№ 50
гр. Велико Търново, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000371 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 17/9.08.2021 г., постановено по т.д. № 36/2021 г. Ловешкият окръжен
съд осъдил, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 от КЗ, ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да
заплати на К. П. П. от гр. Тетевен сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в
резултат на ПТП от 1.07.2019 г., причинено при управление на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „80“, с рег. № ОВ 85****, управляван от А. В. В., чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното
изплащане. Със същото решение съдът отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 от КЗ за
разликата до пълния му претендиран размер от 120 000 лв., както и за законната лихва от
8.07.2019 г. до 22.12.2019 г. Осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. П.К. сумата 3 156
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, с начислен ДДС, а в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Ловеч – сумата от 2 800
лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска, сумата 373,92 лв.,
представляваща заплатени по делото разноски върху уважената част от иска, както и сумата
от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК К. П. П. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 450 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
С определение № 117/6.10.2021 г., постановено по т.д. № 36/2021 г. Ловешкият
окръжен съд изменил решение № 17/9.08.2021 г. по същото дело в частта за разноските, като
намалил размера на присъденото в полза на ЗК „Лев Инс“ АД против К. П. П.
юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. на 187,50 лв.
1
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която предявеният иск за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 120 000 лв., ведно със
законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, е подадена от К. П. П., чрез
адв. П.К.. В жалбата се излага, че присъдената с решението сума е занижена, не съответства
на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да репарира в
пълен обем претърпените вреди от морално естество. Посочва се, че съдът формално е
маркирал част от критериите по прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на
присъденото обезщетение, като не е съобразил в достатъчна степен конкретните, обективно
съществуващи факти – броя и вида на уврежданията на пострадалия; продължителността на
възстановяването; неудобствата и ограниченията; влошеното качество на живот; възрастта
на пострадалия; интензивните болки, които е търпял при всяко едно движение, както и
отражението на инцидента върху психиката му. Твърди се, че липсва задълбочен анализ на
всички доказателства по делото; същите са споменати формално, без реално да са отчетени,
което е довело до определяне на обезщетение в занижен размер, който не съответства на
действително претърпените вреди и не е в състояние да ги репарира. Жалбоподателят счита,
че съдът формално е обсъдил критериите по прилагане на чл. 52 от ЗЗД, което е довело до
занижен размер на присъденото обезщетение. Изложени са подробни съображения в тази
насока. В жалбата се посочва още, че съдът не е отчел установения лимит на отговорност на
застрахователя като критерий, който има значение за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Твърди се, че не е съобразено същественото изменение на правната
рамка по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
предвид промяната в обществено-икономическите и социалните условия, спрямо тези, при
които е приета основополагащата задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968г. Не
била отчетена и съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Направено е
искане обжалваното решение да бъде отменено частично, а предявеният от К.П. иск за
причинените му неимуществени вреди да бъде уважен до размер на сумата от 120 00 лв., т.е.
за още 50 000 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, с
начислен ДДС.
Ответната страна ЗК „Лев Инс“ АД е депозирала писмен отговор, с който заема
мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че определеният размер на
обезщетението от 70 000 лв. съответства напълно на претърпените травми от ищеца, като е
съобразен с константната съдебна практика и с принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 от ЗЗД. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. Претендира се присъждането на разноски за процесуално представителство
за производството пред двете инстанции.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба
оплаквания, становището на насрещната страна и данните по делото, приема за установено
следното:
Пред Тетевенския районен съд е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
от К. П. П. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв., частично от 120 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на ПТП,
настъпило на 1.07.2019 г., ведно със законната лихва от 8.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил исковете.
След допуснато изменение на размера на предявения иск от 20 000 лв., частично от
120 000 лв., на 120 000 лв., с определение от 13.04.2021 г. е прекратено производството по
гр.д. № 258/2020 г. по описа на Районен съд – Тетевен и делото е изпратено по подсъдност
на Окръжен съд – Ловеч, пред който е образувано производството по т.д. № 36/2021 г. по
описа на съда.
2
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно между страните и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 1.07.2019 г., около 15:20 ч., край гр. Тетевен, на път 3-358, при управление
на МПС – автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ОВ 85****, водачът А. В. В.
нарушил правилата за движението по пътищата, с което предизвикал челен удар с насрещно
движещия се автобус марка „Мерцедес“, модел „Травего“, с рег. № Р 94****, управляван от
Х. Ж. Ж.. Вследствие на инцидента настъпила смъртта на А. В. В. и била причинена
коремна травма на К. П. П.. По случая е било образувано ДП № 185/2019 г. по описа на РУ
на МВР – гр. Тетевен, като с постановление на наблюдаващия прокурор от 9.09.2020 г.
наказателното производство е прекратено, поради обстоятелството, че деецът е починал.
Не е спорно също, че към датата на ПТП по отношение на виновния водач е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/22/118003323825/26.11.2018 г., сключена при ответното застрахователно дружество.
С молба от 23.12.2019 г. ищецът К.П., чрез адв. А. Б., е предявил извънсъдебно
претенцията си спрямо ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска (травматологична)
експертиза се установява, че в резултат на ПТП, настъпило на 1.07.2019 г., на К. П. П. са
причинени следните увреждания: коремна травма – разкъсване на слезката с излив на кръв в
коремната кухина, което е наложило нейното оперативно отстраняване; разкъсване на
дебелото черво – обшито интраоперативно; хематом на меките тъкани зад коремницата –
ретроперитонеален хематом; разкъсно-контузни рани по лицето и долните крайници. Около
месец по-късно при извършено изследване (магнитно резонансна томография) са установени
промени в мозъчния паренхим, свързани с контузия на мозъка. По отношение на К. П. П. е
проведено хирургично лечение по спешност в хирургичното отделение на МБАЛ – гр.
Ловеч, изразяващо се в отстраняване на слезката и обшиване на дебелото черво на мястото
на разкъсването му. Оздравителният процес при подобни тежки травми е в границите на не
по-малко от пет – шест месеца, при нормално протичане. Вещото лице по допусната
експертиза е извършило преглед на К.П., при който последният не е съобщил за сериозни
оплаквания. При прегледа не са установени отклонения от нормалното физическо
състояние, поради което вещото лице е приело, че оздравителният процес е протекъл в
границите на нормалното и към момента на извършения преглед вече е приключил успешно.
От заключението се установява още, че отстраняването на слезката до голяма степен
ограничава възможностите на пострадалия за понасяне на тежки физически
предизвикателства, поне в рамките на година от отстраняването . След това, при дозирано
повишаване на натоварването, е възможно да се постигне пълно възстановяване. Като
потвърждение на изложеното вещото лице е посочило, че в правилата и практиката на
териториалните експертни лекарски комисии оперативното премахване на слезката обуславя
намаляване на трудоспособността с 30% за една година, а след този период не предполага
никакво намаляване на трудоспособността. Изяснено е, че слезката не е жизненоважен
орган, поради което в наложителни случаи като процесния може да бъде отстранена
оперативно. Тя се състои от две части и е основен орган на хемопоезата и на имунната
система. Липсата прави пациентите по-податливи на инфекции, което налага
провеждането на препоръчителни имунизации срещу пневмококи, ежегодна ваксина срещу
грип, срещу хемофилус инфлуенца и менингит С.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е допълнило, че след
приключване на оздравителния процес, загубата на слезка не влияе върху
работоспособността и при тежки физически натоварвания.
По делото е допусната и съдебно-медицинска (неврологична) експертиза, вещото
лице по която се е запознало с медицинската документация и е извършило прегледи на К. П.
3
П.. От изготвеното заключение се установява, че на 1.07.2019 г. пострадалото лице е
получило политравматични увреждания, включително черепно-мозъчна травма, определена
като сътресения на мозъка (комоцио церебри), с основен клиничен симптом загуба на
съзнание и липсата на спомен за събитията (амнезия). При направена на 9.08.2019 г.
магнитно-резонансна томография са установени обективно налични морфологични
увреждания на мозъчни паренхим – „глиозен фокус вляво и двустранни (челни) дребни
хеморагични огнища с давност, най-вероятно от посттравматична генеза“, като тези данни
кореспондират с по-тежка форма на черепно-мозъчна травма – мозъчна контузия. Вещото
лице е изяснило, че при мозъчно сътресение не се установяват морфологични травматични
изменения на мозъчния паренхим. При осъществените от вещото лице прегледи през м. юли
и м. август 2109 г., м. юни 2020 г. и м. януари 2021 г. са установени оплаквания от
главоболие, виене на свят и нарушение на равновесието, особено при ходене и поддържане
на изправен стоеж (стато-лакомоторна атаксия). Същите симптоми, но в по-лека форма,
присъстват у пострадалия и понастоящем и оформят наличието на церебрастенен синдром.
Установените с магнитно-резонансно изследване двустранни челни посттравматични
огнища са предпоставка (с повишена вероятност, но не задължителна) за развитието на
посттравматична епилепсия. От заключението се установява също, че настъпилите
усложнения и остатъчни явления са в безспорна връзка с получената вследствие на ПТП
черепно-мозъчна травма. Симптомите на посттравматичния церебрастенен синдром са
редуцирани значително, но все още са налични, макар и по-рядко и в по-лека степен. Според
вещото лице, настоящите, все още налични церебрастенни прояви, както и повишената
вероятност от развитие на посттравматична епилепсия, несъмнено биха затруднили бъдещия
тренировъчен процес, както и евентуалните бъдещи спортни успехи, особено като се има
предвид тежестта на практикувания от пострадалото лице спорт (борба).
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е пояснило, че
констатираните паренхимни увреждания на мозъка представляват структурни увреждания
на мозъчната тъкан. Получената от пострадалото лице черепно-мозъчна травма следва да се
квалифицира като средно тежка (поради отсъствието на хематом). Възможно е изтръпването
на пръстите и загубата на сетивност, които пострадалото лице е изпитвало, да са следствие
от уврежданията, получени при ПТП. Развитието на посттравматична епилепсия е най-
сериозния риск за увреждане здравето на пострадалия, като според вещото лице в
настоящия случай такова развитие е малко вероятно, но не е изключено.
От показанията на свидетелката Ф. Ф. П. (живееща във фактическо съжителство с
ищеца по делото) се установява, че преди катастрофата К.П. бил много положителен човек и
много активен спортист, практикувал борба свободен стил. Непосредствено след
катастрофата бил в много тежко състояние – бил в количка, не можел да се движи, бил
целия в рани, много отслабнал и променен физически. На дванадесетия ден от болничния
престой К.П. бил изписан. Първоначално не можел сам да се грижи за себе си, била му
необходима постоянна помощ за обслужване. Не можел да се движи самостоятелно, тъй
като страдал от главозамайване и бил слаб физически. Това продължило около три месеца,
през който период пострадалият имал нужда от целодневна чужда помощ. След това
започнал да се възстановява постепенно. Поддържал високо кръвно налягане и дълго време
се оплаквал от главозамайване. Било много трудно да възстанови загубените килограми, тъй
като бил на специална диета заради отстранения далак. Психическото му състояние също
било променено в сравнение с това преди катастрофата – било налице постоянно
напрежение у него. Често страдал и от главоболие. По думите на свидетелката, най-тежко за
К.П. било обстоятелството, че заради физическото си състояние не може да продължи да
спортува, тъй като не може да се натоварва физически. В рамките на около три месеца след
изписването му от болницата, К.П. имал нужда от чужда помощ, за да се обслужва и да се
движи. След този период започнал да става относително самостоятелен, но отново имал
нужда от чужда помощ. Около шест месеца били необходими, за да стане напълно
4
самостоятелен и да не се налага да разчита на чужда помощ за ежедневните си дейности.
През периода си на възстановяване той не е ползвал инвалидна количка или патерици.
Свидетелката посочва, че К.П. много държал на спорта и на тренировките. Към момента той
не приема никакви медикаменти, независимо от обстоятелството, че се оплаква от повишено
кръвно налягане и главоболие. По думите на свидетелката, той се опитва да ги преодолее
чрез движение.
От показанията на свидетелката Б. К. П. (майка на ищеца по делото) се установява, че
преди катастрофата К.П. бил ученик в гимназията и изявен спортист. Практикувал спорта
борба от около десет години, като постигал значителни успехи в него. До момента на
катастрофата животът му бил запълнен предимно с учебните занятия, посещението на
тренировки и участието в състезания по борба. Непосредствено след катастрофата той бил
транспортиран в центъра за спешна медицинска помощ в гр. Тетевен, където за пръв път го
видяла и свидетелката (той не успял да я разпознае). Впоследствие бил откаран в лечебно
заведение в гр. Ловеч. Получил тежка травма на окото: окото му било затворено, като се
държал с кърпа, цялата в кръв. Били назначени изследвания, като до излизане на резултатите
от тях била обработена раната на окото. След направените изследвания се оказало, че има и
масивен кръвоизлив в корема, по повод на което К.П. претърпял спешна 3-часова операция.
По време на операцията бил отстранен откъснатия далак и получения вследствие на това
хематом на дебелото черво. Към онзи момент съществували съмнения и за спукан череп и
спукана гръдна кост. Бил изписан от болницата след престой от дванадесет дни, по време на
който отслабнал с около 20 килограма. Почти не се движел, като около 3-4 месеца имал
нужда от постоянна подкрепа, докато се възстанови от раните си. Имал множество
охлузвания по цялото тяло. Постоянно посещавал лечебно заведение, за да бъде
проследявано състоянието му; провеждал многократно консултации с невролог. Започнал да
страда от повишено кръвно налягане. След изписването от болницата К.П. не можел да се
придвижва самостоятелно. До вкъщи бил откаран от свидетелката П. и от своята приятелка.
Възстановяването му протичало по специален начин, тъй като имал голяма рана, която
следвало да се дезинфекцира. Не можел да се обслужва самостоятелно. Единствено се
стараел самостоятелно да ходи до тоалетна. Бил поставен на диета, заради отстранения
орган. Изпитвал обща слабост, а сутрин се оплаквал и от замаяност. Приемал медикаменти,
предписани от невролог, за успокояване на мозъчната кора, тъй като налягането било
повишено вследствие на удара, който е претърпял. Имало и моменти, в които не можел да
спи. До края на годината не успял да възвърне загубените килограми. През 2019 г. бил
ученик в 12-ти клас, като до края на годината трябвало отново да започне да посещава
училище. По думите на свидетелката той почти не можел да присъства на учебните занятия,
поради невъзможността му да се задържи на едно място за дълго време – в седнало или
изправено положение. Общото му състояние не позволявало да бъде пълноценен ученик.
Възстановяването било много трудно, като според свидетелката и към настоящия момент
случилото се има отражение върху психиката на К.П.. Вследствие на катастрофата започнал
да поддържа високо кръвно налягане, като понякога се оплаквал от изтръпване в областта на
крайниците. Откъсването от спорта му повлияло много лошо. Започнал да води затворен
начин на живот, като прекарвал времето си предимно вкъщи със своята приятелка и с майка
си. Около шест месеца след инцидента той започнал да посещава училище. Преди
катастрофата бил силно отдаден на спорта; мечтаел да бъде спортист. Инцидентът отнел
възможността му да се занимава със спорт, като самият той все още не е приел напълно
обясненията на лекарите, че няма да е в състояние да се занимава пълноценно със спорт. Той
се отчаял като разбрал, че няма да може да се занимава със спорт. Затворил се в себе си;
често дори не желаел да излиза с приятели, защото всичките му приятели били спортисти и
продължавали да се занимават активно със спорт. Другата промяна, която свидетелката е
забелязала у ищеца е нервността му.
Като свидетел по делото е разпитан и Р. Д. Т. – президент на клуба по борба, в който
5
тренирал К.П.. От показанията на свидетеля се установява, че познава ищеца от 2009 – 2010
г., когато за пръв път помолил да се присъедини към спортния клуб. Тренирал борба
класически стил, като по думите на свидетеля бил сред най-талантливите деца в България на
своята възраст, което било видно от многобройните му успехи на национални и
международни турнири. Към момента на катастрофата той трябвало да започне подготовка
за европейското и световно първенство по борба. След инцидента вече не можел да се
занимава със спорт; за него било опасно да тренира на този етап. По думите на свидетеля,
К.П. бил най-сериозният и най-амбициозният състезател от клуба. Цялото му свободно
време преминавало в лагери и тренировки. Към момента се ограничавал до това да прави
упражнения, които да поддържат общата му форма, но не бил в състояние да прави
упражненията, които са необходими, за да практикува спорта борба, тъй като
натоварванията са изключително сериозни и здравето на спортиста е от значение. От всяко
състезание, на което вземал участие, К.П. се връщал с награди, като за последните години
бил най-изявеният състезател в България, многократно награждаван с отличия, грамоти и
стипендии. Като състезател бил част и от националния отбор на България по борба в
категория кадети и юноши; представял е България на европейски и световни първенства.
Камен силно искал да продължи да се занимава с този спорт; със свидетеля имали планове
да се бори за чуждестранен спортен клуб, както и да поеме поста на треньор, като
целенасочено бил подготвян за това. От показанията на свидетеля се установява още, че
тренировките по бора са изключително тежки и продължителни – една тренировка трае най-
малко 2 часа и половина, като може да продължи и до 4 часа. Натоварванията, на които са
подложени всички части на тялото, са много интензивни. След инцидента свидетелят
поддържал ежедневно контакт с К.П., като според наблюденията му той бил много
подтиснат. Преди инцидента бил „душата на компанията“. И към настоящия момент
посещавал залата за борба, но здравето му не позволявало да тренира.
Ищецът по делото К.П. е дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. В отговор на
зададените от съда въпроси той е посочил, че преди катастрофата бил изключително здрав
физически и имал многобройни успехи в спорта. След инцидента имал множество
оплаквания – главоболие, световъртеж, изтръпване на крайниците. В ръцете си нямал почти
никакво кръвооросяване; усещал, че пръстите на ръцете му измръзват, изтръпват и понякога
не можел да ги движи. В началото след катастрофата изпитвал силни болки в областта на
удара. При всяко движение изпитвал болки в коляното, където при инцидента попаднала
метална част от автомобила. И към настоящия момент изпитвал болки при промяна на
времето, най-вече в областта на лявото рамо и десния крак. След инцидента не бил в
състояние да се натоварва физически така, както го е правил преди; дори от нормална
разходка се задъхвал и получавал световъртеж; не се чувствал добре, когато оставал сам.
Към настоящия момент тези оплаквания са отслабени по интензитет, но все още присъстват.
Непрекъснато имал повишено кръвно налягане, от каквото не е страдал преди инцидента.
След претърпяното ПТП изпитвал много силни болки в ребрата. Понастоящем болката в
тази област е отшумяла, като се проявява само при специфични движения.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца вследствие на ПТП, е уважен за сумата от 70 000 лв. е влязло в сила като
необжалвано.
Предмет на въззивното производство е решението, с което искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 70 000лв. до 120 000 лв. Решението в тази част е валидно
и допустимо.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди направените оплаквания, намира, че въззивната жалба на ищеца по
делото е неоснователна.
6
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя ЗК „Лев инс“ АД-
гр.София по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на увреденото лице
– К. П. П..
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са наличието на
деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача А. В.
В., управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № ОВ 85****, са безспорно
установени по делото. Не се оспорва от страните и фактът на наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за виновния за произшествието
А. В., към датата на увреждането. Пострадалото лице е предявило извънсъдебно
претенцията си пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, като от страна на
застрахователното дружество липсва произнасяне.
С оглед наличието на вляло в сила решение до размера на уважената част от иска –
70 000 лв., предявеният иск за неимуществени вреди е установен по основание.
В случая страните спорят относно размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент/момента на увреждането/.
При определяне размера на дължимото на ищеца К.П. обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди-болки и страдания въззивният съд взе предвид следните
обстоятелства: вида на уврежданията- коремна травма – разкъсване на слезката с излив на
кръв в коремната кухина; разкъсване на дебелото черво; хематом на меките тъкани зад
коремницата – ретроперитонеален хематом; разкъсно-контузни рани по лицето и долните
крайници; черепно-мозъчна травма – мозъчна контузия, със загуба на съзнание и липса на
спомен за събитията; проведеното лечение- хирургично лечение по спешност в
хирургичното отделение на МБАЛ – гр. Ловеч, изразяващо се в отстраняване на слезката и
обшиване на дебелото черво на мястото на разкъсването му; изпитваните от ищеца болки и
страдания, които първоначално са били много силни; изпитваните от ищеца неудобства в
ежедневието поради невъзможността да се придвижва-първоначално ищецът К.П. е разчитал
изцяло на помощта на жената, с която живее във фактическо съжителство и на своята майка;
неудобствата от необходимостта да бъде обслужван и подпомаган от близките си; възрастта
на ищеца към момента на произшествието-17 години; отражението на травмата върху
психическото му състояние- ищецът бил напрегнат, подтиснат и затворен в себе си; периода
на възстановяване-около 6 месеца.
Съдът съобразява също и състоянието на ищеца към настоящия момент, което се
характеризира с наличието на церебрастенен синдром; обстоятелството, че вследствие
7
отстраняването на слезката организмът му е по-податлив на инфекции, което налага
периодична имунизация; съществуващата вероятност от развитие на посттравматична
епилепсия и липсата на данни подобна негативна промяна да е настъпила у него; както и
обстоятелството, че претърпените вследствие на инцидента травми са се отразили
неблагоприятно на спортната му кариера.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към
момента на увреждането-1.07.2019г. и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
въззивният съд намира, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 70 000 лв. Този размер на
обезщетение представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок размер от посочения.
Първостепенният съд е определил същият справедлив размер на дължимото
обезщетение, като е изследвал всички относими към преценката факти и обстоятелства по
делото. Доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Не са налице данни по
делото, които да обосновават присъждането на обезщетение в по-висок размер. В тази
насока съдът отчита и обстоятелството, че след извършен преглед на ищеца, вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, не е установило отклонения от нормалното физическо
състояние, което налага извода за успешно приключил процес на възстановяване. Не са
настъпили усложнения вследствие на получената черепно-мозъчна травма. Ищецът се
намира в трудоспособна възраст, като според вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, претърпените травми и осъщественото хирургично лечение, не биха се отразили
на трудоспособността му в бъдеще. По време на възстановителния процес ищецът не е
могъл да извършва тренировъчна и състезателна дейност, но възможността да практикува
спорта, с който се е занимавал преди произшествието-борба, не е отречена. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца първостепенният съд е отчел в
достатъчна степен всички събрани по делото доказателства и всички относими към
определяне на това обезщетение обстоятелства.
Всичко изложено по-горе мотивира съдът да приеме, че така определения размер на
обезщетението от 70 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и не следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди над
този размер.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която
предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 70 000 лв. до пълния
претендиран размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и съобразно направеното в отговора на въззиванта жалба
искане, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде
присъдено юрисконсултко възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в
размер на 100 лв.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/9.08.2021 г., постановено по т.д. № 36/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, в частта, с която предявеният от К. П. П. против ЗК „Лев Инс“ АД –
гр. София иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 120 000
8
лв., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Тетевен, ********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район „Студентски“,
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9