Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар А.Пашова
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №920 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №920/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №458480 от 23.07.2018 г постановено по гр.д.№26048/2017 г на СРС , 65 състав ; в частта , с която са отхвърлени частично искове на въззивника с правно основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79
ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД да се осъдят П.П.П. ЕГН **********
и М.Ц.П. ЕГН ********** *** да му заплатят солидарно разликата над 1003,36
лева до предявения размер от 1588,93 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№64 в гр.******за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; ведно със законната
лихва върху посочената главница от 27.04.2017 г до окончателното
изплащане на сумата ; и да му заплати сумата от 94,17
лева лихви за забава върху посочената главница за периода
14.09.2014 г – 17.06.2016 г .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като според чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г / след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни
сметки се издават кредитни известия и обща фактура ; и едва след това се
начисляват лихви за забава . Давността за задълженията от общата фактура от
31.07.2014 г започва да тече след 15.09.2014 г , като тази фактура касае
периода м.11.2013 г до м.04.2014 г . По чл.32 ал.1 от ОУ /2008 г / лихвите за
забава текат след изтичане на 30-дневен срок от периода , за който се отнасят .
Има издадени протоколи на съответните дати , но съдът не е указал да се
представят по делото . Част от претендираните суми за главница представляват
дялово разпределение и върху нея също се дължат лихви за забава от датата на
„качването“ на фактурата на сайта на дружеството .
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който
оспорват въззивната жалба . Решението
на СРС е правилно и са заплатили задълженията си по него .
Третото лице “Н.” ЕАД не взема становише по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 06.08.2018 г, поради което въззивната жалба от 17.08.2018 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената
част от решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли частично иска за главница и изцяло иска
за лихви за забава СРС е приел следното . Искът е предявен на 27.04.2017 г ,
поради което при прилагане на 3-годишна погасителна давност за периодични
вземания и съобразяване на чл.33 ал.1 , 6 от ОУ /2008 г / на ищеца погасени по
давност са задълженията за периода
м.05.2013 г – м.02.2014 г По отношение
на задължението за м.03.2014 г се прилагат ОУ /2014 г / и СРС е приел , че
задължението е станало изискуемо на 01.04.2014 г и също е погасено по давност .
Ежемесечното публикуване на интернет страницата представлява покана от
кредитора до длъжника и с аргумент от чл.114 ал.2 ЗЗД трябва да се счита , че давността тече от деня
на възникване на задължението . Не се
дължат лихви за забава върху погасената по давност главница , а от отношение на
периода 04.2014 г – 04.2015 г не са представени доказателства за публикуване на
обща фактура на интернет сайта на ищеца .
Решението на
СРС е правилно в обжалваната част , като
мотивите му се споделят напълно от настоящия съд . Първоинстанционният съд
законосъобразно е счел , че задълженията за периода м.05.2013 г – м.03.2014 г са
погасени по давност , като не следва друго от издаване на обща фактура от
31.07.2014 г. Издаването на обща фактура не изменя падежа на периодичните
вземания по прогнозните фактури / независимо дали по ОУ-2008 г или по ОУ-2014 г
/ .
Посоченото от въззивника за начисляване на лихви за
забава по ОУ-2014 г е вярно , но по тези ОУ има различие между падежа на
вземанията по прогнозните сметки и датата , от която се начисляват лихви за
забава върху задълженията . Изрично е предвидено , че лихви за забава върху
прогнозни сметки не се начисляват , но самите прогнозни сметки са с ежемесечен
падеж т.е. издаването на обща фактура е неотносимо към давността върху прогнозните
сметки , а има значение само за давността върху изравнителната сметка и то ако
същата е „за доплащане“ . Суми за дялово разпределение не са претендирани с
исковата молба .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел и че
ищецът не е доказал иска си за лихви за забава . Върху погасени по давност
главници за не се дължат и лихви за забава . За периода 04.2014 г – 04.2015 г
не са представени доказателства за публикуване на обща фактура на интернет
сайта на ищеца .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде
потвърдено в обжалваната част .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №458480 от 23.07.2018 г постановено по гр.д.№26048/2017 г на СРС , 65 състав ; в частта , с която са отхвърлени частично искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание
чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъдят П.П.П. ЕГН ********** и М.Ц.П. ЕГН **********
*** да му заплатят солидарно разликата над 1003,36 лева до предявения размер
от 1588,93 лева – цена на незаплатена топлинна
енергия за апартамент №64 в гр.******за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; ведно със законната
лихва върху посочената главница от 27.04.2017 г до окончателното
изплащане на сумата ; и да му заплати сумата от 94,17
лева лихви за забава върху посочената главница за периода
14.09.2014 г – 17.06.2016 г ; както и в
частта за разноските .
Решението е
постановено при участието на “Н.” ЕАД като трето лице помагач на “Т.С.”
ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.