушение и спрямо кого да се преустанови и прекрати.

Сочи, че предписанията по т. 6 – т. 24 били издадени в противоречие с материалния закон. В тази връзка сочи, че посочената норма на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина била неотносима в случая, респ. към командировките на посочените лица.

Твърди, че предписанията по т. 27 – т. 30 са незаконосъобразни, предвид това, че от една страна на посоченото лице била изплатена допълнителна сума за работа в почивен ден, от друга не било отчетено обстоятелството, че управителят на дружеството не бил декларирал, че в предприятието не е отчетено сумирано изчисляване на работното време и лицето С. А. нямало право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което такова не било отбелязано в заповедта за прекратяване на трудовото възнаграждение.

Излага съображения, че предписанията по т. 31 и т. 32 били неоснователни, тъй като в случая не било извършено нарушение по чл. 153, ал. 1 от КТ спрямо работника А. Д., поради обстоятелството, че управителят на „Сириусултранс“ ЕООД не бил декларирал, че в предприятието не е въведено сумарно изчисляване на работното време.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени предписания от т. 1 – т. 30, без т. 25, от Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г., издаден от *** в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали.

С оглед заявеното частично оттегляне на оспорения акт, надлежно депозирано от административния орган - директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, материализирано в Писмо изх. № ***/*** г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта й, с която се оспорват т. 4, 5, 6, 7 , 8 , 9 , 10 , 11 , 12 , 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23  и 24 от Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г. и е прекратил производството в тази му част. Предвид горното предмет на производството са оспорените мерки по т. 1, 2, 3, 26, 27, 28, 29 и 30 от Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г.

В съдебно заседание, чрез адв. С. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, се представлява от директора А.Б., която лично и чрез юрисконсулт Л. А. оспорва предявената жалба. Счита наложените принудителни административни мерки за обосновани и законосъобразни, съответстващи на изискванията на закона и събраните писмени доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата, респ. да потвърди наложените принудителни административни мерки. В подкрепа на доводите си представя писмено становище.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За периода от 28.06.2019 г. до 16.08.2019 г. служители на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, ЕИК ***, която е приключила със съставянето на Протокол за извършена проверка № ***/*** г., в който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ на  „Сириуселтранс“ ЕООД са дадени общо 30 предписания, от които предмет на настоящето производства предписания, както следва: По т. 1 – в срок до 17.08.2019 г. в издадените от работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД писмени заповеди за командироване на работниците на работа в чужбина да се вписват данни за населеното място, в което се командирова работникът – чл. 5, ал. 2, т. 5, пр. 2-ро от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; По т. 2 - в срок до 17.08.2019 г. в издадените от работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД писмени заповеди за командироване на работниците на работа в чужбина да се вписват данни за задача на командированото лице - чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; По т. 3 - в срок до 17.08.2019 г. в издадените от работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД писмени заповеди за командироване на работниците на работа в чужбина да се вписват данни за маршрута на командированото лице - чл. 5, ал. 2, т. 8, пр. 2-ро от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; По т. 26 - в срок до 17.08.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да разрешава платения годишен отпуск на наетите в предприятието работници въз основа на писмено искане на съответния работник или служител – чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските;  По т. 27 – в срок до 20.09.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да заплати трудово възнаграждение за работа през официален празник/26.04.2019 г. – Велики петък/ в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение на С. С. А., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г., командирован през периода 21.04.2019 г. – 26.04.2019 г. със Заповед № ***/*** г. на работодателя за извършване превоз на товари във *** – чл. 264 във вр. с чл. 154, ал. 1, пр. посл. от КТ; По т. 28 - в срок до 20.09.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на С. С. А., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“, с ненормиран работен ден за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 09.03.2019 г., 10.03.2019 г., 16.03.2019 г., 17.03.2019 г., извършвал работа – управление на МПС с рег. № *** в *** и ***, съгласно заповеди на работодателя: № ***/*** г. и № ***/*** г. – чл. 263, ал. 2 във в. с чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ; По т. 29 - в срок до 20.09.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на А. А. Д., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“, с ненормиран работен ден, за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 17.11.2018 г., 14.10.2018 г., 29.09.2018 г., 04.08.2018 г., 30.09.2018 г., 29.07.2018 г., 22.07.2018 г., 02.06.2018 г., 14.04.2018 г., 15.04.2018 г., 25.02.2018 г., 10.12.2017 г., 02.12.2017 г., 21.10.2017 г., 05.08.2017 г. – 263, ал. 2 във вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ; По т. 30 - в срок до 20.09.2019 г. „Сириуселтранс“ ЕООД да изплати парично обезщетение, ведно със законната лихва за забава, за неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност на С. С. А., осъществявал в полза на дружеството трудова дейност по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“, считано от 30.10.2018 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № ***/*** г. – чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ.

По делото е назначена и извършена съдебно почеркова експертиза. От заключението на вещото лице и разпита му в съдебно заседание, се установява, че: Подписът, положен в обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно работно време, с дата на изготвяне на документа 14.08.2019 год., не е положен от Е.Т.К.; Подписът положен в обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно Правилника за вътрешния трудов ред и Заповед за работното време, с дата на изготвяне на документа 22.07.2019 год., не е положен от Е.Т.К.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта/видно от отбелязването в процесния протокол – 16.08.2019 г./ и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

 Предмет на настоящето производство е оспорване законосъобразността на издадените предписания, обективирани в т. 1, т. 2, т. 3, т. 26, т. 27, т. 28, т. 29 и т. 30 от Протокол за извършена проверка с № ***/*** год. на контролен орган при дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, които по съществото си представляват принудителни административни мерки. Видно от     

чл. 399, ал. 1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика, която съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, осъществява дейността си, като упражнява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с нейните 28 териториални поделения – дирекции „Инспекция по труда”, разположени в административните центрове на областите, е част от организираната специализирана администрация на агенцията – чл. 12, т. 3 от Устройствения правилник на агенцията. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1  от цитирания правилник, дирекциите „Инспекция по труда” са териториални поделения към Главна дирекция „Инспектиране на труда” и осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. При и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, като на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, при установяване нарушение на законодателството, инспекторите прилагат принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност. На основание чл. 404, ал. 1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, които съгласно чл. 405 от КТ, могат да се обжалват по реда на АПК. С оглед на това съдът намира, че оспореният акт е издаден от административен орган – инспектор в дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, разполагащ с материална и териториална компетентност, поради което не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, поради което не е налице отменителното основание и по чл. 146, т. 2 от АПК.

По отношение на наличието на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - противоречието с материалноправните норми, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответствието с целта на закона, съдът намира следното:

Оспорените задължителни предписания, материализирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 26 от Протокол за извършена проверка № ***/*** г. представляват принудителни административни мерки/ПАМ/, които на основание  чл. 404, ал. 1 от КТ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.  Предвид това, въпросът, на който следва да се даде отговор е, налице ли е в конкретния случай нарушение на трудовото законодателство, което да налага прилагането на конкретната ПАМ, с оглед преустановяването му или предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него.

С атакуваните предписания по горепосочените точки са въведени задължения за дружеството жалбоподател, както следва: По т. 1 – в срок до 17.08.2019 г. в издадените от работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД писмени заповеди за командироване на работниците на работа в чужбина да се вписват данни за населеното място, в което се командирова работникът – чл. 5, ал. 2, т. 5, пр. 2-ро от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; По т. 2 - в срок до 17.08.2019 г. в издадените от работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД писмени заповеди за командироване на работниците на работа в чужбина да се вписват данни за задача на командированото лице - чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; По т. 3 - в срок до 17.08.2019 г. в издадените от работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД писмени заповеди за командироване на работниците на работа в чужбина да се вписват данни за маршрута на командированото лице - чл. 5, ал. 2, т. 8, пр. 2-ро от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; По т. 26 - в срок до 17.08.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да разрешава платения годишен отпуск на наетите в предприятието работници въз основа на писмено искане на съответния работник или служител – чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Първите три предписания касаят текстове от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, а именно:  чл. 5, ал. 2, т. 5, пр. 2-ро, регламентираща изискването командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед, която да съдържа  държава и населено място, в което се командирова или изпраща на специализация лицето; чл. 5, ал. 2, т. 7, въвеждаща изискването заповедта за командироването или изпращането на специализация в чужбина да съдържа  задача на командированото лице или на лицето, изпратено на специализация; чл. 5, ал. 2, т. 8, изискваща заповедта за командироването или изпращането на специализация в чужбина да съдържа  вид на транспортните средства и маршрут.

  От обстоятелствената част на процесния ПИПР № *** и по конкретно от констативната част по т. 1, т. 2 и т. 3 се установява, че изводите на контролния орган за допуснати нарушения на горепосочения подзаконов нормативен акт са основани на съдържанието на Заповед № *** за командироване на работника С. А., командирован за извършване на превоз на товари в *** през периода 19.06.2019 г. – 22.06.2019 г. В протокола от проверка е отразено, че липсата на посочените реквизити е констатирано по отношение на всички представени от работодателя за поведи за командироване на работници на „Сириуселтранс“ ЕООД от месец април 2017 г. до приключване на проверката (16.08.2019 г.).

От приложените към административната преписка и приети като доказателства по делото заповеди за командировка в чужбина, съдържащи се на л. 32 – л. 41 от делото, напр.  № ***/*** г.,  № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., № ***/*** г., се установява, че в същите не се съдържат данни за населеното място в чужбина, където се командирова работникът; данни за задачата на командированото лице и данни за маршрута на командироване на работника.

В качеството си на работодател „Сириуселтранс“ ЕООД ***, при командироване на работници в чужбина, следва да издава заповед за командировка по чл. 5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина/НСКСЧ/, която следва да съдържа задължителните реквизити по ал. 2 на разпоредбата, измежду които и населеното място, в което се командирова работникът - чл. 5, ал. 2, т. 5 от НСКСЧ, данни за задачата на командированото лице - чл. 5, ал. 2, т. 7 от НСКСЧ и вида на транспортните средства и маршрут - чл. 5, ал. 2, т. 8 от НКСЧ.

Видно от съдържанието на приложените по делото заповеди за  командировка в чужбина/посочени по-горе/, същите не съдържат задължителните реквизити по чл. 5, ал. 2, т. 5, т. 7 и т. 8 от НСКСЧ - населеното място, в което се командирова работникът, данни за задачата на командированото лице и маршрут. Липсата на отделни реквизити в заповедите за командироване, включително в заповед № ***/*** г., безспорно нарушава изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, което е основание за издаване на задължително предписание за предотвратяване на нарушенията на трудовото законодателство. В този смисъл е налице и съдебна практика - Решение № 5500 от 2.08.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 5954/2016 г., Решение № 846 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2016 г., VI о., докладчик съдията Н. Г.

Неоснователни са доводите на пълномощника на жалбоподателя за незаконосъобразност на предписанията по т. 1, т. 2 и т. 3, обосновани с липса на конкретизация и липса на описано конкретно нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че всички представени и приети по делото заповеди за командировка в чужбина/ л. 32 – л. 41 от делото/ не съдържат задължителните реквизити , визирани в чл. 5, ал. 2 от НСКСЧ, а именно: населеното място, в което се командирова работникът - чл. 5, ал. 2, т. 5 от НСКСЧ, данни за задачата на командированото лице - чл. 5, ал. 2, т. 7 от НСКСЧ и маршрут - чл. 5, ал. 2, т. 8 от НКСЧ. Това обстоятелство е изрично отразено в констативната част на Протокол за извършена проверка № ***/*** г., като отделно от това е посочена Заповед № ***, касаеща командироването на работника С. А. в ***. Безспорно визираният в протоколът от проверка срок за изпълнение на предписанията по цитираните точки е 17.08.2019 г., което е следващия календарен ден. Това обаче не влияе на законосъобразността на предписанията, тъй като спазването на нормативно въведените изисквания при командироване на работници в чужбина, включително и съдържанието на заповедите за командироване, съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е задължение на работодателя, което следва да бъде изпълнявано постоянно. Така посоченият срок на изпълнение на предписанието чисто формално е изцяло в интерес на дружеството, което при евентуално проверка на изпълнение на предписанията ще доказва спазването им в посочения срок, в случай на издаване на такива заповеди за командироване.

По изложените съображения съдът намира, че дадените в т. 1, т. 2 и т. 3 от Протокол за извършена проверка № ***/*** г. са материално законосъобразни и в съответствие с целта на закона, поради което не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно предписанието по т. 26 от ПИПР - работодателят да разрешава платения годишен отпуск на наетите в предприятието работници въз основа на писмено искане на съответния работник или служител, съдът намира същото за незаконосъобразно. В този смисъл, видно от т. 26 от констативната част на протокола от извършена проверка, е прието, че без писмено искане на работника С. С. А., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“, работодателят е разрешил 10 платен годишен отпуск – от 03.06.2019 г. до 14.06.2019 г. Посочено е, че до приключване на проверката не е представено писмено искане от С. А. за ползване на платен годишен отпуск. За месец юни 2019 г. на С. А. било начислено и заплатена възнаграждение в размер на *** лв., от което основно месечно възнаграждение в размер на *** лв. за 5 работни дни и *** лв. за 10 платен годишен отпуск.

Нормата на чл. 173, ал. 1 от КТ регламентира, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. С други думи, за да бъде упражняването на правото на отпуск следва да е налице едностранно писмено волеизявление от страна на работника или служителя, адресирано до работодателя, с което заявява вида на платения годишен отпуск, който желае да ползва. В тази връзка е и изискването на  чл. 22, ал. 2 от НРВПО. Писменото разрешение от работодателя се дава въз основа на постъпила писмена молба от работника или служителя чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. Наличието на писмен акт, с който се разрешава ползването на ПГО е въведено в интерес на работниците и служителите, доколкото липсата на законно основание за неявяване на работа би съставлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

По делото не представена писмена заповед на представляващия работодателя „Сириуселтранс“ ЕООД ***, с която се разрешава на работника С. А. ползването на  10 платен годишен отпуск – от 03.06.2019 г. до 14.06.2019 г. В административната преписка е налична молба от С. А./в която не се положен подпис на подателя/, адресирана до управителя на дружеството, с която се отправя искане за разрешение за ползването на платен годишен отпуск от 03.06.2019 г. до 14.06.2019 г./л. 47 от делото/, в която молба, в горния ляв ъгъл е положен ръкописен текст „Резолюция – Да“ и подпис, за който може да се предполага, че е изпълнен от управителя на юридическото лице. Посочената молба не е обсъждана от издателя на задължителните предписания и данни са същата не са изложени в констативната част на протокола от проверка. При тези данни съдът намира, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК, а именно да изясни всички факти и обстоятелства от значение по случая, да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани/в случая С. А./, след което да издаде предписанието в тази му част. Безспорно молбата не подписана от лицето, но това само по себе си, не изключва  с категоричност валидно отправено искане за ползване на платен отпуск. Липсата на подпис може да се дължи, както на  обективни, така и на чисто субективни причини, като това обстоятелство е следвало да бъде изяснено от административния орган, най-малкото чрез изискване на обяснение от лицето.

На следващо място, отделно от горното, не са представени никакви доказателства за други случаи на разрешаване ползването на платен годишен отпуск от служители на  „Сириуселтранс“ ЕООД ***, за които се приема от контролния орган, че е налице нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че даденото предписание по т. 26 от Протокол за извършена проверка № ***/*** г. е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на съдъпроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на оспорените предписания по т. 27, т. 28, т. 29 и т. 30 от Протокол за извършена проверка № ***/*** г.:

Цитираните предписания визират задължения на „Сириуселтранс“ ЕООД ***, в качеството му на работодател, за изплащането на трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за лица, чиито трудови правоотношения с дружеството са били прекратени преди осъществяване на проверката – С. С. А. и А. А. Д. 

С. С. А. е назначен в „Сириуселтранс“ ЕООД *** с Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“/л. 42 от делото/, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № ***/*** г./л. 42, стр. 2 от делото/, считано от 24.06.2019 г.

А. А. Д. е назначен в „Сириуселтранс“ ЕООД *** с Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“/л. 62 от делото/, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № ***/*** г./л. 62, стр. 2 от делото/, считано от 28.01.2018 г.

На първо място, съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че в предприятието е въведено сумирано изчисляване на работното време. В тази връзка безспорно е, че подписите, положени в обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно работно време, с дата на изготвяне на документа 14.08.2019 год./л. 29/ и обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно Правилника за вътрешния трудов ред и Заповед за работното време, с дата на изготвяне на документа 22.07.2019 год./л. 30/, не са положени от управителя на дружеството Е.Т.К., поради което и с оглед откритото производство по оспорване истинността на документите в частта им относно подписа на издателя, същите се изключват от доказателствения материал по делото на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, породи неистинността им.

Независимо от това обаче, в хода на извършената проверка от служители на инспекция по труда, приключила с процесния протокол от проверка, част от дадените с който предписания са предмет на настоящия процес, не са представени доказателства от страна на „Сириуселтранс” ЕООД – ***  за въведено сумирано изчисляване на работното време.

Представените и приети в хода на съдебното производство Заповед № 9 от 01.07.2017 г., Заповед № 10 от 02.01.2018 г. и Заповед № 11 от 01.07.2018 г., се възприемат от съда като съставени за нуждите на съдебното производството, поради съдържанието им не се кредитира от съдебния състав. В тази връзка пълномощникът на жалбоподателя не сочи никакви причини, поради които същите не са били представени на административния орган при извършваната проверка или поне заявени, че съществуват в предприятието за процесния период. На следващо място, несъмнено съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, но това установяване следва да е подчинено на редица условия, едно от които е заповед на работодателя.

Нормата на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските въвежда изискванията едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода, както и работодателят да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Такива графици не са представени по делото и не се твърди да са съставяни в дружеството през процесния период. Представените и приети работни дневници на С. А. не разкриват характеристиките на графици по смисъла на горепосочената разпоредба.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят не установява по делото твърдението си, че за процесните периоди в „Сириуселтранс” ЕООД – ***  било въведено сумирано изчисляване на работното време.

Независимо от горното настоящият състав намира, че предписанието по т. 27 -  в срок до 20.09.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да заплати трудово възнаграждение за работа през официален празник/26.04.2019 г. – Велики петък/ в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение на С. С. А., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г., командирован през периода 21.04.2019 г. – 26.04.2019 г. със Заповед № ***/*** г. на работодателя за извършване превоз на товари във ***, за незаконосъобразно. Видно от съдържанието на работен дневник на С. А. за месец април 2019 г./л. 53 от делото/ разчетно-платежна ведомост на фирма „Сириуселтранс” ЕООД – *** за месец април 2019 г./л. 52/, работникът А. е упражнил труд през 26.04.2019 г., който ден е Велики петък и съгласно чл. 154 от КТ е официален празник, но за посочения месец на С. С. е било начислено и изплатено брутно възнаграждение в размер на *** лв./във ведомостта е отразено възнаграждение от *** лв., но като осигурителен доход е посочено *** лв./, от което основано трудово възнаграждение в размер на *** лв. и добавка в размер на *** лв. Това обстоятелство се потвърждава и от представеният и приет в съдебно заседание на 31.10.2019 г. фиш за заплата на С. С. А. за месец април 2019 г./л. 123 от делото/, прието без възражение от страна на процесуалния представител на Д „ИТ“ – Кърджали. От съдържанието на цитираните ведомост и фиш за заплата за месец април 2019 г., макар и непрецизно посочени, се установява, че работодателят е начислил на работника допълнително възнаграждение от *** лв., с което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 264 от КТ/ при основно възнаграждение от *** лв. за 20 работни дни за среднодневното брутно възнаграждение е размер на *** лв./, поради което не е налице визираното нарушение на трудовото законодателство и даденото предписание по т. 27 се явява в противоречие с материалноправни разпоредби и следва да бъде отменено, като такова.

Относно дадените с т. 28 и т. 29 предписания, а именно: т. 28 - в срок до 20.09.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на С. С. А., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“, с ненормиран работен ден за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 09.03.2019 г., 10.03.2019 г., 16.03.2019 г., 17.03.2019 г., извършвал работа – управление на МПС с рег. № *** в *** и ***, съгласно заповеди на работодателя: № ***/*** г. и № ***/*** г. – чл. 263, ал. 2 във в. с чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ; По т. 29 - в срок до 20.09.2019 г. работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД да заплати трудово възнаграждение с увеличение в размер според уговореното, но не по-малко от 75 на сто, изчислено върху трудовото му възнаграждение, определено със сключения между страните трудов договор на А. А. Д., нает в дружеството по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „*** *“, с ненормиран работен ден, за положения извънреден труд през дните на седмична почивка – 17.11.2018 г., 14.10.2018 г., 29.09.2018 г., 04.08.2018 г., 30.09.2018 г., 29.07.2018 г., 22.07.2018 г., 02.06.2018 г., 14.04.2018 г., 15.04.2018 г., 25.02.2018 г., 10.12.2017 г., 02.12.2017 г., 21.10.2017 г., 05.08.2017 г. – 263, ал. 2 във вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ:

Съдът намира така дадените предписания за незаконосъобразни, поради наличието на отменителни основания по чл. 146, т. и 4 от АПК. В тази връзка издателят на предписанията е приел и съответно отразил във всяко едно от предписанията, че С. А. и А. Д. са наети в дружеството с ненормиран работен ден. Съгласно чл. 139а, ал. 1 от КТ, поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Ал. 3 на цитираната разпоредба въвежда изискването списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, да се определя със заповед на работодателя. В конкретния случай по делото липсват, каквито и да са доказателства, че спрямо посочените лица и техните длъжности е установен ненормиран работен ден. В това число няма и представен списък на длъжностите, за които в „Сириуселтранс“ ЕООД  е установен ненормиран работен ден. По делото е приета Заповед № ***/*** г./л. 31 от делото/, която обаче няма характеристиките на заповед по чл. 139а, ал. 3 от КТ. За съда е неясно, как издателят на предписанията е приел, че посочените работници на дружеството са с ненормиран работен ден. В тази връзка и в трудовите договори на лицата/ посочени по-горе/ е отразено единствено работно време от 8 часа, без посочване на ненормиран работен ден.

Независимо от горното, доколкото на служителя се дължи възнаграждение за извънреден труд в почивните дни, независимо от това дали е на ненормиран или не работен ден, което се определя по правилата на чл. 262 от КТ, то посоченото несъответствие не се явява съществено процесуално нарушение.

От представените по делото работни дневници на С. А. и А. Д. за процесните периоди се установява положен труд през посочените календарни дни, съответно за А. - 09.03.2019 г., 10.03.2019 г., 16.03.2019 г., 17.03.2019 г., а за Д. - 17.11.2018 г., 14.10.2018 г., 29.09.2018 г., 04.08.2018 г., 30.09.2018 г., 29.07.2018 г., 22.07.2018 г., 02.06.2018 г., 14.04.2018 г., 15.04.2018 г., 25.02.2018 г., 10.12.2017 г., 02.12.2017 г., 21.10.2017 г., 05.08.2017 г. Така описаните дни се явяват почивни дни – съботи и недели от календарната седмица.

В случая издателят на предписанията не е отчел обстоятелството, че за всеки един от месеците, в които попадат посочените дни, на работниците А. и Д. е начислявано и заплатено трудово възнаграждение, което е видно от приложените разчетно-платежни ведомости за периода. Очевидно в посочените разчети липсва отбелязване, че това възнаграждение по своята същност е възнаграждение за положен извънреден труд, но видно от работните дневници на лицата, отработените дни през месеца са равни,  по-малко или повече на работните дни през съответния месец, като работникът е ползвал почивка през някои от работните дни – напр. С. А. за периода от 03.03.2019 г. – 08.03.2019 г./от неделя до следващата събота/, от 23.03.2019 г. до 26.03.2019 г./от събота до вторник на следващата календарна седмица – работен дневник за месец март 2019 г. л. 6/.; на А. Д. за месец април 2018 г. е заплатено възнаграждение за отработени 19 работни дни, съгласно ведомост за заплати/л. 101/, а съгласно работния дневник на лицето/л. 76/, работникът е работил 14 календарни дни.  Следвало е издателят на предписанието да изясни обстоятелството, по какъв начин е формирано съответното възнаграждение, респ. на основание съществуващите в дружеството правила или по друг начин, след което да извърши преценка на заплатеното на всяко едно от лицата възнаграждение за съответния календарен месец, след което да посочи, колко е следвало да бъде начисленото и заплатено възнаграждение при приетия за положен извънреден труд и при наличието на нарушение на трудовото законодателство да даде конкретно предписание за изплащане на възнаграждение, в което да посочи конкретния размер на дължимото такова от работодателя. В случая в предписанията по т. 28 и т. 29 не посочено какъв следва да е размера на възнаграждението, което следва да бъде изплатено от работодателя на съответното лице, като е възпроизведен единствено текста на закона.

В този смисъл съдът намира, че доводите на жалбоподателя за неясното и необоснованост на посочените предписания, са основателни.

След като при налагането на предписанията контролният орган не е съобразил обстоятелството, че на С. С. А. и А. А. Д. за съответния месец, в който попадат почивните дни, е заплатено месечно възнаграждение и не е изяснил механизма на изчисление на това възнаграждение, то предписанията се явяват несъобразени с целта на закона.

Задължителните предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ в това число и по т. 12 се налагат за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях. В случая, да предотвратят настъпилите вредни последици за съответните работници, изразяващи се в неполучаване на действителното дължимото трудово възнаграждение за положения труд.

В тази връзка е следвало при налагането на ПАМ административният орган да посочи, какво е дължимото възнаграждение на всяко едно от лицата за положения труд през месеца, след което да приспадне заплатеното им възнаграждение и да задължи работодателя да заплати на лицето остатъка от действително дължимото му възнаграждение за положения труд.

При така констатираната неконкретизация на съответното предписание, задълженото лице – работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД  не би могъл реално да изпълни предписанието, защото каквото и възнаграждение да изплати, то би могло да бъде недължимо или в несъответстващо на положения труд, респ. част от сумата не би била дължима на работника, т.е. същият би се обогатил неоснователно с частта, която веднъж му е била заплатена от работодателя като възнаграждение за посочения месец, а не това е целта на  закона.

При така изготвеното съдържание на оспорените задължителни предписания по т. 28 и т. 29 на практика е неясно за работодателя, какво възнаграждение следва да изплати и е реална възможността да се въведе задължение за работодателят за двойно плащане на възнаграждение, което не е дължимо в такъв размер, поради което и доколкото съдът в производството по оспорване на задължителните предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ няма правомощията да изменя същите, а единствено да ги потвърди или отмени, то в конкретния случай е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и следва оспорените предписания по т. 28 и т. 29  от Протокол за извършена проверка № ***/*** г. да бъдат отменени.

Отделно от гореизложеното посочените предписания, касаят възнаграждения на работници, чиито трудови възнаграждения са прекратени. Безспорно чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ/в сила от 22.12.2017 г./ въвежда правомощията на органите на инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В случаите обаче, когато се касае за неначислени такива възнаграждения, които не са безспорно установени по размер, то органът следва да посочи конкретния размер на неизплатеното възнаграждение, чието изплащане въвежда в задължение на работодателя.

Незаконосъобразно се явява и предписанието по т. 30 от процесния протокол - в срок до 20.09.2019 г. „Сириуселтранс“ ЕООД да изплати парично обезщетение, ведно със законната лихва за забава, за неизползвания платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по давност на С. С. А., осъществявал в полза на дружеството трудова дейност по Трудов договор № ***/*** г. на длъжност „***“, считано от 30.10.2018 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № ***/*** г.

В тази връзка следва да се отбележи на първо място, че отново не е посочен конкретния размер на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, за колко дни неизползван отпуск се дължи и за кой период. На следващо място, както вече бе посочено по-горе по отношение на предписанието по т. 26, налице са доказателства за ползване от страна на С. А. на 10 дни платен годишен отпуск през месец юни 2019 г. Това взето в съвкупност с доказателствата за ползван отпуск в размер на 3 работни дни през месец декември 2018 г., обоснова извода за неоснователност на дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. От друга страна в констативната част на протокола органът е приел, че са ползвани 5 дни платен отпуск/неясно на какво основание, тъй като през месец декември 2018 г. са ползвани три работни дни, а останалите 2 календарни дни за периода в молбата са събота и неделя/, както и че са разрешени от работодателя 10 работни дни без наличието на искане от лицето за това. С други думи от една страна е прието, че А. е ползвал 15 дни отпуск, при право на 13 дни/отразено в протокола от проверка в частта му по т. 26/, а от друга е прието, че е дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от лицето, без конкретизация относно броя на дните и размера на обезщетението.

Най-накрая, по отношение на ползвания от С. А. платен годишен отпуск за период на съществуване на трудовото правоотношение със „Сириуселтранс“ ЕООД, съдът е изложил подробни съображения по-горе в решението, в частта относно предписанието по т. 26, поради което намира, че не следва отново да излага мотиви в тази връзка.

По изложените съображения, съдът намира за неоснователна жалбата по отношение на предписанията по т. 1, т. 2 и т. 3, поради което следва същата да бъде отхвърлена в тази и част; съответно счита жалбата за основателна и доказана относно оспорените задължителни предписания по т. 26, т. 27, т. 28, т. 29 и т. 30, поради което посочените предписания като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби на закона, при наличието на съществени нарушение на админстративнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, следва да бъдат отменени.

Предвид горното следва да бъде постановено решение, с което бъде отхвърляна жалбата на „Сириуселтранс“ ЕООД, ЕИК *** против задължителни предписания, дадени в т. 1 ,т. 2 и т. 3 от Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г., издаден от *** в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, като бъдат отменени наложените на „Сириуселтранс“ ЕООД, ЕИК *** принудителни административни мерки, дадени със задължителни предписания по т. 26, т. 27, т. 29 и т. 30 от Протокол за извършена проверка с изх. № ***/*** г., издаден от *** в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали.

Следва на основание чл. 114 от АПК във вр. с чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 193 от ГПК следва да бъде призната за доказана недействителността на оспорените документи, а именно: Обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно работно време, с дата на изготвяне на документа 14.08.2019 год. и  Обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно Правилника за вътрешния трудов ред и Заповед № ***/*** г., с дата на изготвяне на документа 22.07.2019 год.

Следва след влизане на решението в сила, препис от същото ведно с оригиналите на посочените документи да бъдат изпратени на Районна прокуратура – Кърджали.

При този изход на делото на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед надлежно въведеното в хода на устните състезания искане от пълномощника на жалбоподателя, в полза на „Сириуселтранс” ЕООД – *** следва да бъдат присъдени деловодни разноски, произтичащи от внесена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице, съразмерно с уважената част на жалбата, а именно в размер на 406.25 лв.

Независимо от частичното отхвърляне на жалбата, доколкото липсва надлежно заявено искане от представителя на ответника за присъждането на юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на жалбата, то съдът не следва да присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОХВЪРЛЯ оспорването на „Сириуселтранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против предписания от т. 1, т. 2 и т. 3 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1921431/16.08.2019 г., издаден от *** в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали.

ОТМЕНЯ по оспорване на „Сириуселтранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, принудителните административни мерки, наложени със задължителни предписания по т. 26, т. 27, т. 28 и т. 29 и т. 30 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 1921431/16.08.2019 г., издаден от *** в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали.

ПРИЗНАВА за доказана неистинността на Обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно работно време, с дата на изготвяне на документа 14.08.2019 год. и  Обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно Правилника за вътрешния трудов ред и Заповед № ***/*** г., с дата на изготвяне на документа 22.07.2019 год.

На основание чл. 194, ал. 3, изр. 2 от ГПК, след влизане на решението в сила, препис от същото, ведно с оригиналите на Обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно работно време, с дата на изготвяне на документа 14.08.2019 год. и Обяснения, дадени до дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали от Е.Т.К. – управител на „Сириуселтранс” ЕООД – ***, относно Правилника за вътрешния трудов ред и Заповед № 5/18.11.2016 г., с дата на изготвяне на документа 22.07.2019 год., да се изпратят на Районна прокуратура – Кърджали.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, ***, да заплати на „Сириуселтранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 406, 25 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: