РЕШЕНИЕ
№ 1806
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110125800 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 8245,29
лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил "Сузуки", модел "Витара",
рег. №, вследствие на ПТП от 20.04.2022 г. в гр. София и разноски за определянето му,
заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до погасяването, както и 2/ по 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от
334,19 лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от 02.05.2023 г.
до 28.08.2023 г.
Ищецът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД e подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. А. К. за: сумата от 8245,29
лева (осем хиляди двеста четиридесет и пет лева и 29 стотинки), представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за виновно
причинени имуществени вреди на лек автомобил "Сузуки", модел "Витара", рег. №
вследствие на ПТП от 20.04.2022 г. в гр. София, ведно със законна лихва за период от
30.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 15 лева, представляваща
обичайните разноски за определянето му, ведно със законна лихва за период от
30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 334,19 лева (триста тридесет и
четири лева и 19 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 02.05.2023
г. до 28.08.2023 г., както и държавна такса в размер на 171,59 лева (сто седемдесет и
един лева и 59 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
Срещу издадената на 27.09.2023 г. заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя,
1
последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД твърди, че на 20.04.2022 г. около
21:15 ч. в гр. София, на бул. „Ломско шосе“, в района на № 175, е реализирано ПТП
между л.а. “БМВ”, модел „Х-5“ с рег. № управляван от ответницата А. А. К., и л.а.
„Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № Сочи, че бил съставен протокол за ПТП №
1865321/20.04.2022 г. от органите на КАТ, според който причините за произшествието
са по вина и се дължат на противоправното поведение на ответницата, която поради
неспазване на необходимата дистанция е реализирала ПТП с намиращия се пред нея
автомобил. Сочи се, че ответницата е управлявала лекия автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Сочи, че ищцовото дружество е
сключило със собственика на л.а. “БМВ”, модел „Х-5“ с рег. № , при управлението на
който е причинено увреждането, задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите със срок на покритие от 14.10.2021 г. до 13.10.2022 г. Поддържа,
че вредите са на стойност 8245,29 лева (с включени ликвидационни разноски в размер
на 15 лева), в който размер на 02.05.2023 г. е изплатил застрахователно обезщетение на
„ЗАД Армеец“ АД - застраховател по застраховка „Каско на МПС“ на увредения
автомобил „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. №
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат уважени, като бъдат установени вземанията на ищеца съобразно
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта
на настъпване на процесното ПТП, неговия механизъм и описаните в съставения
протокол за ПТП обстоятелства, но оспорва обстоятелството, че всички щети върху
увредения автомобил, за които се претендира обезщетяване, са в резултат на
процесното ПТП. Оспорва иска и по размер. Оспорва доказателствената стойност на
съставените и представени от ищеца описи на причинените щети, като счита, че
същите не отразяват коректно реалните щети по автомобила. Оспорва и дължимостта
на лихва за забава, тъй като сочи, че е не е получавала регресна покана от ищеца, като
освен това размерът на иска е неправилно изчислен. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение на
увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; 3/ че при
настъпването на пътнотранспортното произшествие ответникът е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задължението.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 28.08.2024 г. и
2
приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание на
28.11.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че: 1) процесното
ПТП е настъпило на посочените в исковата молба дата и място, като ответницата е
управлявала автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма; 2) към процесната дата л.а. “БМВ”, модел „Х-5“ с рег. № е бил застрахован при
ищеца по застраховка Гражданска отговорност, като процесното ПТП е настъпило в
срока на застрахователно покритие на договора; 3) че за настъпилото ПТП е изготвен
протокол за ПТП № ., отразяващ обстоятелствата около произшествието; 4) че
ищцовото дружество е заплатило на „ЗАД Армеец“ АД - застраховател по застраховка
„Каско на МПС“ на увредения автомобил „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. №
претендираното обезщетение по образуваната щета.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни
обстоятелства за доказани. Същите се установяват и от приетите по делото
доказателства: застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за л. а. “БМВ”, модел „Х-5“ с рег. №
застрахователна полица за застраховка „Каско“ на МПС за л. а. „Сузуки“ модел
„Витара“ с рег. № , Протокол за ПТП от 20.04.2022 г., приобщени застрахователни
преписки, образувани при „ЗАД Армеец“ АД - застраховател по застраховка „Каско на
МПС“ на увредения автомобил „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № СВ7402ТЕ и при
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. “БМВ”, модел „Х-5“ с рег. №;
приобщени материали по административно – наказателна преписка, образувана във
връзка с Протокол за ПТП № г. и НП за наложени наказания на ответницата А. А. К..
Спорни между страните са въпросите дали всички щети, за които се претендира
обезщетение, са в причинна връзка с настъпилото ПТП, както и размерът на
обезщетението.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели, както и прието заключение
по изготевна САТЕ.
От показанията на свидетелката Ц. Б. – водач на увредения автомобил „Сузуки“
модел „Витара“, се установява, че управлявайки автомобила от кръговото в кв. Обеля
посока кв. Надежда, намалила, за да премине през ограничител на скоростта („легнал
полицай“), като при слизане от него усетила удар в задната част на автомобила, като
при слизане установила, че ударът е от процесния автомобил “БМВ”, модел „Х-5“. По
отношение на уврежданията на управлявания от нея автомобил сочи, че цялата задна
част на автомобила била хлътнала навътре.
От показанията на свидетелката Д – очевидец на ПТП, се установява, че ударът
се случил върху „легналия полицай“, като задната кола просто чукнала намиращия се
пред нея лек автомобил „Сузуки“. Вследствие на удара предният автомобил имал
подгънат калник, багажник, както и била подгъната откъм стопа, както и подгъната
ламарината отляво.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като счита същите, в частта
касаеща щетите, за пресъздаване на субективното възприятие от всеки от свидетелите.
Нито една от свидетелките не сочи в детайли какви точно са били щетите, поради
което съдът намира, че в тази връзка следва да бъде взет предвид подробният опис от
застрахователя ЗАД „Армеец“ АД, както и описът, направен в съставения протокол за
ПТП. Първоначално ответникът оспорва съставения опис на щетите, като сочи, че
ищецът не представя пълният такъв. Впоследствие по делото е изискана и приложена
образуваната в ЗАД „Армеец“ АД преписка в цялост, взета предвид и от вещото лице
3
при изготвяне на САТЕ.
От приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че при посочения механизъм на ПТП, който не
е спорен между страните, и при сравнение на щетите в описа на ЗАД „Армеец“ АД и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, то същите се намират в пряка и
причинно – следствена връзка с настъпилото на 20.04.2022 г. произшествие. Според
заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите,
причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е в размер на сумата от 9318,52 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на
щетата при риск Каско при ПТ са посочени в размер между 15 и 25 лева.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
Налага се извод, че е налице основание за възникване на регресното право на
ищеца. Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено
на ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че
дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер,
необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да
покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор,
извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на
забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, като в случая – на извършеното
плащане. Установеният размер на действителните вреди е 9318,52 лева, като
извършеното от ищеца плащане е в размер на 8230,29 лв. Към тази сума следва да се
прибави и сумата от 15 лева като размер на обичайни разноски за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 8245,28 лева,
ведно със законна лихва, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.08.2023 г., до погасяване на задължението.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на сумата от
общо 8245,28 лева. Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/
към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, соченият
от ищеца начален момент на иска за мораторна лихва – 02.05.2023 г., на която дата е
възстановил вредите на увреденото лице, не е моментът, в който ответната страна е
изпаднала в забава, ако към този момент да нея не е била изпратена и покана за
плащане. Ответната страна оспорва факта, че ищецът й е изпратил регресна покана за
4
заплащане на обезщетението, като в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
ответната страна в забава чрез изпращането на покана. По делото не е представено
доказателство за датата, до която до ответната страна е изпратена покана за плащане
на задължението, респ. не се установява, че към 02.05.2023 г. същата е била в забава за
изпълнение. Установява се обаче, че покана за процесната сума е била изпратена до
ответницата преди образуване на заповедното производство. Същото се установява от
приложеното към отговора на исковата молба заявление, адресирано от ответницата до
ищцовото дружество, с което се признава фактът, че А. К. е получила регресна покана
/л. 76/. Не се установява датата, на която е получила регресната покана, но от
съдържанието на заявлението се установява, че с поканата е предоставен 7-дневен срок
за изпълнение, както и че заявлението е съставено на 22.06.2023 г. Ето защо, ако се
приеме, че заявлението е съставено в деня на получаване на регресната покана (което е
най-благоприятният за ответницата момент с оглед поставянето й в забава), то
ответницата е изпаднала в забава за изпълнение, считано от 30.06.2023 г. За периода от
30.06.2023 г. до 28.08.2023 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда върху
установения размер на главница по реда на чл. 162 ГПК и посредством онлайн
калкулаторът, достъпен на интернет сайта на Национална агенция по приходите:
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, възлиза на сумата от 179,89
лева. Искът следва да бъде уважен за посочената сума, като бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 334,19 лева и за периода от 02.05.2023 г. до
29.06.2023 г. като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество в
размер на по 100,00 лв. В настоящото производство ищецът е доказал разноски в
размер на 208,82 лв. – държавна такса в исковото производство, 40 лв. – усвоен
депозит за разпит на свидетел, 200 лв. – депозит за изготвяне на САТЕ. На осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 522,11
лева разноски по делото, пропорционално на уважената част от предявените искове.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ответницата сумата от 3,60 лева, представляваща направени разноски за
изготвяне на САТЕ, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 171,59 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцовото дружество следва да се присъди сумата от общо 217,61 лева,
пропорционално на уважената част от предявените искове.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А. К., ЕГН ********** дължи на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* сумите, за които е издадена заповед
5
за изпълнение на парично задължение от 27.09.2023 г. по ч. гр. дело № 49000/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав, както следва:
- сумата от 8245,29 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с
чл. 45 ЗЗД, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил "Сузуки",
модел "Витара", рег. № вследствие на ПТП от 20.04.2022 г. в гр. София, като е
управлявала автомобил “БМВ”, модел „Х-5“ с рег. № с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата норма, с включени разноски за определянето му, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.08.2023 г. до погасяването;
- сумата от 179,89 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, представляваща
лихва за забава за периода от 30.06.2023 г. до 28.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 334,19 лева и за периода от
02.05.2023 г. до 29.06.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. К., ЕГН ********** да заплати на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* сумата от 522,11 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 217,61 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* да заплати на А. А. К., ЕГН ********** сумата от 3,60 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6