№ 137
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично засеД.е на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000267 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. СВ. П. с ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител С.К. Л. –
П.а против решение № 260036/17.02.2021г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1911/2019г. в частта, в която е
отхвърлен предявения от него иск чрез неговата майка и законен
представител С. П.а за осъждане на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б да му
заплати сумата 60 000.00 лв., дължимо застрахователно обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди – болки и страД.я, в резултат от смъртта на
Р. Г. Л., негова баба, настъпила при ПТП, на 15.06.2019 г., на път ПП I-3, при
км. 157.025 като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Рено Меган“, В 4305
ВК, управляван от К. К. Л., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.06.2019 г. до изплащането й, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429,
ал. 3 КЗ. Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно
поради нарушение на материалния закон. Излага конкретни фактически и
1
правни доводи за това, свеждащи се основно до несъгласие с извършения от
първоинстанционния съд анализ на фактите, прилагането на правните норми
според вложения от законодателя замисъл в тях, задължителната и относима
към спора съдебна практика. Неправилно интерпретирайки свидетелските
показания, съдът е достигнал до погрешния извод, че липсват доказателства
ищецът Д.П. да е търпял от смъртта на баба си значителни морални болки и
страД.я, които се характеризират с продължително проявление във времето и
се различават от нормалните за степента им на родство. Изразява несъгласие с
констатацията на съда, че свидетелката Г. няма преки впечатления за
отношенията между внука и бабата в нормална домашна обстановка, както и с
некредитирането на тези показания предвид липсата на доказателства по
делото за наличие на аутизъм у ищеца Д.. Счита, че анализът на показанията
на тази свидетелка води до противоположни изводи. Според него следва да
бъде прието за установено по делото, че бабата се е грижела за своето внуче
от неговата пеленаческа възраст, не само е помагала на дъщеря си в
отглеждането му, но и я е заменила в полагането на майчински грижи,
особено при започване на училище и установяване на затрудненията на Д.,
свързани с прояви на аутизъм, ползвала е платения си годишен отпуск за
училищната му подготовка, изграждала е естетически и културни ценности у
детето, като го е водила на театрални и куклени постановки и на концерти. В
резултат на всестранните и непрекъснати грижи от страна на починалата,
между нея и ищеца Д. са се изградили отношения като между майка и син,
той дори се е обръщал към нея с „мамо“. Превратно са тълкувани и
показанията на свидетеля П. – баща на Д.. Според тези показания детето е
било привързано към баба си като към майка, бабата е полагала грижи за
него, заместващи майчината грижа. Поради това детето дори не се е
зарадвало на своя подарък – коте, за което си е мечтаел отдавна, тъй като
единственото му желание било баба и дядо да се върнат у дома. Не желае да
празнува рождените си дни и да пътува семейно поради мъчителните
спомени за баба си и дядо си. Свидетелят пояснява, че Р. Л. се е заела така
отговорно с отглеждането и възпитанието на своя внук поради така
сложилата се житейска необходимост – заболяване на майката С.. Смъртта на
баба му представлява голяма загуба за Д., а продължителността на страД.ето
му по този повод е изключителна. Аутизмът, от който страда ищецът,
съзнателно не е заявен с исковата молба поради морални съображения. Иска
2
се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него
постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове
бъдат уважени в пълен размер.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда
същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Основното съображение е
недоказана активна материално правна легитимация по предявения иск.
Подпомагащата ответника страна ЗД „Бул Инс“ АД изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане – Варна“
не е изразила становище по жалбата.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът Д. СВ. П., представляван от своята майка и законен
представител С.К. Л. – П.а претендира от ответното застрахователно
дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б заплащане на сумата от 60 000лв
– обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страД.я, в резултат от смъртта на Р. Г. Л. – неговата баба, настъпила при
ПТП, осъществено на 15.06.2019 г., на път ПП I-3, при км. 157.025 като
пътник на предна дясна седалка на лек автомобил Рено Меган с рег. № В
4305 ВК, управляван от К. К. Л., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Предмет на въззивното произнасяне е активната материално правна
легитимация на ищеца Д.П.. В тази връзка съдът съобрази следното :
Съгласно постановките на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969
г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страД.я, които в конкретния случай е справедливо да
3
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Това
разширяване на кръга на лицата, имащи право на обезщетение по КЗ е
наложено от Директива 2009/103/ЕО/16.09.2009 г., относно застраховката
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и
за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и
Директива 2012/29/ЕС/25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти
за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.
Следователно право на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страД.я от смъртта на техен близък имат лицата, извън кръга
на тези, очертани с двете пленумни постановления, създали особено близка
връзка с пострадалия и които са претърпели вреди от неговата загуба, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. Според установилата се в тази насока съдебна практика
особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетение е станала изключително силна, надхвърляща
нормалните проявления за съответната родствена връзка, такава, каквато е
привързаността между починалия и неговите най-близки. Такива житейски
обстоятелства са налице когато бабите и дядовците отглеждат своите внуци
поради различни причини – заболяване и/или смърт на родителите, работа в
чужбина на родителите, дезинтересиране от децата и др.подобни. СтраД.ята
на претендиращия обезщетение родственик в резултат на тази
изключителност на отношенията следва да надхвърля по време и обем
обичайните за съответната родствена връзка вреди.
В процесния случай от показанията на свидетелката Б. Г., колежка на
починалата от 28 години, се установява, че Р. била повече от баба за Д., била
му втора майка. Той много я обичал, бил много привързан към нея, наричал я
„мамо“. Р. го обгрижвала с много любов и непрекъснато била около него, от
самото му раждане. След като двете семейства се отделили, Д. прекарвал
почти всяка събота и неделя при баба си и дядо си. Баба му го водела на
театър, опера, балет, на гостувания на техни приятели, за да си играят
внуците, водели го и на почивка. Когато след третата му годинка се
установило, че Д. има леки аутистични прояви, баба му го водела на логопед.
4
По-късно му помагала в подготовката на уроците за училище, стояла до
късно, а след това му намерила учителка и резултатите му в училище се
подобрили. Когато в пети клас на С. се влошило здравословното състояние, Р.
използвала отпуската си, за да учи с Д.. Той непрекъснато търсел баба си,
очаквал подкрепа от нея, чувствал се по-уверен до нея.
Бащата на Д., свидетелят П. разказва, че Р. си е вземала отпуск, за да
гледа внука си когато е бил болен, вземала го е от детската градина, детето
все пита за нея, не иска вече да празнува рождените си дни, защото няма с кой
да се радва. Когато му взели коте като изненада, Д. бил разочарован, искал
дядо му и баба му да се върнат у дома.
Настоящият въззивен състав изслуша и показанията на свидетеля К. Л.,
чичо на Д.. Свидетелят живее в София, при поредното си идване във Варна, в
средата на август тази година, отседнал в апартамента на майка си и баща си.
Поканил гости, вкл. и семейството на сестра си. Д. се свил в единия ъгъл на
масата и започнал да плаче като малко дете и да трепери. Когато го попитали
какво става, той отговорил – дядо и баба ги няма. Като се поуспокоил, се
качил на кростренажьора и започнал да тренира като човек, който иска да
изкара нещо негативно от себе си. Според свидетеля Д. е бил много
разстроен, защото връзката с дядо му и баба му била много силна и те много
му липсват. След тази случка Д. станал неконтактен, на въпроси отговарял с
една –две думи, започнал да не се храни, загубил килограми, изглеждал вял,
страхлив и плах, не му се излизало от къщи.
Съвкупният анализ на коментираните свидетелски показания води до
извода, че между ищеца и неговата баба са били изградени сърдечни и топли
отношения. Р. е полагала много грижи за своя внук, за обучението му и
възпитанието му, приемала го събота и неделя в дома си, ходела с него на
почивка, намерила му учителка, учела уроците му заедно с него, водела го на
логопед. По своето съдържание тези отношения представляват традиционни
добри отношения между баба и нейния внук. Съдът е затруднен да коментира
здравословното състояние на Д., леките признаци на аутизъм, които проявява
от третата си година, тъй като те не са въведени като фактически
обстоятелства в исковата молба, а се споменават една в пледоарията по
същество и въззивната жалба. Поради това тези обстоятелства не могат да
бъдат квалифицирани като изключителни от житейска гледна точка, които да
5
обусловят едно по-голяма грижа и специфика на отглеждането и
възпитанието на детето, които починалата баба е поела върху себе си.
Изключителни житейски обстоятелства не могат да бъдат намерени и в
заболяването на С., за което не се и сочат доказателства, които да
предпоставят прехвърлянето на майчините грижи за детето върху неговата
баба. Липсват категорични доказателства по делото за извънмерния характер
на преживените от ищеца болки и страД.я в резултат на загубата на неговата
баба, които да надхвърлят по време и интензитет обичайните такива. Липсват
твърдения за негативни промени в живота на Д., отражение върху учебния
процес, необходимостта от посещаване на психолог за преодоляване на
травмата, приемането на лекарства. Предвид на това съдът намира, че не се
доказват по делото необходимите предпоставки за присъждане на
застрахователно обезщетение на ищеца Д.П. за преживени от него болки и
страД.я в резултат на загубата на неговата баба. Липсва активна материално
правна легитимация по иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Като е достигнал до идентични фактически и правни изводи
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
дружество се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036/17.02.2021г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1911/2019г. в обжалваната
част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. СВ. П., представляван от своята майка и законен
представител С.К. Л. – П.а да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението е постановено при участие на подпомагаща ответника страна
6
ЗД „Бул Инс“ АД и контролиращата страна – Дирекция „Социално
подпомагане – Варна“.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7