Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 180
21.04.2020 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 854 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от Н.Т.Г. ***,
подадена чрез адв. В.Ч. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис .. против
Решение № 2153-21-142 от 17.05.2019г., издадено от Директор на Териториално
поделение на НОИ – София-град, с което е оставена без уважение жалбата на
оспорващата против Разпореждане № **********/217 от 28.04.2017г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване като неоснователна.
Жалбоподателката
счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Неправилно било приложено материалното право и процесуалните
разпоредби на осигурителното законодателство относно незачитането на трудовия
стаж за периода от 01.06.1978г. до 31.12.1984г. в ЖП Завод „Г. Димитров“ и
трудовия стаж за периода от 01.01.1985г. до 01.10.1999г. в „Строймашинженеринг“
гр. София. В мотивите на обжалвания административен акт се сочело, че
жалбоподателката за периода от 13.09.1978г. до 01.04.1981г. имала трудов стаж в
ЗАНИ – Харманли, за периода от 01.08.1981г. до 01.11.1985г. в РПК Харманли, от
01.11.1985г. до 13.10.1987г. в АПК Харманли, от 14.10.1987г. до 31.12.1987г. в
РПК – Харманли, от 16.03.1988г. до 25.07.1988г. в СП БКС – Харманли и от
29.08.1988г. до 01.11.1988г. в РПК – Харманли. Така установените налични
периоди на трудов стаж на жалбоподателката били игнорирани в обжалвания
административен акт и реално било кредитирано незачитането им към пенсионното
производство, по което се разглежда подадената жалба. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и връщане на преписката за правилно зачитане на целия
трудов стаж на жалбоподателката. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ –
София - град, чрез процесуален представител моли да бъде потвърдено процесното
решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Oт Н.Т.Г. е подадено заявление вх. № 2112-21-1121/16.03.2017г.
за отпускане на лична пенсия за ИОЗ, като са представени документи, доказващи
осигурителния стаж (сред тях Трудова книжка №1377, Удостоверение Обр. УП-№30 №XIV-137-91/09.07.1991г., Удостоверение
Обр. УП-№30 №47-3/15.12.1999г.), както и Експертно решение. Видно от Експертно
решение №0560/15.02.2017г. на ТЕЛК за общи заболявания, I МБАЛ-София,
II състав, на
жалбоподателката е определена оценка на работоспособността/вида и степента на
увреждане – 72% т. н. р., със срок на определения процент трайно намалена
работоспособност/вид и степен увреждане – 01.02.2020г., за три години, с дата
на инвалидност – 15.02.2017г.
Съгласно отразеното в Трудова книжка
№1377, жалбоподателката е полагала труд за периода 01.06.1978г. –
31.12.1984г. в Железопътен завод „Георги
Димитров“ – София, на длъжност „смесоподготвител в леярен цех“; за периода
01.01.1985г. – 01.11.1988г. в СО „Вагоностроене“ на длъжност „смесоподготвител
в леярен цех“ и за периода 01.06.1999г. – 01.10.1999г. в СО „Вагоностроене“ на
длъжност „бояджия“.
Видно от Удостоверение Обр. УП-№30 №XIV-137-91/09.07.1991г., издадено
от Железопътен завод София, Н.Т.Г. е заемала длъжност „смесоподготвител в
леярен цех” за периода 01.06.1978г. – 31.12.1984г., като трудовия ѝ стаж
за това време в размер на 06 години, 07 месеца и 0 дни е признат по т.4 а
бук.“н“ от ПКТП за първа категория труд.
Съгласно Удостоверение Обр. УП-№30
№47-3/15.12.1999г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“
гр. С., ул. „А.“-.., гр. С., Н.Т.Г. е заемала длъжност „смесоподготвител в
леярен цех” за периода 01.01.1985г. – 01.11.1988г., като трудовия ѝ стаж
за това време в размер на 03 години, 10 месеца и 0 дни е признат по т.4 а
бук.“н“ от ПКТП за първа категория труд, а за периода 01.06.1999г. до
01.10.1999г. е заемала длъжност „бояджия“, като трудовия ѝ стаж за това
време в размер на 0 години, 04 месеца и 0 дни е признат по т.15 от ПКТП за
втора категория труд. В удостоверението е отразено, че лицето е работило с
органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и
звена, ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“ е правоприемник на СО
„Вагоностроене“ и ДФ „Транстехника“ със Заповед №54/14.06.1990г. на МИП.
С писмо изх. №2112-21-1121/23.03.2017г. на ТП на НОИ
гр. София и писмо изх. №5516-21-1287/31.03.2017г. на ТП на НОИ София град е направено искане за издаване на
удостоверения за осигурителен стаж/доход на Н.Т.Г.. В отговор, в писмо изх. №
1042-09-703#1/13.04.2017г.
на ТП на НОИ – Кюстендил е посочено, че в Отдел „Обединен Осигурителен архив“
с. Н. към ТП – Кюстендил е приета разплащателна и трудовоправна документация на
ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София с различни Приемателно-предавателни
протоколи, в която за периода от м.01.1985г. до м.11.1988г. и от м.06.1999г. до
м.09.1999г. липсват данни за лицето Н.Т.Г., поради което образци за
осигурителен стаж и доход не могат да бъдат издадени.
С Разпореждане №**********/№5/прот.№N51135 от
07.04.2017г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
София - град, на Н.Т.Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване за 72.00 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане от 15.02.2017г. със срок на инвалидността до 01.02.2020г. по чл.74,
ал.1 КСО. Посочено е, че пенсията се отпуска в минимален размер съгласно чл.75,
ал.4 КСО, както и е отразено, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален
размер до определянето на размера ѝ по реда на КСО.
Със същото разпореждане е отпусната социална пенсия за
инвалидност от 15.02.2017г. със срок на инвалидността до 01.02.2020г. по
чл.90а, ал.1 КСО за 72.00 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен
на увреждане, дата на инвалидизиране 15.02.2017г. и навършена възраст 56г. и 10
м., като е посочено, че от 15.02.2017г. на основание чл.95, ал.1, т.4 КСО се
спира личната социална пенсия за инвалидност.
С Разпореждане №**********/№11/прот.№
N51162/28.04.2017г., издадено от Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП
на НОИ – София град, е изменена отпуснатата на Н.Т.Г. лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за 72.00 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане от 15.02.2017г. със срок на инвалидността
до 01.02.2020г. по чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ КСО във връзка с чл.10, ал.2
НПОС. В разпореждането е посочено, че не се зачита осигурителен стаж за
периода 01.06.1978-31.12.1984г. при осигурител Ж. П. Завод „Г. Димитров“ и
01.01.1985г. – 01.10.1999г. при осигурител „Строймашинженеринг“. И двата
осигурителя са със седалище в гр. София. Във връзка с писмо изх.
№2112-21-1121/31.03.2017г. на ТП на НОИ София-град до общ. Харманли във връзка
с установяване историята на адресите на лицето за периода 01.06.1978-31.12.2000г.,
месторождение гр. Харманли, е установено, че Н.Г. фигурира с постоянен адрес ***.
В отговор на писмо на Дирекция „Пенсии“ до Отдел „Осигурителен архив“ към ТП на
НОИ – Кюстендил е установено, че за времето 01.01.1985-30.11.1988г. и
01.06.1999-30.09.1999г. в приемо-предавателните протоколи липсват данни за
лицето. Предвид гореизложеното, представените удостоверения УП3 №XIV-137-91/09.07.1991г.,
УП3 №47-3/15.12.1999г. и УП №47-2/15.12.1999г. и трудова книжка не могат да
удостоверят осигурителен стаж и доход и не следва да се вземат предвид при
определяне на пенсията в действителен размер, тъй като не са редовни документи
по смисъла на чл.40 от НПОС.
Разпореждане №**********/№11/прот.№ N51162/28.04.2017г.
е обжалвано от Н.Т.Г. пред Директора на ТП на НОИ – София град, като в жалбата
е посочено, че неправилно е приложено материалното право относно зачитането на
трудовия стаж за периода от 01.06.1978г. до 31.12.1984г. в ЖП Завод „Г.
Димитров“ и трудовия стаж за периода от 01.01.1985г. до 01.10.1999г. в
„Строймашинженеринг“ град София. Изложени са съображения, че неправилно
пенсионният орган мотивира незачитането с разпоредбите на чл.40 от НПОС, като
се сочи, че към датата на полагане на трудовия стаж този нормативен документ не
е действал и не е относим. Сочи се също, че записа на трудовата книжка и
издадените УП-3 от 1991г. и от 1999г. са валидни официални документи с
удостоверителна сила и неправилно са игнорирани относно установяване на
периодите на наличен действителен трудов стаж.
При произнасяне по жалбата на Г. против разпореждането
служебно са изискани документите, съдържащи се в досиета на лицето, образувани
по повод искания за изплащане на парично обезщетение за безработица (вкл. опис
на осигурителния стаж), ако се съхраняват такива, или друг документ, който
съдържа данни за размера на зачетения осигурителен стаж при отпускане на
обезщетението, както и „Справка за периода и размера на изплатените
обезщетения“ от електронната система АИС „Трудова борса“. Изискани са и други
документи за изясняване на стажа на лицето. С писмо изх.
№1030-26-1189-1/04.01.2019г. на ТП на НОИ – Хасково е изпратено заверено копие
на цялото досие за лицето Н.Т.Г. с отпуснато парично обезщетение за безработица
за периода от 12.03.2012г. до 08.02.2013г., както и справка за изплатените
обезщетения. В досието е налична Справка за приети, върнати и липсващи
документи на Н.Т.Г., като под т.4 на описаните като приети документи за парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО е посочена трудова книжка
№138/13.09.1978г., тр. книжка №155594/01.03.2000г., УП-3 №1/12.03.2012г. Последните
не са представени по настоящото дело от админисатративния орган, не се
представят и от жалбоподателката в хода на съдебното производство. Приложен е и
Опис на документите за стаж Обр. Б-3 – Стаж по документи, представени при
подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица от Н.Т.Г.,
от дата 19.04.2012г., като видно от същия, Г. ***.09.1978г. до 01.04.1981г.
(общо 2г. 6м. 17дни); в РПК Харманли от 01.08.1981г. до 01.11.1985г. (общо 4г.
3м. и 0дни); в АПК Харманли от 01.11.1985г. до 13.10.1987г. (общо 1г. 11м. 12
дни); в РПК Харманли от 14.10.1987г. до 31.12.1987г. (общо 0г. 2м. и 16 дни); в
СП БКС Харманли от 16.03.1988г. до 25.07.1988г. (общо 0г. 4м. и 5 дни); в РПК
Харманли 29.08.1988г. до 01.11.1988г. (общо 0г. 2м. и 2 дни); в „Златна Тракия“
ООД, гр. Х. от 01.11.1988г. до 30.09.1997г. (общо 8г. 10м. и 28 дни); била е
регистрирана в Бюро по труда гр. Х. от
13.04.1998г. до 22.07.1998г. (общо 0г. 3м. 10 дни); работила е в „Златна
Тракия“ АД гр. Х. от 30.09.1997г. до 30.03.1998г. (общо 0г. 6м. 0дни); в „Златна
Тракия“ АД гр. Х. от 23.07.1997г. до 24.07.1997г. (общо 0г. 0м. 1ден); в Община
Х. от 01.10.1999г. до 31.12.1999г. (общо
0г. 3м. 0дни), както и са описани работодателите за следващи периоди до
12.03.2012г. вкл.
По жалбата е постановено Решение № 2153-21-142/17.05.2019г.
на Директор на Териториално поделение на НОИ – София-град, с което е оставена
без уважение жалбата на оспорващата против Разпореждане № №**********/217 от 28.04.2017г.
на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ като неоснователна.
Решението е изпратено на адреса на Н.Т.Г. и е получено
на 19.06.2019г. от С. Г. – съпруг.
Жалбата е подадена на 25.06.2019г. по пощата, видно от
поставеното върху плика пощенско клеймо.
Предвид направено в с. з. на 21.01.2020г. искане от
процесуалния представител на ответника, е открито производство по чл.193 ГПК,
във връзка с чл.144 АПК за оспорване на записите в Трудова книжка №1377 от 01.06.1978г.
/л.11-22 от досие/за годините, които не са възприети в решението на Директор на
ТП на НОИ за трудов стаж, УП-30 №XIV-137-91/09.07.1991г. и УП-30 №47-3/15.12.1999г. В тази
връзка по делото са представени доказателства, някои от които са цитирани в
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - София град, относно създаването
на СО Вагоностроене, ДФ Строймашинженеринг, правоприемства и откриване на
производство по несъстоятелност, както и други документи от делото по
несъстоятелност, подробно описани в писмо изх. №1029-21-9413#2/06.01.2020г.
на ТП на НОИ – София град. Сред тях са: Разпореждане №5 на Бюрото на МС от
27.01.1987г. за образуване на Асоциация „Транспортна, селскостопанска и
строителна техника“ и за образуване и преобразуване на стопански обединения,
стопански комбинати и институти, ДВ, бр.11/1987г.; Решение №50/30.03.1989г. на
МС, с което се образува фирма с държавно имущество и се прекратяват
организациите съгласно приложение №12; Обявление на СГС за регистрация на ДФ
Транстехника; Заповед №РД-17-107/28.06.1991г. на МИТУ, от т.1 на която е видно,
че се образува фирма с държавно имущество съгласно приложение 1, а от т.2 е
видно, че се прекратява, считано от 30.06.1991г., фирма „Транстехника“
(образувана с Решение №50 на МС от 1989г.), като активите и пасивите на
прекратената фирма по баланса ѝ към 31.03.1991г., както и другите ѝ
права и задължения да се поемат от новообразуваната фирма по т.1; Обявление в
ДВ бр.103/13.12.1991г. за „СНП-транс“ ЕООД; Заповед №54/14.06.1990г. на МИП за
образуване на фирма с държавно имущество съгласно приложение №1 (видно от
приложение №1 - с наименование „Строймашинженеринг“); Решение от 13.08.1990г.
на СГС, ФО по гр.д.№5208/1990г. за регистрация на ДФ „Строймашинженеринг“;
Молба от Д. М. З. – генерален директор на фирма „Транстехника“ за вписване на
промени в уставния фонд и промяна на предмета на дейност на ДФ „Транстехника“;
Решение от 03.01.1997г. на СГС , Първи с-в по несъстоятелност по
т.д.№10131/1992г.; Уведомление за вписване в Търговския регистър; Извлечение от
ДВ, бр.29; Протокол от 09.04.1997г. от проведено събрание на кредиторите на ДФ
„Строймашинженеринг“, гр. С.; Доклад от Г. Т. Х. – временен синдик по т.д.
10131/92 по описа на СГС; Постановление №27 на МС от 20.11.1970г. за образуване
на Държавни стопански обединения, ДВ бр.5 от 19.01.1971г.; Разпореждане №125 от
16.07.1976г. на МС за утвърждаване на генерална схема за специализация и концентрация на производството и генерална
схема за управление на националния транспортен комплекс. В писмо изх. №1029-21-9413#2/06.01.2020г.
на ТП на НОИ – София град е посочено, че видно от приложените доказателства, не
се установява правоприемство между СО Вагоностроене и ДФ Строймашинженеринг,
като последната е обявена в неплатежоспособност от 31.03.1993г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна –
адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от
обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. При тези съображения съдът приема,
че подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.118, ал.1 от КСО, на обжалване
пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО.
Съдът намира оспореното решение за
издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на
чл.117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Също така потвърденото с оспорения
акт разпореждане, изхожда от предвидения в чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО,
т. е. компетентен издател, а именно длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- София град.
Оспореното решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени в чл.59
ал.2 от АПК, вр. чл.117 ал.5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически
основания за постановяването си.
Не се установява в хода на административното
производство да са били допуснати процесуални нарушения.
Спора между страните е материално правен и касае
наличието на законово основание от страна на административния орган за
игнориране на записите в представената от жалбоподателката в хода на
административното производство трудова книжа, за положен от същата трудов стаж
както следва: за периода 01.06.1978-31.12.1984г. при осигурител Ж. П. Завод
„Г. Димитров“ и 01.01.1985г. – 01.10.1999г. при осигурител „Строймашинженеринг“.
В тази връзка следва да се посочи, че предприетите в
хода на административното производство процесуални действия от административния
орган по проверка на достоверността на данните по трудова книжка №1377, както и
на Удостоверение Обр. УП-№30 №XIV-137-91/09.07.1991г., издадено от Железопътен завод
София, и на Удостоверение Обр. УП-№30 №47-3/15.12.1999г., издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“ гр. С., са в правомощията на
решаващия административен орган, тъй като съгласно общото правило на чл.35 от АПК той е задължен да постанови административния акт, след като изясни всички
факти и обстоятелства от значение за случая.
Член 36, ал.1 от АПК повелява доказателствата в
административното производство да се събират служебно от административния
орган, освен в предвидените в закона случаи; съгласно ал.3 всички събрани
доказателства се проверяват и преценяват от административния орган; в
следващата ал.4 е уредено, че административните органи осигуряват служебно за
нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични
при тях. Събирането на информация относно наличието на осигурителен стаж при
конкретния осигурител е било обусловено от посочените процесуални правила в
административното производство. От приетото от като доказателство уведомително
писмо изх. № 1042-09-703#1/13.04.2017г. на ТП на НОИ –
Кюстендил, е видно, че в Отдел „Обединен Осигурителен архив“ с. Н. към ТП –
Кюстендил е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ
„Строймашинженеринг“ гр. София с различни Приемателно-предавателни протоколи, в
която за периода от м.01.1985г. до м.11.1988г. и от м.06.1999г. до м.09.1999г.
липсват данни за лицето Н.Т.Г., поради което образци за осигурителен стаж и
доход не могат да бъдат издадени.
Трудовата книжка, удостоверяваща трудовоправните
отношения, както и осигурителен стаж и доход, която се издава от осигурителя,
представлява официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се
променя от обстоятелството, че е издаден от частноправен субект (работодател и
осигурител), тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна
разпоредба, е предоставила удостоверителна функция, и това придава на
удостоверяването доказателствено значение. Трудова книжка №1377 е издадена при
действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП – отм.),
който предвижда в чл.101, ал.1, че трудовият стаж се установява с осигурителни,
трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от
съответното предприятие, учреждение или организация; в ал.2 е предвидено, че
документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги,
като в букви „а“ – „в“ е регламентирано съдържанието на документа. В чл.101,
ал.3 от ППЗП (отм.) е регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово
възнаграждение в случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги
липсват, а в ал.4 - когато няма данни за получаваното възнаграждение. В
сега действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат
в чл.40 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж.
В чл.40, ал.1 от НПОС е предвидено, че осигурителният
стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а според ал.3,
документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно
първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на
лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни
книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в
изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид)
трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При
несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а
от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и
същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не
обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл.40, ал.1 и
ал.3 от НПОС. В случая се установява и не е спорно, че в отдел „Обединен
Осигурителен архив“ с. Н. към ТП – Кюстендил е приета разплащателна и
трудовоправна документация на ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София с различни
Приемателно-предавателни протоколи, в която за периода от м.01.1985г. до
м.11.1988г. и от м.06.1999г. до м.09.1999г. липсват данни за лицето Н.Т.Г..
Последното води на извод, че при
липсата на данни за лицето в приетата разплащателна и трудовоправна
документация на осигурителя за спорния период, записването на стр.12 и 13 от
трудовата книжка №1377 на Г., издадена от СО „Вагоностроене“, според което същата
е работила през периода от 01.01.1985 г. - 01.11.1988г. като „смесоподготвител
в леярен цех“, законосъобразно не са възприети от административния орган за
достоверни. Достоверността на трудовата книжка се оборва и от обстоятелството,
че за периодите от дата 01.01.1985г. до дата 01.11.1988г., когато са направени
вписвания в трудовата книжка, е посочено, че Г. е работила в СО „Вагоностроене“,
като е поставян печат от ДФ Транстехника – СО „Вагоностроене“, а съгласно
справка за СО „Вагоностроене“ е установено, че с т.3 от Разпореждане №5 на
Бюрото на Министерски съвет от 27.01.1987г. за образуване на Асоциация
„Транспортна, селскостопанска и строителна техника“ и за образуване и
преобразуване на стопански обединения, стопански комбинати и институти,
обнародвано в ДВ бр. 11 от 1987г., от 01.01.1987г. се образува Стопанско обединение „Вагоностроене“ като юридическо
лице със седалище София. Ето защо няма как същата да е полагала труд към Стопанско
обединение „Вагоностроене“ преди тази
дата. Освен това, видно от Решение №50 от 30.03.1989г. и представеното към него
Приложение №12, същите касаят образуване на фирма с държавно имущество с
наименование „Транстехника“, със седалище София, и съответно прекратяване като
юридически лица от датата на обнародване в Държавен вестник на решението за
регистриране на фирмата „Транстехника“, на: Стопанското обединение
„Вагоностроене“ – София, Железопътният завод „Георги Димитров“ – София, от СО
„Вагоностроене“ и др. От това следва, че към момента на направените
отбелязвания в трудова книжка №1377 за посочените периоди осигурителят е
съществувал под друго наименование, и поради тази причина е невъзможно
трудовата книжка да бъде оформена от вписания за автор работодател и да е
подписана и подпечатана от него. Към 01.01.1985г. СО „Вагоностроене“ не е
съществувал като правен субект в правния мир, не е бил създаден и учреден като
юридическо лице, съответно за периода от 01.01.1985г. до 01.11.1988г. фирма с
държавно имущество с наименование „Транстехника“, със седалище София също не е
съществувала. Тези данни изцяло оборват достоверността и истинността на
процесните записи в трудовата книжка. Същото важи и за периода 01.06.1999г. –
01.10.1999г., за който в трудовата книжка е отбелязано, че Г. е работила в СО
„Вагоностроене“ като „бояджия“, като е поставен печат от СО „Вагоностроене“ -
ДФ „Строймашинженеринг“. Както вече се посочи по-горе, видно от Решение №50 от
30.03.1989г. и представеното към него Приложение №12, същите касаят образуване
на фирма с държавно имущество с наименование „Транстехника“, със седалище
София, и съответно прекратяване като юридически лица от датата на обнародване в
Държавен вестник на решението за регистриране на фирмата „Транстехника“:
Стопанското обединение „Вагоностроене“ – София, Железопътният завод „Георги
Димитров“ – София, от СО „Вагоностроене“ и др. Отделно от това, с Решение от
03.01.1997г. по т. д. №10131 по описа на Софийски градски съд за 1992г., е обявена
неплатежоспособността на ДФ „Строймашинженеринг“ гр. София, считано от
31.03.1993г. и е открито производство по несъстоятелност на ДФ
„Строймашинженеринг“ гр. София.
Трудовата книжка и УП 30, с които се
удостоверява осигурителен стаж и доход, по правило представляват официални
документи и като такива се ползват с материална доказателствена сила за
удостоверените с тях факти. Опровергаването на съдържанието на такива документи
е допустимо и то може да бъде успешно осъществено с надлежни писмени документи.
Събраните доказателства, в хода на направеното по реда на чл. 193 от ГПК оспорване,
водят на извод, че спорните в настоящото производство записи в трудова книжка
№1377 и УП 30 от 09.01.91г. и УП 30 от 15.12.99г., издадени на името на
жалбоподателката, отразяват неверни факти, предвид което следва да се приеме за
оборена формалната им доказателствена сила в оспорената, по реда на чл. 193 от ГПК, част.
По тези съображения съдът намира, че
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване
на материалноправните изисквания за законосъобразност, и не страдат и от други
пороци по чл.146 от АПК. Следва жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Предвид
изхода на спора, основателно е направеното искане на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК и предвид
Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по тълк.дело №5/2009 г. на ВАС, следва да
бъде определено по реда на чл.24 от Наредба за ЗППП в размер на 100 лева.
Предвид горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Г. ЕГН ********** против
Решение №2153-21-142/17.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което
е оставена без уважение жалбата на Н.Т.Г. срещу Разпореждане №**********/217 от
28.04.2017г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.Т.Г. ЕГН ********** да заплати на
Териториално поделение на НОИ – София град сумата от 100 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните в 14 -
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено, пред Върховен
административен съд на Р България.
СЪДИЯ: