О
П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № І-41
град Бургас ,08.01. 2020 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................08.01.................
през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...в.гр.д. № 2045 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по
повод жалбата на А. К. С. от от
гр.Бургас/чрез процесуалния му представител адв. Зафиров/ против действията
на частен съдебен изпълнител Станимира Николова,рег. № 805 от КЧСИ по изп.д. №
20158050401756/2015 по описа му, изразяващи се в постановление за
възлагане на недвижим имот изх.№04591/28.02.2018 г. Сочи се в жалбата, че
атакуваните действия са незаконосъобразни,
тъй като жалбоподателят в качеството си
на правоприемник – заветник на починалия съделител А. М. Д. не е бил уведомен за правото му да участва в
публичната продан и не е участвал като наддавач без да дължи задатък.Изтъкват
се съображения за допуснати процесуални нарушения по изпълнителното дело при връчване на съобщенията за конституирането му като съделител . Моли
се за отмяна на атакуваното постановление за възлагане.
Взискателите Т.А.-В., П.А.Т. и Б.С.Р., чрез процесуалния си представител ,я
оспорват ,като счита същата за недопустима и евентуално- неоснователна .В
подкрепа на становището си сочат подробни съображения . В приложеното
от частния съдебен изпълнител становище
по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК
се изразява мнение относно недопустимост на
жалбата ,като подробно и обосновано се излагат съображения за това.
След
преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното
дело е образувано по повод молбата на съделителите С.Ц.-Д. ,Т.Т.-В. ,П.Т. ,Б. Р. и А. Д. въз основа на издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 175/2014г. по описа на Районен съд-Поморие,с
решението по което съдът е постановил изнасяне на публична продан на недвижим имот ,представляващ ПИ с
идентификатор 57491.50.25,с адрес – гр. Поморие ,м.“Малкото езеро ,с площ от
273 кв.м. ,като получената сума да се разпредели между съделителите съобразно посочените дялове.Върху делбения имот е
наложена възбрана ,вписана на 14.12.2015
г. ,за която са уведомени съделителите . Извършен е оглед на недвижимия имот на
22.01.2016 г.в присъствието на вещо лице и съставен протокол за опис от същата дата и е изготвена експертна оценка от вещото лице
за пазарната стойност на имота.Междувременно
съделителката А. М. Д. е починала на 07.05.2016 г/видно от приложеното
удостоверение за наследници същата е оставила за наследник дъщеря си Е. Д.-С./. С молба от 04.10.2017 г. /след
неуспешни преговори за доброволно уреждане на спора / пълномощникът на
съделителите е поискал насрочване на публична продан на имота ,Изготвена е нова
експертна оценка и с обявление от
27.10.2017 г. е насрочена публична продан
за периода от 13.11.2017 г. до 13.12.2017 г. с начална тръжна цена -75%
от оценката на вещото лице.Съделителите С.Ц.-Д. ,Т.Т.-В. , П.Т., Б. Р. и А. Д.
са уведомени за насрочената продан
чрез адвокатския си представител адв. М.Георгиева на 08.11.2017 г. , а
съделителката Е.Д.-С. е уведомена на
16.11.2017 г. чрез залепване на удведомление
,извършено на 02.11.2017 г. на
регистрирания постоянен и настоящ адрес ***. На 04.12.2017 е извършена проверка
от ЧСИ по партидите на съделителите в СВ-Поморие и по партидата на починалата А. Д. е било установено ,че е обявено саморъчно
завещание в полза на заветника А. К. С.
/ в частност притежаваната от Д. ид.част от процесния делбен имот /.
На
14.12.2017 г. са отворени постъпилите наддавателни предложения по изпълнителното дело и за купувач на имота са обявени съделителите Б.Р. ,Т.В.,П.
Т. и С.Д. /за сумата 29 057,90 лв./.
С
постановление от 28.12.2017 г. е
конституиран по делото А.С. – в
качеството му на заветник на починалата съделителка А. Д..Със съобщение от
28.12.2017 г. същият е информиран за реализираната публична продан на делбения
имот ,както и че на 08.02.2018 г. ще се
извърши разпределение по реда на чл. 495 от ГПК
на постъпилата сума от осребряването на имота.Съобщението ,заедно с
постановлението за конституирането му
като заветник на починалия съделител са
изпратени за връчване на постоянния и настоящ
адрес на А.С. в гр. ***. Адресът е посещаван от връчителя три пъти
и след като не е открит на този
адрес на оснчл. 47 ал. 1 от ГПК е
залепено уведомление на 14.01.2018 г. ,като след изтичане на срока по ал. 2 на
чл. 47,ЧСИ е приел ,че съобщението е редовно връчено на 28.02.2018 г.
Следва
предявяване на разпределението по чл. 495 ГПК на 08.02.2018 г. и след изплащане на сумите ,посочени в разпределението , е
изготвено постановление за възлагане на делбения имот изх.№ 04591/28.02.2018 г.,с което имотът е
възложен на цитираните по-горе съделители. Съделителят А.С. отново е бил
уведомен за изготвеното постановление за възлагане чрез залепване на уведомление на 12.03.2018 г
на регистрирания постоянен и настоящ адрес .
Именно
това постановление за възлагане от 28.02.2018 г. е предмет на обжалване от А.С. по настоящото дело и настоящият съдебен състав счита тази жалба
за НЕДОПУСТИМА ,поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане .
На
първо място същата е просрочена ,доколкото не е подадена в законния едноседмичен срок .Съгласно
разпоредбата на чл. 436 ал. 1 от ГПК
жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по местоизпълнението в едноседмичен срок от
извършването на действието ,ако страната е присъствала при извършването му или е била призована ,а в останалите случаи-
от деня на съобщението ,като за третите лица срокът започва да тече от
узнаването.
Жалбата
е подадена срещу постановление за
възлагане от 28.02.2018 г.,за което
жалбоподателят като страна в производството е била уведомена чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК
на 28.03.2018 г.,което уведомление
е залепено на регистрирания
постоянен и настоящ адрес на страната на 12.03.2018 г. Срокът за обжалване тече
от датата на уведомяването – 26.03.2018
г. и е изтекъл на 02.04.2018 г-,докато жалбата е подадена година и половина
след това – на 30.09.2019 г.Наведените в
тази връзка възражения за ненадлежно уведомяване в жалбата са несъстоятелни
:На първо място ,не се спори ,а дори и
се твърди ,че жалбоподателят от 10 години не живее на територията на РБългария
.Не спори обаче и че регистрирания в
НБД“Население „ постоянене и настоящ адрес
на същия е този ,до който ЧСИ Николова по възлагане на ЧСИ Р.Милчева ,с
район на действие СГС, е извършвал връчването на съобщения , адрестирани до А.С.
,като /видно от възлагателните писма /към всяко едно от тях е приложена
актуална справка от ГРАО за постоянен и настоящ адрес .Видно от книжата по дело
първоначално адресът на жалбоподателя е бил посещаван от връчителя три пъти н
рамките на един месец при връчване на
съобщението от 28.12.2017 г. за конституирането му като взискател –на
09.01.2018 г.,на 12.01.2018 г. и на 14.01.2018 г. /видно от разписката от
14.01.2018г/,след което е било залепено уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК на
14.01.2018 г. Няма спор ,че към този момент жалбоподателя не живее на адреса ,независимо ,че e регистриран
на него ,нито пък се твърди ,че някой от домашните му ,който желае да
получи съобщението ,живее на този адрес .Отразяването в съобщението ,че лицето е в чужбина ,напълно
съответства на твърдението ,че лицето от 10 години живее постоянно във
Великобритания.Неоснователно е оплакването ,че при залепването на уведомлението
на 12.03.2018 г. по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК ,с което жалбоподателят е
уведомен за атакуваното постановление за възлагане , адресът не бил посетен три
пъти в рамките на един месец .Съобразно изричната норма на чл. 47 ал. 1
изр.последно това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че
ответникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на
тези данни в съобщението. .Видно от
разписката от 14.10.2018 г. такава информация е била събрана от връчителя при предходното уведомяване на жалбоподателя-
за постановлението за конституирането му като страна ,а и в жалбата фактът
,че към този момент жалбоподателят не е
живял на адреса ,не се оспорва.От нея се установява, че на този адрес, представляващ
постоянен такъв, както и настоящ за жалбоподателя, връчителят не
го е намерил при неколкократните си посещения в периода от 09.012018 г. до 14.01.2018 г., връчителят не е намерил и лице, което да е
било съгласно да получи съобщенията, поради което и са били налице
предпоставките на чл. 47, ал. 1 ГПК за залепване на уведомление. Назначаването
на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК се предпоставя от
посочените предпоставки в чл. 430 от ГПК , при които
връчването се смята редовно с изтичане на дадения срок, които в настоящия
случай не са били налице, поради което
и страната е била уведомена при спазване на изискванията на процесуалния
закон по чл. 45 - чл. 47 ГПК Поради това
не е налице и лишаване на страната от възможност да участва
в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи
участието й в производството. Твърдяното нарушение на процедурата по
призоваване не е налице в случая - ЧСИ е действал
съобразно правилата на ГПК, тъй като ответникът не е открит на адреса, който е
негов постоянен и настоящ такъв, и не се е отзовал на залепеното уведомление,
поради което и не е бил лишен от възможността да участва в делото. Неоснователно в тази връзка е и оплакването за
допуснато процесуално нарушение поради неназначаване на особен представител на
жалбоподателя –съгл. Т.4 от ТР № 2/2013 г. ОСГТК“ В изпълнителното
производство, съгласно чл. 430 ГПК районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на
взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран
постоянен или настоящ адрес. В тази хипотеза съдебният изпълнител по искане на
взискателя следва да отправи искането на взискателя към районния съд, като
представи надлежно удостоверение от органа по гражданска регистрация. Няма
основание в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК чрез тълкуване да се определя друга
компетентност. Производството по назначаване на особен представител е
охранително. Съгласно чл. 531, ал. 2 ГПК, охранителните производства се
развиват пред съд. Само в изрично предвидените случаи, като например
нотариалните удостоверявания, охранителното производство се развива пред друг
орган, различен от съда. В ГПК не е предвидена законова делегация на съдебния
изпълнител да назначава особен представител. Напротив, в хипотезата на чл. 430 ГПК компетентността за това е на съда. При наличие на предпоставките на чл. 47,
ал. 6 ГПК, нормата също определя компетентност за назначаване на особен
представител на съда. Тъй като възможностите за обжалване действията на
съдебния изпълнител са ограничени, констатацията му за наличието на
предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да бъде проверена от районния съдия
в охранително производство, за да назначи особен представител на длъжника“.
Независимо от всичко гореизложено ,дори и да приемем
,че срокът за обжалване на атакуваното
постановление тече от датата на узнаването за него от страна на жалбоподателя,то
и в такъв случай жалбата е просрочена поради следното :
В самата жалба става ясно ,че лично жалбоподателят А.С. е
узнал за извършената от ЧСИ С.Николова
публична продан и постановлението
за възлагане на 22.08.2019 г. –„при извършена справка в МДТ
Поморие“Споследствие ,както се сочи в жалбата ,упълномощения от него адвокат П.Зафиров
се е запознал лично с изпълнителното село в кантората на ЧСИ,за което е
депозирал нарочна молба с вх. №
15931/29.08.2019 г. за предоставяне на делото /лист 247 от изпълнителното дело
/.В самата жалба се признава ,че при извършената от адвокатския повереник
справка той е констатирал ,че
действително е извършена публечна продан на имота „.С други думи – дори и да не
се приеме становището за надлежно
връчване на уведомлението от 26.03.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК ,то
най-късно от датата на запознаването с
делото – 29.08.2019 г. ,когато пълномощникът на жалбаподателя се е запознал с постановлението за възлагане ,е
започнал да тече срокът за неговото обжалване ,който е изтекъл на 05.09.2019 г.
,докато жалбата е подадена едва на 30.09.2019 г.Твърдението на жалбоподателя , че
предвид „обема на делото „ не могъл да се запознае в неговата цялост на 29.08.2019 г. е
най-малкото несериозен и неюридически издържан аргумент и не може да дерогира
императивната норма на закона ,че срокът за обжалване тече от датата на узнаване на извършеното действие ,а
не от датата на запознаване с делото , пък било то и обемно.Аргументът ,че тази
дата може да се измести от датата на запознаване с делото представлява злоупотреба с процесуални права
с цел игнориране неблагоприятните последици от пропускане на преклузивния срок
за обжалване.
Затова настоящият съдебен състав счита,че жалбата е
подадена след законоустановения срок и като просрочена следва да бъде оставена
без разглеждане ,а производството по делото – прекратено .
На
второ място не са налице и основанията
по чл. 435 ал. 3 от ГПК за обжалване на атакуваното постановление ,поради което
и по този ред жалбата се явява недопустима.
От
една страна основателни са възраженията
на ответната по жалбата страна ,че
доколкото жалбоподателят има качество
само на заветник по смисъла на чл. 16
ал. 2 ЗН /тъй като видно от съдържанието на пълномощното става дума за
завещателни разпоредания с отделни имоти ,а не с цялото имущество или ид.част
от него /,той не е наследник на починалата страна по см. на чл. 429 от ГПК
,както се твърди в жалбата ,поради което е без процесуална легитимация за обжалване на
соченото постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435 ал.3 от ГПК
лимитативно установените хипотези ,при
които постановлението за възлагане може да бъде атакувано от страните по изпълнението
и третите лица ,се свеждат само до незаконосъобразност поради това ,че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено на най-високата предложена цена .С други думи нормата
е императивна и сочи изчерпателно както кръгът на активно легитимираните лица да обжалват
постановлението за възлагане ,така и
основанията ,на които то може да бъде обжалвано.В случая в жалбата не се
навеждат твърдения за наличие на някое от основанията ,предвидени в нормата на
чл. 435 ал. 3 ГПК ,за да се иска отмяната му на допустими основания.Жалбоподателят
не обосновава и наличието на активна процесуална легитимация да обжалва това постановление Същият твърди
,че е взискателя и макар да не е участвал като наддавач ,без да дължи задатък
,има право на обжалване –поради допуснати съществени процесуални нарушения от
съдебния изпълнител .Той обаче не попада в кръга на лицата ,изчерпателно
изброени в чл. 435 ал. 3 ГПК –не е лице
внесло задатък по последния ден на проданта ;не е взискател ,,участвал като
наддавач ,без да дължи задатък ,не е длъжник –т.е. не попада в нито една от
трите категории лица ,легитимирани да оспорват постановлението за възлагане По
повод твърденията за лишаване правото му
да участва в наддаването поради
ненадлежно уведомяване съдът изложи съображенията си по-горе .
Затова
и на това основание жалбата се явява неодопустима
, поради което Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. №
18012/30.09.2019 г. по описа на ЧСИ Ст.Николова на А. К. С. , егн ********** ,ПОДАДЕНА ЧРЕЗ
ПЪЛНОМОЩНИКА МУ АДВ. Петър Зафиров ,съдебен адрес – Бургас ,пл.“Баба Ганка „ №
4 ,ет. 3 ,адвокатска кантора „Зафипов и Партньори“ против действията на частен съдебен изпълнител Станимира Николова,рег. № 805 от КЧСИ по изп.д. №
20158050401756/2015 по описа му , изразяващи се в постановление за
възлагане на недвижим имот изх.№ 04591/28.02.2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2045/2019 г. по
описа на Бургаския окръжен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с пред Бургаския
апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.