О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е-138
В ИМЕТО НА НАРОДА
18.06.2019 г.
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в закрито заседание на ..............................юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател : Д. М.
Членове:1.С.
С.
2.Г. Й.
при
секретаря ..........................................................
и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело № 220 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по жалба на адвокат А. Г. М.- П.,
адвокат от АК-В. , пълномощник на К.А.Д. с ЕГН ********** ,със съгласието на
баща си А. Д. Г. с ЕГН: ********** , двамата от гр .В. срещу определието по
гр.д. № 1685 / 2018г .ВРС от 17.05,с което е оставена без уважение молбата на
ищцата за присъждане на допълнителни разноски.Поддържа се ,че обжалваното
определение е незаконосъобразно . В случая били предявени два самостоятелни иска - иск за издръжка за
бъдеще време с правно основание чл.143 от СК и иск по чл.149 от СК за
присъждане на издръжка за минало време .И по двата иска по делото били
представени пълномощни за оказаната безплатна правна помощ от адвокат- пълномощника
, поради което ВРС бил длъжен да присъди
тези разноски съобразно Наредбата на ВАС
за минималните адвокатски възнаграждения . ВРС изобщо не се бил съобразил с
изложените доводи и съображения относно
това, че размерът на адвокатското възнаграждение на ищец по дело за издръжка не
се определя според размера на адвокатското възнаграждение на ответника , а се
определя на основание чл.7, ал.II, т. 2 и т. 3 от цитираната Наредба , което означава,
че се взема предвид размерът на уважения иск, т. е. материалният интерес на
всеки един от двата предявени иска . На същия този принцип се определяла и
дължимата държавна такса от ответника - 4 % върху сбора на 3 годишната сума на
определената месечна издръжка . Поддържа се ,че е назаконосъобразен изводът на
районния съд ,че възнаграждението на
адвоката на ищец по дело за издръжка следвало да бъде определено по аналогия
съобразно с възнаграждението на адвоката на ответника по делото за издръжка .Изложени
са подробни доводи в тази насока.
Иска се да бъде
постановен съдебен акт, с който да се отмени обжалваното определение и да се уважи
направеното искане да бъдат заплатени от ответницата като разноски
по делото допълнително сумата от 326,50лв по иска за издръжка за бъдеще време и
допълнително и сумата от 354 лв. по иска за заплащане на издръжка за минало време .
Ответната страна е депозирала писмено становище
относно неоснователността на жалбата.
След като взе предвид постъпилата жалба и събраните по
делото доказателства,Съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдебното производство по чл. 248, ал.
1 от ГПК пред районния съд е образувано по молба на ищцата К.А.Д., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя баща и законен представител А. Д. Г. ЕГН **********,
и двамата с адрес за призоваване: гр.В., общ.В. обл.В., ул.. чрез адв. А.М. от
АК – В., с искане да бъде постановено определение, с което съдът да измени
решението по делото в частта му за разноските, като на адв.пълномощника се
пресъдят допълнително разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че
ищцата е представлявана от адвокат на основание чл.38, ал.1, т.1 - безплатно по
дело за пресъждане на издръжка на непълнолетен, като се претендира, че
възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
на база правния интерес, както по иска за заплащане на издръжка за минало
време, така и по иска за заплащане на издръжка занапред.
Ответникът е представил отговор на молбата в
предоставения му срок, чрез назначения си особен представител, с който оспорва
молбата и моли съдът да я остави без уважение.
Районният съд е оставил жалбата без уважение ,като е
приел ,че с оглед изхода на спора ищцата има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска и че искът за заплащане на издръжка в полза
на ищцата е уважен изцяло. Съдът намерил за неоснователен доводът на ищцата, че
по делото са предявени два иска - иск за заплащане на издръжка за минало време
и иск за заплащане на издръжка за бъдеще време. В глава десета от Семейния
Кодекс /СК/ бил уреден институтът на издръжката, като от чл.139 до чл.152
подробно са регламентирани лицата, които имат право на издръжка и техният ред,
лицата които дължат издръжка, размерът й и т.н., както и че такава може да се
търси най - много за една година преди предявяване на иска /149 от СК/. В
настоящия случай бил предявен иск за
заплащане на издръжка, като ищцата се е възползвала от правото си да иска
заплащането ѝ и за една година назад. Искането за заплащане на издръжка
за минало време било между същите страни и на същото основание, поради което
съдът не изследвал други обстоятелства, освен това, дали издръжка е заплащана
от родителя или не. Затова искането за пресъждане на
издръжката и за минало време не съставлявало самостоятелен иск, респективно -
не можели да се търсят отделно разноски
за това искане.
Въззивният съд споделя изцяло доводите
на районния съд ,като намира за нужно да добави ,че те са в съгласие с практиката на ВКС,съгласно която „...ако по едно дело се претендира едно благо,се касае за един иск
независимо от основанията ,от които това благо се извежда (в този смисъл напр.определение №469/09.10.2018 г. на
ВКС по ч.гр.д.№3147/2028 г. IV г.о.).
Въззивният съд намира за нужно да отбележи и това ,че
съгласно съдебната практика на Съда по правата на човека в С. жалбоподател има
право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че
същите са действителни и необходимо направени и са разумни по размер,като съдът
преценява разумния размер във всеки конкретен казус с оглед сложността на
делото и необходимия адвокатски труд за
запознаване с материалите по делото и изготвянето на съответните документи . В
този смисъл са решение от 25 март 2010
г. по дело Ш. срещу Б. по Жалба № 17322/04
,дело „А. П. срещу Б.„ по жалба №
30336/10 и мн.други.
Съдът по правата на човека в С. има константна
практика ,че разноските следва да се присъждат не съобразно представените
документи за направени такива,а само и единствено с оглед на разумния размер на
разходите.Така например по делото А. и О. срещу Б. по жалба 1596/00 жалбоподателите
претендират 8500 евро хонорар на техния адвокат пред националните съдилища и
Съда и представят договор за изплащане на адвокатско възнаграждение и отчет за извършена работа по време, както и
разписки за пощенските разходи.Съдът е подчертал в решението си ,че според неговата практика жалбоподателят има
право на възстановяване на разходи и разноски само дотолкова, доколкото е
доказано, че са били действително направени, необходими и разумни по размер.
Отбелязвайки всички относими фактори, както и факта, че на жалбоподателите са
били изплатени 824 евро от Съвета на Е. за правна помощ, Съдът е приел, че е
разумно да присъди сумата от 500 евро за разходи и разноски, плюс всякакви
данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите върху тази сума.
По делото Б. и др.срещу Б. (жалби номера 16354/02,
16485/02, 16878/02, 16885/02, 16886/02, 16889/02, 17333/02, 17340/02, 17344/02,
17613/02, 17725/02, 17726/02, 18410/02, 18413/02, 18414/02, 18416/02, 21023/02,
21024/02, 21027/02, 21029/02, 21030/02, 21033/02, 21038/02, 21052/02, 21071/02,
21284/02, 21378/02, 21800/02, 22430/02, 22433/02, 26478/02, 26498/02, 31049/02,
31333/02, 31518/02, 37816/02, 42567/02, 43529/02, 758/03, 3461/03 и 11219/03)
за производството пред Съда жалбоподателите молят за сумата от 14 000 EUR за
хонорар на двамата им адвокати и представят разбивка на положения труд,
възлизащ на 146 часа за единия адвокат и
на 186 часа за другия адвокат.По отношение на адвокатския хонорар, дължим
на жалбоподателите в рамките на вътрешните производства, Съдът е приел, че част
от така исканите разноски следва да бъдат приети за нормално дължими . Що се
отнася до адвокатските хонорари, дължими по
производството пред Съда по правата на човека, като има предвид
сложността на делото и информацията, с която разполага, Съдът е приел за
разумна общата сума от 8 000 EUR от общо претендираните 14 000 EUR .
Съобразно горната практика на Европейския съд по
правата на човека въззивният съд приема в конкретния случай ,че претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно като неразумно по размер с оглед
минималната сложност на делото и провеждането само на две съдебни заседания .
Водим от горното и на основание Чл.248 ГПК Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат А. Г. М.- П., адвокат от
АК-В. , пълномощник на К.А.Д. с ЕГН ********** ,със съгласието на баща си А. Д.
Г. с ЕГН: ********** , двамата от гр .В. срещу определието по гр.д. № 1685 /
2018г .ВРС от 17.05 което е оставена без уважение молбата на ищцата за
присъждане на допълнителни разноски
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :