Р Е Ш Е Н
И Е
№
138 11.07.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на пети юли две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №103 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Главен
юрисконсулт Г Б като пълномощник на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване:
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 12 обжалва решение №111/30.03.2023г. по
а.н.д. №1176/2022г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с несъществени пропуски в протокола за работа на техническото средство
и целта на административното наказване по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на електронния фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
ответника, ако се претендира такова.
В
молба вх.№2753/29.06.2023г. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответникът
С.Н.Д. не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение, че оспореното решение на районния съд е правилно и
обосновано, поради което моли за оставянето му в сила. Намира касационната
жалба за неоснователна и моли да не се уважава.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К №5697745, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на С.Н.Д.
за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 22.03.2022г. на А-3 Струма, км. 54+000 в района на община Дупница,
посока Кулата с АТСС – мобилна система за видеоконтрол „АRН САМ S1“ 11743с6
е заснет лек автомобил с рег.№****АВ, който се движел със скорост от 133км/ч
при ограничение на скоростта от 110км/ч, въведено с ПЗ В26. След проверка е
установено, че нарушителят е собственик на автомобила. Изготвена е разпечатка
от системата със снимков материал и е съставен протокол по образец от приложение
№1 към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. АТСС е от
одобрен тип и преминало последваща проверка за техническа годност. Приложена е
разпечатка от разположението на техническото средство във вид на снимка.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна наличие на
реквизитите във фиша по чл.189, ал.4 от ЗДвП. По съществото на спора съдът е
посочил, че събраните доказателства не установяват по безспорен начин
извършеното от дееца нарушение, т.к. в съдържанието на протокола по чл.10, ал.1
от Наредба №8121з-532/30.07.2017г. не са установени фактическите обстоятелства
относно времето, мястото, начина на извършване и заснемане на нарушението. За
да формира този извод съдът е имал предвид съдържанието на протокола за работа
на техническото средство в интервала 16.27 – 17.30 часа на 22.03.2022г. без да
има отбелязване за номера на първото и последното статично изображение. Съдът е
посочил, че такива изображения не са представени по делото, въпреки тяхното изискване,
поради което е невъзможна проверката дали номерът на разпечатката от
изображението по преписката попада в заснетите
между първото и последното статично изображение. По посочените правни
доводи съдът е отменил електронния фиш.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Правилен
е решаващия извод на съда за недоказано противоправно деяние.
Съдът
е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107 от НПК за пълно
и всестранно разкриване на обективната истина. Събрал е относимите
доказателства, анализирал е фактите от значение за спорното право и е извел
обосновани изводи, които касационния съд споделя.
Обоснован
от доказателствата е извода на съда за неспазване на формалните изисквания за
доказване на ползването на АТСС, въведени в нормата на чл.10 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./.
Представеният към преписката протокол за използване на техническото средство
няма нормативно установеното съдържание в образеца – приложение към чл.10, ал.1
от Наредбата. В него не се съдържат задължителните реквизити, установяващи
номера на първото и последното статично изображение, което възпрепятства проверката
за достоверност и относимост към административното нарушение на данните в
представеното ВДС – снимката /клипа/ от паметта на АТСС, още повече, че тази
снимка не е конкретизирана в съдържанието на електронния фиш. Поради
изложеното, обосновано и правилно районния съд е приел за недоказано процесното
нарушение за скорост. Релевантните за отговорността на нарушителя факти за
движение в пътен участък с въведено ограничение на скоростта с поставен пътен
знак, със скорост, надвишаваща разрешената от закона, не са безпорно установени
от събраните доказателствени средства. В аспекта на изложеното, неоснователно е
възражението на касатора, че липсата на номерата на първото и последното
статично изображение в протокола за използване на АТСС е несъществен пропуск при
изготвяне на протокола. Вярно е, че ЗДвП въвежда засилена охрана на
регулираните обществени отношения, но в случая по делото се касае за недоказано
от АНО нарушение по предвидения за това процесуален ред.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от делото, касаторът няма право на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №111/30.03.2023г.
по а.н.д. №1176/2022г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.