Решение по дело №1608/2008 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  Номер                             Година                                   2009         Град  Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти ноември                                                                                       Година 2009 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р.

Секретар: Н. Н.               

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1608 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството е във фаза по извършване на делбата.

 

            С влязло в сила на 16.06.2009 г. решение № 49, постановено на 29.05.2009 г. по настоящото дело, е допусната съдебна делба между ищците Ф.И.С. и А.С.С., и ответникът А.Р.А. (Р.), по отношение следната съсобствена между тях едноетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ 70 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/05.11.2008 г. на Община С.З., находяща се в район с одобрена със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и съгласно скица на сграда № 7006/31.10.2008 г. на СГКК – С.З. е с идентификатор ***, с адрес на сградата: гр. *** , п.к. ***, ул. *** № ***, със застроена площ: 47 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, на ул. *** № ***, който имот е с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на поземления имот: улица *** с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; и поземлен имот с идентификатор ***, при права (квоти): 11/12 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност за ищците Ф.И.С. и А.С.С., и 1/12 идеална част за ответникът А.Р.А..

 

            В първото заседание след допускане на делбата ответникът А.Р.А. направи възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне в негов дял на допуснатата до делба между страните сграда, като дяловете на останалите съделители се уравнят с пари. Понеже тази му възлагателна претенция бе направена в срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК съдът я прие за съвместно разглеждане с иска за делба.

 

            В хода на делото по същество ищците Ф.И.С. и А.С.С. молят съда да отхвърли, като неоснователна възлагателната претенция на ответника по чл. 349, ал. 2 от ГПК и изнесе на публична продан допусната до делба между страните сграда по съображения и доводи изложени подробно от пълномощника им.

 

Ответникът А.Р.А. моли съда да уважи възлагателната му претенция и постави в негов дял допусната до делба между страните сграда, като уравни дяловете на ищците с пари по съображения и доводи изложени подробно от пълномощника му в хода на делото по същество.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:   

 

За да избере способ за извършване на делбата съдът назначи по делото съдебно-техническа експертиза, която депозира заключение, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства. От т. 1 на това ЗСТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание се установява, че допуснатата до делба между страните едноетажна жилищна сграда е неподеляема, защото съответните дялове не могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти на собственост без значителни преустройства и без неудобства по–големи от обикновените при спазване на строителните правила и нормативи (чл. 203, ал. 1 от ЗУТ). От т. 2 на същото ЗСТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание се установява още, че действителната пазарна цена на тази допусната до делба между страните сграда е 3600 лева.

 

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. се установява още, че след като сключили през 1979 г. граждански брак с ответника, заживели с него и родителите му в процесната делбена сграда. В същата те живели заедно до смъртта на майката на ответника, след която неговият брат М.А. построил в поземленият имот, в който е построена и процесната сграда, но отделно от нея, друга сграда, в която от построяването й тази свидетелка, ответникът и баща му Р.Р. заживели заедно, тъй като в процесната нямало удобства и тя започнала да се руши (св. Р.). В тази друга сграда, различна от процесната, ответникът и семейството му живели с наследодателя Р.Р. до смъртта му на 02.10.2003 г., след която ответникът и семейството му продължили да живеят в тази друга сграда, където живеят и към датата на приключване на съдебното дирене (св. Р.). От отговорите на вещото лице в с.з. се установява още, че действително в поземленият имот с идентификатор ***, в който е построена процесната сграда, е построена в северозападният му край и друга сграда, до която се отнасят показанията на свидетелката Р., и която друга сграда, видно от представената от вещото лице извадка от действащият ПУП на кв. ****** и представената от ищците скица на сграда № 7006/31.10.2008 г. от СГКК-***, не е отразената в тези две скици такава с идентификатор ***, а въобще не е елемент на плана (л. 2 и 85, 87-88). Въпреки това в тази именно друга сграда, която не е елемент на плана и е различна от процесната, ответникът продължава да живее със семейството си, а допусната до делба между страните процесна сграда е необитаема, видно от показанията на св. Р., отговорите на вещото лице в с.з. и ЗСТЕ.

 

В представените по делото две декларации от 03.11.2009 г. и 04.11.2009 г. ответникът е декларирал, че няма друго жилище освен притежаваната от него по наследство от баща му Р.А.Р. 1/12 идеална част от процесната сграда, а от представеният от същия препис от личната му карта, издадена на *** г., се установява още, че постоянния му адрес е в гр. ***, на ул. *** (л. 73-75).

 

Съдът кредитира показанията на свидетелката Р. (съпруга на ответника), тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства по делото (чл. 172 от ГПК).

 

            С постановеното по делото и влязло в сила решение по допускане на делбата е установено със сила на пресъдено нещо, а се установява и от представените по делото в първа фаза нотариални актове, договор за отстъпване право на строеж и удостоверение за наследници, че съсобствеността между страните върху допусната до делба между тях процесна едноетажна жилищна сграда, не е възникнала само от наследяване, а е смесена (комбинирана) съсобственост, защото е възникнала в резултат на повече от един по вид юридически факт (наследство и договор за покупко-продажба сключен с н.а. № 136/31.07.2008 г. на нотариус В.Д.). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

            При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК на ответника е неоснователна, и като такава следва да се отхвърли. С точки 7 и 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ са дадени задължителни разяснения, че граматическото и логическото тълкуване на нормата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) – сега чл. 349, ал. 2 от ГПК, налага извода, че от обхвата й като способ за извършване на делбата се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала само от наследяване. Следователно, ако съсобствеността върху неподеляемото делбено жилище е възникнала в резултат и на други юридически факти (сделки, реституция и други посочени в закона), то разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима (така и Р № 415-2005 г.-I г.о. на ВКС). Или казано иначе. При нито една от хипотезите на смесена (комбинирана) съсобственост, каквато е тази възникнала в резултат на повече от един по вид юридически факт (прекратена СИО и наследяване, сделка за част от имота и наследяване за другата, и други подобни), съдът не може да извърши делбата на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК (така и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС). Настоящият случай е именно такъв.

 

При него по делото е установено, че съсобствеността между страните по отношение на неподеляемата процесна едноетажна жилищна сграда, не е възникнала само от наследяване, а от горепосочените различни по вид юридически факти  - наследство и договор за продажба. Или казано иначе. Макар правата си в тази съсобственост ответникът да черпи от наследството на покойния си баща – Р.А.Р., правата си в същата ищците въобще не черпят от това наследство, а от договора за покупко-продажба сключен по време на брака им на 31.07.2008 г. с н.а. № 136/2008 г. (л.  4 и 12). А след като това е така, само на това основание не са налице в случая предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне в дял на процесната жилищна сграда на направилият такава възлагателна претенция ответник (т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС). В случая обаче последната е неоснователна и защото, същият не е установил пълно и пряко по делото да е живял в процесната делбена сграда при откриване на 02.10.2003 г. на наследството на Р.А.Р., от което той черпи правата си в съсобствеността й. Вярно е, че в закона няма дефиниция на посоченото в чл. 349, ал. 2 от ГПК изискване претендиращият възлагане съделител „да е живял в него”, т.е. в процесното жилище. Но също така е вярно, че това законово изискване несъмнено предполага да е доказано по делото трайно (продължително във времево отношение) фактическо състояние по установяване и пребиваване не в друг, а само в делбения имот, с цел използването му по предназначение на направилият такава възлагателна претенция съделител, а доказването на този правнорелевантен факт от последният, чиято е тук доказателствената тежест, следва да е и пълно и пряко, т.е. несъмнено, респективно не може да почива на предположения, включително и изведени от регистрацията му по постоянен или настоящ адрес (чл. 154, ал. 1 от ГПК; така и т. 7 от мотивите на ТР № 1/2004 г. на ВКС).

 

В случая ответникът въобще не установи по делото да е живял в процесната делбена сграда към момента на откриване на 02.10.2003 г. на посоченото наследство на Р.А.Р., от което черпи правата си в съсобствеността й. Нещо повече. Твърденията му за противното се опровергаха напълно от показанията на разпитаната свидетелка Р., според които той заедно с наследодателя му Р.А.Р. въобще не са живели към момента на откриване на 02.10.2003 г. на наследството на последния в допусната до делба между страните процесна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, а в друга, която е различна от процесната, макар да е построена в същия поземлен имот в северозападният му край и в която друга сграда, различна от процесната, ответникът продължава да живее със семейството си и към датата на приключване на съдебното дирене. Следователно той не се е установил трайно да пребивава в процесната делбена сграда с цел използването й по предназначение - за жилище, в което да е живял към момента на откриване на посоченото наследство, от което черпи правата си. При това положение съдът не може да приеме, че той е живял в същия този имот по смисъла на чл. 349, ал. 2 от ГПК при откриване на посоченото наследство. При това положение, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника му, без правно значение е, че към момента на откриване на това наследство ответникът е живял с наследодателя си в друга, съседна на процесната делбена сграда. А последното е така защото, нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК изисква за своето приложение искащият възлагане съделител да е живял в процесната делбена жилищна сграда към момента на откриване на наследството, а не в друга такава, дори и съседна, на което законово условие в случая ответникът очевидно също не отговаря (т. 7 от от мотивите на ТР № 1/2004 г. на ВКС). На тези две основания съдът намери, че възлагателната му претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

 

С оглед всичко изложено съдът намери, че в случая липсват условия за съставянето на разделителен протокол и теглене на жребие, както и за съдебно разпределение по чл. 353 от ГПК, допуснатата до делба между страните процесна сграда е неподеляема, а претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК на ответника за поставянето й в негов дял, е неоснователна. При това положение същата тази сграда следва да се изнесе на публична продан (чл. 348 от ГПК и чл. 34, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 2, изр. 3 от ЗН; така и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС).

 

            Съгласно чл. 355 от ГПК, във вр. с чл. 8 от ТДТКССГПК в тежест на съделителите Ф.И.С. и А.С.С. следва да се възложи дължимата се за производството държавна такса в размер на 132 лева върху стойността от 3300 лева на техният общ дял от 11/12 идеални части, а в тежест на съделителя А.Р.А. следва да се възложи дължимата се за производството държавна такса в размер на 12 лева върху стойността от 300 лева на неговият дял от 1/12 идеална част от процесната сграда.

 

             Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителя А.Р.А. ***, с ЕГН **********, за поставяне в негов дял на допуснатата до делба ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ 70 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/05.11.2008 г. на Община ***, находяща се в район с одобрена със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и съгласно скица на сграда № 7006/31.10.2008 г. на СГКК - *** е с идентификатор ***, с адрес на сградата: ***, със застроена площ: 47 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, на ул. *** № ***, който имот е с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на поземления имот: улица *** с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; и поземлен имот с идентификатор ***, като дяловете на останалите съделители Ф.И.С. *** с ЕГН ********** и А.С.С. *** с ЕГН **********, се уравнят с пари.

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следната ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ 70 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/05.11.2008 г. на Община ***, находяща се в район с одобрена със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и съгласно скица на сграда № 7006/31.10.2008 г. на СГКК - *** е с идентификатор ***, с адрес на сградата: ***, със застроена площ: 47 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, на ул. ***№ ***, който имот е с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на поземления имот: улица *** с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; и поземлен имот с идентификатор ***, която сграда е с пазарната стойност 3600 (три хиляди и шестстотин) лева, между съделителите Ф.И.С. ***, А.С.С. *** и А.Р.А. ***, при права (квоти): 11/12 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност за Ф.И.С. *** и А.С.С. ***, и 1/12 идеална част за А.Р.А. ***

 

ОСЪЖДА Ф.И.С. *** и А.С.С. ***, да заплатят по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 132 (сто тридесет и два) лева представляваща дължима се за производството държавна такса върху стойността на техният общ дял.

 

ОСЪЖДА А.Р.А. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд, сумата от 12 (дванадесет) лева представляваща дължима се за производството държавна такса върху стойността на неговият дял.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: