Р Е
Ш Е Н
И Е № 260190
02.04.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански
състав
на втори
март през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №1447 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от "Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1408,
район Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул."Балша" №17, ап.1, представляван
от управителя Б. И. Н., чрез юриск.А.С.Г., против М.Г.Ч.
с ЕГН:********** ***, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 22.08.2017г. между страните е сключен договор за предоставяне на кредит
от разстояние при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършило
въз основа на подробна информация, достъпна на посочения в исковата молба
електронен адрес, където били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на
полето за съгласие с общите условия. След това кандидатът получавал и-мейл, в
който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора, както и
име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. В случай на одобряване
кандидата получавал на личния си и-мейл договор и общи условия за писмено
потвърждение чрез електронно подписване чрез електронна платформа. На посочения
от клиента мобилен номер бил осъществен разговор с него, като целта била да се
потвърди устно волята на страната за сключване на договор. Разговора бил
записан след надлежно уведомяване на клиента за това обстоятелство. Сключването
на договора чрез електронна платформа и последващото потвърждаване на
сключването му по време на телефонния разговор било годно доказателство по
смисъла на цитираните в исковата молба правни норми. Видно било, че етапите за
сключване изисквали множество действия от страна на потребителя, като във всеки
от тях той се запознавал с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне
на кредит, т.е. ответникът знаел в какво правоотношение встъпва. До входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на
исковата молба постъпили плащания в размер на 279лв., разпределени както следва
: 129,34лв. главница; 59,40лв. лихва; 90,26лв. неустойка; 20лв. разходи за
извънсъдебно събиране. На ответника бил отпуснат кредит с главница от 1800лв.,
като сумата била преведена по посочен от него начин, а именно по банков път по
ползвана от него банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД. Доказателство за превода
било представеното платежно нареждане. Вземането за главница било разсрочено на
14 броя вноски, 13 от които в размер на 128,57лв. и една в размер на 128,59лв.,
за периода 21.09.2017г. – 16.10.2018г. От тези вноски дължима оставала сумата в
общ размер на 1670,66лв. При изплащане на вноските клиента трябвало да преведе
освен дължимата главница и договорна лихва, уточнена в договора, от която била
погасена само сумата от 59,40лв. и оставала дължима в размер на 360,64лв.
Съгласно чл.3 от договора в случай на необезпечаване на вземането от длъжника
се дължала неустойка, която се начислявала след изтичане на срока по същия
член. Размера й се определял на база на икономическите критерии и бил
индивидуално определена за всеки договор за заем. Общата сума на неустойката
била 1173,38лв. Всички претендирани вземания били с настъпил падеж. Ответникът
не погасявал задълженията си съгласно договореното, вследствие на което ищецът
депозирал пред РС-Хасково заявление по реда на чл.410 от ГПК. Било образувано
ч.гр.д.№578/2019г., по което била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не
бил открит за връчване на книжата, поради което връчването се осъществило по
правилата на чл.47 ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Съгласно чл.415
ал.1 т.2 от ГПК съдът указал на ищеца да предяви установителен иск за доказване
на вземането си. Към датата на входиране на исковата молба кредитополучателят
дължал на кредитодателя сумата от 3204,68лв., от която 1670,66лв. главница; 360,64лв.
договорна/възнаградителна лихва за периода 21.09.2017г. – 16.10.2018г.;
1173,38лв. неустойка по чл.3 от договора за кредит, ведно със законната лихва
от завеждане на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата
сума. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
3204,68лв., от която 1670,66лв. главница; 360,64лв. договорна/възнаградителна
лихва за периода 21.09.2017г. – 16.10.2018г.; 1173,38лв. неустойка по чл.3 от
договора за кредит, ведно със законната лихва от завеждане на заповедното
производство до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира за присъждане
на разноските в заповедното и исковото производство.
С
влязло в сила определение, постановено в с.з. на 04.02.2020г., по направено от
ищеца оттегляне на иска за претендираната неустойка е прекратено производството
по делото в частта за сумата от 1173,38лв., на основание чл.232 от ГПК.
Назначеният
на ответника особен представител адв.А.Т. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва изцяло исковете по основание, размер и реалното получаване на
сумата. Прави възражения за нищожност на договора за кредит, както и за липсата
на доказателства за надлежно сключване на договора между страните, за
предоставена предварителна информация на кредитополучателя и за реално
предаване на заемната сума на последния. С оглед подробно изложените
съображения в отговора на исковата молба се иска отхвърляне изцяло на предявения
установителен иск.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2017г. между „Изи Финанс“ ЕООД като заемодател и М.Г.Ч.
като заемател е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние. Със
сключване на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1800лв. Редът и условията, при които е отпуснат
кредитът се уреждат в договора, в който е уговорено размерът на месечната
погасителна вноска, срока на кредита – 420дни, фиксиран лихвен процент 40,15%,
лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%, обща дължима
сума 2245,48лв., както и обща дължима при непредставяне на обезпечение по
чл.3.1 – 3509,12лв. Уговорен е годишен процент на разходите и всички останали
условия, при които следва да се изплаща заема. В самия договор е визиран и
погасителния план с падежните дати и размерите на месечните погасителни вноски.
Видно от нареждане за кредитен превод от 22.08.2017г. по банкова сметка ***
„Банка ДСК“ АД е заплатена от ищеца сумата от 1800лв. На кредипотолучателя е представен СЕФ за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, чиито заключения
приема като компетентно и обективно дадени.
Съдебно-счетоводната експертиза при извършената проверка
установява, че дължимите суми от ответника по предоставения кредит от
разстояние възлизат на 1670,66лв. за главница и 386,08лв. за възнаградителна
лихва за периода от 21.09.2017г. до 16.10.2018г. При извършените проверки
вещото лице констатира, че на 22.08.2017г. има постъпила сума в размер на
1800лв. по банковата сметка на М.Г.Ч. в „Банка ДСК“ ЕАД. Тази сума била
преведена от „Изи Финанс“ ООД и като основание за превода бил посочен договор
за заем №180679.
Съдебно-техническата експертиза сочи, че след направено изследване
на предоставеното електронно копие на договор за предоставяне на кредит от
разстояние №180679/22.08.2017г. установява, че в текста на договора е използван
серифен шрифт от типа на „Калибри“, като на определени места в текста е удебелен
/получер/. Вещото лице сочи, че заглавието на документа е изписано с размер 12,
а навсякъде в текста на договора, освен заглавието, размерът на шрифта е 10. В
допълнително депозираното заключение съдебно-техническата експертиза
констатира, че при изследване на предоставения аудио-запис не се откриват следи
от манипулация. В това свое заключение вещото лице е извадило проведения
разговор на хартиен носител.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№273/08.03.2019г. по ч.гр.д.№578/2019г. по описа на РС-Хасково, с която е
разпоредено длъжникът М.Г.Ч. да заплати на кредитора "Изи Финанс" ЕООД
сумите от 1670,66лв.
– главница; 360,64лв. – лихва за
периода от 21.09.2017г. до 16.10.2018г.; 1173,38лв.
– неустойка по чл.3 от договора за периода от 21.09.2017г. до 16.10.2018г.,
дължими по договор за предоставяне на кредит от разстояние №180679 от
22.08.2017г., сключен между страните, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Така
издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е указано на ищеца – заявител, че
има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок за
установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество същия се явява основателен и доказан, поради следните
съображения:
Съдът намира възраженията на назначения на ответника особен представител за
липса на данни за надлежно подписан между страните договор за неоснователни.
Действително процесния договор за кредит е такъв за предоставяне на заем от
разстояние, поради което липсват положени подписи от страните в същия.
Същевременно по делото се събраха достатъчно данни /писмени доказателства и
депозираните експертни заключения на назначените съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи/, от които може да се направи категоричен извод
за наличието на облигационни отношения между страните. По безспорен начин се
установи, че е налице договор за заем, сключен между страните, тъй като същият
е реален договор и счита за сключен с получаване от заемателя на заемната сума
от заемодателя. Несъмнено от представения платежен документ от ищеца се
установи, че на 22.08.2017г. по банковата сметка на ответницата е преведена
сумата от 1800лв., т.е. последната е получила договорената заемна сума. Тези
факти се потвърдиха и от депозираното от съдебно-счетоводната експертиза
заключение, от което също се установи, че банковата сметка, по която е
преведена заемната сума принадлежи именно на ответницата. При тези данни по
делото съдът намира, че е налице надлежно сключен между страните договор за
заем, независимо от липсата на действително положени от тях подписи.
Неоснователни се явява и останалите възражения на назначения на ответника
особен представител относно недължимост на процесните суми по договора за заем.
Несъмнено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че са
останали неизплатени от ответната страна сумите по договора за заем в размер на
1670,66лв.
за главница и 386,08лв. за възнаградителна лихва за периода от 21.09.2017г. до
16.10.2018г.
Между ответника и ищцовото дружество са възникнали валидни правоотношения по договор за паричен
заем по чл.9
и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9
ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. От приетите като доказателства по делото договор за предоставяне
на кредит от разстояние от 22.08.2017г. се установява, че между страните е
сключен договор за заем с определени условия в същия за усвояване на
предоставената заемна сума и съответното връщане на същата.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
ответницата не е заплатила горепосочените суми по договора за заем за главница
и лихва. Установи се настъпилата изискуемост на кредита, доколкото е изтекъл
уговорения от страните в договора срок за възстановяване на получената в заем
сума. Установи се, че към момента на предявяване на иска, респ. към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК е изтекъл изцяло договорения срок на
кредита, като е настъпил падежа и на последната погасителна вноска. Става ясно
какво включва всяка една от месечните погасителни вноски, как е формиран нейния
размер, кога е падежа на всяка вноска. Съдът не констатира противоречие между
размера на договорената възнаградителна лихва и добрите нрави, тъй като липсват
данни от които да се установи неравноправно третиране на ответника в конкретния
случай. Договорения между страните размер на лихвения процент не надхвърля
максималния, за да се правят изводи в обратната насока. При тези данни по
делото съдът намира за основателен и доказан предявения иск в настоящото
производство.
Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение на
поетите от ответника задължения по договора за заем, изцяло в тежест на
последния е на установи изпълнение точно и в срок на това свое задължение.
Въпреки дадените в тази насока указания с доклада по делото, доказателства за
извършени плащания в договорените срокове не бяха ангажирани в настоящото
производство. Ето защо, следва така предявения установителен иск да се уважи по
отношение на претендираните главница и договорна лихва изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо от 1068,28лв. разноски по исковото производство, от която 98,28лв. –
държавна такса; 100лв. – юрисконсултско възнаграждение; 370лв. – депозит за
особен представител; 500лв. – възнаграждение за вещо лице. Съгласно дадените
указания в постановеното
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските и в
заповедното производство в общ размер на 118,55лв.,
от които 68,55лв. – държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение, а
по сметка на РС-Хасково сумата от 200лв. – възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджетните
средства на съда.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.Ч. с
ЕГН:********** ***, че дължи на "Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1408,
район Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул."Балша" №17, ап.1, представляван
от управителя Б. И. Н., чрез юриск.А.С.Г., сумите от 1670,66лв. – главница; 360,64лв. – лихва за периода от 21.09.2017г. до 16.10.2018г.,
дължими по договор за предоставяне на кредит от разстояние №180679 от
22.08.2017г., сключен между страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №273/08.03.2019г.
по ч.гр.д.№578/2019г. по описа на
РС-Хасково.
ОСЪЖДА М.Г.Ч. с ЕГН:********** ***,
да заплати на "Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1408,
район Триадица, ж.к.“Иван Вазов“, ул."Балша" №17, ап.1, представляван
от управителя Б. И. Н., чрез юриск.А.С.Г.,
направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на 1186,83лв., а по сметка на
РС-Хасково разноски за вещо лице в
размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/