№ 171
гр. Русе , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло А. Йорданов
при участието на секретаря Радостина И. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. С., депозирана против наказателно
постановление № 38-0000233/03.02.2021г., издадено от Директор на РД „АА“,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.
2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 ЗАП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения. Оспорва се изцяло фактическата
обстановка отразена в НП, относно вмененото на жалбоподателя нарушение
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ. Моли се, да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
1
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 285403/22.12.2020г. против жалбоподателя, за това,
че на 22.12.2020г., около 15,10 часа, в област Разград, път Кубрат – Разград,
на кръстовището за село Стражец, като водач на товарен автомобил – влекач
Ивеко АС 440 С 45ТП от категория N 3, с рег. № В 25 29 ВВ, с прикачено
полуремарке с рег. № В 24 46 ЕН от категория О 4, извършва обществен
превоз на товари – кул кран, с пътен лист № 029138 от 21.12.2020г. от град
Разград за град Варна, който превоз попада в обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006г. като при проверка на картата на водача с № 00000000041FB000 и
тахографските листи, представени от водача за текущия ден и предходните 28
дни е било констатирано, че водачът не представя удостоверение по образец
за периода от 12,30 часа на 11.12.2020г. до 19,45 часа на 14.12.2020г.
Въз основа на така установеното, актосъставителят е приел, че
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл. 36, § 1, т. (i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014г.
АУАН е подписан без възражения. Такива са били депозирани след
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН като в тях нарушителят е посочил, че от
невнимание не е носел удостоверението за дейности и представя такова с
възражението.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
2
наказателно постановление, с фактическо описание на деянието, идентично с
описаното в АУАН, като административнонаказващият орган, на основание
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, е изменил като неправилна квалификацията на
нарушението дадена от актосъставителя и е посочил, че така приетите за
осъществили се факти, осъществяват състав на нарушение по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ като на жалбоподателя, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-
3/07.04.2009г. на МТ
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и
писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по
делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото писмените доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите
за осъществили се в хода на административнонаказателното производство
факти.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъде
изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото
нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа
на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така
3
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган е упражнил правомощията си
по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като е дал различна правна квалификация на приетите
за осъществили се факти като е субсумирал същите като нарушение на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 10, ал.
1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ, както от обективна, така и от
субективна страна, тъй като при извършената проверка от контролни органи,
същият не е представил удостоверение по образец за периода от 12,30 часа на
11.12.2020г. до 19,45 часа на 14.12.2020г., който период е в обхвата на
предходните 28 дни.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и
прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт,
за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт
и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Загл. изм. – ДВ,
бр. 15 от 2016 г.), „Водач, който при проверка от контролните органи не може
4
да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача,
ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент
(ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск,
отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата
на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не
управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на
контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на
Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното
законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L
99/2007 г.).
Еднозначно и безспорно е установено, че жалбоподателят не е носел
в себе си и не е представил в хода на извършената му проверка от
контролните органи Удостоверение по образец, за посочения период - от
12,30 часа на 11.12.2020г. до 19,45 часа на 14.12.2020г., който факт не се и
оспорва от него.
Правилно е издирена и приложена и санкционната разпоредба на чл.
93в, ал. 17, т. 4 ЗАвПр, съгласно която се наказва с глоба 1500 лева водач,
който при проверка от контролните органи не представи удостоверение по чл.
10, ал. 1 от наредбата по чл. 89, ал. 1.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Конкретния случай на административно нарушение по нищо не
се отличава от всички останали случаи на нарушения от този вид.
Обстоятелството, че жалбоподателят е представил в последствие
удостоверение за дейности, сам по себе си не може да обоснове извод, за
маловажност на нарушението. Следва да бъде посочено, че по своята същност
представеното Удостоверение за дейности представлява частен документ,
който може да бъде съставен във всеки един момент, включително и след
установяване на нарушението, именно поради и което е въведено изискването
това удостоверение да бъде у водача при проверка и да бъде представено на
контролните органи именно в момента на проверката. Настоящия състав на
съда намира, че в конкретния случай не са налице такива смекчаващи
5
отговорността обстоятелства, които да доведат до извода, че степента на
обществена опасност на санкционираното деяние се явява по-ниска в
сравнение с обичайните нарушения от този вид. По делото не се установяват
обстоятелства, които да сочат обективни пречки за изпълнение на
задължението на водача, въз основа на които да се обоснове извод, за
маловажност на извършеното нарушение. Изложената в депозираното
възражение срещу съставения АУАН причина от страна на жалбоподателя, а
именно, „от невнимание не носех удостоверението за дейности“ не е
обстоятелство, което да обосновава извод за маловажност на извършеното
нарушение. Отделно от това обект на засягане от това нарушение са
обществените отношения, свързани с автомобилния транспорт, въведени с
оглед спазване периодите на управление и почивки, което същото пряко
влияе върху безопасността на обществения превоз, като дейност,
представляваща източник на повишена опасност.
На последно място, но е и по значение видно от доказателствата по
делото АУАН бл. № 285422 (лист 9) от делото, е било констатирано и друго
нарушение от жалбоподателя, което също обосновава извод, за липсата на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Разноски не са претендирани от страна на
административнонаказващия орган и не са представени доказателства за
извършването на такива, поради и което такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0000233/03.02.2021г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с
което на А. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес град ********, на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 4 ЗАП е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.
10, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7