Решение по дело №1170/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.Ф.Ф. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-967/16.10.2023 г. на младши експерт група „Териториална полиция“ в Районно управление /РУ/ - Хасково /Н. М.М./.

Твърди се, че заповедта била нищожна, издадена от некомпетентен орган. Изложени са също съображения за незаконосъобразност на заповедта, постановена в нарушения на материалния закон и процесуалните правила, в несъответствие с целта на закона. Заповедта била немотивирана – не били посочени фактическите и правните основания за издаването й, като не била изяснена действително осъществилата се фактическа обстановка от значение за правилното приложение на закона. Моли да бъде прогласена нищожността на оспорения акт, алтернативно – същият да бъде отменен. Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/.

В съдебно заседание жалбоподателят В.Ф.Ф., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Депозира е молба от пълномощник на същия, с която се поддържа изложеното в жалбата и се моли да бъдат присъдени разноски, а в полза на адвоката – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В писмени бележки са изложени подробни съображения, че оспорената заповед била издадена от некомпетентен орган. Посочено било, че издателят на акта е от група „Териториална полиция“, т.е. не е от сектор/група „Охранителна полиция“, без да има доказателства и данни, че в РУ – Хасково има такава самостоятелна група. Допълва, че недоказано било фактическото основание, въз основа на което е издадена заповедта, както и, че не бил вписан видът на принудителна административна мярка, която е наложена, нито по какъв начин е установена употребата на наркотично вещество или негов аналог.

Ответникът - младши експерт група „Териториална полиция“ в РУ - Хасково /Н. М.М./, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не излага становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, въз основа на приложените по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.10.2023 г. И. М. Б., полицейски инспектор при РУ - Хасково, е съставил АУАН бл. № 052933 на лицето В.Ф.Ф. за това, че последният, управлявайки в гр. Хасково МПС „Фиат Стило“ с рег. № Х **** ВН, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози /в случая кокаин/, виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

На 16.10.2023 г. Н. М.М., младши експерт група „Териториална полиция“ в РУ - Хасково, ОД на МВР - Хасково, е издал Заповед № 1970з-967/16.10.2023 г., с която налага на В.Ф.Ф. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена лично на адресата й на 16.10.2023 г.

По делото са приети като доказателства материалите по БП № 143/2023 г. по описа на ОД на МВР – Хасково. Установява се, че В.Ф.Ф. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК /управление на МПС след употреба на наркотично вещество – кокаин/, като е одобрено постигнатото между същия и Районна прокуратура - Хасково споразумение /протокол от 10.11.2023 г. по НОХД № 896/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково/.

Административен съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата нищожност е недопустимо.

1. При съобразяване с константната съдебна практика в конкретния случай се формира извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена форма.

С разпореждане от закрито съдебно заседание административният орган, издал акта, е задължен да представи доказателства, удостоверяващи компетентността му, вкл. и заеманата от него длъжност към дата 16.10.2023 г. и заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково. С писма от Началника на РУ – Хасково и писмо от ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково се уведомява съда, че младши експерт Н. М.М. е назначен на длъжност младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Хасково към дата 16.10.2023 г.

В изпълнение на протоколно определение ответникът е представил цитираната в оспорения акт заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково. В последната са изброени лицата, компетентни да издават заповеди, от вида на процесната, като това се следва от длъжността, която заемат. Видно от нейната т. 10 компетентни да издават заповеди по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са държавните служители от звената „Териториална полиция“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно т. 9 от приложение № 2 от Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР са държавни служители със средно образование, които заемат длъжност „младши полицейски инспектор“ със специфично наименование „младши експерт“.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, доколкото като издател на заповедта е посочено лице на длъжност младши експерт група „Териториална полиция“ РУ Хасково, не и от сектор/група „Охранителна полиция“, без да имало данни, че група „Териториална полиция“ съществува, и, че има такова самостоятелно звено. В случая очевидно се касае за допусната фактическа грешка, която не влияе на законосъобразността на оспорената заповед, нито на правото на защита на жалбоподателя, тъй като от съществено значение е дали действително заеманата към момента на издаване на заповедта длъжност е сред оправомощените да издават заповеди, от вида на процесната.

Формира се извод, че компетентността на административния орган произтича от т. 10 на заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, действаща към датата на издаване на оспорения акт.

2. Заповедта е издадена в установената писмена форма, посочени са правните и фактическите основания за издаването й, като въз основа на действително осъществилата се фактическа обстановка е обективирана и волята на административния орган /чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК/. Посочен е и срокът, за който се налага ПАМ, съответен на определения от законодателя.

3. Не се установяват процесуални нарушения от категорията на съществените, допускането на които да обуслови ограничаване правото на защита на лицето, което търпи и неблагоприятните последици от прилагането на процесната ПАМ.

Ирелевантен е фактът, че образуваното за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП административнонаказателно производство е прекратено с резолюция, без да е издадено НП. Прилагането на държавната принуда чрез мерките по чл. 171 ЗДвП не е обвързано с приключването на това производство с влязло в сила НП. Касае се за различни по своя характер производства, които приключват с различен акт и преследват различни, макар и сходни цели – да се дисциплинират водачите на МПС.

4. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по чл. 22 ЗАНН, сред които посочената в т. 1, б. „б“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

Предпоставките за прилагането на посочената ПАМ са алтернативно изброени, като една от тях е по отношение на водача на МПС да е установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния случай не е спорно, че по отношение на В.Ф.Ф. е установена чрез техническо средство „Dreger Drug test 5000“ № ARJM-0048 употреба на кокаин. Отчетените чрез теста показания не са опровергани, тъй като лицето не е дало кръв и урина въпреки издадения талон за изследване. С оглед разпределената доказателствена тежест, конкретно с разместването й съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, въз основа на който се образува административнонаказателното производство, но и доказателствено средство в настоящото производство. В допълнение следва да бъде посочено, че това производство е прекратено, като е образувано БП по описа на ОД на МВР – Хасково по повод установената употреба на наркотично вещество, въздигнато като престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, и за което престъпление е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя.

Налице е една от алтернативно посочените от законодателя предпоставки, при осъществяването на която и административният орган, в условията на обвързана компетентност, прилага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон, действащ към момента на издаването на акта, с който се прилага ПАМ, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК.

В действителност в хода на настоящото производство се установява осъществяването на нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, а именно – ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него противоправно деяние. Ангажирането на наказателната отговорност не е основание за прекратяване на производството като недопустимо поради отпаднал правен интерес. ПАМ е законосъобразно наложена на 16.10.2023 г., когато въпросът за отговорността не е бил разрешен, а разрешаването му има отношение към изпълнението на ПАМ и нейното действие. ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Възприето е в съдебната практика, че в случай на окончателно решаване на въпроса за отговорността на лицето в рамките на 18-месечния период мярката ще бъде прекратена, а ако отговорността не бъде ангажирана в този 18-месечен срок, то именно поради изтичането му мярката ще прекрати своето действие. Прекратяването на ПАМ не е обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. Отделно от това, прекратяването има действие занапред, а не – ретроактивно, и не обезпредметява търсената съдебна защита срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

5. Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.

Извършеното формално нарушение, доколкото за осъществяването му не се изисква настъпването на противоправен резултат, е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве. Поради това административният орган е приложил ПАМ, която няма санкционен характер, а е с цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на последиците, които биха могли да настъпят в резултат на управлението на МПС под въздействието на наркотично вещество, както и с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя, без значение вината му, към спазване на установения чрез ЗДвП и Правилника за неговото прилагане правен ред.

Извод: не са налице основания за прогласяване на нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно - за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка чл. 146, т. 2-5 АПК, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна съгласно чл. 172, ал. 2 АПК. Така вж. Решение по адм. д. № 911/2013 г., VІІ отд. на ВАС.

Въпреки изхода от спора разноски в полза на ответника не се дължат, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ф.Ф. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-967/16.10.2023 г. на младши експерт група „Териториална полиция“ в Районно управление - Хасково /Н. М.М./.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал.3 АПК.

Съдия: