РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Перник , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500412 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С Решение № 155 от 02.12.2019 г. постановено по гр. дело № 787 по описа на
Районен съд Радомир за 2017 г. състав на същия съд е отхвърлил предявените от Й. С.
П. с ЕГН: ********** от ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК срещу А.
С. Г. с ЕГН: ********** от ***; Г. С. М. с ЕГН: ********** от ***; Х. С. А. с ЕГН:
********** от ***; М. А. Г. с ЕГН: ********** от ***; Д. И. Н. от ***; С. Й. Р. от ***;
С. Л. Г. от *** и С.С. Е. с ЕГН: ********** от ***. Съдът се е произнесъл и по въпроса
за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от ищеца в първоинстанционното
производство Й. С. П. чрез процесуалният му представител – адв. Н.С. от АК С., в
която се твърди, че Решението е необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон, поради което е неправилно. Твърди се в жалбата, че са постановени
неправилни мотиви, направени са изводи, които не почиват на събраните
доказателства.
Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да реши спора по
същество, като уважи предявените искове и присъди и направените от жалбоподателя
/ищец разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите/ответници не са подали отговор на
жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените
1
доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
Спорните въпроси касаят наличието на престъпни обстоятелства, изразяващи се:
1. В умишлено даване на невярна информация пред органите на ОСЗ К., което е
престъпно обстоятелство, осъществяващо състава на престъпление по чл. 314 от НК,
която информация е послужила за издаване на решение № *** г. за имот № *** на
наследници на А. М., решение № *** г. за имот № *** на наследници на С. Р. и
решение № *** г. за имот № *** на наследници на Е. С. на ПК К., по отношение на А.
С. Г., Г. С. М. (в качеството им на наследници на Д. А. и Е. А.), Х. С. А. и М. А. Г.; 2.
Че по отношение на Д. И. Н. са налице престъпни обстоятелства по чл. 291 от НК, тъй
като е дало невярно заключение по извършената от нея експертиза по гр.д. № 659 по
описа на РС Радомир за 2008 г. и 3. Налице е неизпълнение на служебни задължения на
длъжностните лица, което представлява престъпление по чл. 282, вр. чл. 311 от НК от
С. Й. Р., С. Л. Г. и С.С. Е. от ПК К. изразяващо се това, че в кръга на служебните си
задължения са съставили официален документ – Решение № *** г. на ОСЗ К., в което
са удостоверили неверни обстоятелства, за възстановяване правото на собственост на
наследници на С. А. Р. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот
№ *** от 5,386 дка, в землището на ***.
От данните по делото се установява, че Д. А. Б. и Е. А. като наследници на А. В.
М. са подали до ПК К. заявление с вх. № *** г., с което са поискали възстановяване
правото на собственост върху земеделски имоти, представляващи ниви, ливади,
пасища и гори общо от 34,3 дка в землището на ***. Въз основа на това заявление било
извършено заснемане на имот № ***, при което заявителките показали на място
границите на имота, в местността „***“. С решение № *** г. на ПК К., на
наследниците на А. В. М. било възстановено правото на собственост в стари реални
граници върху имот № *** от 1,680 дка.
Видно от приложените по делото документи ответницата Х. С. А., като наследник
на С. А. Р. е подала заявление № *** г., с което е поискала възстановяване собственост
върху земеделски земи в землището на *** на 18 имота, описани по местности, размери
и вид, сред които бил и имот № ***, в местността „***“. По така подаденото Заявление
било извършено заснемане на посочения имот в присъствието на Х.А., която на място
лично показала границите на имота, след което ПК-К., с решение № *** г.,
възстановила правото на собственост на наследниците на С. Р. в стари реални граници
на имот № ***, нива от 5,386 дка в местността „***“.
Установява се също така, че със Заявление вх. № *** г. И. Е. М., като наследник
на Е. Д. С., е поискала възстановяване собственост върху земеделски земи в землището
на *** на 19 имота, описани по местности, размери и вид. при извършено заснемане
М.Г., е посочила и индивидуализирала на място границите на имот № *** от 0,847 дка,
в местността „***“, в землището на ***. С решение № *** г. на ПК К., на наследниците
на Е. Д. С. било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху
посочения имот.
От влязло в сила на 17.05.2011 г. Решение № 305 от 18.01.2010 г., постановено по
гр.д. № 659 по описа на РС Радомир за 2008 г. с предмет иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ,
се установява, че съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Л.
А. К. (майка на жалбоподателя/ищец Й.П.), Н. А. Й., К. В. Т., Л. М. К. и Н. А. Т. иск, с
2
който са поискали да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д. А.
Б., Е. А. М., Х. С. А., А. С. Р., П. Г. Р., В. С. Р., М. А. Г., С. А. Д., В. Т. М., Н. В. М., М.
В. М., В. Б. Д. и С. Б., че към момента на внасяне в ТКЗС наследодателят на ищците А.
Т. К. бивш жител на ***, е бил собственик на земеделски имот, находящ се в
землището на ***, в местността „***“ („***“), а именно: НИВА с площ от 3.500 дка.,
при граници: път, . Д. С., П. В. М. и А. Й. П..
Спорът за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, разрешен с влязлото в сила
решение по гр. д. № 659 по описа на РС Радомир за 2008 г. е възникнал след
постановяване на позитивни решения на ПК/ОСЗ за всички участници в процеса.
Предмет на възникналия между наследниците на А. Т. К. и наследниците на А. В. М.,
на С. А. Р. и на Е. Д. С. спор за материално право е било установяването на кого е
принадлежал към момента на образуване на ТКЗС възстановеният на наследниците на
А. В. М., на С. А. Р. и на Е. Д. С. имоти, отразени с пл. № *** с площ от 1,680 дка., с
пл. № *** с площ от 0,847 дка. и пл. № *** с площ от 5,386 дка по КВС на ***, предвид
поддържаните от ищците по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ твърдения, че така
възстановените имоти са част от имота, който възстановен на техния наследодател А.
К.. За установяване на идентичността по гр.д. № 659 по описа на РС Радомир за 2008 г.
е било изслушано и прието заключение на вещото лице Д.Н. за извършената от нея
СТЕ. В заключението е посочено, че същото е изготвено след оглед на място и
показания на посочените от двете страни по делото свидетели. Вещото лице е дало
заключение, че процесният имот показан на място от свидетелите е идентичен с
възстановения имот на наследници на А. В. М. № *** и не е идентичен с имотите
възстановени на наследници на Е. Д. С. - № *** и на наследници на С. А. Р. – имот №
*** находящи се в землището на ***. Към заключението е била приложена скица.
Постановеното от Районния съд решение е било потвърдено с Решение № 122 от
06.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 204 по описа на ОС Перник за 2010 г., като
въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 525 от
17.05.2011 г., постановено по к.гр.д. № 194 по описа на ВКС за 2011 г.
От приложените по делото и влезли в сила постановления, постановени по
прокурорска преписка № 1127 по описа на РП Р. за 2011 г. се установява, че на
основание чл. 199 и чл. 213 от НПК е отказано да се образува досъдебно производство,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 314 от НК поради изтекла
погасителна давност. Според постановлението на РП Р. за отказ да се образува
досъдебно производство от 10.01.2014 г. са събрани данни, че от обективна страна е
осъществен състава на престъпление по чл. 314 от НК, но поради изтекла погасителна
давност не може да се образува досъдебно производство.
Освен писмени доказателства пред първоинстанционния съд са събрани и гласни
такива по искане на ищеца Й.П. – разпит на свидетелите П. К. Н. и П. К. Н., както е
изслушано и прието като доказателство и заключението на вещото лице Х. М. Д. по
назначената съдебно – техническа експертиза.
РС Радомир е приел по допустимостта на иска, че Й. С. П. има правен интерес да
води този процес. Изложил е, че установяването на престъпно обстоятелство чрез иск е
допустимо само когато то би имало значение за едно гражданско правоотношение или
за отмяна на влязло в сила решение. Посочил е, че наличието на едната от посочените
две хипотези е допълнена и с второто условие според нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК –
3
наказателното преследване да не може да се възбуди, да е прекратено или спряно на
посочените в кодекса основания. Съдът е приел, че е засегнато право на ищеца, че
между страните е налице деяние, което е от значение за гражданско правоотношение,
както и, че само с установителен иск страната може да докаже дали е налице деяние,
което е с характера на престъпление, макар и погасено по давност.
В мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че по правилата на
разпределение на доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК ищецът е този,
който по пътя на пълното и главно доказване следва да установи изложените в
исковата молба твърдения, че определено деяние съставлява престъпление и, че то е
осъществено именно от ответниците. Като е обсъдил събраните доказателства и е
изложил съображения относно нормите от НК, за които се твърди, че са нарушени
Районният съд достигнал до извода, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, поради което и с обжалваното Решение ги отхвърлил.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси
е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС Радомир
в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно и допустимо.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е
обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
РС е изложил мотиви за съображенията и изводите си, които се споделят от
въззивния съд. Въззивният съд приема наличието на правен интерес от воденето на
настоящия процес с оглед факта, че теоретично установяването на престъпно действие
би могло да бъде основание за отмяна на влезли в сила решения съобразно чл. 303, ал.
1, т. 2 от ГПК до което желае да достигне ищеца пред първата инстанция и
жалбоподател пред настоящия съд. Следва да се отбележи много ясно, че в това
производство не се цели установяването на действителното местоположение на
възстановените в съществуващи реални граници имоти, поради което не следва да се
обсъждат никакви възражения или доказателства във връзка с това къде в
действителност се е намирал имотът на А. К.. Предмет на спора е дали е налице
престъпно действие на някой от ответниците/въззиваеми. Това производство няма за
цел да установи дали имотът е възстановен и ситуиран правилно или не.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че на първо място следва да даде
отговор на изложеното в жалбата, че процесният имот никога не е бил – земеделска
земя, никога не е бил внасян в ТКЗС, а е представлявал парцел **, пл. № ***, в кв. **
по регулационния план на *** от 1935 г. Действително от събраните по делото
доказателства (свидетелски показания, заключението на вещото лице Д.) се установява,
че спорният терен попада в регулационния план на *** от 1935 г. Установява се също
така и този факт е безспорен, че в *** не е образувано ТКЗС, но имотите в землището
са били отчуждени през *** г., за изграждането на ***, както и че, с УКАЗ № 45 от
16.01.1978 г. за административно- териториалното деление на страната е заличено от
списъка на населените места, ***. От доказателствата по делото не са налични данни,
спорния имот да е разположен в селищно образувание или да е включен в
строителните граници на населеното място – ***. Видно от описанието на имота,
4
същият се намира в землището на селото, местността „***“. Съгласно § 1, т. 8 от
Допълнителните разпоредби на Закона за административно – териториалното
устройство на Република България (ЗАТУРБ), „землище“ е съвкупността от
поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Тези имоти са извън
строителните граници на населените места, тъй като определението за населено място,
дадено в чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ гласи: „Територия на населеното място е селищната
територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия,
определена от границите на землището“. Освен това, спорният имот се характеризира
като земеделски, доколкото строителните граници се определят само с подробен
устройствен план (ПУП). Действително, съгласно т. 6 на § 5 от Допълнителните
разпоредби на Закона за устройство на територията (ДР ЗУТ), територията на
населеното място се определя от строителните му граници, определени с устройствен
план (т. е., той може да бъде и общ), но землището е изрично изключено от тях. Наред
с това, съгласно приложимата разпоредба на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, земята губи качеството
си на земеделска по смисъла на закона, само когато попада в строителните граници на
населеното място, които са определени със застроителен и регулационен план (т. е.,
подробен устройствен план), или с околовръстен полигон. Такива в случая не са
налице. Със заличаване на населеното място, в което е бил в регулационния план,
имотът е загубил селищния си характер и към момента на реституционните процедури
същият е земеделски.
Съгласно трайната съдебна практика, вкл. Решение № 462/04.12.2012 г.,
постановено по гр. дело № 1574/2011 г. на ІV ГО на ВКС, в производството по чл. 124,
ал. 5 ГПК, съдът следва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички
елементи от фактическия състав на престъплението, както от обективна, така и от
субективна страна. Доказването на престъплението от обективна и субективна страна е
задължителен елемент от фактическия състав на последното, чиято тежест на
доказване лежи върху ищеца. Следва да се установят фактите от изпълнителното
деяние и формата на вина така, както се твърдят с исковата молба, в условията на
пълно и главно доказване и то по редът и със способите предвидени в ГПК.
По делото е представено извлечение от регулационния план на *** от 1935 г.
досежно посочените от жалбоподателя имоти. От скица извлечение от същия план се
виждат нанесени очертания на изградени сгради в спорния имот, както и неговите
граници. От представените документи може да се установи принципно кои са съседите
на възстановените имоти, респективно да се сравнят документи за собственост от
времето на А. К. и от съвпадането или не на съседите да се направи извод за имота.
Тези обстоятелства, обаче са ирелевантни за настоящето производство, тъй като,
както беше посочено по-горе, този процес няма за цел да установява къде е бил имотът
на А. К., а дали е налице престъпното действие, което се твърди от ищеца пред първата
инстанция. Пред Районният съд е прието заключение на вещото лице Х. М. Д., което
също е третирало въпросите, къде са възстановени имоти на ищеца и ответниците, с
какви актове, факта, че процесните имоти влизат в рамките на приложен дворищно-
регулационен план от 1935 г. и едновременно с това в КВС и т.н. Това са все въпроси,
които касаят местоположението на имота на наследодателя на жалбоподателя/ищец,
което не е предмет на настоящето производство.
Разпитаните пред Районният съд свидетели в показанията си също дават
информация основно за собствениците на процесните имоти през годините, за
5
границите и площта на имотите, сградите в тези имоти и т.н., все въпроси, които са
релевантни за спора за материално право. От тези показания обаче по никакъв начин не
се установява наличието на престъпно действие от ответниците/въззиваеми А. С. Г., Г.
С. М., Х. С. А. и М. А. Г.. От показанията на тези свидетели не може да се установи по
категоричен начин, че представители на наследниците на А. М., С. Р. и Е. С. са се
явили пред анкетиращите и умишлено са заявили неистина като са знаели, че имотите
им не се намира там. Обстоятелството, посочено и от вещото лице Х. Д. пред първата
инстанция, че на наследниците на А. М., С. Р. и Е. С. са възстановени имоти, които
попадат по регулационния план от 1935 г. в имота претендиран от
жалбоподателя/ищец не означава автоматично, че точното местоположение е сбъркано,
а и това обстоятелство по никакъв начин не установява наличието на престъпно
действие.
Освен изложеното до тук настоящият въззивен състав счита за необходимо да
добави и следното: От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 314 от НК (така нареченото „посредствено лъжливо документиране“) се изразява в
дейност, предхождаща самото съставяне на даден официален документ по съответния
ред, при която вследствие на заявление от едно частно лице се внесат неверни
обстоятелства или факти в този документ. Длъжностното лице, изготвило официалния
документ, в този случай се явява заблудено от дееца – заявител. Необходимо е в този
смисъл внасянето на неверни обстоятелства или изявления в официалния документ да
е станало само въз основа на заявление на частно лице, т. е длъжностното лице да
удостоверява в съставения от него документ обстоятелства, когато установеният ред за
издаването на съответния официален документ включва съставянето му само въз
основа на такива заявления. Когато официалният документ е акт, чието издаване
включва извършване на проверки и преценки от длъжностното лице, натоварено с
неговото изготвяне, същият не може да бъде предмет на престъплението по чл. 314 от
НК (в този смисъл Решение № 488/7.11.2002 г. по н. д. № 381/2002 г., II н. о. на ВКС).
В настоящия случай, предмет на иска е твърдение за престъпление по чл. 314 от НК,
след което са издадени решения на ПК/ОСЗ К., издаден от тях по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, в които съгласно компетентността си, признават ответниците като
наследници на А. М., С. Р. и Е. С. за собственици на недвижими имоти описани в
решенията. За издаването на тези решения е установен ред, съгласно който правото на
собственост се удостоверява от Поземлената комисия въз основа на представените
пред нея писмени доказателства, анкетиране, сравняване на картен материал и други,
на база на които се извършва преценка дали молителят или неговият наследодател
действително е собственик на имота. Изводите на комисията за правото на собственост
на молителя, които се обективират в издадените решения, се основават не на
заявлението на молителя, тъй като същото е само действие, с което се иницира едно
производство, в което служители на ПК/ОСЗ са длъжни да проверят въз основа на
представените документи и всички останали доказателства дали лицето – автор на
заявлението или неговия наследодател е собственик на имота. Именно поради
предвидения в закона ред за издаваното на решенията на ПК/ОСЗ, включващ
извършване от страна на длъжните лица на проверка на правото но собственост на
молителя върху имота, техен предмет, показанията на заявителя (заявителите) със
заявлението и анкетирането не може да бъде предмет на престъплението по чл. 314 от
НК.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение в частта, с
6
която е отхвърлен иска на Й.П. срещу А. С. Г., Г. С. М. (в качеството им на наследници
на Д. А. и Е. А.), Х. С. А. и М. А. Г., тъй като по делото не се установи по категоричен
начин, че на неопределени дати през *** г. и през *** г. пред длъжностно лице от
ПК/ОСЗ К. умишлено са заявили невярно местоположение на наследствени земеделски
имоти на наследниците на А. М., С. Р. и Е. С..
В жалбата си Й. С. П. твърди, че ответницата Д. И. Н. е осъществила състава на
чл. 291 от НК, тъй като е дало невярно заключение по извършената от нея експертиза
по гр.д. № 659 по описа на РС Радомир за 2008 г., на което заключение се позовава
решаващият съд за вземане на решение по така образуваното дело. Твърди, че
ответницата не притежава необходимата задължителна правоспособност и лиценз за
геодезични дейности, на същото липсва както квалификация, така и необходимите
специфични професионални знания. Твърди, че при изготвяне на заключението по гр.д.
№ 659 по описа на РС Радомир за 2008 г. вещото лице не е съобразило данните от
регулационния план от 1935 г. и да ги използва като основен източник за изготвяне на
експертизата.
На първо място настоящият въззивен състав изцяло споделя изложеното от
Районният съд, че от приложените доказателства безспорно се установява, че Д. И. Н.
притежава необходимото образование и квалификация, както и че е включена в
списъка за вещите лица, за 2009 г., в клас „Съдебно инженерно-техническа експертизи“
и „Съдебно -строително-техническа експертиза“, не е изключвана от списъка, като в
утвърден списък за вещите лица от 2017 г. е включена в клас „Съдебно инженерно-
техническа експертизи“.
Основните твърдения по исковата молба са, че вещото лице Д.Н. е съставила и
поддържала пред РС Радомир, разглеждащ гр.д. № 659 по описа на съда за 2008 г.
невярно заключение, което е обусловило постановения по делото резултат. Тоест
твърди се извършено от вещото лице Н. престъпно деяние по чл. 291, ал. 2 НК по
непредпазливост.
Субект на престъплението по чл. 291 от НК е вещо лице. Съдът назначава
извършване на експертиза, когато за изясняване на делото от фактическа страна са
нужни специални знания в дадена област, каквито не притежава без да е задължително
възприемането на експертното заключение. Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен
да възприеме заключението, нито ако е възприето да основава изводите си само на
констатациите на вещото лице, а ги обсъжда и преценява съвкупно с всички събрани
по надлежния ред писмени и гласни доказателства. При това дори ако възприеме
заключението на вещото лице гражданският съд може да го цени като доказателствено
средство само по отношение на въпросите, за които са необходими специални знания в
дадена област, но не и по въпроси от правно естество. В случая въззивният съд намира,
че заключението на вещото лице Д.Н. може да се квалифицира като непълно и
необосновано, а не невярно. При разглеждането на гр.д. № 659 по описа на РС Радомир
за 2008 г. не се сочени никакви обективно съществуващи данни – стар картен
материал, писмени доказателства за местоположението на имота – предмет на
разрешения по горепосоченото гр. дело спор за материално право по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, като идентификацията е извършена по свидетелски показания при извършения
оглед на място. Видно от приложеното по делото копие от заключението изготвено от
ответницата Н. задачата и е била след запознаване с материалите по делото и
7
изслушване на свидетелите при извършен оглед на място да отговори на въпроса
„Процесният имот идентичен ли е с възстановения имот на наследници на А. В. М. №
***, с имота възстановени на наследници на Е. Д. С. № *** и с имота възстановен на
наследници на С. А. Р. № *** находящи се в землището на ***?“. Твърденията за
неверност на заключенията на вещото лице Д.Н. се основават на представен едва по
настоящото дело регулационен план от 1935 г. и на създадена далеч по-късно
информация относно съставянето и попълването на КП с възстановените по реда на
ЗСПЗЗ земеделски земи и собствениците им. На тази нова информация се е позовало
вещото лице Х. М. Д., който в заключението си е посочил, че нанасянето на имотните
граници само по посочените в скицата разстояния е нееднозначно решение, тъй като
със същите разстояния може да се получи друга конфигурация на границите на
имотите, а приложената комбинирана скица не е цветна, а в самата СТЕ са посочени
щриховки в зелен и червен цвят, както и други цветни условни знаци. В заключение
вещото лице Д. е посочил, че приложената към заключението на вещото лице Н. скица
не може да послужи за установяване на идентичност между поземлени имоти, въпреки
че не съществува нормативно установена форма на комбинираните скици, методът за
отразяване на границите на имотите върху скицата е неподходящ и не води до
еднозначно отразяване на конфигурацията на имотите.
В съдебно заседание на 30.10.2019 г., вещото лице Д. заявява, че не е запознат с
методите по които колегата (ответницата Н.) е изготвил експертизата и е заснел
посочените на място от свидетелите гранични точки, поради което приема, че са
нанесени само по разстояние. В тази връзка уточнява, че ако при построяването по
разстояние, т.е. ако разстоянието между двете пресечени точки на окръжностите на
място е много голямо, например повече от 5 м., човек би могъл да прецени коя от двете
е посочени от свидетеля точки може да вземе, но при по – малко разстояние, не може
да се каже същото, като определянето е субективно. Вещото лице Д. е посочил, че е
възможно да бъде изчертана комбинирана скица, по показани от свидетели граници и
планове, ако правоспособното лице или вещото лице е заснело посочените от
свидетелите точки и е определило техните координати, респ. заснело. Разяснил е, че
заснемането е процес, при който се правят измервания, със специални уреди примерно
GPS тотални станции и т.н., след което се извършва обработка и изчисляване и се
получават координатите. В съдебното заседание вещото лице Д. е разяснил, че под
„неточности“, в скицата на вещото лице Д.Н. е имал предвид, че е неточно отразена т.
Ж, която е отразена под въпрос, което означава, че може и да е там, а може и да е на
друго място, а със сигурност твърди на стр. 7, т. 4 от заключението, че т. В е невярно
отразена. Уточнява, че за да изготви заключението е направил справка в Министерство
на земеделието относно КВС, която е в цифров вид от самото й създаване.
В крайна сметка и констатациите на в.л. Д. в голямата си част са изведени въз
основа на направени измервания с технически средства. Отделен е въпросът, че няма
данни част от писмените доказателства, представени по настоящето дело и ползвани от
вещото лице Д. да са били събрани като доказателства в производството по гр.д. № 659
8
по описа на РС Радомир за 2008 г. и да са били на разположение на вещото лице Д.Н.
при изготвяне на заключението по извършената от нея експертиза. Вещото лице не
може да издирва и представя на съда доказателства, такива процесуални права имат
само страните съобразно доказателствената тежест, която носят в процеса. С оглед
посоченото доводите в жалбата за непроявена от вещото лице Д.Н. активност да
изготви заключението и въз основа на данните от регулационния план от 1935 г. и да ги
използва като основен източник за изготвяне на експертизата са изцяло несъстоятелни.
Не експертът, а страните които имат интерес от установяване на твърдените от тях
факти следва да издирят и представят по надлежния ред като доказателства намиращи
се в тях или в Държавен архив документи. В производството по делото в нито един
момент ищецът не сочи каква обективно съществуваща информация е пренебрегнала
или изопачила ответницата Н. при съставяне на процесното заключение съобразно
поставената й задача. При изслушването вещото лице Д.Н. в производството по гр.д. №
659 по описа на РС Радомир за 2008 г. процесното заключение не е било оспорвано, не
е искана тройна експертиза, нито са били представени доказателства за
опровергаването му. Въззивният съд изтъква и обстоятелството, че процесното
заключение на вещото лице Д.Н. не е обусловило решаващите изводи на съда по
влязлото в сила решение по посоченото гр. дело предвид неговия предмет. Въпросът за
принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС не е
от компетентност на вещото лице, а изводите по този въпрос решаващият спора за
материално право съд е направил след съвкупна преценка на събраните писмени и
гласни доказателства. Заключението на вещото лице Д. по извършената по настоящето
производство СТЕ 10 г. по-късно не може да обоснове извод за неверност на
заключенията на ответницата Н. по гр.д. № 659 по описа на РС Радомир за 2008 г.,
защото е изготвено въз основа на различни доказателства и нова информация.
Следователно дори да е невярно от гледна точка на представените по настоящето дело
доказателства, заключението на вещото лице Д.Н. не покрива от обективна страна
изпълнителното деяние на състава по чл. 291 НК защото преценката за верността
(респ. неверността) на заключението може да се прави само въз основа на
съществуващите към момента на съставянето му обективни данни. Отделно от това не
са ангажирани никакви доказателства за установяване на субективната страна на
твърдяното престъпно деяние по чл. 291 НК. Поддържаните в исковата молба,
писмената защита и жалбата на процесуалния представител на жалбоподателя доводи
са относими към непълнотата или необосноваността на експертното заключение на
вещото лице Д.Н., но не и към обективния или субективния елементи от състава на
престъплението по чл. 291 НК. Не се доказва експертът Д.Н. виновно (във формата на
умисъл или по непредпазливост според определението дадено в чл. 11, ал. 2 и ал. 3
НК) да е съставила, представила и поддържала пред съда „невярно“ заключение. По
горните съображения въззивният съд приема за правилен направения в обжалваното
9
решение решаващ извод за отсъствие на съставомерност на твърдяното престъпно
обстоятелство по чл. 291 НК, поради което намира въззивната жалба в тази й част за
неоснователна.
Ищецът, сега жалбоподател поддържа, че ответниците С. Й. Р., С. Л. Г. и С.С. Е., в
качеството им на членове на ОСЗ К. в кръга на служебните си задължения са съставили
официален документ – Решение № *** г. на ОСЗГ К., в което са удостоверили неверни
обстоятелства, за възстановяване правото на собственост на наследници на С. А. Р. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот № *** от 5,386 дка, в
землището на ***, което деяние изпълва обективните и субективни признаци на
състава на престъплението по служба по чл. 282, ал. 1 от НК и евентуално лъжливо
документиране по чл. 311 от НК. Следователно основните елементи от обективно
естество, които подлежат на установяване в процеса от ищеца, предвид твърдението
му за извършено престъпление по служба по чл. 282 НК са следните: длъжностното
качество на ответниците и заеманото от тях отговорно служебно положение;
превишили ли са правата и властта си при постановяване на Решение № *** г. на ОСЗГ
К.; нарушени ли са нормативните изисквания за осъществяване на дейността и кои
конкретно са пренебрегнатите нормативни изисквания; настъпили ли са значителни
вредни последици и за кого.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че С. Й. Р., С. Л. Г. и С.С. Е. са
били членове на ОСЗГ К. към датата на издаване на Решение № *** г., като заеманите
длъжности от тях определят и тяхното длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1 от
НК.
На следващо място, следва да се прецени, доколко с постановяване на Решение № РГ-
33/12.04.2006 г. ответниците (или някоя от тях) е превишил правата и властта си в
качеството си на Началник и член на Общинската служба. Длъжностното лице превишава
правата си, когато извърши действие, което съобразно разпределението на функциите, на
правата и задълженията на служителите в учреждението или организацията то няма право да
извърши. Съгласно чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) в редакцията му действала към
момента на постановяване на Решение № *** г. „Решенията на общинските служби по
земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците
по реда на ЗСПЗЗ и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд, както и тези за оземляване на безимотни и малоимотни граждани се
подписват от началника на службата и от определените със заповед на директора на
областната дирекция „Земеделие“ служители от службата.“.
По делото не са ангажирани доказателства някой от трите ответници да е нарушил или
да не е изпълнил служебните си задължения или да осъществил управленски и властови
правомощия, които не му принадлежат, поради което и настоящият въззивен състав счита,
че те не са извършили деяние/я, които да са наказуеми по смисъла на чл. 282, ал. 1 НК. На
следващо място за съставомерност на деянието по чл. 282 НК, следва да е налице деяние,
което е извършено от лицето с пряк умисъл, преследвайки особена цел – да набави облага за
себе си или за другиго или да са причинени вреди другиму. В тази връзка, настоящият
10
състав на съда приема, че доказателствата по делото не позволяват да се направи извод, че
към момента на постановяване на Решение № *** г., ответниците са съзнавали, че създават
реална опасност да настъпят немаловажни вредни последици за ищеца или трети лица и
едновременно с това да са целели облага за себе си или за другиго респ. наследниците на С.
А. Р..
За съставомерността на второто посочено в исковата молба от ищеца деянието
като престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК е необходимо документът да се издава от
длъжностно лице в кръга на службата му, по установен ред и форма, да е официален
удостоверителен за факти (обстоятелства и изявления) с правно значение и тези факти
да са неверни, а от субективна страна – при пряк умисъл у издателя му, със съзнанието
за неверността на отразяваните в документа факти с цел чрез този документ да се
удостовери тяхната истинност. Престъплението е довършено с факта на изготвяне
(съставяне) на документа при наличие на специалната цел за използването му.
В конкретния случай е постановено Решение № *** г. на ОСЗГ К., което решение
като позитивно такова има конститутивно действие, ако е придружено със скица по чл.
18ж от ППЗСПЗЗ, тъй като по този начин се индивидуализира имота.
Както беше изложено и по-горе трите ответнички са имали длъжностно качество
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК. Не се оспорва че всяка една от тях е участвала в
съставянето на посоченото решение, доколкото го е подписала, както и че същото
решение има характеристиките на официален документ, както и че същото решение
има удостоверителен характер. Това обаче, не са всички признаци от състава на
престъплението по чл. 311, ал. 1, пр. 1 от НК, а само признаците от обективна страна
на това престъпление. За да бъде признато за установено, че ответниците са извършили
това престъпление е било необходимо да се установи, и то при условията на главно и
пълно доказване от ищеца, че С.Р., С.Г. и С. Е. са осъществили и признаците от
субективната страна на същото престъпление, а именно, съзнателно да са извършили
лъжливото удостоверяване във връзка с възстановяване на собствеността на
наследници на С. А. Р.. В това отношение напълно съответстващи на установените от
фактическа страна по делото обстоятелства са изводите на първоинстанционния съд, че
по делото не са събрани доказателства, установяващи, че ответниците са се подписали
под инкриминираното решение, съзнавайки, че удостоверяват невярно обстоятелство, а
именно – че описаният под т. 1 в решението имот не е бил собственост на наследници
на С. А. Р.. Неоснователни са твърденията в жалбата, че при проверката на заявените
имоти за възстановяването им в стари, реални граници от служителите на ПК/ОСЗГ са
пренебрегнали и изобщо не са проверявани представените документи, отчуждителните
протоколи, по допустимия от закона начин. По делото не са ангажирани от ищеца
абсолютно никакви доказателства в тази насока. Няма никакви представени от ищеца
доказателства, които да установяват наличието на пряк умисъл у която и да е трите
ответнички. В този смисъл и напълно обосновани и правилни за формираните изводи
11
от Районния съд, като в този смисъл по делото е останало недоказано С. Й. Р., С. Л. Г.
и С.С. Е. да са подписали решението, съзнавайки, че същото е със невярно съдържание,
при което и безпредметно, а и лишено от възможност за формиране на категорични
изводи се явява обсъждането на това с каква цел те са се подписали под същото
решение.
Въззивният съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че се явява
несъответстваща на доказателствата по делото и формулираната в исковата молба и
жалбата теза, че инкриминираното решение и било съставено, за да обслужи
претенциите на наследници на С. А. Р.. Следва да се посочи също, че производството
по настоящото дело не е за установяване на местонахождението, границите и площта
на имота, а за установяване извършването на престъпление от ответницата по чл. 311,
ал. 1 НК.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение на РС Радомир е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от Районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемите С. Й. Р., С. Л. Г., С.С. Е. и Д. И. Н. са направили искане за
присъждане на разноски в настоящото производство, като е представен списък по чл.
80 от ГПК. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на С.Р., С.Г. и С. Е.
направените пред настоящата въззивна инстанция разноски в размер на 600 лв. –
платено адвокатско възнаграждение, както и на Д.Н. разноски в размер на 600 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155 от 02.12.2019 г. постановено по гр. дело № 787
по описа на Районен съд Радомир за 2017 г.
ОСЪЖДА Й. С. П. с ЕГН: ********** от *** да заплати на всеки от С. Й. Р. от
***, С. Л. Г. от *** и С.С. Е. с ЕГН: ********** от *** по 200 лв. (двеста лева)
разноски пред Окръжен съд Перник.
ОСЪЖДА Й. С. П. с ЕГН: ********** от *** да заплати на Д. И. Н. от *** сумата
от 600 лв. (шестстотин лева) разноски пред Окръжен съд Перник.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13