Номер V- 89 Година 2019, 16 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на шестнадесети януари година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 1921 по описа за 2018 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр.чл.130 от ГПК и е образувано по частната
жалба, подадена от Г.Т.П. от гр.Б., против Разпореждане № 21426 от 03.12.2018 г. по
гр.д.5290/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е прекратено
производството по делото по
предявения от частния жалбоподател иск против “Топлофикация Бургас“ ЕАД
гр.Бургас, за заплащане на сумата 1 654,49 лв, представляваща сбор от
платени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен към исковата
молба „Списък на изплатени съдебни разноски по гр.дело № 2843/2004 г. и гр.дело
№ 900/2008 г. и свързани с тях“ - от т.1 до т.21, и по т.23“, поради недопустимост на така предявения
иск. Твърди се, че обжалваното Разпореждане е неправилно, тъй като по този
начин се нарушават гарантираните от Конституцията граждански права на
жалбоподателя. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Не се сочат
нови доказателства.
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна, по следните съображения:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба, подадена от частния
жалбоподател Г.Т.П. за осъждане
на ответника“Топлофикация Бургас“ ЕАД гр.Бургас да
заплати на ищеца сумите 835,75 лв и 345,29 лв - главници, получени от
дружеството по изп.дело № 20088040400096/2008 г. на ЧСИ Д.Николов, втората от
тях - чрез прихващане, на отпаднало основание - поради обезсилване на изп.лист,
издаден по ч.гр.дело № 2843/2004 г. на PC Бургас и обезщетение за
забавеното им плащане, съответно: 801,84 лв за периода от 01.10.2010 г. до
01.02.2018 г. и 331.44 лв за времето от 20.04.2010 г. до 10.01.2018 г.; сумата
1 233,71 лв, представляваща законна лихва за периода от 01.02.2012 г. до
01.01.2018 г. върху неоснователно удържани суми по изп.лист, издаден по
ч.гр.дело № 900/2008 г. на PC Бургас и по-късно -
обезсилен; сумата 1 654,49 лв, представляваща сбор от платени
съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен към исковата молба „Списък на
изплатени съдебни разноски по гр.дело № 2843/2004 г. и гр.дело № 900/2008 г. и
свързани с тях“ - от т.1 до т.21, и по т.23, и сумата 2 559,07 лв -
неоснователно прихваната по изп.дело № 604/2015 г. на ДСИ при БPC с вземане на ответника, което
впоследствие е признато за несъществуващо и изпълнителният лист за него е
отменен.
Видно от приложеното първоинстанционно
дело (гр.д.5290/2018 г. на БРС), след оставяне на исковата молба без движение,
процесуалният представител на ищеца е конкретизирал исковата претенция с
няколко молби, като с молба вх.№ 49566/30.11.2018 г. е заявил, че в претендираната
главница от общо 4 213,56 лв е включена сумата от 1654,49 лв – сбор от
платени от ищеца съдебно-деловодни разноски по различни граждански дела, съобразно приложен към исковата молба “Списък на
изплатени съдебни разноски по гр.дело № 2843/2004 г. и гр.дело № 900/2008 г. и
свързани с тях“ - от т.1 до т.21, и по т.23“, за които разноски е заявено, че
не са претендирани от ищеца по съответните дела и не са му присъждани по тези
дела.
С обжалваното
разпореждане първоинстанционният съд е приел, че претенцията за заплащане на
сумата от 1 654,49 лв - разноски, направени по водени между страните дела,
е недопустима, тъй като тези разноски е следвало да бъдат поискани и присъдени,
в съответните съдебни производства, и след като това не е било сторено, ищецът
не разполага с право на иск за тях в процесното дело. С така изложените
съображения, производството по делото е частично прекратено, на основание
чл.130 от ГПК, по отношение на претенцията за заплащане на сумата от 1 654,49
лв - разноски, направени от ищеца по водени между страните дела.
Съдът намира обжалваното разпореждане за правилно.
Отговорността за
разноски по делото създава облигационно отношение, произтичащо от процесуалния
закон и е уредено от него - чл.78
от ГПК. Фактическият
състав, от който това правоотношение се поражда, обхваща неоснователно
предизвикан съдебен спор с другата страна. Съгласно чл.81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски. Ето защо и теорията, и трайната и безпротиворечива
съдебна практика (напр.Решение № 576 от 31.VIII.1989 г. по гр.д.№ 479/89 г., II
г.о. на ВС) приемат, че отговорността за разноски по делото може да се
осъществи само в течение на висящия процес, в който разноските са направени, а
не и самостоятелно с отделен иск. Присъждането на съдебните разноски е право,
което следва да бъде предявено в процеса, по който са направени, поради това е
недопустимо предявяването на отделен иск само за разноските по приключил вече
процес.
Поради съвпадане на
изводите на двете инстанции, Разпореждане № 21426 от 03.12.2018 г. по
гр.д.5290/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, в обжалваната част, с която
е прекратено производството по делото по предявения от частния жалбоподател иск против
“Топлофикация Бургас“ ЕАД гр.Бургас, за заплащане на сумата 1 654,49 лв,
представляваща сбор от платени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
приложен към исковата молба “Списък на изплатени съдебни разноски по гр.дело №
2843/2004 г. и гр.дело № 900/2008 г. и свързани с тях“ - от т.1 до т.21, и по
т.23“, поради недопустимост на така предявения иск, следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 21426 от
03.12.2018 г. по гр.д.5290/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, в
обжалваната част, с която е прекратено производството по делото по предявения Г.Т.П. от гр.Б. иск против “Топлофикация Бургас“ ЕАД гр.Бургас, за
заплащане на сумата 1 654,49 лв, представляваща сбор от платени от него
съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен към исковата молба “Списък на
изплатени съдебни разноски по гр.дело № 2843/2004 г. и гр.дело № 900/2008 г. и
свързани с тях“ - от т.1 до т.21, и по т.23“, поради недопустимост на така
предявения иск.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.