№ 519
гр. София , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503848 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4620/29.07.2020 г., постановено по гр. д. № 11592/2019 г. по описа на
СГС, І ГО, 2 с-в, частично е уважен предявеният от Б.Д. Г. срещу ЗК „Лев Инс” АД иск с
правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
16000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 03.12.2017 г., ведно със законната лихва от 04.03.2019 г.,
до окончателното й заплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 32000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 50%,
тъй като релевираното частично правонамаляващо материалноправно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия
(пресичане на булевард с натоварено движение на място, което не е обозначено с пешеходна
пътека, без да съобрази разстоянието на лекия автомобил) е основателно - приносът му за
настъпване на процесното застрахователно събитие е тъждествено на противоправното
поведение на делинквента.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на Б.Д. Г. на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди над присъдената сума от 16000 лв. до пълния му предявен размер от
100000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 04.03.2019 г.
1
до окончателното му заплащане. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
пострадалият е претърпял изключително тежки травматични увреждания, които са трайни и
със значителни усложнения, поради което определеният размер на заместващото
обезщетение не отговаря на обществените критерии за справедливост, установени в нормата
на чл. 52 ЗЗД, т.е. той не съответства на действително претърпените болки и страдания от
ищеца. Не навежда довод за неправилност на обжалваното решение в частта, в която
първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че чрез своето противоправно
поведение (пресичане на булевард с натоварено движение на място, което не е обозначено с
пешеходна пътека, без да съобрази разстоянието на лекия автомобил) пострадалият има
тъждествен принос в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на процесния
вредоносен резултат.
Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, но в проведеното пред САС о. с. з. на 27.04.2021 г. поддържа становище за нейната
неоснователност.
Срещу първоинстанционното решение е подадена и насрещна въззивна жалба от
ответника в частта, в която предявеният пряк иск за заплащане на заместващо обезщетение
за причинените на пострадалия неимуществени вреди е уважен над сумата от 8000 лв. до
присъдения размер от 16000 лв., твърдейки, че то е необосновано, тъй като не са съобразени
напълно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа
релевирания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното
поведение на ищеца, като счита, че действителният принос на пострадалия за настъпване но
процесното застрахователно събитие е значително по-висок от определения от СГС, а
именно 75%.
Въззиваемият-ищец е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в която
излага подробни правни доводи за нейната неоснователност. Не оспорва правното съждение
на първоинстанционния съд, че чрез своето противоправно поведение е допринесъл за
настъпване на противоправния резултат, а поддържа, че той и делинквентът имат
тъждествен принос - „неоснователни са твърденията... за съпричиняване в значителна степен
на настъпилия вредоносен резултат”.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение е
уважен за сумата от 8000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната и насрещната въззивни жалби са подадени в законоустановения срок и са
допустими, а разгледани по същество, са неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
2
СГС, I ГО, 2 състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като
дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 03.12.2017 г. – за сумата от 8000
лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявеният
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали приносът на пострадалия е
по-висок от определения от СГС - 50% .
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - края на 2017 г., както и високият нормативно определен лимит
на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна
норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
3
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца Б.Д. Г. е причинена контузия на гръдния
кош; контузия на белите дробове с частичен пневмоторакс вдясно; счупване на
малкопищялната кост на дясната подбедрица; контузия и излив на кръв в дясната колянна
става. При извършения анализ на представената по делото медицинска документация
вещото лице достига до доказателствения извод, че по отношение на процесната фрактура е
предприето консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация; по отношение на
контузията на белите дробове с частичен пневмоторакс вдясно е проведено консервативно
лечение с инфузии на водно-солеви разтвори, антибиотици и аналгетици.
При така изяснените правнорелевантни факти СМЕ достига до категоричния
доказателствени извод, че общият лечебен и възстановителен период е продължил общо
около 2-3 месеца като през първите 30 дни пострадалият е търпял интензивни болки и
страдания. При извършения на 15.06.2020 г. личен преглед е констатиран дефицит в обема
00
на движенията на дясната колянна става - непълно изправяне от 15, при норма 0 и непълно
00
свиване до 90, при норма 130. Установява се, че не се очаква някаква промяна в
здравословното състояние на ищеца - вследствие на получените увреждания от процесното
ПТП. При изслушването на СМЕ в проведеното на 10.07.2020 г. о. с. з. вещото лице
пояснява, че пневмотораксът не се чувства като болка, а неудобството се изразява в
невъзможност да се диша - „защото белият дроб не работи”. В конкретния случай е
преценено, че тази увреда е незначителна и пострадалият е могъл да се възстанови сам,
поради което не са използвани съответните медицински техники (поставяне на дрен в
гръдния кош или реанимация).
При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички
събрани по делото доказателства - медицинска документация и личен преглед на
пострадалия, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 32000 лв. Законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото
лице неимуществени вреди – в размер на 10 млн. лева при причиняване на неимуществени и
имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл. 492, т. 1 КЗ.
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
4
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2017
г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания (контузия на гръдния кош; контузия на белите дробове с частичен пневмоторакс
вдясно; счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица; контузия и излив на кръв
в дясната колянна става, при един сравнително кратък възстановителен период от около 3
месеца - през първите 30 дни болките са били значителни; при дефицит в обема на
00
движенията на дясната колянна става - непълно изправяне от 15, при норма 0 и непълно
00
свиване до 90, при норма 130) на пострадал в нетрудоспособна възраст (на 65 години при
настъпване на злополуката), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е
в размер на сумата от 32000 лв.
Основателно е релевираното в отговора на исковата молба възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата (т. нар. „компенсация на вини”,
уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните
последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е
необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като
доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в
правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ се
установява по несъмнен начин, че пострадалият пешеходец е предприел пресичане на
пътното платно на място, където не е разрешено за движение на пешеходци и е
изключително рисковано и опасно - пешеходецът е започнал преминаване на пътното
платно след обособената пешеходна пътека на булеварда, в тъмната част на денонощието, с
добра метеорологична видимост, като е преминал през трите ленти за насрещното движение
на процесния автомобил; преминал е впоследствие и върху лявата пътна лента за посоката
на автомобила и без да спира, е навлязъл върху средната пътна лента, по която се е движел
делинквентът. Водачът на л. а. не е намалил скоростта (60 км./ч.) и не е променил посоката
си на движение, вследствие на което е настъпило релевантното ПТП. Едва след удара
водачът на МПС е задействал спирачната система в авариен режим. Установява се, че
пострадалият пешеходец е имал възможността да възприеме приближаващия го автомобил в
момента, в който е предприел пресичане на пътното платно, но и водачът на лекия
автомобил е могъл да забележи пешеходеца от момента на стъпването му на платното за
движение.
Фактът, че водачът на МПС не е видял неправилно пресичащия пешеходец, се
установява от показанията на делинквента - „Човекът пресичаше, но не на указаното място
за пешеходци и аз го ударих с колата. Беше тъмно. Преди да го ударя, не съм намалявал
скоростта, защото аз просто не го видях”. Свидетелят Н. - „След като на светофара светна
зелено и тръгнахме от лявата страна, се появи човек, който направо си беше почти пред
колата... Не съм видял пешеходеца преди удара... На мястото, където стана инцидентът,
няма пешеходна пътека - такава има по-назад”. Съдът не приема за достоверни показанията
5
на свидетелите в частта, в която те възпроизвеждат своите субективни възприятия относно
по-ниската скорост на движение на МПС преди удара (45 км./ч., респ. 30 км./ч.), тъй като те
не съответстват на обективните данни по делото. При изслушване на САТЕ в проведеното
на 10.07.2020 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че скоростта на движение на МПС ( 60 км./ч.)
е определена въз основа на деформациите на автомобила и мястото на счупване на стъклото
- по емпиричен метод.
Следователно, по несъмнен, безспорен, категоричен начин бе установено в процеса
на доказване от ответника, комуто принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), че при настъпване на процесното застрахователно събитие
пострадалият пешеходец чрез своето противоправно поведение е допринесъл във висока
степен за настъпване на вредоносния резултат. Неговата поява на оживено пътно платно - в
тъмната част на денонощието, по което не се очаква да преминават пешеходци (при
предприетото пресичане на несигнализирано за това място), е довело в значителна степен
до невъзможността делинквентът да предприеме в по-ранен момент действия за
предотвратяване настъпването на процесното ПТП (той не забелязал тази опасност). Но и
делинквентът е могъл и е бил длъжен своевременно да възприеме пресичащия на
непозволено за това място на пътното платно пешеходец (арг. чл. 113, ал. 1 ЗДвП), като
намали високата скорост (60 км./ч.) с готовност да спре пред предвидимото препятствие
(арг. чл. 20, ал. 2 ЗДвП).
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос
на всички участници в процесното ПТП, настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че пострадалият чрез своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес с 50% за настъпване на процесното застрахователно събитие,
поради което определеното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 32000 лв. следва да бъде намалено наполовина, т.е. то възлиза на сумата
от 16000 лв. (32000 лв. / 2).
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство
(съобразно отхвърлените въззивна и насрещна въззивни жалби), на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК и чл. 273 ГПК в полза на процесуалния представител на
въззиваемия-ищец адв. В. В. О. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС - в размер на сумата от
343,30 лв. с ДДС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на въззиваемия-ответник трябва да бъде
присъдена сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС (съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4620/29.07.2020 г., постановено по гр. д. №
11592/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 2 с-в – в обжалваната му част.
6
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д да заплати на адв. В.
В. О. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № 38, ап. 2 сумата от 343,30 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” №
4 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред САС,
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7