О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
260168 03.02.2021 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав
на трети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в закрито съдебно заседание, в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
частно гражданско дело №1040 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е на
основание чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано
въз основа на постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275,ал.1 от ГПК
частна жалба на заявителя “Т.Б.”- ЕАД със седалище и адрес на управление в ***против
постановено в закрито съдебно заседание Разпореждане № 262247/05.11.2020г., поставено по ч.гр.д.№ 3831/2020г. по описа на РС-
Стара Загора, с което е
отхвърлено заявлението му против длъжничката Г.С.С. *** за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, в частта с която се претендират
следните суми: 77,46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на 3 бр. Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********; 62,46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги с номер ++359*********
; 62,46 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с номер +359*********;
266,07 лв.- разлика между цена на мобилно устройство без абонамент и
преференциална обща цена и 333,80 лв.– сбор от 20 лизингови вноски. Оспорва се
Разпореждането и в частта , с която са отхвърлени разноските му. Частният
жалбоподател излага подробни фактически и правни доводи за неправилност и
незаконосъобразност в атакуваната част на първоинстанционното Разпореждане, и моли
настоящия въззивен съд да разпореди на районния съд да допълни заповедта за
изпълнение в частта за отхвърлените суми и разноски. Претендира за присъждане
на направените разноски в настоящото производство.
Въззивният съд, след
като обсъди оплакванията в частната жалба, данните по първоинстанционното дело
и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми,
намери за установено и доказано следното:
Първонстанционното
производство е било образувано по заявление по чл.410 от ГПК от заявителя
“Т.Б.”- ЕАД, ***срещу българската гражданка Г.С.С. *** за издаване
на заповед за изпълнение за различни по вид, размер и основание парични суми в
левове, като му е отказано от РС издаването на Заповед за някои от исканията:
77, 46
лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 10.08.2018г. с предпочетен номер +359*********;
266, 07
лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на същия
договор; 333, 80 лв.- предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за
лизинг от 10.08.2018г.; 62, 46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 18.08.2018г. с предпочетен номер +359*********;
62, 46
лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 18.08.2018г. с предпочетен номер +359*********. Направено е
искане за присъждане на съдебни разноски и адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв. в първоинстанционното
производство. В текста на самото Заявление изрично е посочено, че вземането
произтича от договори за абонамент за ползването на няколко мобилни номера като към единия е
сключен й договор за лизинг.
Районният съд е
приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането и е приел,
че в конкретния случай посочените клаузи, с които се претендират конкретните
суми са нищожни поради противоречието им с добрите нрави и същите се явяват
неравноправни, като излага обстойни
мотиви и аргументи за отхвърляне на заявлението в тази му част. Въззивният съд
счита, че мотивирано, законосъобразно и правилно РС се е аргументирал, че
едностранното прекратяване на действието на договора за мобилни услуги поради
виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока му на действие, представлява
разваляне на същия. Следователно предвид характера на уговорените насрещни
престации за продължително изпълнение от заявителя(по предоставяне на мобилни услуги) и за периодично изпълнение от длъжника(за ежемесечно плащане на абонаментните такси и мобилни
услуги), развалянето на
договорите има действие единствено и само занапред съгласно императивната
разпоредба на чл.88, ал.1 от ЗЗД.
При така
установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното :
Частната жалба е
подадена в законоустановения 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално допустима и по нея
въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.
Разгледана по
същество частната жалба се явява изцяло неоснователна, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно
от външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, ал.1
и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави,да
не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на Република България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно
чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния процесен случай въззивният съд приема, че
действително са налице законовите пречки по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като искането за присъждането на претендираните суми противоречи на клаузите
на договора за предоставяне на мобилни услуги между страните. Въззивната
инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд, тъй като едностранното
прекратяване на действието на договор, поради виновното му неизпълнение от
страна на длъжника, преди изтичане на срока му на действие, представлява
разваляне на същия договор. Следователно с оглед характера на уговорените в
него насрещни престации за продължително изпълнение на заявителя по предоставяне
на мобилни услуги и за периодично изпълнение на длъжника за ежемесечно
заплащане на същите услуги с абонаментни такси, това разваляне има действие единствено
и само занапред предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД. Поради което е допустимо
уговарянето на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В противен
случай клаузата за неустойка се явява изцяло нищожна поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът е длъжен да следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора. Уговорката за неустойка при
предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за мобилни услуги от
мобилния оператор, в размер на всички или някои неплатени по договора месечни
абонаментни такси до края на срока му на действие, за няколко месеца след
развалянето му, излиза извън посочените функции на неустойката, защото
мобилният оператор по вече разваления договор получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не беше
развален, без обаче да реално да предоставя мобилни услуги, което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Предвид
изложеното въззивният съд намира, че претендираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като към момента
на сключване на процесния договор за мобилни услуги създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо
нищожността й на това основание по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от ЗЗД.
Поради това искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
неустойка мотивирано и законосъобразно е било отхвърлено от РС на това основание
съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Оплакванията във въззивната жалба, че съгласно клаузите
на договорите за мобилни услуги в т.11 предвидената неустойка е в размер на
всички стандартни месечни абонаменти абонамента за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава 3- кратния
размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, а не както е приел РС,
въззивния съд намира за основателни, тъй като претендираната договорна
неустойка в размер на 3 стандартни месечни вноски не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на
сключване на процесния договор за мобилни услуги не са се създали възможности за
несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави. Поради това
искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
неустойка в размер на 3 месечни вноски по всеки един от общо 3 бр. договори за
мобилни услуги не е следвало да бъде отхвърлено на това основание по чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, а е следвало да бъде уважено за претендираните суми-
съответно 77, 46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 10.08.2018г. с предпочетен номер +359*********,
62, 46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 18.08.2018г. с предпочетен номер +359********* и
62, 46
лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 18.08.2018г. с предпочетен номер +359*********.
Относно лизинговите вноски- клаузата в Договор за лизинг
не съдържа достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното изпълнение, при
проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Следователно
липсват ясни критерии относно автоматичната предсрочна изискуемост, която трябва да бъде изрично упомената в Договора
за лизинг. Длъжникът се поставя в значително по- неблагоприятно положение
спрямо кредитора и това е в противоречие с принципа за равнопоставеност между
страните в договорно правоотношение. Освен това Договорът за мобилни услуги и
Договорът за лизинг са два отделни договора, които не са взаимно обусловени, поради
което е налице неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя.
Следователно
претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски противоречат на разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, като създават възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността й
на това основание по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за лизингови вноски, законосъобразно
е било отхвърлено от първоинстанционния съд, със законните последици.
По отношение отказа
да се издаде заповед относно разликите в цените на устройство без абонамент и с
абонамент- видно от т.7 от договора, мобилният оператор е направил отстъпка от
стандартната цена на устройството, като клаузата за разлика и претендираната
сума на основание тази клауза целят да обезщететят мобилният оператор за
направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от
страна на потребителя за договорния срок. В случая очевидно лизингополучателят
е получил от оператора устройството на по- ниска цена, спряно е изпълнението на
договора си с него и не е върнато на лизингодателя предоставеното устройство в
магазин на мобилния оператор. Поради което лизингодателят има право да поиска
от лизингополучателя връщане на самото устройство, което държи и ползва, и
чиято пълна цена не е заплатил, а не заплащане на разликата в цените с и без
договор. Като в случая е без фактически и правно значение дали претендираната
сума в размер на 266, 07 лв., явяваща се разлика между преференциална и редовна
цена, представлява необосновано високо обезщетение, което води до
неравноправност на клаузата, тъй като тя е свободно договорена и е в по- малък размер
от действително направената отстъпка от мобилния оператор. Предвид тези
съображения въззивният съд намира, че разпореждането, с което заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 266, 07 лв. е отхвърлено, е
законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено и в тази му част, със
законните последици от това.
Разноски за
настоящото производство не се дължат, тъй като то се развива без участието на длъжника
по аргумента на чл.413, ал.2 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
Настоящото въззивно
съдебно определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо воден от горните
мотиви и на осн. чл.410- 413, ал.2, пр.2 във вр.с чл.278, ал.1 и ал.2 от ГПК, въззивният
ОС-Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 262247/05.11.2020г., поставено по ч.гр.д.№ 3831/2020г. по описа на РС- Стара Загора в частта му относно
отхвърляне Заявялението от 01.10.2020г. на „Т.Б.“-ЕАД, ***за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжницата длъжничката Г.С.С.- ЕГН ********** *** за
сумите 77, 46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 10.08.2018г. с предпочетен номер +359*********;
62, 46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 18.08.2018г. с предпочетен номер +359********* и
62, 46
лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 18.08.2018г. с предпочетен номер +359*********, представляваща
по 3 стандартни месечни абонаментни такси за всеки един от 3 бр. договора за
представяне на мобилни услуги/всички те от 18.08.2018г./, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
РАЗПОРЕЖДА на РС- Ст.Загора по ч.гр.д.№ 3831/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора против длъжничката Г.С.С. *** да се издаде Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК в полза на „Т.Б.“-ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***
в частта относно 77, 46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 10.08.2018г. с предпочетен номер +359*********;
62, 46 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 18.08.2018г. с предпочетен номер +359********* и
62, 46
лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 18.08.2018г. с предпочетен номер +359*********.
ПОТВЪРЖДАВА в
останалата му част Разпореждане № 262247/05.11.2020г., поставено по ч.гр.д.№ 3831/2020г. по описа на РС- Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :