Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.07.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесети април през две хиляди двадасет и първа година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. №  3818 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от Ц.Г.М. срещу Г.Ф.*** обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ за сумата 40 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.02.2020г. до изплащането, и сумата 110лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.10.2019г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 25.10.2019г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, при което ищцата, като пешеходец, била блъсната от неустановен лек автомобил и водач. От произшествието получила травматично увреждане-фрактура на външен малеолус на десния крак, което наложило оперативна интервенция и лечение за период около 3-4 месеца, в които била в невъзможност да се придвижва самостоятелно и да се грижи за себе си. Претърпяла болки и страдания, които не са отшумели и понастоящем. Твърди също, че във връзка с лечението направила разходи за закупуването на медицинско изделие, съставляващо имуществени вреди.

Ответникът оспорва пасивната си легитимация, както и да е осъществен фактическия състав на  чл.45 ЗЗД. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди и претендираното обезщетение по размер като прекомерно. Противопоставя възражение за съпричиняване с твърдение ищцата да е нарушила чл.113 ЗДв.П.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

 Отговорността на Г.Ф.по заплащане на обезщетение за причинени на трети лица от ПТП имуществени и неимуществени вреди възниква на основанията предвидени в чл.557, ал.1 КЗ. Разпоредбата на т.1 обхваща  имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.

За да възникне отговорността на Г.Ф.за репариране на имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица, е необходимо установяването по делото на следните кумулативни предпоставки: осъществен деликт по чл.45 -противоправно деяние, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и вредите, деликтът да е настъпил на територията на Република България и да е осъществен от неидентифицирано МПС. Установяването им е в тежест на ищцата, с изключение на вината на делинквента, която на основание чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира и оборването й е в доказателствена тежест на ответника.

От приетите като доказателства констативен протокол, съставен от длъжностно лице при СДВР, протокол за оглед на местопроизшествие, съставен от разследващ полицай при СДВР, показанията на св.А.К. и заключението на изслушаната САТЕ се установява настъпило на 25.10.2019г. произшествие в гр.София, на трамвайна спирка в района на Централен гробищен парк. Около 7ч. сутринта ищцата била на спирката разположена на ул.Каменоделска, когато пристигнал трамвай се установил на спирката и отворил врати за качване и слизане на пътници. За да  достигне до трамвая ищцата следвало да пресече пътното платно, но по него по същото време преминавали леки автомобили. В момента на стъпване на платното била блъсната от лек автомобил, който напуснал местопроизшествието. Според показанията на св.К., ватман на трамвая и очевидец на произшествието, ищцата давала сигнали с ръце намерението си да пресече, но никой от преминаващите автомобили не спирал и в момента, в който стъпила на платното била блъсната от неидентифицирания автомобил. При удара ищцата паднала на земята и получила травматично увреждане.

Въз основа тези доказателства съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД с допуснато противоправно и виновно от водача на неизвестното МПС нарушение на чл.65 и сл. ЗДв. П и чл.5, ал.2, т.1 ЗДв.П. При наличието на спрял на спирка на пътното платно трамвай водачът е следвало да намали и при необходимост да спре за да осигури възможност пътниците да се придвижат безопасно до релсовото превозно средство, което в случая не е било направено. Това предпоставя пораждане отговорността на ответника по чл.557, ал.1, т.1 КЗ, доколкото автомобилът и неговия водач са останали неидентифицирани.

Възражението за съпричиняване е неоснователно. Разпоредбата на чл.113 ЗДв.П е неприложима, защото ищцата не е предприела пресичане на пътното платно, а е възнамерявала да се качи в трамвая, поради което за нея не е имало задължението да извърши пресичане на обозначено с пешеходна пътека място. Отделно от това от свидетелските показания се установи, че е демонстрирала намерението си да премине по платното за движение с даване на знаци с ръце. Предвид това не е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение за причинените вреди по чл.51, ал.2 ЗЗД.

По делото е установено, че в резултат на произшествието ищцата получила счупване на фибуларния /външен/ глезен на дясната подбедрица. По своя медико-биологичен характер счупването на глезена е довело до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая 3 месеца. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично заведение, където извършено наместване на счупения глезен и обездвижването му с ортопедична ортеза за срок от 40 дни. Лечението провела в домашни условия, амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим да не стъпва на крака и прием на обезболяващи медикаменти, а след това проведена рехабилитация по раздвижване. Общо лечебният и възстановителен период е продължил около 3 месеца, в който изпитвала болки и страдания с по-интензивен характер в първите две-три седмици след инцидента и в първите две седмици на рехабилитацията. В останалото време изпитвала периодични болки при преумора на глезенната става и при рязка промяна във времето, което е налагало ползването на обезболяващи средства. В първите 40 дни се придвижвала с патерици, като не е можела да натоварва изцяло увредения крак. Понастоящем счупения глезен е зараснал окончателно, а движенията  възстановени в пълен обем и сила, придвижва се самостоятелно без помощни средства.

Според показанията на св.Д.Ш.ищцата изпитвала силни болки в увредения крак. В първите две-три седмици не била в състояние да се грижи за себе си, поради което активно подпомагана от близки. Започнала да ходи след около два месеца, но въпреки възстановяването я боли. Преди катастрофата работела като чистач на пълен работен ден, но след това преминала само на половин ден, защото не можела да извършва по-тежка физическа работа и се изморявала. В психично отношение се променила-била стресирана от катастрофата и все за това говорела, станала по-раздразнителна, започнала да вдига кръвно.

При тези доказателства и след като съобрази възрастта на ищцата към деня на ПТП /68г./, полученото травматично увреждане и неговата тежест, съпроводено с болки и страдания; техния интензитет и продължителност, в тази част продължителността на лечебния и възстановителен период-3 месеца; възстановяването от травмата без усложнения с остатъчни спорадични болки и при отчитане негативното отражение в емоционално отношение, съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 20 000лв., до който размер предявения иск следва да се уважи.

Като доказателство по делото е приета фактура № 557/25.10.2019г. и фискален бон към нея за закупено от ищцата медицинско изделие /ортеза/, което е пряко свързано с проведеното лечение. Предвид това съдът намира този разход да се намира в причинна връзка с произшествието и съставлява подлежаща на репариране имуществена вреда, поради  което този иск следва да се уважи в пълния предявен размер.

Съгласно чл.558, ал.1 КЗ Г.Ф.дължи заплащането на лихви за забава при условията и по реда предвидени за застрахователите-чл.497 КЗ. Отговорността на фонда не е функционално свързана с отговорността на делинквента, поради което той не дължи заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а от деня на произнасянето по претенцията или от деня на изтичане срока за това, който е три месеца. В случая ищцата е предявила своята претенция пред ответника на 22.11.2019г., който се произнесъл с отказ в рамките на тримесечния срок-13.02.2020г. С исковата молба ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от тази дата, което следва да се уважи, а по отношение обезщетението за имуществени вреди от деня на извършване на разхода /настъпване на вредата/, което искане следва да се отхвърли за периода от 25.10.2109.-13.02.2020г. и постанови присъждането на законна лихва от последната дата до изплащането.

 

По разноските:

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК за сумата над 200лв. общо дължимата 1604.40лв.

Направила е разноски от 600лв. за съдебни експертизи, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част ответникът следва да заплати 300.82лв.

Представлявана е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Я.Д. адвокатско възнаграждение от 1165лв. съобразно уважените искове

Ответникът е направил разноски по производството от 400лв. за съдебни експертизи и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 500лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК и съобразно отхвърлената част ищцата следва да заплати на ответника разноски от 250лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважената част от иска от 604.40лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Г.Ф.с адрес ***, да заплати на Ц.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***,  сумата 20 000лв. на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 25.10.2019г. в гр.София и причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, и сумата от 110лв. на основание чл.557, ал.1 т.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медицинско изделие, ведно със законната лихва от 13.02.2020г. до изплащането, като

 ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 40 000лв. и искането за законна лихва върху обезщетение за имуществени вреди за периода 25.10.2019г.-13.02.2020г.

ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати на Ц.Г.М., ЕГН **********, от с.Подгумер, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 300.82лв.

ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати на адв.Я.Д.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1165лв.

ОСЪЖДА Ц.Г.М., ЕГН **********, от с.Подгумер, да заплати на Г.Ф.*** разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 250лв.

ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 604.40лв.

 

 

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: