Р Е Ш Е Н И Е
№ 260514
13.04.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 10.03.2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Петя Цонкова
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.дело № 342 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260961 от 21.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 4332/2019 г. , Пловдивският районен съд е отхвърлил предявените от Б.Д.М. с ЕГН ********** с адрес: *** против Г.И.Б. с ЕГН **********
с адрес: *** и П.Н.И. с ЕГН ********** с адрес *** искове, както следва:
иск с правна квалификация чл.26,
ал.1, предл. второ и предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
замяна на 1/100 ид.част от правото на собственост от ½ ид.част от
1.самостоятелен обект с
иденфитикатор № 56784.514.65.2.7 по действащата КК и КР на гр. Пловдив, който
обект представлява жилище с административен адрес: гр. Пловдив, ул. *** с площ
от 61 кв.м и
2.самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.522.632.1.2 по действащата КК и КР на гр. Пловдив, който
обект представлява жилище с административен адрес: гр. Пловдив, ул. *** с площ
от 89.07 кв.м.
оформен в нотариален акт №
200/20.12.2017г, том IV, рег. № 5137, дело № 647/2017г. по описа на
Нотариус Елена Сопаджиян с рег. № 645 от НК поради заобикаляне на закона с цел
да се избегне приложението на чл. 33 ЗС
и противоречие с добрите нрави като неоснователен и недоказан;
иск с правна квалификация чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за замяна на 1/100 ид.част от
правото на собственост върху ½ ид.част от гореописаните имоти оформен в
нотариален акт № 200/20.12.2017г. КАТО ПРИВИДЕН и като такъв, който ПРИКРИВА
договор за покупко-продажба;
иск с правна квалификация чл.33,
ал.2 ЗС за допускане изкупуването на ½ ид.част от правото на собственост
върху
1.самостоятелен обект с
иденфитикатор № 56784.514.65.2.7 по действащата КК и КР на гр. Пловдив, който
обект представлява жилище с административен адрес: гр. Пловдив, ул. *** с площ
от 61 кв.м и
2.самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.522.632.1.2 по действащата КК и КР на гр. Пловдив, който
обект представлява жилище с административен адрес: гр. Пловдив, ул. *** с площ
от 89.07 кв.м. за сумата от 10 099 лева.
Срещу
това решение е подадена въззивна жалба от ищеца Б.Д.М., с която се иска отмяната
му в
частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС и
постановяване на друго, с което се допусне да бъде извършено изкупуване на
идеалните части от описаните недвижими имоти. Изложени са оплаквания за
неправилност и са развити от жалбоподателя правни съображения по същество.
В
отговор на въззивната жалба ответникът П.Н.И., чрез пълномощника си адв.К.,
мотивира становище за нейната неоснователност. Поддържа възражение за
недопустимост на решението в обжалваната му част поради липса на правен интерес
у ищеца. По същество счита, че решениетоследва да бъде потвърдено поради липса
на условията на чл.33, ал.2 ЗС.
Въззиваемият
Г.И.Б., чрез пълномощника си адв.В., също е подал отговор на въззивната жалба.
На първо място възразява за недопустимост на жалбата с оглед самостоятелното
обжалване на решението само в частта, с която е отхвърлен иска по чл.33, ал.2
ЗС, без да се атакува решението относно иска за относителна недействителност на
сделката по чл.17, ал.1 ЗЗД. По същество застъпвав становище за правилност на
решението в обжалваната част.
Страните са заявили присъждане на разноските
за настоящата инстанция.
Във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Налице е правен интерес за ищеца от обжалването предвид
неблагоприятния за него резултат по предявения иск с правна квалификация чл.33,
ал.2 ЗС. Не съществува процесуално правило в гражданския процес, което да
задължава страната за обжалва съдебен акт в определени негови части, в т.ч. и
при наличието на обусловеност на искове, съединени обективно /арг.от чл. 7 ГПК/. Поради казаното въззивната жалба е допустима
и следва да бъде разгледана
по същество.
Предмет на образуваното
първоинстанционно производство са били субективно и обективно съединени искове за прогласяване нищожността
на договор за замяна на 1/100 ид.ч. от ½ ид.ч. от правото на собственост
върху описаните недвижими имоти, оформен с НА № 200/20.12.2017 г. на нотариус
Сопаджиян с район на действие ПРС, на
основанията по чл.26, ал.1, предл.второ и трето от ЗЗД, за прогласяване
относителната недействителност на същия като прикриващ покупко-продажба на
посочената идеална част- основание по чл.17, ал.1 ЗЗД, както и за допускане
право на изкупуване от ищеца на ½ идеална част от имотите, срещу
заплащане на общата им продажна цена от 10099 лв.- иск по чл.33, ал.2 ЗС, предявени
от Б.Д.М. против ответниците П.Н.И. и Г.И.Б.- страни по атакуваните сделки.
За да обоснове претенциите си ищецът е изложил в исковата
си молба фактически твърдения за това, че притежава по наследяване от
своята майка Ю. Б. М. – К. /починала на 20.11.2015г./
½ ид.част от правото на собственост
върху самостоятелен обект с иденфитикатор № 56784.514.65.2.7 по действащата КК
и КР на гр. Пловдив, който обект представлява жилище с административен адрес:
гр. Пловдив, ул. *** с площ от 61 кв.м.;
½ ид.част от правото на
собственост върху самостоятелен обект с идентификатор № 56784.522.632.1.2 по
действащата КК и КР на гр. Пловдив, който обект представлява жилище с административен
адрес: гр. Пловдив, ул. *** с площ от 89.07 кв.м.
Наследодателката на ищеца
притежавала собствеността върху имотите въз основа на договор за продажба на
държавен недвижим имот от 14.10.1986г. – за имота с адрес: гр. Пловдив, ул. ***,
а за имота в гр. Пловдив, ул. *** по силата на договор за покупко-продажба
оформен в нот.акт № 148/2003г.
След смъртта й освен ищеца като
нейн син и наследник останал и преживял съпруг – Д. К. К. /починал на
07.02.2019г./, който на 24.02.2016г. сключил договор за продажба на
наследството на М. в полза на Г.И.Б. за сумата от 5000 лева.
Споменато е в исковата молба, че
ищецът разполагал със завещание от своята майка за процесните недвижими имоти,
което било обявено.
Ищецът узнал месец февруари
2019г. за сключена сделка между Г.И.Б. и П.Н.И. за замяна на 1/100 ид.част от
собствената му ½ ид.част от гореописаните апартаменти за хладилник с
фризер DAEWOO REF FRS-2411IAL на стойност 2099 лева като чрез замяната П.Н.И.
станал съсобственик и впоследствие придобил от Б. чрез покупко-продажба останалите
99/100 ид.части от ½ ид.част от процесните апартаменти за сумата от общо
8000 лева.
Ищецът е изложил, че сключеният
договор за замяна между ответниците е сделка, която е в противоречие с добрите
нрави, тъй като се целяло постигането на резултат, който бил във вреда на
ищеца, а освен това по един скрит, потаен начин едно трето лице ставало
съсобственик, без да се уведомява другия съсобственик. Договорът за замяна
противоречал на добрите нрави понеже преследвал неморална цел- да се изолира
съсобственика Б.М. от управлението и разпореждането със собствените му имоти.
Освен това добрите нрави били накърнени
поради нееквивалентност на престациите като се посочва, че замяната на 1/100
ид.част с хладилника накърнява тази еквивалентност, защо се придобива ид.част
от правото на собственост върху имот срещу движима вещ.
По-нататък е изложено, че със сделката
за замяна се заобикалял закона поради това, че с нея Б. не предлагал за
изкупуване идеалната си част на ищеца, а на трето за съсобствеността лице,
което лице чрез замяната ло съсобственик и впоследствие придобивало остатъка от
дела на Б., увреждайки интересите на другия собственик. Според ищеца
единственият мотив за извършването на сделката за замяна бил, да се създаде
законово основание за изключване приложението на чл.33, ал.2 ЗС като този мотив
заобикалял закона и противоречал на добрите нрави.
На следващо място ищецът е
изложил, че сделката за замяна била симулативна и прикривала покупко-продажба
/дисимулирана сделка/. Поискал е прогласяване недействителността на привидната
сделка и обявяване за валидна дисимулираната сделка като бъдат приложени
правилата относно прикритото съглашение, тъй като били налице изискванията за
неговата действителност.
Накрая ищецът е поискал от съда да
се допусне изкупуването на основание чл. 33, ал.2 ЗС на ½ ид.част от
процесните имоти при същите условия и цена, на които са продадени – в случай че
се обяви за валидна прикритата сделка, а в случай че се прогласи за нищожна
сделката за замяна, да се допусне за изкупуване 99/100 ид.част от ½
ид.части от правото на собственост върху процесните имоти, тъй като тези
идеални части не са му предложени за изкупуване при същите условия, при които
са продадени.
В отговора на исковата молба ответникът П.И.
на първо място е възразил за липсата на правен интерес от предявения иск за
изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, като черпи аргументи от твърдението на М., че
разполага с обявено завещание за спорните имоти, легитимиращо го за
индивидуален техен собственик. На следващо място е оспорил исковете по същество
като неоснователни, поддържайки становище , че сделката за замяна не е нищожна
на сочените основания, както и че не прикрива продажба, а волята на страните е
тази, обективирана в нотариалния акт.
Ответникът Г.И.Б. също е оспорил исковете
като неоснователни с подробни съображения.
В отговор на възражението на ответника за
недопустимост на иска по чл.33, ал.2 ЗС, в първото съдебно заседание ищецът,
чрез пълномощника си адв.К., е заявил, че не желае да се ползва от завещанието,
тъй като счита, че поради невписването му , то е непротивопоставимо на
приобратетателя по вписаната сделка за продажба на наследство.
След преценка на събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил всички предявени искове.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
С оглед очертаните в
закона предели на въззивната проверка, най-напред съдът следва да прецени
допустимостта на решението в обжалваната му част- по иска с правна квалификация
чл.33, ал.2 ЗС, като е необходимо да се обсъдат доводите на ответника И..
Въззивният съд намира,
че решението в частта, предмет на инстанционен контрол, не страда от визирания
порок. Правният интерес от предявен иск се преценява въз основа на изложените в
исковата молба твърдения. В случая ищецът е заявил , че е съсобственик на
процесните имоти, притежаващ ½ идеална част от тях, придобита в
качеството му на наследник по закон на починалата негова майка. Липсва
твърдение в исковата молба ищецът да притежава правото на собственост в пълен
обем и то на друго основание. Диспозитивното начало в гражданския процес
ограничава съда при преценката за наличието на фактическия състав , пораждащ
съдебно предявеното субективно право, само с оглед наведените в исковата молба
факти от правно значение, които по дефиниция очертават и предмета на доказване
в процеса. В случая релевираните от М. факти, пораждащи правото му по чл.33,
ал.2 ЗС и очертаващи предмета на доказване, изключват преценката дали същият
притежава и/или би могъл да придобие / каквато е желаната правна последица при
уважаване на иска/ правото на собственост върху имотите в пълен обем. Подобно
правоизключващо възражение съвсем логично не е противопоставено и от
ответниците, тъй като, макар и да би довело до отхвърляне на иска, имплицитно
би оспорило и вещнопрехвърлителния ефект на сделките. На следващо място,
наличието на правна възможност за предявяване на друг иск / в случая евентуално
иск за собственост/ не води до недопустимост на заявения, с който , предвид
изложените в исковата молба твърдения,
ищецът също разполага. Единственото подобно ограничение е въведено в нормата на
чл.59 ЗЗД. Във всички останали случаи ищецът разполага с правото да прецени кой
иск да предяви. Следователно , като е разгледал иска по същество,
първоинстанционният съд е постановил допустим съдебен акт, чиято правилност
следва да се прецени от въззивния съд с оглед правомощията му по чл.269 ГПК.
Установено е по делото, а и не се
спори между страните, че Ю. М.-К. приживе е придобила по силата на договор за
продажба на държавен имот от 14.10.1986г. апартамента на ул. **** в гр. Пловдив
и апартамента в гр.Пловдив на ул. *** отново чрез покупко-продажба през 2003г.
Не се спори и относно обстоятелството затова, че Б.М. е син на Ю. М., а
праводателят на Г.Б. – Д. К. е преживял съпруг.
С
алеаторен договор за продажба на наследство от 24.04.2016г. К., след смъртта на
съпругата си и майка на ищеца, продава полученото наследство на ответника Г.Б.,
който впоследствие с нот. акт № 200/20.12.2017г. заменя 1/100 ид.част от
правото на собственост върху процесните апартаменти за хладилник с фризер DAEWOO REF
FRS-2411IAL на стойност 2099 лева, приобретател по който договор е ответник П.Н.И., а с
нот. акт № 201/20.12.2017г. Б. продава останалата притежавана от него ид.част в
размер на 99/100 в полза на И. за сумата от 8000 лева.
Както
вече се каза, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за прогласяване
нищожността на
договор за замяна на 1/100 ид.ч. от ½ ид.ч. от правото на собственост
върху описаните недвижими имоти, оформен с НА № 200/20.12.2017 г. на нотариус
Сопаджиян с район на действие ПРС, на
основанията по чл.26, ал.1, предл.второ и трето от ЗЗД, както и за прогласяване
относителната недействителност на същия като прикриващ покупко-продажба на
посочената идеална част- основание по чл.17, ал.1 ЗЗД. В тези части решението
на РС не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно, между страните е
установено със силата на пресъдено нещо, че договорът за замяна, оформен с НА №
200/20.12.2017 г., не е привиден и не прикрива продажба на съответната идеална
част от имотите. Така формираната сила на присъдено нещо следва да бъде
съобразена от настоящия съд, поради което се приема, че сключеният между
ответниците договор е замяна по смисъла на чл.223 ЗЗД , а не продажба по
смисъла на чл.183 ЗЗД- прехвръляне на право на собственст срещу заплащане на
определена цена. При това положение, след като искът по чл.17, ал.1 ЗЗД за
прогласяване недействителността на замяната и прогласяване действителността на
прикритата сделка- покупко-продажба е отхвърлен, няма как да бъде признато
право на ищеца да изкупи по реда на чл.33, ал.2 ЗС разпоредената идеална част
от правото на собственост срещу заплащане на парична сума, тъй като не при
такива условия е сключена сделката. От друга страна, ищецът не е поискал да
встъпи в правоотношението при условията, обективирани в нотариалния акт, като
предложи прехвърляне на право на собственост върху същата движима вещ, поради което и подобна възможност е излишно да
се преценява с оглед диспозитивнот оначало в исковия процес. Поради това
иррелевантни са доводите във въззивната жалба относно характера на описания в
нотариалния акт хладилник- дали същият представлява вещ, определена само по
рода си, или е индивидуално определена такава. Въпреки това, за пълнота ще се
посочи, че според договора е поето задължение за насрещна престация на точно
определена движима вещ- хладилник с фризер DAEWOO REF FRS-2411IAL, собственост
на заменителя съгласно описаната в нотариалния акт фактура №
**********/16.12.2007 г., издадена от „К енд К електроникс“ ЕООД. Т.е., към
момента на сключване на договора вещта вече е
била отделена от рода си, собствеността върху нея е преминала в
насрещната страна в същия момент / чл.24 ЗЗД/ , поради което се касае за
сключен договор за замяна с индивидуално определени вещи, по отношение на който
е неприложима нормата на чл.33, ал.2 ЗЗД.
След като договорът за
замяна е действителен и е породил вещнопрехвърлителен ефект, то към момента на
сключване на последващия договор за продажба с НА № 201/20.12.2017 г.,
ответникът П.И. вече е бил съсобственик, поради което за продавача Б. не е
съществувало задължение да предложи на ищеца да закупи останалите идеални части
от имотите.
В обобщение на изложеното, предявеният иск с правна квалификация чл.33,
ал.2 ЗС подлежи на отхвърляне, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд. Поради това решението в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, ще се потвърди.
При този изход на
делото на въззиваемите се следват деловодни разноски, които се констатираха в
размер на по 600 лв. платено адвокатско възнаграждение от всеки от тях.
Мотивиран от
изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260961/21.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 4332/2019 г. на
Пловдивски районен съд в ЧАСТТА,
с която се ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д.М. с ЕГН **********
с адрес: *** иск с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС против Г.И.Б. с ЕГН **********
с адрес: *** и П.Н.И. с ЕГН ********** с адрес *** за допускане изкупуването на ½ ид.част
от правото на собственост върху
1.самостоятелен обект с иденфитикатор № 56784.514.65.2.7 по действащата КК
и КР на гр. Пловдив, който обект представлява жилище с административен адрес:
гр. Пловдив, ул. *** с площ от 61 кв.м и
2.самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.522.632.1.2 по действащата КК и КР на гр. Пловдив, който
обект представлява жилище с административен адрес: гр. Пловдив, ул. *** с площ
от 89.07 кв.м. за сумата от 10 099 лева.
В останалата част решението е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Б.Д.М. с ЕГН ********** да заплати на П.Н.И. с ЕГН
********** сумата от 600 лева която представляват разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Б.Д.М. с ЕГН ********** да заплати Г.И.Б. с ЕГН **********
сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……….………
ЧЛЕНОВЕ:1………………….
2…………………..