РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Велико Търново, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110101833 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
25.08.2021г. е сключил с ответника Договор №0001/2021 за отдаване под наем на кулокран,
по силата на който за периода от 26.08.2021г. до 26.12.2021г. му е предоставил ползването
на кулокран *, срещу заплащане на месечна наемна цена от 3900 лв. без ДДС. Изтъква се, че
наемателят приел Общите условия на наемодателя за отдаване под наем на кулокранове,
съгласно които заплащането на наемната цена следва да се извърши до 5-то число на месеца,
за който се дължи, а при неизпълнение се дължи обезщетение за забава от 0,2 % върху
размера й за всеки ден просрочие. Ищецът твърди, че за наемната цена за периода от
26.12.2021г. до 25.03.2022г. е издал фактури с №********** от 23.12.2021г., №**********
от 25.01.2022г. и №********** от 25.02.2022г. на обща стойност 14040 лв., които не са
платени, в резултат на което ответникът е изпаднал в забава като дължи обезщетение по т.
5.1 от Общите условия на договора от 4811,04 лв. за периода от 29.12.2021г. до 20.07.2022г.
С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове. Изтъква се, че е изпълнил задълженията си за плащане на наемна
цена както и че при сключване на договора е предоставил на наемодателя депозит от 3900
лв., който не върнат при прекратяването му. Навеждат се доводи, че наетата вещ не е
1
отговаряла на посочените в договора характеристики, което е довело до извършване на
разходи за изпълнение на задълженията на наемателя към трето лице по договор за
строителство, изразяващи се в заплащане на възнаграждение от 7068 лв. за услуги с
автокран по издадени фактури за периода от 20.08.2021г. до 31.03.2022г. Твърди се, че на
15.02.2022г. кранът се е повредила, което е възпрепятствало ползването му за период от
шест дни, през който дейностите по договора за строителство на обща стойност от 21920 лв.
са изпълнени от възложителя, в резултат на което ответникът като изпълнител е пропуснал
да реализира печалба в този размер. Изтъква се, че за времето през което по вина на
наемодателя, наемателят не могъл да ползва подемното съоръжение не е възникнало
задължение за заплащане на наемна цена както и че претендираната неустойка е недължима
тъй като противоречи на добрите нрави и е прекомерна. Налице са и възражения за
прихващане на наемната цена с дължимите от ищеца депозит по договора за наем и
обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за строителство в общ размер на 32888
лв. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 232, ал. 2, от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 25.08.2021г. между страните е сключен договор за наем, съгласно който ищецът
предоставил на ответника за периода от 26.08.2021г. до 26.12.2021г. ползването на кулокран
* по спецификация съгласно Приложение №1, на строителен обект в *, срещу заплащане на
месечна наемна цена от 3900 лв. без ДДС. Наемателят приел Общите условия на
наемодателя за отдаване под наем на кулокранове, съгласно които се задължил да заплаща
наемната цена до 5-то число на месеца, за който се дължи, а при неизпълнение да заплати
обезщетение за забава от 0,2 % върху размера й за всеки ден просрочие, да осигури
подходящи условия на обекта за монтаж на съоръжението, да осигури правоспособни лица,
които да работят с него, да го използва съгласно параметрите в техническата документация
и паспорта и да отговаря за повреди при неправилната му употреба. Наемодателят се
задължил да достави и монтира кулокрана на обекта на наемателя, да предостави
необходимата документация за узаконяване на съоръжението, да извършва периодично
техническо обслужване и да отстранява повреди при експлоатацията му. На 26.08.2021г.
ответникът превел по сметка на ищеца гаранционен депозит от 3900 лв. съгласно т. 7.2 от
Общи условия, който следвало да се възстанови след изпълнение на задълженията за
връщане на наетата вещ и да заплащане на дължимата за ползването й цена. На 01.09.2021г.
кранът е монтиран на строителния обект като в присъствие на представители на страните е
извършен технически преглед от орган за технически надзор. След проведени изпитания за
статично и динамично натоварване и за сработване на крайния изключвател на стрелата на
повдигателното съоръжение е издаден ревизионен акт, че то отговаря на техническите
2
изисквания и е годно за експлоатация. Наемателят ползвал съоръжението през уговорения в
договора срок и заплащал със забава наемната цена като със съгласие на наемодателя
продължил периода на експлоатацията му до 25.03.2022г. За дължимия наем за времето от
26.12.2021г. до 25.03.2022г. ищецът издал фактури с №********** от 23.12.2021г.,
№********** от 25.01.2022г. и №********** от 25.02.2022г. на обща стойност 14040 лв.,
които не били платени от ответника. На 18.02.2022г. последният уведомил наемодателя за
неизправност в аварийната спирачка на подема на крана, в резултат на което на 20.02.2022г.
е извършен ремонт от лице, вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите
изисквания към продуктите. Причина за неизправността била неправилната експлоатация на
съоръжението, изразяваща се в многократно претоварване на двигателя и на спирачката на
подема при работа на първа скорост. След прекратяване на облигационните отношения
между страните възникнал спор относно дължимостта на наемната цена по договора като
ответникът предявил претенции към ищеца за възстановяване на разходи от 7068 лв. за
извършени услуги с автокран по фактури с №********** от 30.09.2021г., №00000529 от
01.10.2021г., №********** от 30.10.2021г., №********** от 30.11.2021г., №********** от
01.03.2022г. и №********** от 31.03.2022г. поради несъответствие на наетата вещ с
договорените характеристики и за пропуснати ползи от 21920 лв. от спиране на работа за
шест работни дни в резултат на повредата на кулокрана. От заключението на допуснатата
съдебна счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на страните като при ищеца съществува вземане към ответника от 14040 лв.,
а при ответника съществува задължение към ищеца от 10140 лв., формирано след
приспадане с платения на 26.08.2021г. депозит от 3900 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните е възникнало валидно наемно правоотношение по договора за наем от
25.08.2021г., което е съществувало за периода от 26.08.2021г. до 25.03.2022г. Ищецът е
предоставил на ответника ползването на кулокран с посочените в договора характеристики
като при въвеждането в експлоатация на подемното съоръжение последният не е възразил,
че то не е предадено в надлежно състояние. В това състояние наемателят е използвал вещта
на строителния си обект като по негово искане срокът на договора е продължен, което е
показателно че то е съответствало на интереса му. Поради това се достига до извод, че
наемодателят е изпълнил задължението си по чл. 230, ал. 1 от ЗЗД и не следва да отговаря за
вреди от невъзможност да се използва кранът поради разстоянието, на което е монтиран
крайният изключвател на стрелата му. На основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за срока на
действие на правоотношението за наемателя е възникнало задължение да заплати
уговорената наемната цена за периода от 26.12.2021г. до 25.03.2022г. по процесните
фактури на обща стойност 14040 лв. Повредата на кулокрана се дължи на неправилната му
експлоатация от ответника, поради което съгласно т. 2.14 от договора ищецът се
освобождава от отговорност за вреди във връзка със спиране на работата в строителния
обект. Поради изложеното като неоснователни следва да се отхвърлят възраженията за
прихващане на вземанията за наем с разходите на ответника от 7068 лв. за платено
3
възнаграждение за извършени услуги с автокран по фактурите за периода от 30.09.2021г. до
31.03.2022г. и за пропуснати ползи от 21920 лв., настъпили от спиране на работа в
строителния обект за шест работни дни поради повредата на кулокрана. Възражението за
прихващане на вземанията за наем с депозита от 3900 лв. е основателно и следва да бъде
уважено. Страните са уговорили, че депозитът има гаранционна функция като наемодателят
е имал възможност да се удовлетвори от него към момента на прекратяване на
правоотношението при наличие на непогасени задължения на наемателя. Поради това
страните са разполагали с насрещни ликвидни и изискуеми вземания като са възникнали
предпоставки за извършване на прихващане. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на 25.03.2022г. е
настъпило погасяване до размера на по-малкото от тях като в същия смисъл е и т. 1 от
Тълкувателно решение №2 от 18.03.2022г. по т. д. №2/2020г. на ОСГТК на ВКС. В резултат
от прихващането е останало задължение на ответника за наемна цена от 10140 лв.,
формирано от сбора между непогасената част по фактура с №********** от 23.12.2021г. от
780 лв. и тези по фактури с №********** от 25.01.2022г. и №********** от 25.02.2022г. от
9360 лв., за което претенцията по чл. 232, ал. 2, от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателна
и следва да бъде уважена, а за разликата до 14040 лв. – отхвърлена. Поради липсата на
изпълнение в срок на паричните задължения на ответника, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
той дължи и заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Неизпълнението на задължението на наемателя да плати наемната цена в срок е довело до
възникване на правото на кредитора, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, да претендира
обезщетение за вреди от забавата в размера по т. 5.1 от договора. Клаузата за неустойка е
действителна като възраженията за нищожност поради противоречието й със закона и с
добрите нрави са неоснователни. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи за обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен
обезпечителната и обезщетителната функция, тя изпълнява и наказателна функция, тъй като
кредиторът е в правото си да я претендира и когато вреди изобщо не са настъпили или
когато размерът на неустойката надхвърля този на вредите. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД има диспозитивен, а не императивен характер и се прилага в случайте, когато страните
не са уговорили по друг начин какви ще бъдат последиците от забавеното изпълнение на
паричните си задължения. Доколкото липсват конкретни предписания в закона, страните са
свободни сами да изберат начина на определяне на неустойката, за неизпълнение на кое
договорно задължение същата да се уговаря, размерът й, сроковете и начина на плащането
й. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСТК на
ВКС, клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезпечителна и санкционна функции. В
разглеждания случай, тя е определена в съответствие с принципите на добросъвестност и
справедливост в търговските отношения и не води до неоснователно обогатяване на ищеца.
Същата представлява процент от неизпълненото задължение като нарастването й зависи
единствено от времето, през което продължава неизправността на наемателя.
Обстоятелството, че поради продължителността на забавата неустойката може да надвиши
4
стойността на неизпълненото задължение, не може да обоснове извод за нищожност на
клаузата, с която е уговорена, защото според т. 3 от горепосоченото тълкувателно решение
от значение за преценка на действителността й е моментът на уговарянето й, а не този на
договорното неизпълнение. Поради това не е нищожна неустойка, която е уговорена без
краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. По аргумент от чл.
309 от ТЗ, неустойката не подлежи и на намаляване поради прекомерност тъй като
договорът за наем е сключен от ответника в качеството му на търговец и във връзка с
упражняваното от него занятие. Неустойката по всяка една от процесните фактурите е
съобразена с изискванията на т. 5.1 от договора и е начислена за периода на забавата от
29.12.2021г. до 20.07.2022г. Поради частичното погасяване чрез прихващане на наемната
цена от 4680 лв. по фактура с №********** от 23.12.2021г. с депозита от 3900 лв. към
25.03.2022г., размерът на неустойката след тази дата следва да се изчисли върху остатъка от
вземането в размер на 780 лв., като за периода от 26.03.2022г. до 20.07.2022г. той е 179,40
лв., а не 1076,40 лв. Поради това претенцията по чл. 92 от ЗЗД е основателна и следва да
бъде уважена за сумата от 3734,64 лв. и отхвърлена за разликата до 4811,04 лв.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 1482,36 лв., а на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице от 448,77 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на *, сумите от 10140 лв. /десет хиляди сто и четиридесет лева/ -
главница, представляваща наемна цена за периода от 26.12.2021г. до 25.03.2022г. по
Договор №0001/2021 за отдаване под наем на кулокран от 25.08.2021г., за която са издадени
фактури с №********** от 23.12.2021г., №********** от 25.01.2022г. и №********** от
25.02.2022г., 3734,64 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и
четири стотинки/ - неустойка за забава за периода от 29.12.2021г. до 20.07.2022г. по т. 5.1 от
Общи условия за отдаване под наем на кулокранове от *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 1482,36 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу *, иск по чл. 232, ал. 2, от ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, в частта за разликата от 10140 лв. до 14040 лв., като погасен чрез
прихващане с насрещно вземане от 3900 лв. /три хиляди и деветстотин лева/ на*, дължимо
от *, за връщане на депозит по т. 7.2 от Общи условия за отдаване под наем на кулокранове
от*.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу *, иск по чл. 92 от ЗЗД, в частта за
разликата от 3734,64 лв. до 4811,04 лв.
5
Отхвърля като неоснователни възражения за прихващане, предявени от *, срещу *, относно
сумата от 7068 лв. за извършени разходи за заплащане на възнаграждение за услуги с
автокран по фактури с №********** от 30.09.2021г., №00000529 от 01.10.2021г.,
№********** от 30.10.2021г., №********** от 30.11.2021г., №********** от 01.03.2022г. и
№********** от 31.03.2022г. и относно сумата от 21920 лв. за пропуснати ползи от спиране
на работа за шест работни дни в резултат на повреда от 15.02.2022г. на кулокран, ползван по
Договор №0001/2021 за отдаване под наем на кулокран от 25.08.2021г.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 448,77 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6