Решение по дело №76/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Н. А. Г., с адрес [населено място], [улица] и [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0373-000014/14.01.2025 год., издадена от Началник РУ - Чепеларе при ОД на МВР - Смолян, с която на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. При извършената проверка за употреба на н. в. техническото средство отчело положителен резултат за употреба на н. в. „к.“, каквото оспорващият не е употребявал. В настоящия случай бил взет сравнителен материал за извършване на химико – токсикологично лабораторно изследване по издаден талон за изследване № 102022. Счита, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. В заповедта и АУАН изрично било посочено, че е издаден талон за изследване, въпреки което при несъобразяване с разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „б“ изр. последно от ЗДвП административният орган приложил принудителната административна мярка. Позовава се на нормата на чл. 23 ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. с твърдение, че при наличие на данни за назначено лабораторно изследване, резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушавало правото на защита на лицето. Счита, че в случая не е налице правопораждащия фактически състав, поради което и липсва основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. Моли съда за отмяна на атакуваната административна заповед.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Х. Х. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски.

В с.з. административният орган Началник РУ – Чепеларе при ОД на МВР - Смолян, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.01.2025 г. около 15:08 часа в гр. Чепеларе, кк „Пампорово“ полицейски служители спрели за проверка движещ се в пътния участък между кръстовище хотел „Мургавец“ към кръстовище хотел „Пампорово“ лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № *******, управляван от Н. А. Г.. На водача била извършена проверка с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабр. № ARLK-0026 и тест чрез слюнка, поставена в тест касета ARTB-0281 за установяване употребата на н. в. или техни аналози. Уредът отчел положителна проба за употреба на н. в. „к.“, при което длъжностното лице издало на водача Талон за изследване № 102022. Установеното управление на пътно превозно средство след употреба на н. в. било възприето от полицейските служители като административно противоправно деяние и квалифицирано като такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ от Закона за движението по пътищата в съставен срещу водача Н. А. Г. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 3337284/13.01.2025 г.

На 14.01.2025 г. Началник РУ - Чепеларе при ОД на МВР - Смолян издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0373-000014 по чл. 171 т. 1 б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на Н. А. Г. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС № *********) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на Г. на 14.01.2025 г. Жалбата срещу същата е депозирана пред настоящия съд на 27.01.2025 г.

Към доказателствата по делото са приети Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Смолян, с която измежду оправомощените длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а” и т. 6 от ЗДвП са и заемащите длъжност Началник на РУ в посочената областна дирекция на МВР за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е определил структурите от системата на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които и областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия.

По доказателствата е приета цялата административна преписка, приключила с издаване на оспорената заповед. От същата се установява, че с Мотивирана резолюция № 25-0373-М000005 от 14.01.2025 г. Началник РУ – Чепеларе при ОД на МВР – Смолян е прекратил административнонаказателното производство по АУАН сер. GA № 3337284/13.01.2025 г., тъй като са налице данни за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК и е образувано БП № 13/13.01.2025 г. по описа на РУ – Чепеларе. В хода на настоящото съдебно производство е изискана информация от РП – Смолян, в отговор на която по делото е представено Постановление от 14.01.2025 г. на разследващ полицай при РУ – Чепеларе, с което е назначена химическа експертиза, която да се извърши в МИ при МВР – София и отговори има ли н. в. в пробата на Н. А. Г.. По доказателствата е приобщено писмо № 113/25 от 22.04.2025 г. на Зам. Районен прокурор в РП – Смолян, ТО -Девин, от което се установява, че по ДП № 13/2025 г. по описа на РУ – Чепеларе Н. А. Г. е привлечен като о. за престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, като, видно от изготвената в хода на разследването физико-химична експертиза № 25/ТЛ-162 от 25.02.2025 г. от „Токсикологична лаборатория“ към МИ – МВР, в кръвната проба на Г. не е било установено наличие на н. в. или техни аналози.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в законоустановения срок, от легитимирано лице – при наличие на правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки.

Процесната ПАМ е постановена на основание чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, която норма регламентира временно отнемате на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи;

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В тази връзка е представена Заповед № 345з-1695 от 22.12.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Смолян, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 1.5. и заемащите длъжност Началник на РУ към Областната дирекция, какъвто е издателят на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която Министърът на вътрешните работи е определил в т. 1.3. Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП с горецитираната заповед Директорът на ОД на МВР – Смолян е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началниците на РУ при ОД на МВР за съответната територия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от издателя на акта Началник РУ - Чепеларе при ОД на МВР – Смолян правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. С оглед тези установявания съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП и чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК за надлежно мотивиране на административния акт.

Макар валидна, оспорената в настоящото съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е постановена при неправилно приложение на материалния закон, при следните съображения:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техния вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, цитирана по-горе. Фактическо основание за прилагане на мярката е установеното в АУАН, че на 13.01.2025 г. Н. А. Г. управлява МПС след употреба на н. в. или техните аналози, установено с техническо средство, отчело положителен резултат – употреба на к. от водача. С оглед на тази фактическа и правна обосновка на приложената принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от Н. Г. след употреба на н. в. или техни аналози.

В действащата към датата на издаване на обжалваната заповед нормативна регламентация – в ЗДвП и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско (химико-токсикологично лабораторно изследване) или с тест. В приложимата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи (чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП). Следователно, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на тест, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС следва да е безспорно установена. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. Доказателствата сочат, че Н. Г. е предоставил проби от кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване, като в хода на образувано досъдебно производство е назначена и токсикохимична експертиза. Доколкото при предоставена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ и по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, е недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено. Предвид това, съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП е фактически и доказателствено необосновано.

В хода на настоящото съдебно производство е представено писмо № 113/25 от 22.04.2025 г. на Зам. Районен прокурор в РП – Смолян, ТО -Девин, от което се установява, че по ДП № 13/2025 г. по описа на РУ – Чепеларе Н. А. Г. е привлечен като о. за престъпление по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, като, видно от изготвената в хода на разследването физико-химична експертиза № 25/ТЛ-162 от 25.02.2025 г. от „Токсикологична лаборатория“ към МИ – МВР, в кръвната проба на Г.не е било установено наличие на н. в. или техни аналози. При наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174 ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи, съобразно разпореденото в чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП/. Следователно, резултатът от извършения от ответника при извършената проверка тест за н. в. е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършено химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключение на физико-химична експертиза, назначена в хода на образувано бързо производство. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да извърши проверка за материалната законосъобразност на оспорен индивидуален административен акт, съгласно чл. 146 т. 3 от АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това, проверката е винаги a posteriori. Предвид това, нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е постановил своето решение, или отменят съществуването на тези факти. В конкретната хипотеза е доказано в хода на съдебното производство, че при изследване на кръвна проба, взета на 13.01.2025 г. от Н. А. Г. не е установено наличие на н. в. или техни аналози, който факт следва да се съобрази с оглед правилото, разписано в чл. 142 ал. 2 от АПК.

Предвид горното оспорената ЗППАМ № 25-0373-000014/14.01.2025 г., издадена от Началник РУ - Чепеларе при ОД на МВР - Смолян, с която по отношение на жалбоподателя Н. А. Г. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП, се явява постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото, основателна е и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. Реално извършените такива са в общ размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева, от които 10,00 лв. внесена държавна такса и 600,00 (шестстотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. По повод заявените от оспорващата страна разноски за адвокатско възнаграждение процесуалният представител на административния орган прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, на пълномощника на жалбоподателя е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин) лева. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Съдействието и защитата на оспорващата страна, осъществени в хода на съдебното производство от пълномощника адв. Х. Х. се изразяват в изготвяне на жалбата до съда и участие в две открити съдебни заседания, с активно участие в събиране на доказателствата. Едновременно с това, договореният и заплатен адвокатски хонорар, с оглед горната норма е в размер под нормативно установения минимум, поради което съдът намира, че договореният и заплатен от страната такъв е обоснован и справедлив, съобразно критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата и съответен на обема на извършената правна защита и съдействие, обективирани в действията на процесуалния представител в хода на съдебното производство. При този размер на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя Н. А. Г. следва да се присъдят общо сторените разноски, възлизащи на 610,00 (шестстотин и десет) лева, включващи заплатената държавна такса от 10,00 (десет) лв. и 600,00 (шестстотин) лева адвокатско възнаграждение, като се възложат в тежест на ответния административен орган – ОД на МВР - Смолян.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0373-000014/14.01.2025 год., издадена от Началник РУ – Чепеларе при ОД на МВР – Смолян, с която по отношение на Н. А. Г. на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, с отнемане на СУМПС № *********.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Смолян да заплати на Н. А. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сума в размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева, представляваща разноски в производството.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.