РЕШЕНИЕ

 

                                № 

 

                 гр. Троян, 27.06.2019 год.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА

съдебен секретар Кремена Раева,

разгледа докладваното от съдията -  Радева

АН Дело № 135 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 1576 от 26.02.2019г., издадено от инж. П.П.Б.- Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, на С.Д. ***, е наложено  административно наказание глоба в размер 275.00 лева на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от същия закон, както и е определено същата да заплати на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 10 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер, а именно сумата 251.90 лева. Същото е обжалвано в законоустановения срок от С.Д. Б., чрез упълномощеният процесуален представител адвокат П.С., като с жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно с изложени подробни аргументи за това. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. Явява се адвокат П.С., която поддържа жалбата, като по същество на делото излага подробни аргументи за отмяна на наказателното постановление. Ангажирани са доказателства. 

          За ответника по жалбата РДГ гр. Ловеч, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител. Ангажирани са доказателства.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.К.Л. и М.А.С. и от приложените към делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 1576 от 26.02.2019г. на Директора на РДГ гр. Ловеч; Заверено копие на Разрешително № 04/17.09.2018г. на Кметство с. Голяма Желязна; Заверено копие на Удостоверение за граждански брак № 52/20.12.1958г.; Заверено копие на Разрешително № 05/17.09.2018г. на Кметство с. Голяма Желязна; Заверено копие на лична карта № ***на М.С.Б.; Заверено копие на Разпореждане № 012296/27.12.1993г. на РУ „СО” гр. Ловеч; Заверено копие на Разпореждане № **********/*** на НАП; Известие за доставяне на Наказателно постановление (НП) № 1576/26.02.2019г., връчено на 05.03.2019г.; Писмо изх. № РДГ08-2840/26.02.2019г. на РДГ гр. Ловеч; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство изх. № 1238/05.12.2018г. на Георги Аргиров – районен прокурор при Районна прокуратура гр. Троян; Писмо изх. № РДГ08-2284/27.11.2018г. на РДГ гр. Ловеч; Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1576/22.11.2018г.; Разписка за отговорно пазене на вещи № 002559/15.11.2018г.; Рапорт от М.А.С. от 15.11.2018г.; Заверено копие на Заповед № РД-49-199/2011г. на Министъра на земеделието и храните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 15.11.2018г., около 10.30 часа, свидетелите М.А.С. и Н.К.Л., и двамата служители на РДГ гр. Ловеч, извършили проверка в с. Голяма Желязна, Ловешка област и установили пред дом, находящ се на ***, наредени дърва за огрев от благун и цер - 10 пр.куб.м., на които имало поставена КГМ. Свидетелите С. и Л. позвънили на звънеца на къщата, пред която били дървата и излязла жалбоподателката С.Д. Б.. При проведеният разговор с нея, Б. заявила, че живее на посочения адрес и дървата са нейни, като са й ги докарали преди известно време. Свидетелят С. поискал на Б. да предостави превозен билет за дървата, но тя заявила, че не притежава такъв.

          На същата дата 15.11.2018г. е съставен АУАН серия Б00А, № 000119, по регистъра на РДГ гр. Ловеч с № 1576/22.11.2018г., от свидетеля М.А.С. – горски инспектор при РДГ гр. Ловеч, в присъствието на свидетеля Н.К.Л. – старши горски инспектор при РДГ гр. Ловеч, срещу С.Д. Б. за това, че на 15.11.2018г., около 10.30 часа, същата съхранява 10 пр.куб.м. дърва за огрев /благун и цер/ пред частния си дом в с. Голяма Желязна, Ловешка област, ***, без да притежава необходимите документи /превозен билет/, доказващ законният им произход, с което е нарушила чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя С.Д. Б., която в графа „обяснения на нарушителя” не е отразила такива. Б. е подписала акта, като екземпляр от същия й е връчен на датата на неговото съставяне, а именно 15.11.2018 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу акта.  

          Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 1576 от 26.02.2019г. от инж. П.П.Б.- Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с което на С.Д. ***, е наложено  административно наказание глоба в размер 275.00 лева на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от същия закон, както и е определено същата да заплати на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 10 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер, а именно сумата 251.90 лева.

          Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

          Съдът като анализира писмените доказателства по делото, показанията на разпитания свидетел и възраженията на жалбоподателя счита, че жалбата се явява частично основателна по следните съображения: Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената, длъжността и местослуженето на  лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, времето, когато е извършено и мястото, на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложената като доказателство по делото Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните.

          На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е налице. АУАН също е издаден от компетентно лице по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а именно свидетеля М.А.С., работещ на длъжност „горски инспектор” при РДГ гр. Ловеч. Съдът счита, че съставения АУАН отговаря на императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, както и че е спазена процедурата по неговото съставяне и предявяване за подпис на нарушителя. По изложените по-горе съображения съдът приема, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване или ограничаване правото на защита на нарушителя.

          Съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва извършеното нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от ЗГ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката С.Д. Б.. Съгласно тази разпоредба забранява се съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет. В конкретният случай безспорно се установи, че за съхраняваната от жалбоподателката дървесина, същата не притежава превозен билет и това обстоятелство не се оспорва от страните по делото. Съдът счита, че жалбоподателката С.Д. Б. е субект на нарушението по чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от ЗГ, за което е санкционирана. Свидетелите Н.К.Л. и М.А.С. заявиха в съдебно заседание, че дървата са били пред дома на жалбоподателката и при извършената проверка, Б. е заявила, че дървата са нейни и са й били докарани преди известно време. Тоест жалбоподателката не е оспорила нито обстоятелството, че складираните пред дома й 10 пр.куб.м. дърва за огрев са нейни, нито, че за същите тя не притежава превозен билет. АУАН е бил съставен в деня на установяване на нарушението – 15.11.2018г., в присъствие на С.Д. Б., която е подписала акта без да отрази каквото и да било възражение по негово съдържание. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно в тридневен срок от подписване на акта, жалбоподателката също не е направила възражение срещу акта. Със съставяне на АУАН е била оформена и Разписка № 002559 от 15.11.20018г., приложена на л. 42 от делото и вписана в акта, с която С.Д. Б. удостоверява, че е получила на отговорно пазене от Н.К.Л. – старши горски инспектор при РДГ гр. Ловеч, 10 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер. Логично е в случай, че съхраняваните пред дома на жалбоподателката дърва за огрев не са нейни, същата да възрази както срещу отразеното в АУАН, а именно, че съхранява 10 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер, така и срещу оставянето на тези дърва на нейно отговорно пазене, което Б. не е сторила. В този смисъл съдът намира за неоснователно направеното с жалбата възражение, че жалбоподателката С.Д. Б. не е извършител на нарушението по чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от ЗГ, предвид обстоятелството, че на адреса в с. Голяма Желязна, Ловешка област, *** живее и М.С.Б., видно от приложеното по делото копие на лична карта на това лице.

          Към жалбата са представени и съдът е приел като доказателства по делото Разрешително № 04 от 17.09.2018г. и Разрешително № 05 от 17.09.2018г., и двете издадени от Кмета на с. Голяма Желязна, Ловешка област, с които е разрешено, съответно на С.М.Б.и на М.С.Б., да отсекат по 5 броя дървета, като дървесината се използва за дърва за огрев. Съдът приема, че с посочените разрешителни и с факта, че съхраняваните пред дома на жалбоподателката дърва са били маркирани, се установява, че същите са законно добити. С обжалваното наказателно постановление обаче С.Д. Б. е санкционирана за това, че съхранява 10 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер, без да притежава превозен билет. Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от ЗГ забранява съхраняването на дървесина, непридружена с превозен билет. Ирелевантно за това конкретно нарушение е обстоятелството кое лице е добило и извозило дървесината. Жалбоподателката е санкционирана за това, че съхранява дървесина, която не е придружена с превозен билет. В жалбата адвокат П.С. е изложила аргументи, че с оглед възрастта си – 80 години, жалбоподателката е била в обективна невъзможност „да извърши самостоятелно такова крупно нарушение“. С.Д. Б. не е санкционирана за добив, транспортиране или разтоварване на дървесината, а за нейното съхранение, което ясно личи както от текстовото описание на нарушението в АУАН и НП, така и от цифровата квалификация на нарушението, за което Б. е санкционирана - чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от ЗГ. По изложените съображения съдът намира за доказано по несъмнен начин извършеното от жалбоподателката С.Д. Б. нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от ЗГ. 

          С наказателното постановление на С.Д. Б. е наложено  административно наказание глоба в размер 275.00 лева на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите за нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от същия закон, както и е определено същата да заплати на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 10 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер, а именно сумата 251.90 лева. В настоящият случай наказващият орган не е изложил никакви мотиви, от които да е видно по какви съображения е определен размера на административното наказание на 275.00 лева. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. По делото не са налице доказателства, които да мотивират по-висок размер на административното наказание от минималното предвиденото такова в закона. Няма данни, че към момента жалбоподателката е била санкционирана за нарушения по ЗГ с влезли в законна сила наказателни постановления, не се касае за голямо количество дърва, С.Д. Б. по никакъв начин не е възпрепятствала служителите на РДГ гр. Ловеч при извършване на проверката и съставяне на АУАН. Освен това от приложените по делото две разпореждания но НОИ, ТД гр. Ловеч, се установи, че жалбоподателата е пенсионер. Предвид изложеното съдът счита, че наложеното на С.Д. Б. наказание глоба следва да бъде намалено до минималния предвиден в закона размер за конкретното нарушение, а именно в размер 50 лева. Съдът счита, че с този размер на наказанието биха се постигнали целите по чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

          Съдът намира за незаконосъобразно наказателното постановление в частта на т. ІІ. С наказателното постановление в тази част е определено С.Д. Б. да заплати на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, а именно сумата 251.90 лева. На първо място напълно неясно е и как и по каква методика е определена паричната равностойност на предмета на нарушението – 10 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер. Освен това е прието, че тези дърва са липсващи вещи, което не отговаря на действителността. Видно както от т. 8 на АУАН, така и от приложената по делото Разписка № 002559 от 15.11.2018г., дървата са оставени на отговорно пазене на жалбоподателката Б.. Тоест предмета на нарушението - 10 пр.куб.м. дърва за огрев от благун и цер не са липсвани вещи, както е отразено в наказателното постановление, за да бъде присъждана за заплащане от жалбоподателката на тяхната парична равностойност.  В този смисъл съдът счита, че наказателното постановление в частта на т. ІІ се явява незаконосъобразно, неправилно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

          С оглед изложеното съдът приема за доказано, че С.Д. Б. е извършила визираното нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от ЗГ и обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта на т. І, като се намали размера на наложеното административно наказание глоба от 275.00 на 50.00 лева и да се отмени в частта на т. ІІ като незаконосъобразно и необосновано. 

          Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1576 от 26.02.2019г., издадено от инж. П.П.Б.- Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, В ЧАСТТА на т. І, с която на С.Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 275.00 – двеста седемдесет и пет лева на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закона за горите за нарушение по чл. 213, ал. 1, предл. 6, т. 2 от същия закон, като НАМАЛЯ размера на административното наказание глоба на 50.00 – петдесет лева.

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1576 от 26.02.2019г., издадено от инж. П.П.Б.- Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, В ЧАСТТА на т. ІІ, с която на С.Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е определено да заплати сумата 251.90 – двеста петдесет и един лева и деветдесет стотинки, представляваща паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, а именно 10 пр.куб.м. дърва за огрев, на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

 

                                                                      

                                                                                  Районен съдия: