РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ -ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично
заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора Ст. Ив. П.
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Частно наказателно дело
№ 20221800200412 по описа за 2022 година
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване
на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИПробНадз), за
признаване и изпълнение наказателна присъда № ****** г., постановена по наказателно
дело № ****** на Районен съд–А., Р.Р., влязла в сила от ***** г., с която на българския
гражданин ЛЮБ. Б. МЛ., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ******* е
наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено условно с продължителност на срока на отлагане – три години, през който срок е
постановено осъденият да търпи посочените в присъдата пробационни мерки.
От компетентния орган в Р.Р. е било изпратено в Районен съд–С. съдебно решение,
придружено с Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от
27.11.2008 година за прилагане принципа на взаимното признаване към съдебни решения и
решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции, засягащо българския гражданин Л.М., с ЕГН *****
С определение № ***** г., постановено по ЧНД № **** по описа за ***** г. на
1
Районен съд–С. и съобразявайки разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване
на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, делото е било изпратено
на родово и местно компетентния Софийски окръжен съд.
В съдебно заседание представителят на Софийска окръжна прокуратура прокурор П.
изразява становище за признаване на решението за налагане на пробационни мерки, чрез
тяхното адаптиране спрямо българския наказателен закон, при съобразяване разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 НК.
Осъденият М. – редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник
адв. Е.Г.от САК. Становището на защитата е, че са налице условията за признаване на
решението, съгласно чл. 14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки
и алтернативните санкции, като отправя искане съда да приеме, че относно следните
посочени пробационни мерки: „уведомяване за промяна на работното място“ и
„предоставяне на информация и документи, които да позволят контрол върху средства за
препитание“ липсва техен аналог в българското законодателство, поради което и не следва
да бъдат адаптирани за изпълнение.
Софийският окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл. 16
ЗПИПробНадз, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
От представеното от издаващата държава удостоверение по чл. 6 от РР 2008/947/ПВР
на Съвета от 27 ноември 2008 г. (чл. 6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху
пробационните мерки и алтернативните санкции /специалния закон/) и съдебно решение по
наказателно дело по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗПИПробНадз се установява следното:
С присъда № ******г., постановена от Районен съд–А., Р.Р. по наказателно дело №
******, потвърдена с решение № **** от ***** г. на Апелативен съд–Т., Р., влязла в сила на
***** г., е осъден българският гражданин ЛЮБ. Б. МЛ. с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ******* , за това че на *****г., около *****часа, при управляване на товарен
автомобил марка „В.“ с рег. № *****, с полуремарке марка „Ш.“ с рег. № *******, при
движение по национален път **** (Р.) в посока гр. О., в района на местността „******“ е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на движещия се
неправомерно по пътното платно пешеходец Ш.З., като след настъпване на пътно-
транспортното произшествие е продължил пътуването си без разрешението на полицията и
без поне незабавно да уведоми за настъпилото произшествие. Това деяние е квалифицирано
по закона на издаващата държава като престъпление по чл. 192, ал. 2 и чл. 338 от
Наказателния кодекс на Р..
2
За извършеното престъпление по закона на издаващата държава българският
гражданин Л.М. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, чието
изпълнение е условно отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на
присъдата – ***** г. и през този срок са постановени следните надзорни мерки:
По реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.Р.:
– да се явява пред Пробационна служба на гр. А. на датите, посочени от нея;
– да приема посещенията на пробационния служител, определен за надзора му;
– да уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което
превишава пет дни, както и за връщането си;
– да уведомява за промяна на работното място;
–да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху
средствата за препитание;
По реда на чл. 93, ал. 2, б. b) от НК на Р.Р.:
– по време на надзорния период да посещава програма за социална реинтеграция,
провеждана от Пробационната служба на гр. А.;
По реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р.:
–по време на надзорния период да полага общественополезен труд към Местен съвет
на комуна В.или към Местен съвет на гр. С.за период от 80 дни.
Осъденият български гражданин е предупреден за последиците от неспазването на
постановените пробационни мерки и задължения, а така също и за задължението му да не
извършва нови престъпления по време на надзорния срок.
С присъдата на осъдения са възложени направените в съдебното производство
разноски в размер на 7 000 (седем хиляди) леи.
В удостоверението е посочено, че Л.М. е участвал в съдебния процес в издаващата
държава, в който е постановена присъдата, признал е вината си в извършването на деянията,
за които е бил обвинен и е бил запознат с постановеното съдебно решение в издаващата
държава, което впоследствие е обжалвал.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
По силата на чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември
2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения
за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване
на влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, постановено от съд в друга държава
– членка на ЕС и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки.
Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от РР
№ 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г., в писмена форма, постъпило е в превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите
3
на чл. 6 от ЗПИПробНадз. Изпратеното в Софийски окръжен съд удостоверение в превод на
български език съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в
приложения съдебен акт - присъда, чието признаване се иска.
Касае се за съдебно решение (присъда) по наказателно дело по смисъла на чл. 3, т. 1,
б. „б“ ЗПИПробНадз, с което е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието
изпълнението е отложено изцяло за срок от три години с постановяване на пробационни
мерки през определения изпитателен срок.
В удостоверението и присъдата се съдържа описание на деянието, за което е осъден
българския гражданин, а именно причиняване на смърт по непредпазливост на един
пешеходец в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата при
управляване на МПС и деецът е избягал от местопроизшествието. Деянието, за което е
осъден българския гражданин, съставлява престъпление и по българския Наказателен
кодекс – по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, наказуемо с
лишаване от свобода от три до петнадесет години, с което се удовлетворява изискването за
двойна наказуемост по чл. 14, ал. 1 ЗПИПробНадз.
Осъденото лице е български гражданин с местоживеене на територията на Република
България, който се намира на територията на страната.
Не се релевират основания по смисъла на чл. 15, т. 1- т. 9 ЗПИПробНадз за отказ от
признаване и изпълнение.
Признаването не е в противоречие с принципа „ne bis in idem“, тъй като от данните от
изпратената за признаване присъда е видно, че М. е лице, което "няма криминално минало",
поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от накърняване на
посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за
едно и също деяние.
Изпълнението на наложеното със съдебния акт наказание лишаване от свобода не е
погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като срокът по чл. 82, ал. 1,
т. 4 НК, който е петгодишен и започва да тече от влизане в сила на присъдата – ***** г., –
не е изтекъл.
Осъденото лице е на **** години (роден е на ***** г.) и не е лице, което се ползва с
имунитет по българското законодателство.
Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането
на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15,
ал. 1, т. 10 ЗПИПробНадз. Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на
присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото лице М. се е явил
лично на съдебното заседание, като я е обжалвал в приложимия за целта срок.
Липсват и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т. 13
ЗПИПробНадз, свързани с продължителността на пробационните мерки и местоизвършване
на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираните действия, същите са
извършени изцяло на територията на издаващата държава и определената обща
4
продължителност на надзорните пробационни мерки, не е по-малка от шест месеца.
Не са налице основания за отлагане признаването на съдебния акт по смисъла на чл.
16, ал. 5 ЗПИПробНадз - Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно,
съответства на съдебния акт и е преведено на български език.
Предвид изложеното са налице основанията за признаване на съдебното решение по
наказателно дело, постановено в друга държава – членка на ЕС и следва да бъде
постановено неговото изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране,
съдържанието на пробационните мерки, които следва да се изпълняват през определения в
решението надзорен срок.
По естеството си наложените пробационни мерки в установения изпитателен срок, за
който е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, не
съставляват наказанието „пробация“ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 НК, представляващо,
съгласно чл. 42а, ал. 1 НК „съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от
свобода, които се налагат заедно или поотделно“, а са наложени в хипотеза, съответна на
предвидената в чл. 67, ал. 3 НК. Действително, в разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК на Р
България е предвидено, че когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко
от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.
1-4 през изпитателния срок. В конкретния случай се касае за наказание с отложено
изпълнение, чийто аналог според българското наказателно право е условното освобождаване
по чл. 66, ал. 1 от НК. Не следва, обаче, наложените от р. съд пробационни мерки, които
намират своя аналог в българското наказателно право, да се редуцират по брой, като се
приеме упражняването на надзор само върху една от тях, тъй като по този начин ще бъде
извършено недопустимо ревизиране на чуждия съдебен акт и това ще доведе до конфликт с
принципа на взаимното признаване, според който съд на една държава членка трябва да
приеме съдебното решение на друга държава членка на ЕС като свое собствено дори когато
според националното право би се стигнало до различно разрешение. Несъвместимостта по
характер ще е налице, ако изобщо не съществува в националното право подобна мярка или
санкция, или ако съществува сходна такава, но изпълнението й би довело до утежняване на
положението на осъденото лице.
С оглед изискването на чл. 5, ал. 2 ЗПИПробНадз, изпълняващият съд е задължен да
съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложената в издаващата държава
мярка. Вземайки предвид характеристиките на наложените пробационни мерки, съдът
намира че на адаптиране към българското законодателство подлежат пробационната мярка
по реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.Р. осъденият да се явява пред пробационна служба на
датите, посочени от нея; да приема посещенията на пробационния служител, определен за
надзора му; да уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което
превишава пет дни, както и за връщането си; по реда на чл. 93, ал. 2, б. b) от НК на Р.Р.: да
посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от Пробационната служба; както
и по реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р. да полага общественополезен труд за период от 80
дни.
5
Пробационната мярка осъденият да се отчита пред пробационната служба на
сроковете, посочени в присъдата се обхваща от пробационните мерки, предвидени в чл. 42а,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Република България, а именно:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“.
Пробационната мярка „да следва програма за социална реинтеграция“ съответства на
пробационната мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 42 б, ал. 4 от българския НК
включване в програми за обществено въздействие.
Пробационната мярка „да полага общественополезен труд за период от 80 дни“
съответства на пробационната мярка, предвидена в чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42б, ал. 5 от НК
на Република България, а именно: „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Доколкото
съобразно НК на Република България тази пробационна мярка може да бъде с
продължителност от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години,
наложената с присъдата от р.съд пробационна мярка „да извършва общественополезен труд
за период от 80 дни“, равняващи се на 640 часа, следва да бъде адаптирана с максимално
допустимата продължителност от 320 часа годишно за две поредни години.
Мярката „да съобщава преди преместване в ново жилище и всяко пътуване, което
надвишава период от 5 дни“ не съответства на пробационната мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 3
вр. с чл. 42б, ал. 3 от НК на Република България, изразяваща се в „ограничения в свободното
предвижване“, която включва забраната за посещение на точно определение места, райони и
заведения, за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от
пробационнен служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава, за
определен период от денонощието. Това е така, защото наложената пробационна мярка от
р.съд има уведомителен характер, докато по същността си пробационната мярка по чл. 42а,
ал. 2, т. 3 от НК на Република България има характеристиките на ограничаваща и
забранителна мярка. В този смисъл адаптиране на пробационната мярка „да съобщава преди
преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава период от 5 дни“ не следва
да се допусне, тъй като същото би влошило наказателно-правното положение на осъденото
лице и би подменило волята на решаващия съд.
По отношение на останалите пробационни мерки, наложени от р.съд: да приеме
посещенията на назначения контролиращ пробационен служител с наблюдаването му; да
съобщава предварително за преместването му в ново жилище и всяко пътуване, което
надвишава 5 – дневен период; да съобщава за промяната на работното място и да съобщава
информация и документи, позволяващи контрол на средствата му на препитаване не би
могло да се допусне адаптиране, тъй като същите не съответстват на пробационните мерки,
визирани в чл. 42а, ал. 2 от НК на Република България.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да постанови признаване и изпълнение
на определените в наказателната присъда на рсъд пробационни мерки осъденият да се явява
пред пробационна служба на датите, посочени от нея; да приема посещенията на
пробационния служител, определен за надзора му; по реда на чл. 93, ал. 2, б. b) от НК на
6
Р.Р.: да посещава програма за социална реинтеграция, провеждана от Пробационната
служба; както и по реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р. да полага общественополезен труд за
период от 80 дни.
Прилагайки нормата на чл. 5 ЗПИПробНадз, т. е. чрез адаптирането на
пробационните мерки към българското законодателство, в частност към чл. 42а и
следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението се установява, че тези
мерки са обхващат от пробационните мерки, предвидени съответно в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2
НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Р България; чл. 42 а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 42 б, ал. 4 от
българския НК и чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42 б, ал. 5 от НК на Република България.
По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1, вр. чл. 14 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, Софийският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА наказателна присъда № ****** г., постановена по наказателно дело №
****** на Районен съд–А., влязла в законна сила на ***** г., с която на българския
гражданин ЛЮБ. Б. МЛ., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ******* е
наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено условно с продължителност на срока на отлагане три години, през който срок е
постановено да търпи следните посочени в присъдата пробационни мерки:
По реда на чл. 93, ал. 1 от НК на Р.Р.:
–да се явява пред Пробационна служба на гр. А. на датите, посочени от нея;
–да приема посещенията на пробационния служител, определен за надзора му;
–да уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което
превишава пет дни, както и за връщането си;
–да уведомява за промяна на работното място;
–да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху
средствата за препитание.
По реда на чл. 93, ал. 2, б. b) от НК на Р.Р.:
–по време на надзорния период да посещава програма за социална реинтеграция,
провеждана от Пробационната служба на гр. А..
По реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Р.Р.:
–по време на надзорния период да полага общественополезен труд към Местен съвет
на комуна В.или към Местен съвет на гр. С.за период от 80 дни.
7
ПОСТАНОВЯВА изпълнението на наказателна присъда № ****** г., постановена по
наказателно дело № ****** на Районен съд–А., влязла в законна сила на ***** г., като
АДАПТИРА съдържанието на наложените пробационни мерки на българския гражданин
ЛЮБ. Б. МЛ., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ******* както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок
от три години, считано от влизане в сила на присъдата – ***** година;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години,
считано от влизане в сила на присъдата – ***** година;
- включване в програми за обществено въздействие за срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата – ***** година и
- безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 320 часа годишно за
срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата – ***** година.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 5-дневен срок от
днес.
На основание чл. 16, ал. 8 ЗПИПробНадз препис от решението след влизането му в
сила незабавно да се изпрати на компетентния орган в издаващата държава.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8