О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260008
31.08.2020г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно гр.д.№544 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.419 ал.1-ал.3 от Гражданския
процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане за незабавно
изпълнение инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК №104 от 30.01.2015г. издадена от Пазарджишки
районен съд по ч.гр.д.№250/2015г. /погрешно е посочена 2012г./ по описа на
същия съд, с която е разпоредено длъжникът С.А.Я., с ЕГН-********** ***, да
заплати на кредитора „Райфайзенбанк“ /България/“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление в гр.С., ул. Н.В.Г.“ №18-20, представлявано от Е.М.В.-изпълнителен
директор и М.Т.П., ЕГН-**********-Прокурист, сумата от 292.53лв главница,
редовна лихва в размер на 19.86лв за
периода от 10.03.2010г. до 09.11. 2010г.,
изискуема наказателна лихва в размер на
360.63лв за периода 10.04.2010г. до
28.01.2015г. и законна лихва, считано от 29.01.2015г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 25лв внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 100лв, като вземането произтича от извлечение от сметките на банката по договор
за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard №0801210205156530 от 21.01.2008г. и анекс към него №1
от 03.12.2009г.
В частната си жалба, подадена в срока
по чл.419 ал.1 от ГПК с вх.№10099 от 08.06.2020г. заедно с възражение по чл.414 с вх.№10098 от
06.06.2020г., длъжникът С.А.Я. чрез пълномощника си адв.С.М. ***, поддържа, че
разпореждането за незабавно изпълнение/РНИ/ е
неправилно макар и по издадения изпълнителен лист в заповедното производство да е било
образувано изпълнително дело №73 от 2015г. по описа на ЧСИ В.Б., по което е
връчена ПДИ с изпълнителен лист и заповедта на дължника на дата 01.06.2020г. На
първо място се поддържа, че извлечението от счетоводните книги като документ по
чл.417,т.2 от ГПК не е редовен от външна страна документ и като такъв не
удостоверява ликвидно и изискуемо вземане на заявителя. Твърди, че към датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и приложеното извлечение към него в
чл.60 ал.2 от ЗКИ не са налице предвидени задължителни и минимално необходими
реквизити на извлечението и че същите са били изяснени от съдебната практика
според която: 1. Процесният документ не
представлява такъв по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК защото не отговаря
на изискванията на Закона за счетоводството/ЗСч/ и не носи информация за лицето,
което го е съставило.Поддържа, че според
установената съдебна практика извлечението следва да отговаря на изискването за
всеобхватност и достоверност на счетоводните системи /чл.1 ал.1 т.1/; изискване по чл.2 от ЗСч към счетоводните записвания за
регистриране на счетоводните операции в хронологичен
ред и други. Приложимостта на тези изисквания към извлечението от счетоводните
книги жалбоподателят обосновава с това, че последното следва да удостоверява по
категоричен начин задължението на кредитополучателя към банката и следва да
съдържа данни за договора за кредит-дата на сключване, размер, данни за движението на погасяването му; размерът на
просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. Сочи
съдебна практика от 2009г., 2010г. до 2013г.; че горната минимално необходима
информация в представеното извлечение липсва, като няма информация за броя,
датите на падеж и размер на просрочените вноски,период на начислените лихви,
липса на дата на усвояване, дата и
основание за предсрочна изискуемост; липсва информация „извлечението от сметка“
от коя сметка представлява извлечение и как тази сметка по отчитане на
кредитната експозиция се свързва с посочения договор за кредит; липса на
информация за извършваните плащания, в какъв размер са те, какви задължения са
погасявани с тези плащания-за главница, за договорна лихва, за наказателна
лихва, за такси и други; липсва информация за
приложимите лихвени проценти за възнаградителна и за наказателна лихва
при предвидена възможност за едностранна промяна от страна на банката на лихвения
процент. Като нередовност на извлечението се сочи, че липсва информация за
лихвения процент на кредита, тъй като същият е потребителски съгласно съдебна
практика на Европейския съд-решение по дело С-618/10 Banco Espanol de kredito SA vs
Joaquin Camino и определение
от 22.03.2013г. по в.ч.гр.д.№111/2013г. на ОС-Ловеч;че тази липсваща информация
не е посочена като изявления в депозираното заявление от страна на заявителя; че
посоченото съдържание на извлечението по чл.417 ,т.2 от ГПК се свързва с вида
на самия документ, доколкото от неговото съдържание същият се квалифицира като
извлечение от счетоводните книги. Навежда извод, че относно вида на счетоводния
документ (счетоводната книга) приложение следва да намерят разпоредбите на ЗСч
и по точно чл.9, както и че в извлечението следва да е посочено и лицето, което
го е съставило, не само подписи. Според
жалбоподателя във вида, в който е представено извлечението същото не може да се
квалифицира нито като първичен счетоводен документ, нито като вторичен
счетоводен документ, нито като счетоводен регистър, тъй като липсва
хронологично движение на кредита-усвояване на суми; плащания,какви задължения
са покривани с тях и други. Твърди още, че в извлечението няма данни за това
как е формиран остатъка от дължимата главница; не посочени по дата и размер на
неплатените месечни погасителни вноски, размера на внесените и невнесените
месечни погасителни вноски, непосочена сметка, по която се дължат месечните
погасителни вноски; дължимата просрочена лихва в размер, без да е конкретизиран
върху кои просрочени вноски е начислявана и какъв е лихвения процент на
наказателната лихва, като нито в заявлението нито в извлечението липсва
информация за датите и размерите на
усвояване на кредитната карта суми. Затова навежда извода, че представеното „извлечение“ не представлява редовен от
външна страна документ, като извлечение
от сметка по чл.417,т.2 от ГПК удостоверяващ ликвидно и изискуемо вземане. По
отношение редовността на извлечението по отношение на изискуемостта на вземането,
в последното не било посочено дата на настъпване на предсрочна изискуемост или
крайния срок на изпълнението на задълженията по него, съответно липсва
информация за срока на валидност на картата, срокът на договора за кредитна
карта, подновяван ли е договорът автоматично
и ако да при какви условия; липса на информация за датите на усвояването на
сумите по кредитната карта, какви суми са връщани по нея и други обстоятелства
за движението й. Предвид изложеното се поддържа, че не е установено по никакъв начин и по реда на
чл.418 ал.3 от ГПК-с официален и изходящ от длъжника документ, настъпването на
падежа на заявените вземания. Моли да се отмени разпореждането за незабавно
изпълнение-с присъждане на разноските за производството в общ размер на 415лв.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната по спора страна „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД в
който се поддържа, че подадената частна жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение е неоснователна; че извлечението е надлежно оформено с всички
изискуеми реквизити,като съдържа достатъчно данни за пълна индивидуализация на
вземането,съответни на изложените в заявлението твърдения като е извършена от
съда проверката си по чл.418 от ГПК чрез преглед редовността на документа от
външна страна в съответствие с т.1 и т.4а
от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното
производство; че заповедният съд проверява формалната доказателствена сила на
изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното
основание; че заявлението съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което
се претендира, както и изложение на фактите от които то се извежда,която дава
възможност на длъжника да прецени дали да
възрази срещу заповедта за изпълнение или не; че към заявлението са
приложени всички необходими документи, обосноваващи издаването на изпълнителен титул за вземането, съгласно
действащата тогава правна уредба.Счита, че изложените твърдения в частната
жалба са неоснователни и недоказани.Моли да се потвърди обжалваното
разпореждане.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
На 30.01.2015г. пред Пазарджишки
районен съд е инициирано заповедно производство от „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С. против длъжника С. А.Я., ЕГН-********** ***, за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК и
изпълнителен лист за парично вземане, представляващо изискуема главница от
292.53лв; общ размер на изискуеми лихви от 380.49лв, от които изискуема редовна лихва, начислена за периода
10.03.2010г. до 09.11.2010г. включително в размер на 19.86лв; изискуема
наказателна лихва, начислена за периода от 10.04.2010г. до 28.01.2015г. в
размер на 360.63лв, законна лихва от 29.01. 2015г. до пълното изплащане на
вземането,като вземането е за погасяване
на дълг по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard №0801210205156530 от 21.01.2008г. и анекс към него №1
от 03.12.2009г., сключен между кредитодателя и кредитополучателя. В т.12 от
заявлението е посочено, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката по процесния
договор и анекс.В т.14 от заявлението е посочено, че крайният срок за
погасяване на кредита, усвоен съгласно чл.2 от Анекса, е изтекъл на 10.11.2010г.,
като към тази дата както и към настоящия момент длъжникът не е изплатил 8
месечни вноски с падежни дати-10.04.2010г., 10.05.2010г.; 10.06.2010г.; 10.07.2010г.;
10.08.2010г.; 10.09. 2010г.; 10.10.2010г. и 10.11.2010г.. Претендира се
присъждане на разноски в заповедното производство от 125лв, от които 25лв
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение-100лв.
Към заявлението е приложено извлечение
от счетоводните книги на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, изведено с изходящ
номер и дата от издателя на документа-„Райфайзенбанк България“ ЕАД №538-43 от 29.01.2015г.,
подписано от двама поименно посочени в документа пълномощници на банката И.М. /
с право на подпис „Тип 1“/ и К.К. / с право на подпис „Тип 2“/, като е положен
и кръгъл печат на банката. Двамата пълномощници са изрично упълномощени от изпълнителните директори на банката /А.В.А. и Е.М.В./ с право да полагат подписи и подписват извлечения от
счетоводните книги на банката, удостоверяващи размера на вземанията на банката
към задължени лица-кредитополучатели /солидарни длъжници/ и техни правоприемници
по кредити, отпуснати от банката въз основа на договори за кредит/нотариално
заверено пълномощно от 08.09.2014г.-л.18-л.21/. В заглавната част на
извлечението е записано, че същото касае счетоводните книги на банката за
размера на дълга на длъжника С.А.Я. /индивидуализиран с ЕГН и адрес, и с
клиентски номер №658114 /по конкретен договор с №0801210205156530 за издаване и
ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard №080121020515653 от 21.01.2008г., изменен и допълнен с
Анекс №1 от 03.12.2009г..
В съдържанието на извлечението се
съдържа следната информация-одобрен кредитен лимит-500лв; дата на първо
усвояване-21.01.2008г.; дата на последно плащане по кредита-14.06.2012г.; дата
на настъпване на изискуемостта на дълга-10.11.2010г.; падежи на неплатени
месечни погасителни вноски, преди настъпването на изискуемостта на дълга-10.04.2010г.;10.05.2010г.;10.06.2010г.;10.07.2010г.;10.08.2010г.;
10. 09.2010г.; 10.10.2010г.; 10.11.2010г.;изискуема главница 292.53лв; общ
размер на изискуемите лихви, от които:1.изискуема редовна лихва, начислена за периода
от 10.03.2010г. до 09.11.2010г. включително, в размер на 19.86лв, и 2.Изискуема
наказателна лихва, начислена за периода 10.04.2010г. до 28.01.2015г.
включително, в размер на 360.63лв или общо задължение към 28.01.2015г. в размер
на 673.02лв. Посочена е и датата на съставяне на извлечението -29.01.2015г. Към
извлечението е приложен и договора за издаване и ползване на международната
кредитна карта, посочен в извлечението от счетоводните сметки №0801210205156530
от 21.01.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 03.12.2009г., от дата
21.01.2008г. според който банката издава на картодържателя С.А.Я. основна
международна кредитна карта Visa/MasterCard, при кредитен лимит на картодържателя от 550лв, който не може да бъде
надвишаван;че ползваната сума се олихвява с
годишен лихвен процент при покупки и плащания на стоки и услуги от
15.8%, а при теглене на пари в брой -17.8% /за стандартна карта/; че
лихвата се начислява върху ползваната част от лимита за периода през който е
ползван; че не се начислява възнаградителна лихва върху внесени/преведени
средства за погасяване на суми, изразходвани през текущия период; че отчетния
период за ползване на картата приключва
на 15-то число на всеки месец; че банката изготвя в края на отчетния период
месечно извлечение и го изпраща на адреса на картодържателя, съдържащо
информация за извършените транзакции през отчетния период начислени лихви и
такси, бонус възстановен на картодържателя; че дължимата минимална погасителна
вноска /МПВ/е равна на 5% от общата дължима сума плюс непогасени вноски от
предходен период и сума на надвишението на кредитния лимит, но не по-малко от
10лв и срок на внасянето й-последния ден от месеца /чл.14/ ; че банката има право
едностранно да променя начина на формиране на МПВ/размера на частта за
погасяване/, като уведомява картодържателя /чл.13/; В чл.15 е посочено, че
Картодържателят не дължи лихва върху сумата от покупки /плащания на стоки и
услуги, ако погаси цялата дължима сума, посочена
в извлечението до последния ден от месеца в който изтича отчетния период или
между 13дни и 16дни след приключване на отчетния период/приключващ на 15-то
число на месеца-чл.9/. В чл.16 е предвидено право на банката –кредитор да
начислява обезщетение за забава при пълно или частично неплащане на МПВ върху
забавената сума,съгласно Тарифа за международна кредитна карта Visa/MasterCard, а при изцяло или частично неплащане на МПВ за втори
пореден месец картата се блокира от банката. В чл.18 е предвидено, че банката
събира месечна такса за обслужване на
картата след извършване на първа транзакция, като месечната такса се приспада
от кредитния лимит всеки месец. Срокът на действие на договора е определен на
три години/чл.42/ с опция за автоматично подновяване за нов период или първоначалният
срок на действие на договора е до 21.01.2011г. Предвидени са основания за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, между които и след писмено предизвестие на банката до картодържателя
при неплащане на 4 /четири/ поредни МПВ в пълен размер и дължимия срок/чл.49, буква
„а“/. Съгласно Анекс към този договор №1
от 03.12.2009г. страните приемат за установено, че към 03.12.2009г. вземането
на банката към кредитополучателя по договора е в размер на 426.38лв, който се трансформира
в потребителски кредит като картодържателят няма право да усвоява суми по кредита след тази дата,
погасявано с една изравнителна
вноска от 34.21лв, дължима на 10.12. 2009г.
и 11 равни последователни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, всяка в размер на 39.05лв на месец за периода
10.01. 2009г. до 10.11.2010г., при годишна лихва от 17.80% /възнаградителна
лихва/. Предвидено е, че при забава в плащането
се дължи обезщетение за забава-наказателна лихва в размер на 10% пункта
годишно върху просрочената главница. Предвидена е в анекса и автоматична
пресрочна изискуемост при неплащане на
изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в
продължение на 150дни от падежа /главница ведно с лихви,такси и разноски. Към момента
на подаване на заявлението до заповедния съд срокът на действие на договора за потребителски
кредит е изтекъл на 10.11.2010г. при непогасени последните 8 /осем/ последователни месечни анюитетни
вноски, всяка от 39.05лв.
При тези данни Пазарджишкият окръжен
съд прави следните изводи:
Обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение е валидно
и допустимо тъй като е постановено от
надлежен заповеден съд, в рамките на правораздавателната си компетентност, по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на заявителя
в заповедното производство да иска да му издадена заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК както и изпълнителен
лист за парично вземане срещу потребител, предмет на сключен договор за потребителски
кредит чрез трансформиране на вземане по
договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa/MasterCard №0801210205156530
от 21.01.2008г. в договор за потребителски кредит въз основа на сключен между страните анекс №1 от 03.12.2009г., тоест
по време на действие на първия договор за
издаване и ползване на международна
кредитна карта от 21.01.2008г. С факта на трансформирането на вземането на кредитора
по договора за кредитна карта в потребителски кредит, следва да се прилагат правилата
на Закона за потребителския кредит за валидност и действителност на този договор.
По същество частната жалба е неоснователна.
От съдържанието на анекса се налага извода, че договора
за потребителски кредит/ДПК/ отговаря на изискванията на чл.6, чл.7 т.4-т.14,чл.8 ал.1,чл.9, ал.1 и
чл.10 от ЗПК / от 2006г. отменен/, като не се установяват в него и наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143-148 от Закона за защита на потребителите, а и
такива не се сочат и в частната жалба на потребителя.
По отношение валидността на извлечението от счетоводните
книги на банката следва да се отговори, че документът съдържа онази минимално
необходима и достатъчна информация въз основа на която може съвсем ясно, категорично
и разбраемо както за съда, дори и за потребителя за основните параметри на договора за
потребителски кредит, имащи отношение и значение в производството по издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
На първо място въпросът за предсрочната изискуемост на кредита не стои на дневен ред, тъй като срокът
на действие на договора е изтекъл към момента на започване на заповедното
производство, тоест вземането е станало изцяло изискуемо и в пълен размер.
Извлечението от счетоводните книги по смисъла на чл.417,т.2 от ГПК няма за
цел да даде яснота и пълна картина за това колко погасителни вноски са погасени,
в какъв размер и кога и колко погасителни вноски са останали непогасени, в
какъв размер, доколкото извлечението няма такова предназначение. Извлечението
не представлява и погасителен план на кредита. Касае се за частен свидетелстващ
документ, издаден от съответните длъжностни лица при банката, упълномощени по
съответния ред, посочени поименно и положили подпис под документа в удостоверяване
на данните, съдържащи се в него. Това извлечение от счетоводните книги предвид
съдържанието си не може да бъде отнесено към друг потребител или към друг договор
за потребителски кредит. Освен пълната индивидуализация на сключения договор с
потребителя, в него се съдържат основните характеристики, така както са
отразени в договора-одобрен лимит, дата на усвояване, тоест, че банката-кредтор
е изпълнила задължението си да предостави на потребителя кредита; дата на последно
валидно плащане, настъпила изискуемост на кредита; падежи на неплатени анюитетни
/равни по размер/ месечни погасителни внонски /виж чл.2 от анекса-по 39.05лв,
плащани на всяко десето число на месеца/; 8 /осем/ неплатени последователни месечни
вноски посочени по дати; размер на цялото
задължение, разбито по пера- главница; редовна /договорна/лихва за периода до
края на договора-09.11.2010г.; наказателна/мораторна лихва/ от датата на първата
неплатена месечна вноска до изготвяне на
извлечението. Тази информация за кредита в извлечението от счетоводните книги е напълно достатъчна в заповедното производство,
доколкото посочената в частната жалба информация
като липсваща от извлечието, надлежно се съдържа в договора и в анекса за ДПК,
като следва да се отбележи, че двата документа ДПК и извлечението от счетоводните
книги представлява едно цяло и няма фактическа
и правна логика извлечението да възпроизвежда изцяло клаузите на ДПК и обратното,
но извлечението следва да съдържа онази минимално изискуема се информация. Нещо повече, ако потребителят
-длъжник има претенции по верността на записаните данни в извлечението, в започнатото
исково производство по чл.422 от ГПК и бъде поставен от него този въпрос, няма
пречка чрез съответните процесуални способи за събиране на доказателства да
бъде установен и доказан точния размер на задължението на потребителя към кредитора.
В този смисъл въззивният съд не споделя доводите в частната
жалба на длъжника по отношение ликвидността на вземането, необходимостта
извлечението на отговаря на изискванията на чл.1 ал.1 т.1 от ЗСч за всеобхватност и достоверност, за
регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред, характеристиките на
договора за кредит-дата на сключване, размер, данни за движението за
погасяването му, размер на просрочени задължения по главница, договорните и
наказателни лихви. Цитираната съдебна практика е постановена преди повече от 8-10г.
и същата не е актуална към момента предвид и
настъпилите междувременно промени в законодателството по отношение на
потребителското кредитиране.Към момента е създаден значително по-облекчен ред
по отношение изискванията, на които следва да отговаря извлечението, които
следва да бъдат съобразени независимо, че към момента на депозирането му, не е
имало законодателна промяна. Фактът, че според законодателната промяна /чл.60 ал.2-ДВ
бр.59/2016г./ от ЗКИ валидността на документа е сведена до едно минимално
изискуемо се съдържание в 3 пункта, за разлика от съществувалата стара разпоредба
и на съдебната практика от 2010г.-2013г., изискваща необяснимо и излишно голяма
по обем и съдържание информация по ЗСч, включена в самия договор и в погасителния
план и други, показва ясно и недвусмислено посоката на развитие на института „извлечение
от счетоводните книги на банката“, а именно да улеснява, да намалява и да редуцира
в максимална степен изискванията на които трябва да отговаря съдържанието на
този документ за нуждите на заповедното производство, което следва да бъде
отчетено и съобразено и в настоящия случай. Формалният характер на заповедното
производство налага преоценка на минимално необходимата и достатъчна по своя
характер и естество информация, която
следва да се съдържа в извлечението от счетоводните книги като основание да бъде
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В случая както се
посочи, извлечението от счетоводните книги на „Райфайзенбанк България“ ЕАД е напълно редовно от външна страна, съдържа
онази минимално необходима и достатъчна по своя характер и естество информация
за състоянието на кредита въз основа на
която да може да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като документът /извлечението/
е издаден по предвидения за това ред и е изготвен и подписан от съответните
длъжностни лица при банката, имащи правомощия да го издадат и подпишат, положен
е и печат на банката и в този си вид представлява напълно редовен документ
/извлечение от сметка/, удостоверяващ със съдържанието си подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника при реално настъпила изискуемост на вземането
с факта на изтичане на срока на действие на ДПК.
В този смисъл, обжалваното разпореждане за незабавно
изпълнение инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК №104 от 30.01. 2015г., издадена от
Пазарджишки районен съд по ч.гр.д.№250/2015г. по описа на същия съд е законосъобразно
и като такова ще следва да бъде потвърдено.Не са налице пороци на същото
посочени във въззивната частна жалба на длъжника С.Я..
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №104 от 30.01.2015г. издадена от Пазарджишки районен
съд по ч.гр.д.№250/2015г. по описа на същия съд, с която е разпоредено длъжникът
С.А.Я., с ЕГН-********** ***, да заплати на кредитора „Райфайзенбанк“ /България/“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. Н.В.Г.“
№18-20, представлявано от Е.М.В.-изпълнителен директор и М.Т.П., ЕГН-**********-Прокурист,
сумата от 292.53лв главница; редовна лихва в размер на 19.86лв за периода от 10.03.2010г. до 09.11. 2010г.; изискуема наказателна лихва в размер на 360.63лв за
периода 10.04.2010г. до 28.01.2015г. и
законна лихва, считано от 29.01.2015г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото в размер на 25лв
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 100лв, като вземането
произтича от извлечение от сметките на
банката по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard №0801210205156530 от 21.01.2008г. и анекс към него №1
от 03.12.2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.